0

Ч истачки с революционен устрем превземат Европарламента в нова постановка в Сатиричния театър.

Труженичките на чистотата първо вдигат бунт, а после успяват да докарат нещата до истинско въстание. Поводът за недоволството им са скъпи костюми, наподобяващи скафандри, като всеки струва по 7 хиляди евро. Те трябва да ги носят и да чистят боклуците на депутатите и другите еврочиновници.

Цялата тази патардия се случва в „Експлозивна комедия за големия взрив“ по пиесата на абсурда „Теория на тротила“ на Александър Секулов, постановката е на Пламен Марков. Според информация от сайта на Сатирата на 25 февруари зрителите ще могат да гледат как чистачките превземат Европарламента.

Арбалет

През това време главният охранител на Европейския парламент – българинът Барабанов – в ролята е Пенко Господинов, е построил на балкона на къщата си огромен арбалет. Съоръжението не е декор, а целта му е да изстрелва хора, в случая Барабанов, който иска в знак на протест да се разбие и размаже в сградата на парламента. За целта му помага нелегален имигрант, поляк.

Има и типичен криминален елемент в стилистиката на лондонските филми на Гай Ричи. В случая се появяват двама руснаци с имена Жуков и Толстой - Теодор Елмазов и Димитър Баненкин, които тършуват в къщата на охранителя. Чистачката им казва, че там има каса с диаманти. В добрите традиции на вица, където компютрите се оказват компоти, то и тук има подобно нещо – в касата няма диаманти, но пък има бутилки със скъпи вина.

Появява се и бившата съпруга на гарда, която идва да му иска разрешение да износи бъдещето си дете и да го даде на приятелка. Тя е забременяла в Африка при конфликт между племена, гаджето й, швед, е наблюдавал процеса, но не е участвал в него.

Албена Михова е в ролята на напориста журналистка, която подклажда бунта на чистачките.

Повод

Режисьорът Пламен Марков казва: „Изведнъж авторът Александър Секулов, с когото досега не бях работил, ми изпрати един свой текст, от който ми замириса на сочна автентична сатира, на откритие, на радост от намерени в думите и ситуациите ориентири, които са отличен повод за сатиричен спектакъл. Не правещ се на смешен, а истински смешен, не пропагандно и шаблонно клише за симулация на гражданска активност, а истинска сатира, не спекулативно предъвкани по публицистичните предавания апокалиптични пророчества, а нещо, в което има сарказъм и болка, но и надежда“. После допълва: „Дано богът на Сатирата, дано духът на вечната и велика Сатира да е с нас. Ние имаме надежда! Мирише ми на ранния Стратиев, а не е. Това си е нашият съвременник Секулов“.

Пенко Господинов, чийто герой Барабанов се прицелва с арбалета в парламента, отсича: „Хуморът е по-смел и брутален, правен е не да се харесва на всяка цена на зрителя, а да е смешен и горчив“.