* Паниката по бензиностанциите бе активно мероприятие
* Засега няма риск за доставките на газ към България
* Паниката по бензиностанциите бе активно мероприятие
* Засега няма риск за доставките на газ към България
- Г-н Казанджиев, според вас освен от войната в Украйна в момента пазарът на течни горива от какво се влияе най-много?
- Влияе се и от ембаргото, което САЩ и други страни наложиха за вноса на руски петрол. Така цената му много падна, почти 20% под цената на Брент. В момента е около 80-82 долара за барел и това би трябвало да доведе до спад на цените на нефтените деривати в България, особено на масовите бензини и на дизела, защото „Лукойл“ у нас работи с евтин руски петрол. Ефектът на войната първоначално доведе до бум на цените на суровия руски петрол, след това обаче те паднаха, което облагодетелства рафинериите, работещи с такава суровина. Затова у нас трябва да се предприемат мерки за намаляване на цените на масовите петролни деривати, доставяни основно от „Лукойл“.
- Високите цени свързани ли са с господстващото положение на пазара на въпросната фирма? Да не забравяме, че тяхна собственост са и по-голямата част от данъчните складове за горива в България.
- Вън от всякакво съмнение е. Навремето КЗК направи няколко проверки. В едната доказа безспорно наличието на доминиращо положение на пазара, във втората имаше обвинение за злоупотреба с това положение, но не се стигна до крайна санкция. Винаги съществува едно съмнение за злоупотреба с цените. Струва ми се обаче, че не са толкова злоупотребите в цените на едро, колкото в цените на дребно. В началото на март имаше едно активно мероприятие за повишаване на цените на бензина, имаше масова психоза, а после нещата се поуспокоиха. Не мисля, че някой ще направи глупостта да злоупотребява с цените в условия на квазивойна, в каквато се намира страната ни.
Безспорно е обаче, че когато една фирма управлява повечето данъчни складове, това води до затрудения в доставките на горива от внос. Да не забравяме, че тя е и основен производител на базовите горива в България. Този сегмент от пазара трябва да бъде предмет на сериозно регулиране от страна на държавата.
- Удачно ли ще е да се разреши на наши фирми да ползват данъчни складове в съседните страни от ЕС - Румъния и Гърция?
- Това е напълно възможно и допустимо и е регламентирано от ЕС.
- Някои западни страни намаляват акциза и ДДС на горивата, опитвайки се по този начин да свалят цените им на дребно. Според вас такава мярка приложима ли е и у нас?
- Тя е допустима и удачна, стига разчетите на Министерството на финансите за бюджетните приходи да подкрепят една такава идея. Въпрос е обаче на точни сметки дали България може да си позволи подобна мярка. Страната ни не е толкова икономически развита както богатите западни държави. Ние сме най-бедната страна в ЕС и постъпленията от акцизи и ДДС от горивата са важни за бюджета.
Големият проблем у нас донякъде са не само високите цени, колкото и неефективното използване на горивата от потребителите. Правят ми впечатление в София особено огромните задръствания от колони автомобили, карани от един човек. Явно хората имат възможност да купуват горива.
- Високите цени на горивата обаче влияят негативно и на бизнеса.
- Разбира се. Поскъпването обаче на течните горива не е толкова драстично както при природния газ и електроенергията за бизнеса. В крайна сметка е по-важно държавата да подпомогне фирмите заради високите цени на тока и природния газ.
- Споменахте природния газ. Какви са рисковете, свързани и с войната, за доставките за България?
- Не мисля, че България е изправена пред риска от спиране на вноса на природен газ от Русия. Транзитът на руски природен газ сега дори през Украйна за Централна Европа продължава без проблеми. „Турски поток“, по който ние получаваме газ, е далеч от зоните на военните действия. Има риск от политическа намеса, но това е малко вероятно.
- Дългосрочният ни договор с „Газпром“ изтича в края на годината. Каква трябва да бъде позицията на България, за да защити по-добре интересите си?
- Първо трябва да се върнем към класическите формули за изчисляване на цената на природния газ с една балансирана употреба на отделните компоненти във формулата за индексация. На второ място трябва да се направи задълбочен анализ на потреблението у нас в краткосрочен, дългосрочен и средносрочен план. Договорът не трябва да бъде с дълъг срок на действие, защото в скоро време България ще започне да получава газ от Азербайджан. След година-две ще се изгради и терминалът за втечнен газ край Александруполис и така ще имаме възможност да внасяме природен газ не само от Русия, но и от много други страни. „Булгаргаз“ е изправен пред едно предизвикателство да направи добра стратегия за доставките на природен газ.
- Наскоро от Еврокомисията обявиха плановете си за драстично намаляване на вноса на газ от Русия. В такъв случай България как трябва да постъпи?
- България ускорява изграждането на междусистемната връзка Стара Загора-Комотини, по която ще можем да получаваме около една трета от годишното ни потребление на природен газ. Предприели сме стъпки за уреждане на доставки и от Турция. Засега е предмет на преговори в какви количества ще става това. В крайна сметка, независимо от войната в Украйна, е важно да се осигурят доставки от други източници, защото наличието на конкуренция винаги води до снижаване на цените на енергоресурсите.
В момента в договора ни с „Газпром“ 80% от количествата природен газ, които България консумира, задължително трябва да са доставени от руската фирма, като дори да не ги внесем, трябва да ги платим. Това е прословутата клауза „вземай или плащай“. Останалите 20 на сто са предмет на договаряне година за година. Това е опция, която трябва да се ревизира и да се оцени, защото е свързана и с условията за индексация. По-големият дял от вноса се индексира спрямо котировките на спот пазарите в Европа, а само една пета на база на цените на петрола. Това не е нормално.
- В момента в хранилището на газ в Чирен имаме ли достатъчно количества до края на април, в случай на спиране на доставките?
- Количествата там ще дадат възможност да се балансира газовият пазар и сезонната неравномерност. За аварийна ситуация тези количества са много малки и едва ли биха покрили потреблението в България. Дано да не се случи, но при спиране на доставките неминуемо ще се наложат големи ограничения.
- Има ли риск да попаднем в ситуацията от зимата на 2009 г., когато газ имаше само за топлофикациите?
- При спиране на доставките - да. Затова е редно да си зададем въпроса - какво всъщност се направи след зимата на 2009 г. Абсолютно нищо и още се достроява интерконекторът с Гърция. За сметка на това България свърши една много добра работа в интерес на “Газпром“ с изграждането на „Турски поток“. За тежкото положение и несигурността на пазара на природен газ сега трябва да се благодари на бившия премиер Борисов.
- На пазара на електроенергия цените отново са твърде високи. Какъв е изходът? Говори се за дългосрочни договори. В тях ли е спасението за бизнеса?
- Два са големите проблеми на пазара на електроенергия. Първият е свързан със скъпия природен газ, който в много страни се използва за производство на ток. Затова и цената на електроенергията скочи и това се отразява и на България. Вторият проблем е, че цените са високи на пазара „за ден напред“, който играе негативна роля за устойчивата доставка на балансирани цени. В тази връзка възможността за дългосрочни договори е положителна стъпка. Тези договори са изгодни и за производителите на електроенергия и за купувачите. При тях обаче намалява възможността от реализирането на свръхпечалби, но в по-дълъг период от време това се компенсира от устойчивостта на цените. Тези договори обаче също ще бъдат обект на регулация от страна на КЕВР.
Ще дам пример с газа. В Европа около 85% от доставките, включително и на втечнения природен газ, бяха на база на дългосрочни договори. Останалите 15% се осигуряват „за ден напред“, като по правило те се използват само за балансиране на потреблението, а не за осигуряване на устойчивост при доставките. Ролята на дългосрочните договори е много сериозна. Би било грешно да се отхвърлят като възможност, както постъпи преди година и половина-две ЕС, който даде предимство на търговията „за ден напред“ и това доведе до дефицита на природен газ, случил се през 2021 г. и през месеците досега.
ВИЗИТКА:
- Христо Казанджиев е роден на 30 април 1950 г. - завършил е Минно-геоложкия институт
- Работил е по проекти за търсене и добив на петрол и газ в България, Либия и Сирия
- С повече от 20 години опит в сферата на предоставяне на права за търсене, проучване и добив на енергийни и минерални ресурси и с над 12 години опит в сферата на преноса, доставките и разпределението на природен газ
- През 1997-2001 г. е член на Съвета на директорите на държавната фирма „Булгаргаз“, а от 2007 до 2009 г. е в управлението на газовия оператор „Булгартрансгаз“
- Христо Казанджиев е член на Българския енергиен и минен форум
Монитор
