- Г-жо Зайкова, какви са обективните и субективните причини за вихрещата се инфлация у нас, а и по света през последните месеци?
- Можем да кажем, че инфлацията не е причина, а е следствие и на неправилни политически решения. Но в голямата си част тя е привнесена отвън. Народът казва, каквото сам си направиш, и Господ не може да ти направи. За съжаление ние с Плана за възстановяване и устойчивост сами си внасяме още инфлация. Затова искам да обърна внимание на този елемент от инфлацията, който сами си причиняваме.
- Какво ви кара да мислите така?
- Както е известно, в България има регулиран и свободен пазар на електроенергия. На регулирания са домакинствата, защото България е най-бедната страна в ЕС и хората няма как да плащат за електроенергията на пазарни борсови цени. За да се поддържа този регулиран пазар, трябва отнякъде да дойдат средства. Те идват от продажбите на вредни емисии, които влизат в т. нар. Фонд за сигурност на енергийната система, както и от свръхпечалбите на АЕЦ „Козлодуй“ например. В „Козлодуй“ един Мвтч струва 55 лева, а на борсата се продава в някои случаи за 800 или за 1000 лв. Процент от тази свръхпечалба също влиза в този фонд. У нас е разрешено т. нар. кръстосано финансиране. От този фонд се черпят средства, с които се допълват средствата за регулирания пазар на домакинствата.
- Каква е ролята на Плана за възстановяване в този случай?
- Планът не беше съгласуван нито с бизнеса, нито със синдикатите, нито с широката общественост, той е плод само на мъдрата мисъл на нашите властимащи, те носят цялата отговорност за харченето на тези 12,5 млрд. лв. В плана сме поели ангажимент за следното: първо, да прекратим кръстосаното финансиране и второ – да създадем един нов фонд за декарбонизация. В него ще влизат средствата от продажбата на вредните емисии. Освен това сме поели ангажимент на две стъпки - до 2023-а и до 2025 г., целият пазар на електроенергия да бъде либерализиран. Това на практика означава, че българските домакинства ще плащат цена на електроенергията 4 до 5 пъти повече, отколкото сега.
- Но това е непоносима цена... Трябва ли при това положение Комисията за енергийно и водно регулиране да бъде закрита?
- Дали ще бъде закрита тогава или малко по-късно е без особено значение. Важното е, че домакинствата ще бъдат подложени на изключителен инфлационен натиск. Друг тревожен фактор е нивото на безработица в България. Поели сме ангажимент в плана да сведем вредните емисии до 2025 г. на две стъпки и те да станат с 40 процента по-ниски спрямо 2019 година. Това е годината, през която тецовете в „Марица-изток“ работиха с най-малко натоварване. Производството на електроенергия на всички тецове тогава се свеждаше до един блок. Тоест приели сме за база най-ниската година с вредни емисии. И от нея трябва да намалим още 40 процента. Това на практика означава, че ще трябва волю или неволю да закрием поне ТЕЦ-2 и ТЕЦ-3, да ги ликвидираме, както и да закрием част от тецовете в Бобов дол, в Перник, в Сливен... Записаното по-надолу, че постепенно до 2038 година ще закриваме тецовете, се оказва невъзможно и невярно. Така се лишаваме от енергийна независимост. Защото не вярвам батерийките, в които ще вкарваме електроенергия, да могат да заместят производството на топлоелектрическите централи в рамките на 2-3 години. Това първо ще увеличи безработицата, второ не знаем как тези хора от „Марица-изток“ ще се оправят – там са домовете им, там са магазините, детските градини, цялата инфраструктура на обществения живот. Само тези две неща са изключително тревожни и те ще генерират инфлация. Защото ще се наложи да купуваме електроенергия отвън. А купувайки я отвън на борсата, тя ще бъде много по-скъпа. Легендата, че сега ще сключваме дългосрочни договори и така ще намалим цените, си остава легенда.
- С кой можем да сключим такива договори?
- Аз също си задавам този въпрос. Лишим ли се от руския газ, дефицитът за цяла Европа става 250 млрд. куб. м газ. Да, американците ще ни дадат 15 млрд. куб. Но това е втечнен газ. При всички положения той е по-скъп, трябва да го возим с танкери, а те в целия свят са само 642 на брой. Трябва ни после инсталация, която да превърне втечнения газ в нормален. А тя се намира в Гърция, интерконекторът пък ще стане не знам си кога. Дори да стане още тази година, тръбата, която идва оттам, има дебит между 3 и 5 млрд. куб. м. Само че нито Гърция, нито Италия, нито другите страни ще се лишат от техния газ, за да ни дадат на нас повече от 1 млрд. куб. м.
- Нали разчитаме и на азерски газ?
- Азерският газ няма вече да ни струва толкова евтино, защото договорът изтича сега през юли. Отсега са казали, че цената ще е по-висока. Забележете – 40 процента от фирмата, която ни продава азерския газ, за съжаление е руска. Нещата са много сложни, комплицирани и са проинфлационни.
- Нека да поговорим и за цените на горивата – те също са сериозен инфлационен фактор...
- Както електроенергията, така и горивата са основна съставна част на всяка себестойност – без значение дали са храни или други продукти. Струва ми се, че хората на власт трябва повече да слушат експертите, които да им обяснят, че не можем да заменим 100 процента нефта, който влиза в нашата рафинерия с нефт от Персийския залив. Можем да го смесваме, но ако там не влиза руски нефт, нашата рафинерия ще трябва да претърпи сериозна реконструкция, което е много скъпо. Да не забравяме, че „Лукойл Нефтохим“ е руска фирма. Така че наистина имаме голям проблем и с горивата – цените им ще продължават да растат. Сега има известно намаление – барелът петрол е около 100-110 долара. Но и доларът губи своята стойност. Ако продължим да купуваме газ и нефт от Русия, ще трябва да плащаме в рубли, но ние не сме съгласни.
- Надяваме се все пак войната в Украйна да свърши...
- Дори и да свърши войната, светът ще продължи да бъде разделен на две части – има една Желязна завеса – ресурсите са от другата страна на тази Желязна завеса – там е нефтът, Русия държи 50 процента от производството и над 50 процента от залежите. В САЩ залежите са на изчерпване, техният газ и техният нефт е различен от руския, както и този от Персийския залив. Да, можем да имаме нефт и газ от други източници, но на 4-5 пъти по-висока цена. Това ще направи живота в България почти невъзможен. Ще се върнем в каменната ера.
- А няма ли и елемент на спекула при растежа на цените?
- Да, има. Не може килограм агнешко да струва 27-30 лв. Сигурно сте гледали моя пазар в един от столичните големи магазини по Нова тв. Ставаше дума за изключение – пазарувах стоки на промоция, имам усещането, че тъй като знаеха, че ще снимат, затова имаше и промоция. Агнешкото по 19,95 лв. изчезна за час, разбрах, че тези дни в Русе дори имало бой за „евтино“ агнешко...
- Всеки пенсионер у нас ще получи по 70 лв. великденски добавки. За какво ще стигнат според вашите изчисления?
- Парите ще ги дадат на 15 април и ще свършат много бързо. Може да се купи агнешко, козунак, яйца. Но в обикновения козунак няма яйца, а яйчен прах, няма мляко, а бои и разкрасители. Козунак от хлебопекарна струва между 11 и 13 лв. И да искате, не можете да купите едно кило агнешко, няма как да ви го отрежат. Бутчето, което ми показаха, беше 3,218 кг. Дори и да успееш да купиш едно кило, като го сготвиш – трябва олио, ток, подправки, накрая ще остане една шепа месце... Дори и да се вдигнат доходите на най-бедните – прагът на бедност е 413 лв., пак няма да могат тези хора да се справят. Издръжката на живота на човек е над 1148 лв. На тричленно семейство отива със 155 лв. над две средни работни заплати. Затова доста хора теглят от спестяванията си, ако имат такива. Или просто намаляват потреблението, защото нямат пари...
- Да не бъдем все пак толкова черногледи...
- Не искам да бъда черногледа. Изходът от ситуацията е в една постепенна подкрепа на бизнеса. Раздаването на пари на калпак е проинфлационно и не върши работа. Бюджетът ни вече е изяден от инфлацията. Вижте какво се случва с фискалния резерв. Неговата минимална стойност трябва да е 4,5 млрд. лв. Миналата година, когато правителството встъпи в длъжност в края на ноември, фискалният резерв беше 11 млрд. лв., сега е 4,7 млрд. Къде отидоха тези милиарди, за какво бяха похарчени? Като нямаш пари в резерва, ще започнеш да бъркаш в Сребърния фонд, който гарантира пенсиите на хората. А те и без това са ниски. Половината от пенсионерите – 1,050 млн. души, получават минимална пенсия от 370 лв. С 60-те „ковидни“ стават 430 лв. А човек на минимална работна заплата, която не е необлагаема, получава чисто 550 лв., защото има осигуровки и данъци. Пита се как може двама души на минимална заплата или двама пенсионери да покрият своите разходи, които излизат над 1000 лв. Няма как да стане. Тези хора се превръщат в енергийно бедни и държавата трябва да ги подпомага. Но и Фондът за социално подпомагане се пълни от бюджета. Така че, ако започнем ей така да раздаваме пари, много бързо ще се изчерпят всички източници.
- Какво предлагате?
- България е с 90 процента малки и средни фирми – бизнесът трябва да бъде подпомогнат, така че да може да работи, да печели, да произвежда, да си промени техниката и технологията. Може да се помисли за специален фонд с такава цел. Т. е. бизнесът да започне да произвежда с висока добавена стойност, да продава стоките си на печалба. Така ще се вдигнат и заплатите, и стандартът на хората.
Лошото е, че сме много далече от европейските стандарти. Средната работна заплата в Белгия е 3800 евро, а минималната е 1500. Във Франция средната е 3285 евро. Ние сме единствената страна, в която минималната заплата е под 400 евро. И то брутната. В другите страни има необлагаем минимум, вземат решения за намаляване на ДДС на храните, за намаляване на акцизите, неща, които биха облекчили временно - за шест месеца, за една година, както домакинствата, така и бизнеса. За съжаление ние чакаме Европа да ни каже ще бъде ли или няма да бъде. Не смеем сами да вземем решение, въпреки че Европа разхлаби маастрихтските изисквания. Хайде някой да прояви малко смелост и да направи първите стъпки. Нека например да се намали ДДС на най-употребяваните 20 стоки от първа необходимост. Инфлацията при тези стоки е над 30 процента. Трябва да се види и ръстът на цените на производител, които са от порядъка на 20-25 процента. Докато се стигне до цените на дребно, където има и спекулация, нещата стават направо грозни.
- Лош пророк ли сте?
- Не искам да съм лош пророк, но бензинът, както е тръгнало, ще надхвърли 4 лв.
- Сега обаче искаме да намалим акциза върху горивата...
- Никой не ни е забранил да взимаме сами решения. Самостоятелна държава сме в рамките на ЕС. Щом искаме да се намали акцизът, нека го намалим. Финансовият министър не ще и да чуе за намаляване на ДДС, защото оттам се пълни бюджетът. Но можем да го направим временно. Ако намалим ДДС не само на някои храни от първа необходимост, но и на дефицитни стоки – като например легирана стомана, редки цветни метали, торове. Те стават дефицитни, защото, както казах, се намират от другата страна на Желязната завеса и ще трябва да ги плащаме в рубли. В Европа и в САЩ решиха, че е по-добре да си купуват зърното от Русия и Украйна. Да, ама Русия и Украйна са във война, дори и да свърши войната, няма изведнъж Украйна да успее да възстанови земеделското си производство. Затова ще трябва да решаваме проблемите си сами, защото иначе ще се налага да купуваме всичко на тройни и четворни цени.
- Предстои голям християнски празник. Нека гледаме малко по-оптимистично на нещата...
- Искам да пожелая на всички българи да са здрави. Когато човек е здрав, може да постигне всичко. Нека да отпуснем душите си и на този велик християнски празник да се помолим на нашия Господ Бог да даде малко акъл на тези, които ни управляват. Да престанат да се карат за глупости, защото сега не е време за избори, и да поемат юздите на държавата.
Това е тя:
Мика Зайкова завършва Минно-геоложкия институт, а после и Икономическия институт „Карл Маркс“ (днес УНСС)
От 1964 до 1967 г. работи в ТЕЦ „Марица-изток“ като инженер
Между 1967 и 1981 г. е проектант в ИПП „Заводпроект“
От 1981 до 1989 г. е експерт в Комитета по химия и металургия
През периода 1989 – 1994 г. е началник управление в Комитета по промишлеността
От 1994 до 2017 г. е икономически съветник на президента на Конфедерацията на труда „Подкрепа“
На два пъти е депутат от ИТН след изборите през април 2021 г. и през юли 2021 г.
Пламен Енчев
