- Адвокат Рангелов, кой е кръгът от въпроси за промените в конституцията, на който трябва да отговори Конституционният съд след сезирането на президента Румен Радев?
- Конституционният съд е сезиран по редица важни за функционирането на държавата въпроси. На първо място – дали изменението, което предвижда, че избори за Народно събрание трябва да бъдат насрочвани и провеждани не по-рано от два месеца преди изтичане на мандата на предходното НС и не по-късно от един месец преди изтичането на този мандат. Конституционният съд вече е приел, че мандатът е 4-годишен и започва да тече от датата на избора, не от датата на конституирането на НС и полагането на клетвата от депутатите. Направеното изменение е някаква форма на промяна в самия мандат на НС, защото по този начин се оказва, че в един момент ще има старо НС и ще тече мандатът на новото. Конституцията, поне до този момент, както я разбира Конституционният съд, не може да бъде пипана по отношение на мандатите, които са конституционно закрепени. Това е единият от проблемите. В тази връзка искането на президента е доста добре мотивирано дали това е в съответствие с конституцията.
- Тоест със сегашната редакция на конституцията в периода от избора на ново НС до полагането на клетвата все още ще действа и старият парламент? Тогава ще има два парламента?
- Да, на практика на единия парламент мандатът няма да е изтекъл, а другият още не е започнал да осъществява властническите си правомощия, но вече му тече мандатът, защото изборът е минал. Така както се интерпретира в искането, предполага този въпрос да бъде решаван от Велико народно събрание.
- Има ли дефекти или пропуски при назначаването на служебно правителство след промените?
- Другият важен въпрос до КС касае назначаването на служебното правителство. Да приемем, че президентът има само правомощие да избере за служебен министър-председател измежду 7 лица, които заемат високи държавни постове, и избраният му представи министерския кабинет, остава открит въпросът, ако президентът не одобрява самия състав и го върне, колко време ще е необходимо и изобщо как ще протече уточняването на смяната на неодобрения кандидат-министър или министри - това не е уредено, не е разписано по ясен начин. Какво става, ако президентът не одобри някой от предложените служебни министри? Всеки въпрос, който не е уреден, може да бъде тълкуван по различен начин и да породи спорове.
Друго важно противоречие с действащата конституция и с тълкувателната практика на КС касае правомощията на назначеното по този начин служебно правителство. В промяната е записано, че основна задача на служебното правителство е да организира честни и прозрачни избори, а други правомощия могат да бъдат ограничавани със закон. Такова ограничение не може да има и КС в няколко решения вече се е произнасял, че единственото правомощие, което служебното правителство не може да има, е да приема бюджет – всички други правомощия, които има редовно правителство, има и служебното. Така че направената промяна противоречи на конституцията.
- Как ще коментирате възможността хора с двойно гражданство да могат да стават депутати и министри?
- За избора на депутати в последния момент се добави изискване за уседналост от 18 месеца, което е смешно за такава сериозна позиция. През 2005 г. сме ратифицирали Европейската конвенция за гражданството. Тогава НС, съзнавайки, че нашата конституция не разрешава на двойно гражданство за определени позиции и че Обикновено НС не може да промени конституцията в такава съществена част, гласува присъединяване към всичко в конвенцията, но резерва към текста за двойното гражданство. Сега се предвижда уседналост за тези, които пряко се избират, а за министрите не се изисква. Част от суверенитета на една държава е нейният народ. Народът е преди всичко на територията на тази държава и желае тя да просперира.
- Не е ли опасно хора с двойно гражданство да стават министри и депутати?
- Разбира се, че е опасно и е някакъв комплекс, че ония с двойно гражданство може би имат по-добри качества като знания и умения. Но това са хора, които неизбежно се раздвояват и в интересите си, и в ангажиментите си към друга държава. Теоретично сега конституцията позволява човек със северномакедонско и българско гражданство да стане например министър на финансите. Няма държава, която до такава степен да отвори вратите към властта. Не изглежда приемливо като интерес на държавата, като сигурност на държавата. Не изглежда възможно тази промяна да бъде извършена от Обикновено народно събрание. Това е фундаментална промяна. Сега бяха направени промени в конституцията, които би трябвало да направи Велико народно събрание.
- Защо според вас президентът не атакува промените в съдебната власт?
- Аз имам свое обяснение. Президентът се въздържа да атакува промените в тази част, защото поредица от негови служебни министри на правосъдието поддържаха приблизително същите тези, които се прокарват сега с промените и особено тезата за ограничаване на правомощията на главния прокурор. Някак не върви това, което назначени от президента министри са поддържали сега да бъде атакувано от него.
- Какво е мнението ви за промените в съдебната власт?
- Моето мнение е, че начинът, по който се ограничиха правомощията на главния прокурор, всъщност го превърнаха във властова нула. Какво може сега главният прокурор според конституцията? Той единствено представлява прокуратурата и ръководи Върховната прокуратура. Това означава, че вече няма да има ВКП и ВАП. Тоест ще ръководи 30-40 прокурори във Върховна прокуратура. Ще може да издава методически указания, но само по предложение на тази Върховна прокуратура. Никакви други властови правомощия не са му останали. И аз си задавам въпроса – когато са го мислили това нещо, представят ли си тези хора, които го измислиха и приеха, как оттук нататък ще функционира самата прокуратура? Ще дам пример. Сега законът все още позволява, макар че е съмнително дали не противоречи на конституцията, и.д. главен прокурор да изземе делото за починалия задържан в Стара Загора след преследване и да го даде на НСлС. Ако се следват стриктно разпоредбите на конституцията, той вече няма това право, макар че НПК все още го позволява. Но утре някой може да каже, че това негово действие е противоконституционно, защото той вече не може да упражнява надзор за законност и да дава методически указания на прокурорите.
Ами прокуратурата е основният инструмент на съдебната власт за прокарване на наказателната политика. Съдът не е инструмент на политика, съдът е арбитър, той не прокарва наказателна политика, той спазва закона – решава делата така, както законът предвижда да бъдат решени. С промените отидоха в една крайност, която според мен ще има последици.
И с всичките орязани правомощия намалиха и мандата на главния прокурор на 5 г. - поне да бяха оказали формално уважение към позицията главен прокурор, да остане също със 7-годишен мандат като на председателите на ВКС и ВАС. Главният прокурор е една синекурна длъжност вече на практика – всеки може да заеме тази позиция. Как може да отговаряш, да отчиташ и да прокарваш политика, когато реално нямаш възможност да контролираш прокурорите?
- Как ще коментирате промяната в избора на съдийски и прокурорски съвет?
- Изборът на 6-има членове на прокурорския съвет от НС, а само на 3-ма от професионалната квота на практика е политически избор. Няма как от 10 човека в съвета 6-има да бъдат политическо мнозинство и да има независимост. Това е възможност за политическо влияние и то издигнато на конституционно равнище. Политическото влияние и досега имаше – всички знаем, че главният прокурор се избираше на други места, а се гласуваше във ВСС. Сега вече това е официализирано и на конституционно равнище. Всичко е стремеж към максимален контрол.
- Промените в конституцията могат ли да засегнат пряко хората?
- Хората няма да усетят някакво подобряване на механизмите, по които функционира държавата. Промените касаят много тясна политическа прослойка, която се е самоопределила като политически елит и качвайки се на тази политическа височина смята да остане там завинаги и никога да не слиза на нивото на обикновените граждани. Не мисля, че ще се постигне подобрение на усещането за справедливост, стабилизиране на разбирането, че наистина сме правова държава, усещане, че има върховенство на закона.
- А възможността за индивидуална конституционна жалба?
- Те редуцираха възможността всеки гражданин да може да подава жалба в КС до ниво всяка страна по дело чрез съда. Тоест всяка страна по дело вече може чрез съда да иска обявяване на противоконституционност на определена норма, от която зависи правилното решаване на делото и което дело в момента е висящо пред този съд. Вече има такова искане от съдия от Районен съд София по дело за бременно 16-годишно момиче, което иска да се омъжи.
- Има ли срок за произнасянето на Конституционния съд по атакуваните промени?
- Няма срок за произнасяне. Чувам прогнози, че вероятно в средата на годината КС ще се произнесе. А в 6-месечен срок от 23 декември трябва да бъдат приети законите, които доразвиват разпоредбите на конституцията.
В искането на президента се оспорва процедурата по приемане на промените в конституцията. Ако КС приеме, че процедурата е нарушена, то тогава всички други неща стават безпредметни. Като не е спазена процедурата, отпадат всички приети промени. Има резон в оспорването, защото в конституцията е казано, че предложенията трябва да минат на 3 гласувания. Между първото и второто гласуване бяха направени промени, за които обаче имаше само две гласувания – на второ и трето четене, с едно гласуване по-малко. На практика всички изменения не са гласувани 3 пъти. Мисля, че това е много сериозно нарушение на процедурата, защото когато се приемат промени в конституцията особено с малкото мнозинство трябва да сме внимателни в правилата.
Искането на президента е много логично и че има нарушения – има. Въпросът е доколко ще бъде съобразено от КС.
- Какви са основанията?
- Ако сегашният КС следва разрешенията, които са дадени в решение № 3 от 2003 г. на КС, където е казано, че мандатите не могат да се пипат от Обикновено народно събрание, трябва да отчете, че мандатът на главния прокурор е пипнат. Както и че не могат да се създават нови органи без Велико народно събрание, а Общото събрание на Висшия съдебен съвет е орган, който досега не е съществувал и сега се създава в конституцията. На Общото събрание на ВСС освен въпросите с бюджета, стопанисването на имотите и организационни въпроси му е дадена още една много важна функция – да обсъжда и други общи за съдебната власт въпроси, свързани с независимостта на съдебната власт. Това е ново. Самото създаване на нов орган, който не е предвиден сега в конституцията е в нарушение на решение № 3 от 2003 г. на КС.
- Според вас измененията в конституцията нарушават ли баланса между властите?
- Като съставна част на формата на държавно управление се счита и балансът между властите и тук ще бъде преценката – нарушава ли се балансът между властите. Определено се нарушава. Например по отношение на президента доста са му ограничени правомощията. И правомощията на главния прокурор са ограничени. Балансът на властите определено се нарушава и тук е тънкият момент как ще разсъждава Конституционният съд.
Това е той:
- Завършил е Юридическия факултет в СУ „Св. Климент Охридски“
- Работи като адвокат повече от 30 години в областта на наказателното право
- Защитавал е клиенти по много дела с голям обществен интерес и голямо обществено значение
Мария Кадийска
