- Проф. Овчаров, сложихте финал на разкопките за тази година. Удовлетворен ли сте от свършеното?
- Планираните разкопки тази година бяха на Перперикон, Мисионис край Търговище и светилището в Татул, където възстановихме работа след 15 години. Това стана по молба на община Момчилград. Оттам пискаха да продължим проучванията, защото интересът към мястото спадна забележимо през последните години. Според мен най-голямата причина за това е липсата на реклама. Заради закъснението на сезона разкопките се изместиха във времето и се наложи да копаем в Татул през октомври и началото на ноември, но природата беше с нас. Имахме няколко прекрасни седмици там.
- Разкопките закъсняха, но пък се радвахте на големи открития. Можете ли да кажете, че все пак сезонът е бил успешен?
Странното е, че наистина беше изключително успешен, въпреки че работихме без никакво държавно финансиране. Община Кърджали помогна със 100 000 лева за Перперикон. Храмът там трябваше да бъде докопан и затова се отпуснаха допълнителни средства. С 20 000 лева бяхме подпомогнати от община Момчилград за разкопките на Татул и с 50 000 лева от община Търговище за Мисионис. Срещу това българската държава получи два прекрасни езически храма от 3-4 век. Също така изваденият на Татул храм до голямото светилище и християнска църква, която търсехме в продължение на 20 години. Затова искам да благодаря на общините, които ни помогнаха да има сезон.
- С какво обаче ви изненада Татул, с който приключихте сезона?
- Знаете, че светилището на Орфей при Татул е копано през 2003-2004 година. То е с изключително интересна история, която започва през 5 хил. пр.н.е. със светилище от каменно-медната епоха. По-късно се развива през бронзовата епоха, за да достигне своя апогей във времената на Троянската война през 13-12 век пр.н.е. Именно тогава е изсечена тази гробница в най-южната част, където проф. Иван Венедиков и Александър Фол предполагаха преди, че става дума за светилище на Орфей. Това се доказа и при моите разкопки. Оказа се, че около обожествената скала има 30 олтара от късната бронзова и ранножелязната епоха от 2-1 хил. пр.н.е. Става дума за олтари, на които се извършват жертвоприношения. В 4 век пр.н.е. се появява този храм, който разбуни духовете преди 15 години. Той е уникален, доста добре запазен и вероятно е изграждан от древногръцки майстори. Чрез него се е отдавало почит на легендарния Орфей. Този храм съществува докъм 1 век пр.н.е, когато е разрушен по време на междуособиците в Тракия, възникнали по време на римското завоевание. Тогава храмът е изгорен. В самото начало на новата ера храмът е възстановен. Доказателство за това е и сребърна монета на император Тиберий. По-късно по неизвестни причини храмът е бил изоставен за 100-150 години. Около края на 2 и началото на 3 век от н.е. запазените сгради на старото светилище са превърнати в укрепена римска вила. Тя продължава да съществува до 11-12 век, когато имаме данни дори чие притежание е. Това е един от най-известните византийски пълководци Георги Палеолог, любимият генерал на император Алексий I Комнин. Той е основател на династията на Палелозите. Всичко това видяхме по време на първите разкопки. Какво обаче ни липсваше? Трябваше да разберем къде е християнската църква. Макар да намирахме християнски гробове, не можахме да я открием. Имахме предположения, че е на около 80 метра от голямото светилище. Наистина точно там след три седмици от разкопките пред нас се разкри тази църква, дълга 18 метра. Тя е построена през 5 век и продължила да съществува през средновековния период. Пряко свързана е с голямото светилище и ходът е насочен към него. С това обаче не свършиха изненадите ни. Слизайки в дълбочина на църквата, се оказа, че под нея има друга. Пред нас се показа римско светилище от 3-4 век. Тогава се подреди и цялата мозайка. Оказва се, че когато вилата е създадена, няма къде да се разположи храмът. Затова изграждат на съседното хълмче свое светилище. Когато се приема християнството, старото римско светилище е било демонтирано и с неговите камъни е построена средновековната църква. Така ни се изясни цялата история. Вече има и снимки от дрон, които показват как изглежда църквата отгоре.
- Какво предстои оттук насетне?
- Както казах, Татул е едно от най-важните археологически места у нас. При допитванията през 2009 година за чудесата на България беше поставен на 4-то място - след тогавашната сензация Созопол, Перперикон, Белоградчик. За съжаление през последните години поради различни обстоятелства почти няма реклама. Имаше само един реализиран голям проект. Тази година Татул имаше около 25 000 посещения, но това е сравнително по-малко от Перперикон. Сега в общината се радват много на шума, който се вдигна около светилището. Идеята е да се направи голям проект. Светилището е добре консервирано и реставрирано, но се нуждае от ново покритие. Находките също трябва да бъдат консервирани и реставрирани и вероятно да се изгради посетителски център с интерактивна експозиция, който да показва цялата история на тези храмове. То се оказа култов комплекс, имаме три-четири храма заедно с християнската църква. Догодина трябва да продължат разкопките на това място, защото копахме само с 9 души. Открихме църквата, но римският храм под нея има още за разкриване.
- Защо според вас общините започнаха да отделят средства и да обръщат внимание на културния туризъм?
- Имат полза от това. Държавата е отгоре, но приходите отиват предимно при общините. Мога да дам пример с Перперикон, където всяка година влизат по 250 000 лева в общината. Те разбраха положителните черти от това. Това е пътят и показва смисъла от културния туризъм, за който говорим толкова много през последните години. Това обаче съвсем не означава, че държавата трябва да бяга от ангажиментите си. В европейските проекти има достатъчно пари. Няма обаче нито един лев за археологически разкопки - предвидени са за консервация, реставрация, пътища, но не и за разкопки. И това всъщност е правилно, защото е недопустимо една държава с богато историческо минало да не може да разкрие паметниците си. Затова на национално ниво трябва да се финансират приоритетни обекти. Ако не беше помощта на общините, сезонът щеше да е нулев. На Провадия колеги копаха само с 16 000 лева.
- Имаше ли успех филмът за Перперикон, който бе излъчен по National Geographic?
- Според мен беше много добър, присъствах на премиерата. Интересът е огромен, но ние трябва да довършим поне няколко обекта в тази страна. Нямаме нито един завършен, дори Царевец. Толкова се гордеем с този обект, а всъщност никой не е наясно, че 1/3 от Царевец не е разкопан. Разкопана е само частта, която е срещу съвременния град. Другата страна към Момина крепост не е.
Това е той:
Проф. Николай Овчаров е роден на 19 юли 1957 г. във Велико Търново
Завършва история в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1976 г.
През 1985-а става кандидат на историческите науки с дисертация на тема “Образът на човека в българското средновековно изкуство VII-XIV век”
Доктор на науките е с дисертацията “Вардарска Македония през XIV в. и мястото на Охридската област в нея”
Носител е на орден “Св. св. Кирил и Методий с огърлие“ за изключителни заслуги в областта на културата
Повече от 20 г. проучва най-популярните археологически обекти в Източните Родопи – Перперикон, Татул и др.
Яна Йорданова
