- Господин Вълчев, кои са най-ключовите предизвикателства пред системата на българското образование в навечерието на новата учебна година?
- Системата е относително подредена. Работещите в нея си знаят работата и в организационно отношение тя функционира добре дори при политическа нестабилност. Същевременно е изправена пред редица краткосрочни задачи и по-сериозни дългосрочни предизвикателства. На дневен ред в началото на годината са всички други обичайни задачи – кадрово и финансово обезпечаване, осигуряване на учебници, пребазиране при протичащи и неприключили ремонти, осигуряване на подкрепа на всяко дете и ученик, и т.н.
Важно е да заработят веднага и ефективно екипите за обхват с ангажираност на всички институции, не само на училищата и детските градини. Благодарение на работата на механизма за обхват намалихме броя на невключените в образователната система. Това означава по-малко изключени от обществото в бъдеще. Евростат отчете, че за първи път България е под средните стойности за ЕС на преждевременно отпаднали от училище. Това не бива да ни успокоява, защото все още над 9 процента от учениците или над 4500 деца от всеки набор отпадат преждевременно. Затова работата по механизма трябва да продължи още по-силно и по-ефективно.
С особен акцент върху предучилищната възраст, защото всички анализи показват, че ранното обхващане в образователната система на децата от семейства, в които не се говори български език и липсва достатъчно подкрепа към образователното им развитие, е критичен фактор за тяхната ефективна интеграция и успех в училищна възраст. Още по-важно е Министерството на образованието и науката (МОН) и регионалните управления на образованието да затегнат контрола и да не допускат прикриване на отсъствия, защото по-големият проблем от отпадането е нередовната посещаемост.
Учениците не бива да губят мотивация заради прекалено амбициозни учебни програми
По-трудно системата се справя с дългосрочните предизвикателства, преодоляването на които зависи от държавните институции и най-вече от МОН, а не толкова от образователните институции. Основни реформи, които трябва да се извършат, според мен, са да се променят двете доминиращи култури, които водят до слаби резултати на учениците и спъват развитието й – културата на заучаване и културата на формализъм. Културата на заучаване се възпроизвежда от учебните програми и оценяването. От учениците, пък и от студентите, се изисква твърде много да заучават.
Системата трябва да се префокусира към формиране на умения и нагласи, функционална интелигентност и мотивация за учене. Необходимо е изработването на нови и концептуално различни учебни програми, насърчаване на образователните иновации и по-смела промяна в оценяването. Ако оценяваме учениците за заучени знания, те ще продължават да заучават.
Културата на формализъм е свързана с това, че системата вярва на документа и оценява педагогическата работа въз основа на документи. Не е важно как работиш с учениците, а дали си попълнил документа. Това възпроизвежда формално отношение към работата, води до увеличаване на административната тежест и пречи на подобряването на образователните резултати.
- Политическият фокус не се ли измести от най-важните проблеми покрай промените, свързани с ЛГБТ пропагандата?
- Измести се. Не това е основният проблем на децата и на системата. Ние подкрепихме по принцип ограничаването на пропагандата, но и изразихме несъгласие с конкретните редакции, със спекулирането с темата образование и с внушението, че проблемът с пропагандата е в образователната система. Не учителите са тези, които налагат спорни концепции.
Критиките, че дефиницията за ЛГБТ пропагандата създава условия за нееднозначно тълкуване, са основателни. Текстовете трябва да се редактират, така че да не водят до дискриминация и ограничаване на права. Гласувахме против приемането на две четения в един и същи ден, защото това ограничава възможността да се прецизират разпоредбите.
- Може ли да очакваме парламентарно решение и по отношение ограничаването на достъпа до енергийни напитки на учениците?
- Да, надявам се, че в следващото Народно събрание (НС) ще одобрим законопроект за ограничаване на продажбата на енергийни напитки на непълнолетни. Ограничителните мерки трябва да са съпроводени с образование в здравословен начин на живот.
- При формирането на новия бюджет какъв ще е справедливият ръст на заплатите на кадрите в системата и как трябва да се разпредели той според учителите, преподавателите във ВУЗ и непедагогическия състав?
- Едно от положителните неща от последните години е, че ние имаме относителен политически и бюджетен консенсус, че трябва да поддържаме учителските заплати на ниво поне 125% от средната за страната. Това го формулирахме за първи път през 2017 г., след това и други политически сили го припознаха като политика.
Положителната новина от тази година пък е законовата промяна за увеличаване на възнагражденията на университетските преподаватели до 180% от средната в страната. Конкурентните възнаграждения са задължително условие за по-добро образование. Учителската професия днес е по-малко привлекателна и затова е необходимо по-високо заплащане. Учителите и академичните преподаватели са едни от най-важните за развитието ни като общество, държава, икономика, тъй като те са основата на всички останали професии.
- Какво е вашето мнение около последните идеи, предложени за дебат пред обществото, като това учебната година да започва на 15 септември, но да се намали броят на часовете дневно и допускане на още по-голяма автономия на училищата?
- Три пъти през последните 15 години водихме дебата за началото на учебната година. Стана ясно, че доминиращите нагласи са за запазване традицията да се започва на 15 септември. Това обаче ограничава възможността за повече дни есенна, зимна и междусрочна ваканция. Учебните дни не достигат. По-малко са средно от другите страни и няма накъде да се увеличат.
Юни и юли е много горещо, началото на септември също. Училищните сгради имат отоплителни, но не и охлаждащи инсталации. Ние сме държава с относително голям брой официални празници и почивни дни. Беше решено преди 8 години празниците да се отпочиват, ако са събота или неделя. Всичко това прави невъзможно както увеличаването на учебните дни, така и на ваканциите.
От друга страна учебното време и часовете в учебния план не достигат по нито един предмет. Учебните програми по редица предмети са прекалено амбициозни за средния ученик. Това води до препускане през материала, липса на време на упражнения, затвърждаване на знания и задълбочено учене. От това следва натрупване на дефицита, демотивация и в крайна сметка по-ниски резултати. Друг голям проблем е, че прекалено амбициозните програми възпроизвеждат културата на заучаване. Нашите ученици наизустяват, но не могат да прилагат знания.
Това е накратко диагнозата, която ни дава и ПИСА. Казвам всичко това с уточнението, че разговорът за учебните програми по различните предмети е твърде различен. Последната промяна в учебните програми задълбочи проблема. Беше свален материал от висшето образование в 11-и и 12-и клас, а оттам в по-долните класове. Сега трябва да направим обратното – силно да орежем материал в профилите, за да освободим пространство. Отделно може да се намали фактологията и дълбочината на темите.
Учебните програми трябва да са настроени към учениците със средни когнитивни способности, а не към тези с най-високи. По-лесно и ефективно е системата да даде бърза писта и допълнителни възможности на най-добрите ученици, отколкото да осигури допълнително наваксващо обучение за всички останали ученици, когато програмите са твърде амбициозни.
Основната реформа, която трябва да извършим, според мен, е да освободим време на учителите и учениците. Ако облекчим учебното съдържание, учениците ще научат повече, а не по-малко. Приветствам намерението на МОН този път да започне с обсъждането на концепция за промяна в учебните програми. Ако трябва да обобщя - ефективното решение е в учебните програми и учебния план е не в разместването на ваканции и дни в графика на учебното време.
- Политическата криза в страната забави ли необходимите реформи?
- Да, почти всичко се бави повече или по-малко. Положителното е, че все пак МОН тази и миналата година работи по визия за нови учебни програми, промени в Закона за предучилищното и училищното образование, завършване на стандарта за качество и др. Ние, народните представители, също се включихме в това. Предстои обсъждане и приемане.
В НС приехме промени в Закона за висшето образование за гарантиране на по-високи възнаграждения на академичния състав. Няма как да имаме добро висше образование, ако не успеем да мотивираме най-добрите студенти да се включат в академична професия. Приехме и вече се реализират и три големи инвестиционни програми в системата – за подобряване на спортната инфраструктура (изграждане и ремонт на физкултурни салони и спортни площадки), за изграждане и пристрояване на училища и детски градини с цел преодоляване на недостига на места и преминаване към едносменен режим, и за ремонт на студентски общежития.
- Доколко все още е актуален проблемът в големите градове с прекалената концентрация на ученици към едни училища за сметка на тези в кварталите?
- Разпределението на учениците се регулира с приема. Затова преди 5 години дадохме възможност на общините да ограничават броя на паралелките в най-натоварените училища и училищата с двусменен режим на обучение. През 2017 година пък въведохме райониране и предимство за записване в най-близкото училище.
За малките ученици по принцип най-доброто училище е най-близкото училище. Това доведе до по-равномерно разпределение на учениците. По-големият и труден за разрешаване проблем е този с двусменния режим на обучение. Трябва да се построят и надстроят десетки училища. Затова, както споменах, по наше предложение беше приета втора поред програма за инвестиции за разширяване на училищния сграден фонд в градовете и кварталите, в които има общ недостиг на места. Ако се качите сутрин в учебен ден в градския транспорт в София в 6:45, ще видите преди всичко ученици с отегчени и недоспали лица. Изследвания в други страни показват, че ако учениците започват занятия един час по-късно, значително се повишава мотивацията им за учене и образователните резултати.
- Как ще се намери решение на кризата с недостига на учители по математика, физика, химия, информатика...?
- Няколко мерки стартирахме още 2017-2018 година. Беше увеличен приемът и отпаднаха таксите във висшите училища за съответните професионални направления. Предоставиха се и допълнителни стипендии за обучение по тях. Стартира програма „Мотивирани учители“, по която се финансира придобиването на допълнителна педагогическа квалификация за учител по тези дисциплини за хора, които вече имат релевантно висше образование. Така например един инженер може за една година да придобие квалификация учител по физика или математика. Това общо взето изчерпва списъка от възможни мерки. Базовият ни проблем е с мотивацията за учене на математика и физика.
- Може ли на централно ниво да се търсят варианти за по-добро финансово стимулиране на тези учители, които да се прибавят към лостовете, с които разполагат самите директори?
- Да, така например в колективния трудов договор, който се сключва за системата, трябва да се заложи възможност директорите да определят по-високи заплати за позициите, за които най-трудно се намират учители. Въпросът е дискусионен и затова считам, че трябва да има съгласие, а процесът на колективно трудово договаряне гарантира такова съгласие.
Отделно от това се наблюдава по-ниска склонност за започване на работа на учителите в по-малки и отдалечени училища и най-вече в училищата с концентрация на ромски ученици. Същото важи за детски градини. Работата в тях, освен по-нежелана, е и по-трудна в много отношения. Затова при равни други условия учителите в тях трябва да са по-мотивирани. За целта е необходимо да се увеличат допълнителните средства, които се предоставят от 2018 година на тези училища и детски градини.
- Конкретно по темата с висшето образование, може ли да очакваме нови протести от страна на преподавателите и как гледате вие на тази тема?
- За настоящата година системата е обезпечена финансово и не очакваме протести. В края на този месец преподавателите ще получат увеличени възнаграждения и ще почувстват положителния ефект от промените в закона и осигурените от правителството допълнителни средства за изпълнението му.
ТОВА Е ТОЙ:
Роден е на 9 юни 1975 г. в София, израства в село Априлово, община Гълъбово
Завършва Икономическия университет-Варна и е магистър по публични финанси
Преминава обучение по бюджет и финансово управление в университета „Дюк“ – САЩ
През 2002 г. започва работа в Министерството на финансите, като от 2003 до 2009 г. е експерт в дирекция „Държавни разходи“
От септември 2009 г. до февруари 2017 г. е главен секретар на Министерството на образованието и науката (МОН)
От ноември 2013 г. до август 2014 г. е директор на дирекция „Бюджет и финанси“ в МВнР
Министър на образованието и науката от 2017 г. до 2021 г.
Зам.-председател на комисията по образованието и науката в Народното събрание
Людмил Христов
