- Г-н Николов, наближава зимата и все повече се замисляме с какво ще се отопляваме. Как се разви вашата идея за колективно закупуване на климатици?
- Подобни практики в Западна Европа стартираха преди повече от 10 години. Там началото беше с кампании за смяна на доставчика на електроенергия на свободния пазар. Бяха много успешни. След това започнаха да ги прилагат за покупка на стоки. Ние от „Активни потребители“ преди две години направихме подобна кампания за покупка на климатици с 8 държави, с които си помагахме за осъществяване на идеята. Тази година е втората ни такава кампания и е отново за климатици. Сега тя върви по-добре от първата, което е обнадеждаващо. Сега са се записали 1150 човека, а сме още в средата на кампанията. Преди две години се включиха 1400 души. Набирането на желаещи ще продължи до 31 октомври. Единственият малшанс е това, което се случи с продуктовите такси. Организациите за събиране, рециклиране и оползотворяване на електрическо и електронно оборудване ги вдигнаха. Търговците, които ги плащат, ги начислиха върху новите уреди. Заради тях повишението на цените вече е реалност. Не само на климатиците, където скокът е с около 100 лева, масово е и на електроуредите.
- Не се ли реши този проблем?
- Не още. Комисията за защита на конкуренцията започна процедура срещу координираните действия на увеличение на таксите на организациите за оползотворяване на електрическото оборудване след излизането му от употреба.
- Темата е важна, защото възникна и проблемът с обявеното от „Топлофикация София“ дълго спиране на топлоснабдяването в жк „Дружба 2“ преди самото начало на отоплителния сезон. Времето застудя и хората се тревожат с какво ще се топлят, ако нямат парно.
- Надявам се да излезе цялата информация по темата, защото много често в такива ситуации се злоупотребява. „Топлофикация“ е монополист и услугите й са регулирани. Има нормативни изисквания кое, как и кога трябва да се ремонтира. Защо не е направено навреме, през лятото? В дружеството са видели, че мрежата най-вероятно няма да издържи зимата и са го започнали, само че не е планирано както трябва. Защото такива ремонти обикновено се правят през лятото, в топлото време. А сега те ще хванат отоплителния сезон, което вече е скандално, създава проблем на хората.
- Ако топлоснабдяването се спре в студа, може ли с организираното от „Активни потребители“ колективно закупуване на климатици да се помогне на хората от жк „Дружба 2“ да се снабдят с качествени уреди?
- По принцип да. Но не мисля, че е много удачно цял вход да се откаже от парното и да си сложи климатици. Защото централното топлоснабдяване има своите безспорни предимства. От „Активни потребители“ още преди много години застъпвахме тезата, че ако искаме гражданите да се помирят с „Топлофикация“, трябва държавата целенасочено да подпомогне преминаването към хоризонтални щрангове в старите сгради с вертикални тръби. Защото там са най-вече големите сметки за сградна инсталация. В сградите, които са по-късно построени и са с хоризонтални тръби, няма да видите и един отказал се от услугата. Няма да видите и повече от 2-3 процента загуби на топлина от сградната инсталация и там никой не спори и не се оплаква. Затова трябваше фокусирано да се направи програма за действие. Да, свързано е с пробиване на стени, но след това хората щяха да живеят спокойно. Нямаше днес да се питаме дали да си сложим климатици или не.
- Какво показаха тестовете, които направихте на предлаганите на пазара климатици?
- Тествахме качеството на уредите. Купихме различни модели, тествахме ги в лаборатория, а резултатите са достъпни безплатно на интернет страницата ни. Чрез нашите изследвания ние се явяваме гарант за качествата на тези уреди. Хората ще бъдат спокойни, че няма да си дадат парите на вятъра за нещо, което не е толкова надеждно.
- Санкциите защитават ли потребителите от нелоялни търговски практики?
- Ние от „Активни потребители“ поддържаме тезата, че най-справедливият начин на санкциониране на търговците е по метода процент от оборота. Отдавна предлагаме за нелоялни търговски практики в Закона за защита на потребителите да се включи санкция с процент от оборота. Защото това дава две големи предимства. Едното е, че санкцията може да е справедлива спрямо големината на търговеца. Второ този метод дава много повече гаранции за пропорционалност на санкцията.
Ако една глоба е 100 000 лева, а бизнесът печели от дадена практика 1 милион, ще я спре ли? По никакъв начин. Санкцията се приема като допълнителен административен разход и толкова. Затова защитаваме визия за санкция, относима към процента на оборота на провинилия се търговец. Тя беше възприета наскоро в Закона за въвеждане на еврото. Виждаме я в предложените промени в Закона за конкуренцията. Досега санкцията за нарушения в търговските хранителни вериги беше до 300 хиляди лева, което означава, че всички, които печелят повече с дадена практика, ще са склонни да правят нарушения. Остана единствено в Закона за защита на потребителите в частта за нелоялни търговски практики да се промени санкционната част. При тях има нарушение на материалния интерес на много хора, но с малки суми и той остава най-трудно защитим. Най-трудно се възпират такива нарушения. Примерно ако даден търговец има един милион клиенти и направи нещо, с което им вземе по 1 лев повече. Те няма да хукнат да се разправят за едното левче, ще го преглътнат, а търговецът ще сложи 1 милион лева в джоба си. Затова ние казваме, че в Закона за потребителите в частта нелоялни практики въвеждането на този принцип е още по-важно.
- От какви нелоялни практики се оплакват потребителите?
- Актуалните са свързани с дистанционната интернет търговия. Примерно решавате да си купите някакви растения за двора. Поръчвате ги онлайн. Казват ви: Ще ви пратим растения, високи 50-60 см. Пристигат и се оказва, че са 10 сантиметра. Това е класическа нелоялна практика, когато ви казват едно, а ви доставят друго.
Ще дам пример и за агресивна практика. Пропуснали сте срока за плащане на дадена услуга. Отивате на следващия ден, плащате си таксата. Обаче ви искат „5 лева за възстановяване на услугата“. Нелоялна практика. Трябва да се забрани. Когато кредитор има да взима някакви пари, единственото, което той може да начислява, е законната лихва за забава. Нищо друго.
Има случаи на принудителни продажби. Събират хората, обещават им подарък срещу изслушване презентацията на продукт. Добре обучени търговци ги омайват, кандърдисват ги да сложат подпис под някаква хартия. Накрая се оказва, че дължат много пари.
- Това наказуемо ли е?
- Да, но много зависи от детайлите... По-добре не ходете. Защото след това отказването е трудно. Организаторите търговци много често възпрепятстват упражняването на правото на отказ. Вие сте в класическата хипотеза на продажба извън търговски обект и имате право да се откажете от покупката до 14 дни. Само че най-често търговецът не приема отказа ви. Пращате препоръчано писмо с обратна разписка, той не го приема. Връщате уреда, който сте си купили, не го приема. Търговците имат всевъзможни отработени методи, които спъват потребителските права. Това, че имаме права в закона, не означава, че те са гарантирани. Всяко едно право се отстоява.
- Обявили сте срещи през октомври с потребители в Русе, Варна, Велико Търново, Сливен.
- Това са открити приемни, консултации на актуални потребителски теми.
- Бихте ли дали пример за нелоялен кредит?
- Законът е определил горна граница на разходите. Примерно годишният процент на разходите не може да надхвърля 5 пъти законната лихва. Това означава, че към днешна дата, ако вземете примерно кредит 1000 лева и трябва да го върнете до 1 година, не може да върнете повече от 1650 лева, ако законната лихва е 65%. Ако кредитът е за 6 месеца, понеже срокът се съкращава, съответно надбавката е два пъти по-ниска. Но масова практика е годишният процент на разходите при бързите кредити многократно да надвишава тази законово установена горна граница, законов таван.
- Как става това?
- Чрез начисляване на такси след подписване на договора. Примерно ви казват: Ето ви кредита, ето ви условията, но ако до една седмица не дадете поръчител по кредита, ще ви се начисли такса 500 лева. Добавена към другите разходи, тя произвежда годишен процент на разходите над 100%. Понякога 200, виждал съм в съдебно решение 398%, което е 5-6 пъти над законовия таван. Тази практика е много честа, съдилищата я отменят, но хората не знаят това или се страхуват. И практиката продължава. Тези дружества не са под надзора на БНБ. Всеки човек трябва да си брани правата в съда. Тук дори законът за представителните искове, другият законопроект, който в момента е в парламента, също няма да помогне, защото там не се възприе така наречената процедура на информирано неучастие.
- Това какво значи?
- Това значи, че ако организация като нашата иска да осъди дадена фирма за това, че е раздала кредити на 1000 човека, не може да присъедини всички автоматично и те да си получат надвзетото. Проектът на закон, който сега е в парламента, предвижда един по един тези хора да дойдат и да се присъединят към иска. Масово не се прави, защото е обвързано с ангажименти. А това устройва всички, които искат да правят нарушения.
- Какво съветвате хората при преминаване към еврото?
- Не сменяйте пари сега, а чак след 1 януари. Между 1 януари и 30 юни е времето, когато трябва да си сменяме спестените левчета. И това трябва да го правим само на две места – в банките или в пощите, ако сме в малък град. Всякакви други предложения трябва да се отказват. От 1 до 31 януари, когато двете валути ще са в обращение, ние от „Активни потребители“ препоръчваме да не плащате с левове. Ако имате останали левове, сменете ги в най-близката банка. Всички банки ще обменят от сутрин до вечер, независимо дали сте клиент на банката. Първата ви мисъл на 2 януари 2026 г. ще бъде да си изхарчите левчетата. Не, не го правете в баничарницата или в кварталния магазин, защото ситуацията е рискова. Търговецът трябва да направи няколко сметки. Първо, ако дадете 20 лева, той трябва да сметне колко са те в евро. След това колко ви е сметката в евро и да ви сметне всеки път рестото в евро. По-добре извадете 20 евро и да ви върнат рестото в евро. И третото нещо, върху което искам да акцентирам: Помагайте на хората в нужда, на възрастните и на най-младите. Хората под 18 години, които имат в касичка спестявания, не могат да отидат в банката да си ги сменят. Нямат право, няма да им ги сменят. Значи някой трябва да им помогне. Защото след една или две години обмяната ще бъде по-неизгодна. Тези скътани парички трябва да се обменят до шест месеца. Помогнете и на възрастните, защото през януари и февруари е хлъзгаво, не ги оставяйте сами и защото хората ги е страх да ходят с пари в джоба си.
Това е той:
- Роден е през 1971 г.
- Магистър по политология и стопанско управление от СУ „Св. Климент Охридски“ и
- магистър по бизнес администрация от университета „Еразмус“, Ротердам
- Доктор по икономика от Университета по национално и световно стопанство
- Член е на Икономическия и социален съвет от 2003 г., а от 2015 г. е член на Европейския икономически и социален комитет
- От 1999 г. до момента е изпълнителен директор на Българската национална асоциация „Активни потребители“
Таня Киркова
