- Г-н Гюров, два месеца след изборите вече имаме редовен кабинет. При гласуването му се чуха заявки за мандат от 4 години, а не само за 18 месеца. Доколко това е реалистично?
- На този етап не е реалистично да говорим за 4 г. Постигането на някакво съгласие и възстановяването на парламентарната република беше един голям успех. Това сътрудничество тепърва ще трябва да се доказва - доколко ще е възможно и доколко ще е полезно. И двете неща са важни в тази формула. На този етап съществуват теми, които тепърва ще се изясняват. Дали сме хоризонт от време, през който основни проблеми могат да бъдат решени. Ако това се случи и кабинетът заработи, не само като възможност, но и като полезност за общество, тогава не виждам пречки мандатът да е по-дълъг от 18 месеца.
- Т.е. нещо средно – например 2 години?
- Аз бих казал, че ако се преодолеят първите теми и предизвикателства и този кабинет постигне нещата, за които сме постигнали съгласие, че са важни за страната, може да се отвори хоризонт за пълен мандат от 4 г. На този етап, със сегашната информация и действия от различните политически сили аз не бих му дал този хоризонт.
- На какви хора ще се заложи във втория ешелон на властта?
- От самото начало има много ясен подход при назначенията. Той се вижда не само в заявките, но и в действията, които предприехме и при кабинета „Петков“. Залагаме изцяло на хора, които имат доказана компетентност, а опит в администрацията е плюс. Другото качество, на което държим, е висок морал. Партийната принадлежност за нас никога не е била фактор в това дали даден човек трябва да бъде сменен или назначен на определена позиция. Ние не сме в управлението нито за „празни кутийки“, нито за „пълни чекмеджета“, а за резултати. Това, което очакват хората от нас – нашите симпатизанти и нашите критици - е да покажем резултати, а такива можем да постигнем само с хора, които доказват своята експертност, стоят встрани от корупционни скандали и могат да свършат работа, без оглед на тяхната партийна принадлежност.
- Това означава ли, че ГЕРБ могат да имат зам.-министри в този кабинет?
- Това е в пълномощията на министър-председателя. Тези разговори вървят в момента. Аз не мога да кажа в каква посока ще отидат, но не бих го изключил като възможност.
- Как ще коментирате действията на Румен Радев, който си тръгна от Народното събрание още преди полагането на клетва от страна на кабинета?
- Малко е странно поведението на президента Радев, който досега винаги успяваше да запази самообладание и да върши конституционните си задължения по институционален начин. Изнервеността му през последните седмици е доста притеснителна и постъпките му изваждат президентството като институция от рамките, в които трябва да оперира. Самото му действие би било приемливо, ако е от човек, който не е натоварен с представителността на президентската институция. Но при положение че той представлява институцията, не следва да изразява лично мнение, и то по посока политики, които не са в правомощията му.
- Как влошените отношения с Радев ще се отразят на работата на НС, на правителството, на координацията между трите власти? Как се работи в такива недобри отношения?
- Президентството не бихме могли да го разглеждаме като част от разделението на властите, защото говорим за законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Президентството има представителни функции, които не влизат в сферата на управление на държавата. Не мисля, че поведението му би могло да попречи на правилното и целесъобразно управление на страната. Но има един механизъм, който тази висока трибуна осигурява на президента и това е неговата възможност да влияе на политическите процеси чрез изявленията си. Такъв механизъм не е залегнал в духа на конституцията, която на формално ниво изключва както участието на президента в политически партии, така и намесата му в политическия живот. Това че президентът се възползва от този механизъм, не показва добър начин на изпълнение на правомощията му.
- Казахте, че президентът има представителни функции, но доста често се меси в политическия живот. Той обаче има крайната дума чрез указа си за освобождаването на главния прокурор. В Конституционния съд има и висящо дело, което ако бъде допуснато до разглеждане, би замразило процедурата с месеци.
- Конституцията дава отлагателно вето на президента. Той не може да отмени решение, но може да го отложи във времето, като не издаде указ. През 2019 г., когато Иван Гешев бе избран за главен прокурор, президентът не упражни това си право. Тогава неправителствени организации, партии и изявени политици казаха, че Гешев не е пригоден за тази позиция. Радев разполагаше със същите инструменти, но действията му тогава и сега показват на коя страна застава – на тази на гражданите и правовото общество или на политическите договорки и влияния. Това, което ние в 49-ото НС се опитваме да направим, е да изключим вмешателство на съдебната система в политическия живот. Това е нещото, което нарушава баланса между трите власти. Съдебната власт трябва да бъде независима. Трите власти обаче трябва да се контролират една друга и да не бъдат повлиявани от политическите процеси. Когато в една и съща ситуация предприемаш две различни действия, това е признак на влагане на политически замисъл.
- Как обаче ще отговорите на нападките, че сте получили подкрепа от ДПС за кабинета в замяна на конституционната реформа?
- Думите се обезсмислят, когато ги съпоставим с числата. Кабинетът мина със 132 гласа. Ако Делян Пеевски и Мустафа Карадайъ не бяха гласували за него, той щеше да мине въпреки това. В този смисъл това действие няма никакво значение за процеса на приемане на правителството. Действието на ДПС по-скоро има някакви политически цели. Това не влияе по никакъв начин на изпълнението на задачите ни в законодателната и управленската програма.
- Да, но ви обвиняват, че се опитвате да изперете имиджа на ДПС, на ГЕРБ?
- Нека сме наясно, че имиджът на политически фигури не се изпира чрез политически действия. Може да бъдат потвърдени или отречени от една независима съдебна система. Съдът има крайната дума да каже дали някой се е възползвал от своите правомощия и следва да носи отговорност.
- Това, че ГЕРБ подкрепи Делян Пеевски за конституционна комисия, а ПП-ДБ бяха против, не показва ли още отсега наличие на подводни камъни пред общото управлението?
- Показва, че има опасност от формиране на плаващи мнозинства в 49-ото НС, независимо че имаме правителство, което е избрано с мнозинство от 130 гласа от първите две сили. Това управление ще е лакмус дали между тези две политически сили може да се изгради ниво на доверие, което да позволи по-дълго управление. Тук са важни не заявките, а действията на отделните партии. Търсенето на конституционно мнозинство е много труден процес във фрагментиран парламент и към него трябва да се подхожда изключително внимателно. Вкарването на ярки политически фигури, които са натоварени с негативно съдържание, по-скоро саботира процеса, отколкото да го подпомага. Конституционното мнозинство е нужно, ако искаме наистина да направим съществени стъпки за изчистване на съдебната система от нейните недъзи. Това трябва да стане по правилния начин – не е редно по грешния начин да се търсят правилни решения, защото те във всеки един момент през плаващите мнозинства могат да доведат до повече проблеми.
- Какви са непосредствените задачи пред НС, когато вече има що-годе ясно мнозинство?
- Първата задача бе удължаването на действието на бюджета и подготовката на новия. Имаме желанието да се работи с по-дългосрочен поглед. Не само тази година, но и следващата, защото има много задачи за решаване, например влизането в еврозоната. Това може да стане, като се взимат отговорни решения със средносрочен хоризонт и съобразени с цялата макроикономическа ситуация. Това ще бъде добра възможност още септември – октомври да задвижим процедурата и за бюджет 2024. Ще е добър знак и ще положи по-здрави основи за политиките, които правителството ще трябва да проведе през следващите години. Важен е и планът за възстановяване, за да осигурим нужните средства. Не само за да направим баланса за бюджета, но и да подготвим бизнес средата за предизвикателства през следващите години, да инвестираме в икономически растеж и в подобряване на администрацията.
- А кога ще се захванете с реформата в КПКОНПИ? Знаем, че вие имате свой проект, ГЕРБ и МС също, които се различават в детайлите
- Едва ли детайлите ще ни разрешат проблема с корупцията. Аз бих казал, че всеки един от тези проекти за състав и структура на КПКОНПИ би могъл да даде добри резултати, ако се използват по правилния начин механизмите вътре. Точно тук е въпросът – трябва да се намери компромис за промяна на структурата на КПКОНПИ, но е важно да има и широко съгласие около целите, които искаме да постигнем. Дали промяната в съдебната система цели само смяната на един човек с друг, или цели дългосрочна промяна на новата на корупция.
- КПКОНПИ вече една година е без шеф, а с изпълняващ длъжността. Трябва да попълните редица регулатори и органи с изтекли мандати. Това няма да е лесна работа.
- Със сигурност няма да е лесна работа, но се надявам тя да започне възможно най-скоро. Точно тук политическите сили ще покажат какви са истинските им намерения – дали чрез плаващи мнозинства и договорки да си осигурят назначения на удобни хора, или целят да овластят регулаторите така, че да си свършат работата и да защитават интересите на гражданите срещу корупционни или бизнес интереси.
- Имаше негласно разбирателство между партиите в НС за разпределението на ръководствата на парламентарните комисии, които още стоят без шефове. Това разпределение ще бъде ли променено?
- Това, което е заложено по правилник, е, че те трябва да бъдат разпредели пропорционално. Със сигурност ще има разговор, който да доведе до широка подкрепа за разпределението на комисиите. Този процес още не е започнал или поне не е дал видим резултат.
- Съгласни ли сте ДПС да получи ръководството на конституционната комисия?
- Има разлика между знакови политически действия и работата, която се върши от комисията. Ако търсим да изграждаме доверие вътре между партньорите и вън сред обществото, че държавата е на правилен път, тогава трябва да подхождаме с внимание, за да не разрушим процеса, преди да е започнал. Ако доверието е разрушено в момента на създаване на комисията чрез политически украсени действия, не може да очакваме и благоприятен резултат, зад който да застане голяма част от обществото чрез депутатите си. Нужни са 160-180 души за конституционни промени. Това означава 80% от българите да застанат зад тези решения.
- Пускането на записа от Националния съвет на ПП нанесе ли щети на формацията?
- Не мисля. Той показа точно това, което представлява нашата формация – партия, в която хората имат мнение и решенията се взимат по демократичен начин.
- Но на записа се прокарваше линия на съмнение за общото ви явяване с „Демократична България“ на местния вот. В тази връзка как върви подготовката за местните избори?
- През времето, в което работихме сериозно за съгласие за правителство с втория мандат, местните избори, за добро или лошо, бяха оставени на заден план. Но виждането ни е, че демократичната общност трябва да има общи кандидати. Как ще бъдат включени – в листи, местни коалиции, това предстои да видим. Мисля, че ще намерим най-правилното решение за всеки район.
- Т.е. коалицията ще оцелее за местните избори?
- Коалицията показа, че може да дава добри решения и това е основната причина да бъде в тази форма. Само така можем да предлагаме решения, които дават положителни резултати.
- Да, но БСП ви обвинява постоянно, че бюджетът, който ще внесете, ще е антисоциален и всъщност ще се замразяват доходи?
- Бюджетът, който ще внесем, няма да е в ущърб на социалните плащания, няма да е базиран на увеличение на данъци. Искаме да дадем предвидимост на бизнеса и хората да са спокойни, че ангажиментите ще бъдат изпълнени.
- Как ще успеете да свиете дефицита до 3%, без да вдигате данъците?
- Като не се правят предизборни наддавания в разходната част. Ние сме разгледали числата. В бюджетната комисия имаше дискусия с Фискалния съвет и в базисния сценарий е зададен дефицит от 3,7% - 7 млрд. лева от 187 млрд. лева БВП. Ние сме много близо до тази граница. Има достатъчно буфери в приходната и разходната част, които ако бъдат използвани, могат да доведат до резултат.
- Предвиждате ли увеличение на минималната заплата?
- За тази година не. В предишното 48-о НС се прие това да става по автоматизиран механизъм, който работи с данните от последните 12 месеца. Когато дойде времето, заплатите ще бъдат актуализирани по този механизъм. Той дава и предвидимостта.
Това е той:
Депутат трети мандат
Завършил е икономика в университета “Труман Стейт” в САЩ и е защитил докторската си степен във Виенския университет
Работил е като специалист и ръководител отдел „Управление на риска“ в банкови институции в САЩ и Австрия
Води лекции в Американския университет в България и в Университета за приложни науки към Търговската камара на Австрия
Тихомира Михайлова
