- Г-н Стаматов, МОН предложи увеличение на учителските заплати с 5% с част от средствата за образование от актуализацията на бюджета. Очаквано ли беше това?
- И за мен като председател на Съюза за работодателите в системата на народната просвета, и за председателя на Сдружение на директорите в средното образование Асен Александров предложението на министъра беше голяма изненада. Досега сме говорили за актуализация на бюджета в посока издръжка, а се оказа, че голяма сума отива за второ за годината увеличение на заплатите (54,5 млн. лв. от допълнително гласуваните 150 млн. лв., авт. б.) При представянето нямаше обяснение. За мен беше изненада, че половин час преди отрасловия съвет информацията беше разпространена като официално предложение на МОН. Не смятам, че сме дорасли в обществото да не подкрепим предложение, направено от министерството. Съображенията на директорските организации бяха, че в актуализацията трябва да има повече средства за издръжка, която да покрие високите цени на тока, горивата и електроенергията, както и за детските градини заради поскъпването на храната.
- С увеличението средната работна заплата в образователните институции по сметки на МОН трябва да стане 2032 лв. Ще бъде ли достигната навсякъде?
- С инфлационния натиск увеличението на минималната работна заплата с 5% бе добър стимул. То е единственият стимулиращ фактор за запазване на учителите в съсловието. Как ще бъде приложено увеличението, е въпрос на договаряне в Колективния трудов договор. За мен беше неприятен момент, че се използва терминът средна работна заплата. Той е статистически и няма стойност за един или друг учител, защото той получава индивидуално възнаграждение. Всички мои педагози ще кажат, че си искат 5-те процента, а не средни величини. В училището, в което ръководя, заплатата е далече от средната заплата и това предполага, че увеличението ще бъде с по-нисък процент. Трябва да е ясно, че средствата не идват въз основа на това каква сума е достигната в дадено училище, а спрямо броя ученици, паралелки и вид институция.
- Следователно не всички училища ще могат да увеличат заплатите с 5%?
- Ножицата между едната и другата крайност отдавна е голяма. Както при предишното увеличение, когато ръстът беше средно с 12,3%, сега също ще бъде средно с 5%. Най-вероятно на места няма да достигне и един процент и това би създало повече главоболия. За да сме обективно точни, трябва да кажем, че директорът освен заплати трябва да осигури топла, уютна и светла сграда. За да се случи това, трябва да са платени сметките на институциите и чак тогава да мислим за другите важни показатели като заплатите. Увеличението на цените на тока и горивата е важен фактор и всеки ръководител ще пресметне трудно каква точно сума ще му трябва до края на бюджетната година. Ако увеличим заплатите, но в един момент се окаже, че декември нямаме достатъчно средства, това рефлектира на липсата на добро планиране в ръководната дейност на директора. Той може да се окаже лошият герой, който допълнително се натоварва със затруднението около неяснотата на цените на тока и горива и еквилибристиката с точно колко би могъл да увеличи възнагражденията на своите учители.
- Министерството предложи средствата за издръжка да бъдат увеличени с 10,5%. Ще бъдат ли достатъчни?
- Директорите сигнализираме от доста време за високите цени и те не могат да бъдат покрити с тези 10%. Министерството получава информация от цялата страна и се надявам да си е направило добре сметката, защото с предложението си те поемат отговорност, че това са средствата, които трябва да ни стигнат. Надяваме се, че те са ги сметнали по-правилно от нас. Отговорността е изцяло тяхна. Те имат право да разпределят средствата, които са получили, но нашата роля е да сигнализираме, когато има недостиг.
- Лятната ваканция е времето за мащабни училищни ремонти. Планирахте ли такива тази година, или се въздържахте заради скока на цените?
- За първи път, откакто съм ръководител на училището, ремонтът ни е минимален. Ако през последните години сме правили обществени поръчки по ЗОП за 150 000 - 200 000 лв., сега сме се ограничили с козметичен ремонт от 30 000 лв. Сумата е в пъти по-малка от тази за последните 10 години. Това показва кризисен период, от една страна, поради липсва на средства, от друга - Поради инфлационния натиск на строителните фирми. За тази сума миналата година щяхме да извършим повече дейности. Това е доста опасно за големите институции, защото когато една година пропуснеш да възстановиш щетите, то следващата година те ще бъдат два пъти повече. Липсата на поддръжка бе основен проблем на голяма част от училищата, има опасност отново да се възстанови заради съществуващата криза.
- Какво включва този ремонт?
- Покриване на всички извършени щети - счупени тръби, чешми, прозорци, дръжки на врати, части от чинове, боядисване на малки фрагменти от помещенията. Ние вече приключихме с тези дейности за десетина дни, но няма нещо, което да се покаже като продукт от свършеното. Като директор се притеснявам и от това, че тази година родителите няма да видят каквато и да е дейност през летните месеци за разлика от предходните.
- Преди няколко месеца сигнализирахте и за недостиг на средства за издръжка на дете в градините. Ще гарантира ли ръстът с 31% качественото хранене в забавачките?
- Трудно е да се каже. Инфлационният натиск по отношение на цената на хранителните продукти е непредсказуем, но средствата са сериозна финансова инжекция, която подкрепя съществуващите бюджети. Детските градини за първи път са безплатни и те не могат да събират никакви средства, затова трябва да се оправят с тази актуализация.
- Какви изводи може да си направим от бала за приема след 7-и клас? Това е випуск, обучавал се дълго време онлайн.
- В моето училище винаги сме били в златната среда. Балът отново е 420 точки. Всеки би могъл да си мечтае за такива ученици. Специфичното на приема след седми клас е, че няма неприети ученици. Всички завършили продължават обучението си независимо дали са се явили на външно оценяване и какъв успех имат. Това е положителната страна, която намалява стреса. Отрицателната са лошите резултатите по математика, които са повече от притеснителни. Успехът на външното оценяване е 3+, а това са бъдещи наши строители, инженери, лекари, на които математика им е дефицит. Ясно е, че тя се учи трудно и е проблем в подготовката на много ученици, но вместо да се разрешава, става все по-катастрофален с всяка изминала година. Учебните планове, програми и ученици в комплект се променят трудно, но хубавото е, че започнаха стъпки в това отношение. Не е съдбовно дали един ученик ще може да редактира даден текст, или не. Ако математическите му познания са дефицит и той е архитект, нещата вече биха били страшни за живота на много хора.
- Смятате ли, че това е в резултат на онлайн обучението?
- Онлайн обучението се отрази еднакво на всички - зле. Не трябва да позволяваме образователната система да преминава в онлайн режим въпреки опасностите, които отново се задават с COVID ситуацията. Здравето е определящо, но образованието започва да става сериозен житейски проблем и преминаване в онлайн режим не е алтернатива, а опасност за развитието на страната ни. В кризисни периоди могат да се изключат екскурзии, да се елиминират допълнителните кръжоци и състезания, но истинският образователен процес трябва да бъде факт.
Това е той:
Роден е през 1967 г. в Карнобат
Завършил е биология в Софийския университет през 1993 г.
Последователно е директор на 150-о основно училище и на 8-о средно училище
От 2005 г. ръководи столичното 119-о средно училище
Зам.-министър на образованието във второто правителство на Бойко Борисов
Председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета, общински съветник в София
Стела Маринова
