- Г-н Генов, каква е вашата гледна точка към идеята за пълна забрана за използване на мобилни телефони от учениците в училище?
- Те и сега са забранени да се използват в час, ако не са им необходими за някаква учебна цел по преценка на учителя. Много големи гимназии използват технологиите за по-качествено и модерно преподаване. Друг е въпросът, че всяка една такава забрана сама по себе си не е достатъчна. Добре знаете, че често се случва, като кажем, че нещо сме го забранили, да вярваме, че сме си свършили работата. Не става така. По-скоро мисля, че въпросът опира до контрола от страна на учителите, директорите и родителите най-вече. Мога да кажа какво съм направил аз. Преди две години станах директор, сега започвам третата.
Първата ми работа беше да поръчам едни органайзери – дървени кутии с номерации. Във всеки кабинет имаме такива кутии и учениците, като влязат, си оставят устройствата под съответния номер, който са в класа, и си сядат на чина. Но какво правят хитрите ученици. Те носят по две устройства и оставят старото в кутията, а реалният апарат, който използват, стои в тях.
Сега нали разбирате, че учителят не може да си губи времето, за да проверява кой какъв телефон е оставил. В крайна сметка това е въпрос на съвест и са нужни разговори с децата, най-вече вкъщи.
- Срещате ли подкрепа от родителите в тази посока?
- Ако се направи анкета, може би всички ще отговорят, че са за такава пълна забрана. Правят ми впечатление обаче и случаи, при които самите родители търсят децата си по време на час. Би трябвало всички да знаят кога започват часовете, кога има междучасия, кога е голямото... Някак си ние като родители също трябва да се научим, че не може по всяко едно време да си търсим децата. Едва ли е толкова важно, да, има и извънредни ситуации, но щом го отбелязвам, трябва да знаете, че това е масово явление и се случва често, като съм сигурен, че не е само в нашето училище. И се започва: Мога ли да изляза от час, мама ме търси спешно, или тати... Затова мога да кажа, че всичко идва от възпитанието вкъщи и от говоренето с децата.
След това нещата се пренасят в училище. Така според мен може да се реши въпросът.
- С какво според вас най-вече вреди прекомерното използване на електронните устройства?
- Ние по принцип изостанахме с въвеждането на електронните устройства. Когато другите ги използваха, ние не бяхме и чували. Северните страни Финландия, Швеция, Норвегия осъзнаха, че пълното дигитализиране е пагубно за ученика и тръгнаха назад. Учениците забравят да пишат, не могат да работят с учебници и да четат от хартиен носител... Постоянното взиране в екраните вреди и на зрението и довежда до пристрастяване. Знаете, че вече има изследвания и на Световната здравна организация (СЗО) в тази посока. Проблемът с това заболяване, каквото е екранната зависимост, не е отсега.
Аз лично имах такъв ученик, който не можа да се пребори с тази екранна зависимост. Бях му класен ръководител преди 10 години. Сега този проблем е масов. То ние, възрастните, залитнахме и постоянно гледаме телефоните, къде по работа, къде не, а какво остава за децата.
Със сигурност има нужда от стъпка, с която да им помогнем в това отношение, но тя трябва да се обмисли много добре, да се види как точно да се направи, за да има най-голям ефект.
- Това със сигурност е важна тема, свързана с образованието, но кои според вас са най-големите приоритети на системата?
- Всяко училище си има своите специфични проблеми. Положителни и отрицателни страни по отношение на цялостното функциониране. При нас като едно голямо училище и професионална гимназия може би не може да го наречем проблем, но по-скоро голямо предизвикателство са транспортните схеми. Учениците ни до голяма степен са зависими от специализирания превоз и така е и на други места в цялата страна. Те нямат друга възможност за транспорт до училище и обратно освен тази.
- От колко населени места имате ученици в гимназията?
- Ами покриваме общините Карлово и Сопот. Ние сме в Сопот, но при нас учениците са от двете общини. Като се каже Сопот, разбирайте и Карлово, двата града са само на 7 километра един от друг. Имаме и деца от Калофер, а дори и от Осетеново, които са в община Павел баня, а и от Клисура. При нас има ученици от Пирдоп и всички населени места в общините Карлово и Сопот. Това ни е голям проблем - специализираният превоз. Ние сме го решили като придвижване до и от училище, но ако едно дете реши да остане или да отиде на извънкласна дейност, то много трудно след това се прибира до населеното си място.
- Предлагате ли общежития както някои техникуми преди 30-40 години, които имаха такива и те бяха пълни?
- Имаме общежитие, но при положение че живеят на 10-20 километра в селата, повечето предпочитат да си се приберат вкъщи. Иначе ние предлагаме общежитие, в което имаме 6-7 деца. Обновяваме постоянно и материалната база, но не всички средства стигат, за да постигнем това, което ни се иска. Естествено, че кандидатстваме за проекти. Опитваме се да създаваме по-добра среда и за учителите, и за учениците. Говоря както за оборудване, така и за квалификация.
- Намаляват ли и децата в училището с годините и как стои при вас въпросът с кадровото обезпечаване с учители по отделните специалности?
- Слава Богу, при нас няма проблеми. От 4-5 години приемът си го правим на 100 процента, дори над 100%. Специално говоря за нашата гимназия. Нямаме проблем и с паралелките, и с обезпечаването на педагогическите кадри. Има млади хора, които желаят да влязат в професията. Не всички обаче остават в нея. Има такива, които виждат, че това не е тяхното и напускат. Съответно идват други на тяхно място, но нямаме текучество, а и поетапно колегите, които излизат в пенсия, ги заменят други.
Така е и в общообразователните дисциплини, и в професионалната подготовка.
- По-високите заплати ли играят най-важна роля в това отношение и това, че постоянно се обсъжда, че ръстът трябва да продължи?
- Трябва! Това е задължително. Вижте, какво значи това, което отвсякъде се чува, че видите ли на „учителите им оправиха заплатите“. Казвам ви директно, стартовата заплата на новопостъпил учител е 1850 лева, като чисто взима около 1450 лева. Мисля, че не е кой знае какво. Отговорността на педагогическите специалисти, тяхната отдаденост, мисля, че заслужават повече. Факт е, че има подобрение и движение в правилната посока, което не може да се отрече. В последните години има чувствителен скок, но трябва да се гони това, което се поставя като искане – 130-140% от средната брутна заплата за страната, за да има мотивирани учители да влязат в класните стаи.
Децата харесват младите хора. Нека да се случат нещата, за да го има българското образование и да ни наследят младите учители.
- Като професионална гимназия търсят ли ви и представители на бизнеса, които в последните години масово признават, че изпитват недостиг на кадри?
- Търсят ни. Постоянно имам обаждания да изпращаме хора за почасова работа. При нас имаме и дуална система за обучение. Това е обучение чрез работа. Партньори са ни ВМЗ „Сопот“ и SKF, шведска фирма за лагери. При тях децата се обучават в реална обстановка. Два дни децата са изцяло в заводите. В 12-и клас са три, а само два са в училище. Те са си с трудови договори по Кодекса на труда. Всичко това им се заплаща и определено има интерес към специалностите и най-вече към мехатрониката (б.р. - интердисциплинарна област от инженерните и техническите науки, която обединява елементи от механиката, електротехниката, оптиката и електрониката), която ни е обхваната от дуалната система на обучение с двете фирми. Те ни осигуряват и дарения, като сега правят по един кабинет, напълно обновени и оборудвани за професионалната подготовка на учениците.
Освен това има и по-малки фирми, които са наши партньори, така че ни се подава ръка. Няма как, училища като нашето трябва да вървят с бизнеса. Двете страни е добре да вникват в своите проблеми и да намираме положителни решения и за двете страни.
- Като директор продължавате ли и да преподавате или административните ангажименти надделяват?
- О, не. Оставам си и учител, и преподавам. Започнах вече 33-та година в професията, при това в едно и също училище.
- Все пак административната част от дейността ви тежи ли?
- Да. Има много излишни неща, които според мен могат да се заемат от Националната електронна информационна система в предучилищното и училищно образование (НЕИСПУО), която вече трета година използваме. Това е платформата на
Министерство на образованието, в която всички качваме нашата информация и оттам тя се тегли за „Школо“, „Админ плюс“ или други платформи, които отделните училища използват.
- Тръгна обсъждане само тази система да се използва, вие какво мислите?
- Не са готови още. Тромава е системата, бавно реагират на много от нашите въпроси и проблемите, които имаме с нея. Не съм сигурен, че има готовност всички да минем на една система. Министърът реагира много бързо и разпореди да се спре това.
Там трябва да се пипа много умело и внимателно.
- Как мислите, време ли е някои от промените в системата на образованието да спрат да се правят така централизирано и генерализирано и не е ли е по-добре да се предостави по-голяма автономия на училищата?
- По-скоро съм за повече автономност. Сега върви едно инспектиране в училищата в България, което е също доста субективно. Идва комисията, оценява един месец всичко – социална среда, преподаване и т.н., но не мисля, че реално могат да придобият обективни и напълно достоверни впечатления. Аз все още нямам този опит и тук може би трябва да се произнесат директори с по-голям стаж като такива.
Важно е и при оценката да се преценява според особеностите на всяко едно училище и регион.
- Работите ли с рискови групи?
- Работим, но в последните 4-5 години нямаме ученици от тези групи. При нас влизат мотивирани деца с по-висок бал, които желаят да се обучават и да намерят по-добра професионална реализация след това. Но това е тема и проблем, който е много важен за училищата, които основно работят с такъв контингент. Те са поставени наистина при други условия.
- Във вашия район има ли деца, които не посещават редовно училище?
- Не, няма. В последно време този проблем се поизчисти. С налагането на санкции от страна на държавата за семействата, като ограничаване на детски и други социални придобивки, започнаха да си пращат децата на училище, и то редовно. Казваме си го директно. Мога да твърдя, че при нас този проблем е решен, слава Богу.
ТОВА Е ТОЙ:
- Роден е през 1969 година в Карлово
- Завършил е Факултета по педагогика в НСА
- От 1992 година е учител в Професионална гимназия „Ген. Владимир Заимов“, гр. Сопот
- От 2017 до 2019 е бил заместник-директор по учебната дейност
- От 2022 година е директор на ПГ „Ген. Владимир Заимов“, в която се обучават 750 деца в 30 паралелки
Людмил Христов
