- Госпожо Бърдарска, кога ще имаме нова стратегия за ВиК отрасъла и нов закон за ВиК? Не се ли протака прекалено дълго тяхното изготвяне и приемане?
- Този въпрос трябва да зададете на отговорните държавни експерти от МРРБ. Обещаната реформа на ВиК отрасъла в Плана за възстановяване и устойчивост – ПВУ, трябва да се случи, но при пълен консенсус с всички заинтересовани, след внимателен преглед за ефективността на сегашния модел на управление на ВиК услугите. Липсата на диалог и осмисляне на направените конструктивни предложения от българските институции и заинтересовани, както и несъобразяването с препоръките на европейските експерти досега са причина за забавяне на този процес, поради което има опасност да се загубят европейски средства по ПВУ. Остава открит въпросът дали да не се направят изискуемите от Европейската комисия задължителни промени в сега действащите Закон за водите и Закона за ВиК услугите, или да се прави изцяло нов закон за ВиК поради краткия срок за приемане от НС на реформите за тарифите и условията на консолидация. Също така все още няма политическа яснота дали стратегията по ВиК ще бъде само отраслова или част от националната стратегия по водите и кой ще прави последната.
- Как ще се определя цената на ВиК услугите? Двутарифна ли ще бъде? За бедните водни помощи ли ще има или проблемите им ще бъдат решени чрез тарифната политика?
Чаканата няколко години реформа на ВиК отрасъла трябваше да отговори на тези въпроси. И пак подчертавам – след широка публична дискусия за цената на ВиК услугите, както и за нейната социална поносимост при спазването на принципа за солидарност. От 2007 г. страната ни като членка на ЕС трябваше да изгради подходящи пречиствателни съоръжения за повърхностните води, чието качество се влошава най-вече в дъждовните периоди и снеготопене. Това обяснява защо разходите за гравитачно подаваната питейна вода не са по-малко от помпажно подаваната чиста подземна вода. Когато говорим за цена на ВиК услугите, се има предвид и пречистването на битовите отпадъчни води, които изискват прилагане на скъпи технологии и оборудване, изискващи квалифициран персонал за поддръжка. Важно е ВиК операторът да информира клиентите си за какво се използват събраните средства, както и за задължението му да покрива теглени кредити за съфинансиране на изграждащи се ВиК обекти с европейско финансиране. Свидетели сме на непрекъснати аварии на остарялата и амортизирана с времето ВиК мрежа, за чието отстраняване се изискват нови по-скъпи материали и специализирана техника, както и добре обучен персонал. Поради ниското заплащане във ВиК отрасъла липсват кадри в повечето дружества. Също така няма интерес и от подрастващото поколение към специалността ВиК. Докато в миналото наши инженери построиха големи водни обекти в редица развиващи се страни, то ще дойде време да внасяме ВиК инженери.
- Кои са най-големите проблеми на ВиК отрасъла и как могат да бъдат решени?
- Най-големият проблем е моделът на управление на водния сектор, включително и на ВиК отрасъла. Климатичните промени (все по-чести засушавания и наводнения) налагат прилагането на практика на интегрираното управление на водните ресурси и свързаните с тях съоръжения от една институция, а не от различни институции с трудно осъществяваща се координация. Стара мечта на специалистите е създаването на министерство на водите, което би било на по-високо ниво от съществуващия в миналото Национален съвет по водите към Министерския съвет. Имайки предвид връзката между гората и водата за водния баланс на страната, предложения съществуват и за министерство на водите и горите, което да отговаря на новите предизвикателства на климатичните промени.
Липсват визионери за начина на използване на водните ресурси от отделните отрасли с цел избягване на водни кризи. По данни на Евростат България не е бедна на водни ресурси: през 2020 г. има средногодишен възобновяем пресен воден ресурс от 14 500 куб.м/жител и използвано количество вода от водоснабдителната мрежа 37 куб.м/жител. Неефективното използване на водните ни ресурси е безспорен факт, който се отразява и на цената на ВиК услугата. Потребителите заплащат както физическите загуби на вода, така и излишните разходи поради неефективни технически решения и кражби.
Така че и повишаването на контрола във ВиК отрасъла е от изключителна важност. Създаването на асоциации по ВиК без капацитетно и финансово осигуряване спира възможността за актуализация на предадените им общински и държавни активи, които в някои случаи не работят или въобще вече не съществуват. Непрекъснато предлагам създаването на комисии за преглед на всички ВиК активи и тяхната оценка за ефективността на работата им. Неправилно е вменяването на вина за конкретен проблем да се прехвърля на ВиК дружеството, което експлоатира предадените му активи, които в повечето случаи са морално остарели или с проектантски дефекти. И тук отново необходимостта от технически експертен съвет по ВиК при решаването на спорни технически, инвестиционни и експлоатационни въпроси, както и одобряването на стратегически обекти във връзка с доставката на вода, която е стратегическа дейност. Именно двата важни документа – националната стратегия за водите и отрасловите стратегии, вкл. за ВиК отрасъла, трябва да транспонират новите европейски насоки в Синята стратегия.
- А спешно какво трябва да се направи?
Разбира се, завършването на ВиК обектите с европейско финансиране, както и новите инвестиционни обекти за 6 ВиК дружества. Също така приоритетно трябва се обърне внимание на преодоляването на водните режими на всички селища. Най-висок – 5,8%, е бил процентът на населението на воден режим през 2019 г. под 180 дни. През 2022 г. той спада на 2,4% по данни на НСИ. Всеки момент ще влезе в сила изменението в европейската директива за отпадъчните води. Прагът за изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води ще падне от 2000 на 1000 еквивалент-жители, което ще затрудни още повече ВиК отрасъла. Всичко това изисква нов модел на управление както на ВиК отрасъла, така и на водния сектор като цяло. Надявам се това да се случи и с влизането в сила на Синята сделка на европейско ниво.
- В медиите се появиха негативни коментари за назначаването на съветници на министрите. Необходими ли са те?
- Мнение мога да дам само за позицията съветник по ВиК към министъра за регионалното развитие и благоустройството в условията на чести промени на състава на кабинетите. Необходимостта от ВиК експерт в политическия кабинет се оправдава, ако със съветите си допринася за решаването на важни проблеми, свързани най-вече със здравния риск за хората и правилното изразходване на финансови средства от различни източници. Практика е ВиК експертът да се избира директно от министъра. Той може да бъде полезен със съвети, алтернативни на решенията на държавните служители в министерството, които за оцеляването си или по други причини невинаги консултират по правилния начин министъра .
- Какво значи правилен начин? Бихте ли посочили добри практики?
- Инж. Атанас Паскалев, съветник по ВиК по времето на министър Виолета Комитова от кабинета „Янев“, виждайки изтичащите срокове на Националната стратегия по водите и на Стратегията за ВиК, организира изготвянето на проектопредложение за европейско финансиране на тяхната актуализация в условията на климатични промени. Предвидените от националния бюджет средства се спестяват. След одобряването на проекта с подкрепата на министър Гроздан Караджов и европейския офис ръководството се прехвърли от МОСВ в МРРБ. Министър Иван Шишков от кабинета „Донев“ подписа споразумението.
Със съветника Владимир Барзов на премиера Кирил Петков успяхме да възобновим идеята за осигуряване на водоснабдяването на селища по поречието на река Марица от каскадата Доспат-Въча. Създадената с решение на Министерския съвет междуведомствена работна група прегледа старите проекти, колегите на областните администрации и ВиК дружествата промениха старите трасета, преминаващи през частни имоти. Важността на този проект е свързана не само с преодоляването на недостига на качествена питейна вода в редица селища на Пловдивска и Хасковска област, но и в избягване на наказателни процедури за неспазване на по-строгите европейски изисквания за качеството на питейната вода. В следващото служебно правителство съветникът по ВиК инж. Георги Владов не само подкрепи започнатото, но министър Шишков дори обяви водоснабдяването от каскадата за национален обект.
- Обръща ли се внимание на локалните проблеми в националните решения?
- Към съветниците по ВиК се допитват ВиК оператори и граждански организации. Добра практика е дейността за отстраняване на мангана във водоснабдителната система на с. Брестовица чрез изграждане в момента на пречиствателно съоръжение и нови сондажи. Действията за отпадане на водните режими в град Омуртаг също са добър пример за активни усилия.
Как стои въпросът с дългия воден режим в Омуртаг?
- Тогавашният министър Цеков отиде на 1 август 2023 г. във ВиК – Търговище, и пречиствателната станция за питейни води Ястребино и МРРБ подкрепи направените инвестиции от ВиК дружеството за отстраняване на течовете на съществуващия водопровод от питейната до помпените станции на града. Спестиха се 20 млн. лева за нов водопровод, който да се изгради паралелно на построения в миналото. Министърът препоръча на кмета на община Омуртаг да възстанови електрическото захранване на монтираните, но неработещи вносни помпи. Благодарение на синхронизираните действия на МРРБ ВиК – Търговище, гражданско обединение „Вода за Омуртаг“ и община Омуртаг от 22 декември 2023 отпадна жестокият воден режим, на който бяха подложени жителите на град Омуртаг.
- За кои ваши препоръки съжалявате, че не са се осъществили?
- За мен беше чест да съм част от два политически кабинета. Това ми даде възможност да се запозная по-задълбочено с конкретни локални проблеми на ВиК отрасъла. Дискутирахме технически решения с колегите от Университета по архитектура, строителство и геодезия – УАСГ, БАН, ВиК дружествата, общините, областните администрации и гражданските организации за тяхното преодоляване. Препоръките от работните срещи съм депозирала в писмен вид към министъра на МРРБ. Най-много съжалявам, че все още не е възстановен постоянно действащ технически експертен съвет по ВиК при МРРБ с привличане на представители от всички заинтересовани институции, както и на най-добрите експерти по ВиК.
Това е тя:
През 1973 г. се дипломира като строителен инженер по водоснабдяване и канализация във Висшия институт по архитектура и строителство - ВИАС, София
Защитава кандидатска дисертация по „Технология на водата и пречистване“ в Химико-технологичния институт – София, през 1987 г., от 1990 г. е доцент. Специализирала е пречистване на водите в Швеция и във Франция
Започва трудовата си дейност като проектант във „Водоканалпроект“, работи в Института по водни проблеми и Института по икономически изследвания в БАН
Депутат от 45 НС
Съветник по ВиК на министрите Гроздан Караджов и Андрей Цеков
Председател е на сдружение „Глобално партньорство по водите - България“ и член на консултативния съвет на Глобално партньорство по водите за Централна и Източна Европа
Таня Киркова
