- Доц. Александрова, говорят ли правилно депутатите? Как възприемате бисерите им като ваканцувам, входирам, ротация, чекирам и пр.?
- Немалка част от депутатите говорят правилно, тяхната реч съответства на правилата за официална комуникация. Тревожно е обаче, че част от народните представители не само не спазват правилата на книжовния български език, но нарушават основни етични норми и принципи на общуването, каквито са принципът за сътрудничеството и принципът на учтивостта, и често си служат с езика на агресията и омразата. По този начин се създава недобра речева среда, която влияе отрицателно върху езиковото поведение на подрастващите и върху публичното общуване изобщо.
- Накъде върви българският език като развитие?
- Българският език се развива по общите закони, по които се развива всеки един език, обслужваш комуникацията в дадена национална общност, разбира се, с известни специфики. От една страна, той е официален език в Република България – този негов статут е уреден в конституцията и в редица закони и други нормативни актове, което изисква задължителното му използване в официалната сфера на общуване. От друга страна, българският език като всеки добре развит език е образно казано „разслоен“. Причината за това е, че самото ни общество се състои от различни групи, обособени по социален, професионален, възрастов и образователен признак. Налице са множество различни ситуации, в които се използва българският език. Ето защо той съществува в различни форми и стилове. Има книжовен език с две форми – устна и писмена, който обслужва официалната сфера. Единствено книжовният език се подчинява на кодифицирани правила, представени в граматиките и в правописните речници. Неофициалната сфера на публично и частно общуване се обслужва от книжовния език и от т.нар. разговорна реч, в която се смесват книжовни и некнижовни езикови елементи.
- На какво се подчинява тя?
- Тя се подчинява на т.нар. комуникативни норми, т.е. дали даден израз е уместен в определена ситуация. Но преценката за уместност или неуместност не е толкова проста – тя изисква знания, умения и добра езикова култура. Има и т.нар. професионални и социални езици, които се използват по-ограничено в определени социални групи. Диалектите днес не представляват съществен елемент от езиковата ситуация у нас и постепенно тяхното място се заема от разговорната реч. Езикът се променя бавно, така както се променят обществото и светът около нас. Винаги е било така – още от старобългарския език през IX век та до днес. Изменчивостта е негова същностна характеристика; промените са необходими, за да продължи той да изпълнява своите функции.
- Трябва ли да ни притеснява бурното навлизане на чуждици като шервам, копи-пействам, бекъп, бекграунд, даунлоудвам?
- Като универсално средство за общуване езикът се развива и адаптира към нуждите на общността, която го използва. Това обуславя динамиката на лексиката и възприемането на чужди думи, които обозначават нови реалии и понятия. Промените понякога се оценяват като разруха, упадък или криза. Но езикът ни не е загубил своята идентичност ‒ здравата славянска основа се пази както в лексиката, така и в граматиката. Той притежава механизми за приспособяване на чуждите елементи към собствената си система. Това, което ни тревожи обаче, е езиковата култура на някои членове на обществото, особено такива с публични речеви изяви.
- Използването на чужди думи стават ли част от езика ни, или остават извън него? (Например – вайп, мобифон).
- Някои нови думи стават част от книжовния език, други отпадат, а трети се настаняват в специализирани сфери като термини, като професионална лексика или като жаргон. Погледнато исторически, в своя развой българският език наред със съхраняването на ядрото от изконна славянска лексика непрекъснато се е обогатявал с думи от чужди езици: в най-старите периоди – през Средновековието – от старогръцки и латински, по време на османското владичество – от турски, през Възраждането – от гръцки, руски, френски, немски, румънски, италиански, днес – основно от английски. Разбираемо е, че ние, българите, сме особено чувствителни към чистотата на езика, което е проява на неговата символна функция като елемент на националната ни идентичност. Затова в собствената си речева практика трябва внимателно да преценяваме дали дадена чужда дума е необходима или не.
- Неотдавна БАН излязоха с призив за защита богатството, красотата и звучността на българския език, както и конкретни мерки в тази посока. Какво смятате за инициативата и опасенията им?
- Аз не споделям опасенията, че българският език е застрашен. Български език ще има, докато има българи, които го говорят и пишат на него. Език с вековни традиции, на който са създадени първите славянски книги, език с добре развита книжовна форма, със статут на официален държавен език и с все по-голям брой електронни ресурси за неговото изследване и използване не е застрашен от изчезване. Налице е динамика в лексиката, което е най-осезаемо за хората, но граматиката, която е гръбнакът на един език, и звуковата система са стабилна и пазят своите отличителни характеристики. Страховете от обедняване на езика са разбираеми, но те не бива да бъдат подклаждани. Езикът не може да спре деструктивните тенденции в обществото и упадъка на редица ценности или да ни предпази от културните последици на глобализацията. Той ги отразява. Eзикът е социално явление, той съществува и се развива в определена обществена среда и състоянието на обществото се отразява върху начините на употреба на словото. Бедна може да бъде речта на отделни хора, но не и езикът на общността. Свободата на словото и липсата на цензура изискват много повече самоконтрол, самообучение, етичност и професионализъм от страна на всички, които имат публични речеви изяви. Ето защо усилията трябва да бъдат насочени в друга посока. Иначе мерките, които се предлагат в призива, са насочени най-вече към сферата на образованието и трябва да бъдат обсъдени в широк план.
- Трябва ли да се премахне пълният член?
- Правилото за пълен и кратък член не трябва да се премахва. Това мнение се основава както на аргументи от чисто езиково естество, така и на резултатите от представително изследване на езиковите нагласи на днешните българи, приведено в рамките на проект с водещото участие на Института за български език и на специалисти от Софийския университет и социолози от Икономическия институт на БАН.
- Според вас какъв процент от богатството на езика се използва от съвременниците ни и защо?
- Доколкото ми е известно, такива изследвания не са правени. Всичко зависи от това за какви цели и в каква сфера се използва езикът; от образованието, социалния статус и личностните характеристики на хората, които го използват.
- Колко души на месец звънят на линията за езикови справки?
- Институтът за български език предоставя експертна помощ на всички, които се нуждаят от езикови справки и експертизи по различни езикови казуси. Службата за езикови консултации съществува повече от 70 години. Специалисти, които са автори и на официалния правописен речник, днес предоставят информация по различни канали – телефон, имейл, чрез справочника „Езикови справки по интернет“ и във Фейсбук. Миналата година сме отговорили на около 800 запитвания по имейла, на над 6000 запитвания по телефона и на около 1000 запитвания във Фейсбук.
- Какви хора се обръщат към вас?
- Към нас се обръщат най-различни хора – от българските преводачи в европейските институции, редакторите на „Държавен вестник“, служители от всички държавни институции и общински органи, медии, издателства, фирми − до бабите с внуци, които заедно пишат домашни работи. Търсещите езикова консултация далеч не са неграмотни хора − напротив, повечето от тях са много компетентни и се стремят да спазват правилата на книжовния език в своята професионална и лична дейност или са се сблъскали с трудно решим проблем. Напоследък отчетливо се забелязва повишен интерес от страна на офис администратори, които се занимават с оформяне на документи − очевидно добрата езикова култура, освен че носи престиж, се осмисля като задължителен и много важен бонус към професионалните умения. Често ни търсят и работещи в сферата на рекламата.
- За кои думи най-често питат?
- Питат ни за думи със слято и полуслято писане, за употреба на главни и малки букви, за правописа и значението на новонавлезли думи, за оформяне на различни видове текст. Пита се за ударението на думи като веган, структура, скулптура и др., за предаване на чужди собствени имена на кирилица. Езикът е динамична система, непрекъснато се появяват новости, които изискват професионална оценка и коментар по отношение на уместност/неуместност или правилност/неправилност.
- Може ли да споделите интересни истории и запитвания?
- Преди време работихме върху експертиза на материали, с които персоналът на една фирма е бил обучаван да води делова кореспонденция. От фирмата бяха възмутени от т.нар. езиков одитор, който ги е обучавал с материалите, пълни с грешки. Въз основа и на нашето становище имаха намерение да си поискат парите обратно. Иначе е забавно, когато хората се хващат на бас за нещо, свързано с езика, и ни използват като арбитри. За нас всички запитвания са интересни, особено тези от компетентни хора или с трудно решими случаи, които проучваме дни наред. Те са ценни, защото ни дават представа как хората възприемат и прилагат правилата и в кои пунктове има нужда от по-детайлно обяснение. Служат ни като своеобразен коректив в работата по кодификация на книжовните норми.
- Грамотни ли са младите хора и защо им е толкова трудно да научат граматиката? Питам във връзка с ширещата се неграмотност и ниските резултати от ДЗИ по БЕЛ.
- Коректният отговор е, че едни млади хора са грамотни, а други - по-малко грамотни. А резултатите от ДЗИ по български език и литература трябва да се подложат на задълбочен анализ и за се открият факторите, които влияят върху тях. Да се изясни защо някои зрелостници не работят по задачите с отворен отговор.
- Чат езикът пречи ли на младите хора при ограмотяването?
- Можем само да изказваме предположения. При всички положения днес младите хора пишат много повече. Доколкото ми е известно, няма представителни изследвания как общуването в интернет влияе на грамотността. Много полезно би било да се подкрепят такива изследвания.
Това е тя:
Доц. Татяна Александрова е магистър по българска филология, Факултет по славянски филологии, Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Била е специализант във Факултет по славянски филологии, СУ „Св. Климент Охридски“
Редовен аспирант в Секция за съвременен български език, Институт за български език в Българската академия на науките
През 1996 става доктор по филология, Институт за български език, БАН
От 2007 до момента е доцент в ССБЕ в Институт за български език, БАН
Владимир Христовски
