- Инж. Герасков, как се движи популацията на дивеча, има ли увеличение или намаление и при кои видове?
- Тазгодишната таксация през пролетта показва, че при дивата свиня има леко увеличение. Но ползването за миналата година отново е с тенденция надолу, което говори, че не са добре нещата с популацията на дивата свиня. Но вече се появяват големи групи свине майки с доста приплоди. От периода, в който чумата засегна голяма част от свинете в страната, до момента ползването на този вид дивеч намаля с до три пъти. По данни за ловно стопанските райони на сдруженията, които са членове на Националния ловно-рибарски съюз, запасът от дива свиня възлиза на 28 000 броя, но има и други сдруженията и държавни ловни райони, където има дива свиня.
При другите видове се забелязва тенденция на повишаване на запасите и има осезаема тенденция на ползването. Тоест другите видове едър дивеч се стопанисват добре и техните популации се развиват. Става въпрос за благороден елен, елен лопатар и сърна. При тези видове основният проблем е бракониерството.
- Преди дни беше открит ловният сезон за пернат дивеч, каква е ситуацията там?
- На практика сега се откри сезонът за лов на гургулица, гривяк и гугутка, пъдпъдък и бекас. При тези видове е още рано да се каже каква е тенденцията за тази година, но се забелязва осезаемо намаляване на тяхната популация. При гургулицата и пъдпъдъка се дължи на интензивното земеделие. Знае се, че около една трета територията на страната са обработваеми земи и тук се прилага едно от най-интензивните монокултурни производства в целия ЕС. Отглеждат се основно зърнени култури, които водят до унищожаване на местообитанията на дребния дивеч. През по-голямата част от годината няма нищо зелено в тези площи и няма укрития за дивеча, няма храна. По този начин се губят веднъж местообитанията като пъдпъдъка, който гнезди на земята и няма къде да го прави на практика. Няма и храна, защото няма плевели, с които са се хранили, няма насекоми.
- Това ли е причината да се налага ограничение при отстрела на пернат дивеч?
- Има норми от две или три години за отстрела на пернати. При гургулицата тя е до 8 броя на ловец на ден. Това е вследствие на европейски изисквания за ограничаване на лова на гургулица в цяла Европа. Реално само в 10 държави в ЕС се ловува гургулица заради намаление с над 80% на популацията на птицата в цяла Европа. Проблемът засяга основно Западна Европа, но и в Източна и Централна съществува като проблем. Причината е, че се намаляват местата, в които да гнезди и да се храни, заради изсичане на горите, синори, горски пояси, около пътища, граници на земеделски земи, които с цел да се усвои всичката земеделска земя и да се усвояват повече субсидии. Освен че има ограничение на броя на птиците, които могат да бъдат отстреляни, но и на дните, в които може да се ловува. Острел на гургулица може да се прави само в събота и на официалните празници.
- Каква е ситуацията с бракониерите?
- Това е повсеместен проблем. Не мога да кажа, че се справяме към този момент с него. С тези лостове, които има, се прави каквото може. На практика няма големи възможности за борба с бракониерството. Самите ловци в ловните сдружения не могат да залавят бракониерите, нямат правата като един държавен служител. На практика те могат само да сезират контролните органи и да подават сигнали. Има механизми, които са организирани от самите сдружения и са ги разписали в уставите си. Например, ако техен член бъде заловен в бракониерство, да го изключват от дружинката. Често обаче тези решения на сдружението падат, особено когато са взети преди встъпване в сила на наказателно постановление. Защото ловецът може да осъди сдружението, ако деянието не бъде потвърдено, за неустойки и разноски по делото. Този проблем може да бъде решен със сериозни законодателни инициативи в Наказателния кодекс и в Закона за опазване на дивеча. Трябва да има много по-ефективен контрол както от страна на ловните сдружения, но и на държавния орган, визирам регионалните дирекции по горите, агенцията по горите. Създаване на екипи, които да се занимават приоритетно с ловно-стопанската дейност и най-вече безкомпромисност към бракониерите.
-Има идея и за създаване на регистър на бракониерите.
- Тази идея е наша и целта е, ако един ловец е изключен от едно сдружение за бракониерство, да няма възможност да стане член на друго. Това е проект за разработване на информационна система, в която да се вписват имената на нарушителите и когато някой кандидатства за членство в дадено сдружение, при проверка на името му да излиза, ако е бил изключен заради бракониерство.
- Каква наказателна отговорност носят бракониерите?
- В някои случаи се налага и ефектива присъда, но те са много рядко. Основно санкциите са свързани с лишаване от право на лов и парични глоби. Това са основните наказания в Закона за лова и опазване на дивеча, а лишаването от свобода е в НК.
- Какви са новите правила през този сезон?
- Едно от новостите е въвеждане на поправителен изпит за кандидат-ловците. Досега изпитът беше само един и тези, които не са го издържали, трябваше да минават на курс отново, за да опитат отново на изпита. Сега тестът се провежда на таблет, както е този за шофьорска книжка. Нямам точна статистика, но голям процент от кандидатите за ловци са скъсани на този етап, но пък за сметка на това има възможност за поправителен през септември.
Другото ново е, че вноската за стопанисване на дивеча, която е годишна и се плаща от ловците. До миналата година 30 на сто от тези средства отиваха в държавния бюджет и не се използваха целево. А другите 70% оставаха в ловното сдружение и се използваха по предназначение, тоест за мероприятия за стопанисване на дивеча. От тази година извоювахме тези средства да се връщат в ловните стопанства под формата на дивеч. Сдруженията, които са наши членове, трябва да превеждат тези 30% по сметката за разселване на дивеча. С тези пари ние осигуряваме допълнителни количества дивеч за разселване на дивеча. Защото има много ловни райони, които заради огромните земеделски площи дивечът е изчезнал и там може да се възстанови само с разселване и с разговори със земеделски производители.
- На практика досега държавата е прибирала тези 30% като данък, така ли е?
- Отчисляването на 30 на сто от таксата за стопанисване на дивеча към държавата е било с цел държавата да извършва функция по охрана на дивеча и парите да се използват за тази цел. Това обаче в момента не се прави, защото няма създадено звено, а охраната на дивеча е задължение на стопанисващия дивеча, тоест на ловните сдружения и това беше един от аргументите ни да поискаме тези пари обратно, за да могат да се използват целево за дивеч.
- Има ли интерес от чужденци към ловен туризъм у нас?
- Да, идват много ловци от Западна Европа, основно немци, французи, които имат интерес към едър дивеч. Италианци пък идват на лов за дребен дивеч, дори има не малко туристи от САЩ и дори Канада. Също така идват ловци от близките държави като например от Турция. Една от доказалите се дестинации по най-силните популации на благороден елен е Българя. Все още сме и една от малкото държави, в които се ловува гургулица. Горският бекас също набира популярност. През зимните месеци има много добри условия за ловуването му по нашето Черноморие най-вече.
Ловците, които идват у нас от държави от ЕС, са със собствено оръжие, което има паспорт. Идват в България да посещават най-вече държавни ловни райони, могат да го съчетаят с културен туризъм, с винен туризъм. Обикновено търсят конкретен екземпляр и ако има слука, се прибира с трофей. Тези, които идват на лов за благороден елен, не го правят за месото, а за трофея. А по време на престоя си обикновено ядат доверчиво месо.
- Има ли проблем с времето за изследване на месото от дива свиня?
- Изследването на месото от дива свиня за трихинелоза и африканска чума е задължително. Агенцията за безопасност на храните направи и едно приложение за телефон, когато се отстреля животно, се дава проба в подразделенията на БАБХ, като те го регистрират и предоставят баркод и когато излезе резултатът, всеки един ловец може през модула да провери дали месото е чисто.
Пробите за АЧС са с цел надзор на заболяванията, тъй като не всички диви прасета, заразени с африканска чума, умират. Всъщност много голяма част от тях го прекарват и носят антитела, но пък го носят в себе си и заразяват, за това е необходимо да го има този надзор, за да се проследи как се развива тази зараза и в кои райони. За трихинелоза е необходимо да се прави изследване на всяка дива свиня, тъй като тя е зооноза, тоест засяга и хората. Това е едно малко червейче, чиито яйца капсулират в мускулите на дивата свиня и когато месото се консумира сурово или полусурово, човек може да се зарази. Заболяването протича доста тежко и при хората.
Преди имаше доста сериозни забавяния за резултати от БАБХ към ловеца, с месеци се чакаше, но сега вече са преодолени. И ако има, те са изключително рядко. Тогава имаше забавяне с повече от два месеца, а имаше и разпоредби, че месото трябва да се съхранява до излизане на пробите и за два месеца се натрупва.
Това е той:
Роден е в гр. Берковица през 1983 година
Учил е горско и ловно стопанство
Завършил е Техникум в Берковица по горско стопанство
Завършил е магистратура в Лесотехническия университет
В сферата работи от 2011 година и е ловец от 2002 година
Експерт в Национално ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“
Елена Иванова
