- Г-жо Пенкова, формулата за енергийна бедност е публикувана за обществено обсъждане, но все още няма промени в закона за нея. Каква е нейната роля за енергийно бедните у нас, които са почти половината от домакинствата?
- Тук има няколко елемента, на които трябва да обърнем внимание. На първо място общественото обсъждане по проекта за наредба на Министерския съвет относно формулата за енергийна бедност приключи преди промените в Закона за енергетиката да бъдат обнародвани в „Държавен вестник“. Затова и омбудсманът г-жа Ковачева е сезирала премиера Денков и съответните министри за остро нарушаване на законови принципи при изработването на проект на нормативен акт. Напомням също, че БСП подкрепи ветото на президента Радев по Закона за енергетиката. Въпреки че то беше преодоляно, ние продължаваме да сме на мнение, че все още не е ясно как ще бъдат компенсирани битовите потребители и откъде ще дойдат парите. Що се отнася до статистическите данни, те са към цени от 2021 г. и са изчислявани преди близо година и по друга методика. Необходимо е да бъдат актуализирани.
В същото време, докато ние тук, с приемането на промените в Закона за енергетиката, транспонираме европейската директива от 2019 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, в Брюксел в момента се преговаря нейното обновяване. Отново се движим след събитията. Предвидени са европейски средства за подпомагане на енергийно бедните семейства, но те не могат да заместят ролята на държавата в тази ситуация. Надявам се, че тепърва предстои да видим какви ще са и мерките на национално ниво.
- Постигането на енергийна ефективност в частните жилища все още е много далеч от зададените ни от ЕК цели. Как може процесът да се развие?
- Последиците от енергийната криза, породена от нарушените вериги за доставки на енергийни суровини, са все още осезаеми в България и Европа. Инфлационният натиск и високите сметки са факт. Именно затова и енергийната ефективност на жилищата е тема от огромно значение за всяко домакинство, а главният въпрос остава „Как да намалим сметките?“. При ограничени и скъпи енергийни суровини е важно да говорим и за това как консумираме наличната енергия.
В Европейския парламент работим по едно от ключовите досиета в тази област - Директивата за енергийни характеристики на сградите (EPBD). Тя поставя изключително амбициозни цели за постигане на нулеви емисии от сградния фонд на ЕС, ремонт и подобряване на най-енергоемките 15% от жилищните сгради до 2030 г. Трябва да подчертаем, че говорим за основен ремонт на сградния фонд, което означава модернизация на сградите и техните енергийни системи, а не за проста подмяна на дограми и поставяне на изолация. Един такъв успешен процес би намалил сметките на домакинствата с близо 50%. За съжаление, в България този процес все още не е сред основните приоритети. Доказателство е и фактът, че дори нямаме достъпен регистър или база данни, които да позволят да бъдат определени сградите с най-лоша и ниска енергийна ефективност. За да бъде ускорен процесът, е необходима ясна политика за постигането на по-висока енергийна ефективност на сградния ни фонд, защото по същество това е реалната борба с енергийната бедност. Държавата трябва да създаде стимули за домакинствата да инвестират в цялостно и устойчиво енергийно обновяване на жилищните си сгради. Същевременно трябва да се заделят и достатъчно финансови средства за най-уязвимите домакинства, което да им позволи да направят нужните ремонти. Именно те са и най-застрашени от изпадане в енергийна бедност. Тук можем да използваме средства по Националния план за възстановяване и устойчивост и кохезионните фондове, като трябва да сме сигурни, че това не е единична програма, която просто ще усвои едни средства, а ще се превърне в постоянно подобряване на градската среда.
Важен елемент за изпълнението на директивата ще бъде и участието на местните власти. Трябва да бъдат направени стъпки за гарантиране на достатъчно административен и технически ресурс, защото именно местната администрация ще упражнява т.нар. „първичен контрол“.
- Задава се рецесия в ЕС дали кризите и войните няма да отложат Зелената сделка?
- Разбира се, че всички тези кризи, които се случват в глобален аспект, оказват влияние. Вече наблюдаваме недостиг на ключови суровини в съюза. Но ЕС остава ангажиран с целите на зеления преход. Затова и за България е от първа необходимост да се изработи план за енергийната ни сигурност. Липсата на дългосрочен план е най-тежката присъда за енергетиката. Когато говорим за стабилен енергиен сектор, трябва да сме наясно, че става въпрос за много дългосрочен хоризонт с ясни срокове и конкретно заложени цели.
- А какво мислите за излизането на битовите потребители на ток на свободния пазар?
- Относно либерализацията на пазара на електроенергия тук също има куп въпросителни. При отпадането на обществения доставчик как ще се стимулират електроразпределителните дружества, за да предлагат достъпна енергия на гражданите до 2026 г.? Преди да се предприемат толкова фундаментални промени на пазара на електроенергия в България, е редно да се отговори на всички тези въпроси и да се гарантира, че битовите потребители няма да бъдат изложени на риск.
- Регионалният план за енергийния преход в област Стара Загора предизвика протести. Според вас може ли затварянето на тецовете да мине плавно и без сътресения?
- В България вече над 10 години не могат да се вземат ясни и категорични решения относно постепенното извеждане от експлоатация на тецовете и изграждането на нови ядрени мощности. В момента ние като държава нямаме ясна позиция какъв енергиен микс искаме да имаме след 10, 20, 30, 40 години. Това е недопустимо.
Общественото напрежение, на което станахме свидетели при протестите на миньорите, е напълно закономерно, особено когато в България липсва ясен план за развитието на този сектор. Както вече казах, недопустимо е над 10 години държавата да не може да вземе решение. Тук говорим за хиляди висококвалифицирани специалисти, заети в този отрасъл. Какво ще се случи с тях? Всички тези въпроси и дори фактът, че планът за справедлив преход беше приет в последния възможен момент, пораждат притесненията на хората от въгледобивните региони в страната и именно те доведоха до ескалация на напрежението. За да можем да преминем без сътресения към плавна трансформация на въглищните райони, е необходима ясна стратегия за развитие на българската енергетика. Тя трябва да бъде основан на препоръките и експертизата на индустрията, академичните среди и неправителствени сектор, а не да става жертва на политическия дневен ред.
Друг ключов елемент ще бъде насърчаването на производството и инвестициите на зелени технологии. Смятам, че решението териториалните планове да вървят в тази посока е правилно. На ниво ЕС работим върху законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии, който цели да подкрепи точно такива технологии. Те могат да осигурят не само нови мощности за енергийния ни микс, но и ще създадат нови високоплатени работни места.
- Как гледате на строежа на 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“?
- Като на необходимост. България незабавно трябва да стартира процеса по изграждане на нови ядрени мощности, за да може да запази конкурентното си предимство в тази сфера. Според данните на колегите от „Булатом“ страната ни се нуждае от минимум 4 нови реактора през следващите 30 години - два блока, които да заместят спирането на въглищните централи след 2038 г. и още два блока, които да заместят настоящите 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“. Въпросът не е дали, а кога ще започнем изграждането на нови ядрени мощности в България. Крайно време е да проявим политическа воля и последователност, в противен случай рискуваме да се превърнем от регионален лидер в областта на ядрената енергетика във вносител на ток.
Към настоящия момент в рамките на ЕС се планират над 20 нови проекта, свързани с изграждането на нови ядрени мощности. Същевременно ние доброволно загърбихме проект като АЕЦ „Белене“, който разполагаше с лицензирана площадка и оборудване, което щеше да позволи два пъти по-бързото му реализиране от потенциалните нови 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“. Със съжаление ще отбележа, че с прекратяването проекта АЕЦ „Белене“ допуснахме грешка, а българският енергиен интерес стана жертва на политическите боричкания в страната. Цената ще бъде платена от българските граждани и индустрия.
- Предвид това, че в ресорите ви е и регионалното развитие, как може да се преодолее несъразмерното развитие на регионите у нас?
- Повече от 30 години в България говорим за децентрализация, но не виждаме резултат. Не го виждаме и в проектобюджета за 2024 г. Ние в БСП ясно сме заявили, че държавата трябва да се стреми към фискална децентрализация чрез преминаване към програмно бюджетиране на местно ниво и прозрачност на местните финанси. Трудно е да се говори за самостоятелна регионална политика, когато над 80% от бюджета ти зависи от министъра на финансите. Затова и виждаме кметове от опозиционни партии да изпадат в изолация. Надявам се, че това ще се промени в следващите четири години. Централното управление на достъпа до еврофондове също е проблем, който трябва да бъде решен.
- Местните избори минаха и сега започват отлаганите с години реформи, които ще предизвикат и недоволство – вдигането на данъчните оценки и съответно данък сгради, плащането на такса смет според количеството, задължителната паспортизация на сградите и т.н. Дали няма да се отложат за пореден път?
- Необходимо е да има последователност и предвидимост в действията на управляващите. Необходимо е и да бъдат информирани гражданите за стъпките, които се предприемат и ползите от тях за живота на всеки от нас. Министерският съвет прие проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Това включва данъчната оценка на имотите да се актуализира на всеки две години. Наредбата на МС, регламентираща изчисленията на такса смет, все още не е приета, като се очаква това да стане в първото тримесечие на другата година и така общините да започнат да я прилагат от 2025 г. Важно е да се отбележи, че някои от тези промени са вече поети ангажименти спрямо европейското законодателство и за които вече сме закъснели. Влизането от избори в избори създава спирала от непрестанни сътресения в обществото и невъзможност да се довърши нито една реформа и да се проведе нито една политика докрай. Това е порочен кръг, от който може да се излезе единствено с разум и обединение на политиците около необходимите за страната политики, които ще изведат страната ни на качествено нови позиции и като качество на живот на българите, и като авторитет на страната, и като ръст на икономиката. Непрестанните конфронтации и надлъгвания, създаването на сглобки самоцелно само в името на това да се упражнява власт без реална програма, води точно до тези резултати - липса на стратегия за действие, липса на подход и план, така че да се проведат необходимите за България реформи.
- Като евродепутат от групата на социалистите какво мислите за розовия либерализъм, трябва ли България да приеме Истанбулската конвенция?
- Розовият либерализъм не е политически термин. Темата за Истанбулската конвенция в България има полярна трактовка и се правят много спекулации с текстовете в нея. В повечето случаи става въпрос за тълкувания, които са провокирани от обществени страхове и манипулативни внушения. Истанбулската конвенция има като основна цел превенция на насилието и дискриминацията, предотвратяването на прояви, които уязвяват определени групи, които имат правото да живеят пълноценно. Насилието над жените и над децата е огромен проблем, с който се борят организации в цял свят и нито едно усилие за предотвратяването му не е излишно. В България Конституционният съд има решение относно приложението на конвенцията. Това не означава, че нямаме други способи и законови норми, с които можем да адресираме проблемите, които Истанбулската конвенция поставя. Събитията в страната ни и хилядите жертви на домашно насилие са ясен индикатор, че явно не се прави достатъчно за решаването на този проблем. Насилниците остават ненаказани, а жертвите незащитени. Липсват кризисни центрове, които да окажат помощ и подкрепа на жените, пострадали от насилие.
- Коментирайте, моля, информацията, че правната комисия в Европарламента е одобрила становище на ЕК да се премахне в официалните документи думата "майка" и вместо това да се изписва "лицето, родило детето".
- Аз не членувам в правна комисия, но нека коригирам информацията. Тук става въпрос за проектопредложението на ЕК за Регламент на съвета относно компетентността, приложимото право, признаването на решения и приемането на автентични актове в областта на произхода и относно създаването на европейско удостоверение за произход (COM/2022/695), в което оригиналният текст на предложението гласи „лицето, родило детето“. Имало е предложение от колеги в правната комисия, то да се замени с думата „майка“, но не е минало при гласуването. Имайте предвид, че при този тип процедура на ЕС Европейският парламент има само консултативна функция и неговото становище не е правно обвързващо. Тук промени могат да се направят само от страните членки на ниво съвет.
Коя е тя:
Цветелина Пенкова е родена на 19 февруари 1988 г. в София
Магистър по финансова икономика в Университета Оксфорд във Великобритания
Бакалавър в университети в Милано, Будапеща и Монреал
Работила е като финансов специалист в инвестиционен фонд в Лондон и като финансов анализатор в международни компании
Евродепутат от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП
Членува в комисиите по промишленост, изследвания и енергетика, по регионално развитие, бюджетен контрол и вътрешния пазар и защита на потребителите
Сияна Севова
