- Г-н Кънев, тази и миналата седмица са белязани от протести на енергетици, преди това имаше протести на зърнопроизводители. Намирате ли прилики между двата вида протести?
- Първата прилика е в това, че двата протеста възникват по повод регулации на Европейския съюз, които са известни. В първия случай е изтичаща забрана, във втория – изтичащ срок за представяне на плановете. На практика се опитват да решат неща, които са вече решени. Тъй като в България са поети много ангажименти преди това по тези теми, като част от европейското законодателство. В този смисъл протести срещу Европейския съюз будят най-малкото недоумение на какво се дължат. Тяхната масовост в рамките на много малък период от време също е доста странно, защото това означава някаква прекалено голяма мобилизация за неясни цели. Това са протести срещу едно и също правителство за неща, предрешени от миналото. При енергетиците от много отдавна се знае, че 30 септември е краен срок за тези планове и няма как същевременно да се реши въпросът със запазване на работните места за толкова дълъг период от време. И не само да ги запазят, а някой да ги гарантира. Защото те не искат просто обещание да не затварят централи, а да си гарантират работните места. Предизвиква се силен политически ефект от факта, че протестите се извършват в среда, която е силно политизирана и близка до местни избори.
- Беше ли комуникиран проблемът достатъчно добре с целия отрасъл, който ще бъде засегнат. Отдавна се знае какво предстои, но чак в последния момент започнаха протести. Защо политиците бавеха топката и не вземаха тези трудни решения досега?
- На практика е точно така. Много дълго време политиците не можеха да кажат истината в очите на хората, че този сектор няма как да оцелее. И че ще поемат ангажимент да се договаря дерогация за този сектор, което е на практика невъзможно. Или пък се спасяваше много дълго време ТЕЦ „Марица-изток 2“. Загубите й се покриваха от Българския енергиен холдинг, той пък се рекапитализираше през държавния бюджет. Това е изключително трудна тема и е много трудно да бъде политически управлявана. Затова политиците много дълго време минаваха по най-тънката лайстна, така да се каже, по най-лесния начин, даваха пари да се отложи този проблем. И в един момент, когато наближи крайният срок, за който говорим, България или трябваше да се раздели с 4 милиарда лева, които да дават възможност на тези хора да се адаптират към новата ситуация, да се откажем от тях и въобще от целия План за възстановяване и устойчивост. На практика, когато не изпълняваме изискванията на Европейския съюз, ние се самоизключваме, както са заплашени други страни като Унгария, но там е по друга причина. Ние сме единствената държава, която не е предоставила такъв план, който да реши въпроса с въглищните централи. Единствената държава в Европа.
- Не беше ли по-добър вариант да се изчака още малко, за да се постигне договореност с енергетиците и чак тогава да се пращат плановете в Брюксел?
- Имаше краен срок от Европейската комисия. Ние сме изпуснали всички възможни срокове. Други държави преди повече от година са предали тези планове. Ние реално заради служебни кабинети на Радев, който не си мръдва пръста по въпроса, изпуснахме изключително много време. И имахме краен срок – или предаваме планове, или изпускаме парите. Едното от двете неща трябваше да се случи. Затова министър-председателят Денков заяви многократно, че той не е този премиер, който направи това нещо – да изпусне 4 милиарда за България заради недоразумения по комуникационна линия. Дори последното правителство да не е обяснило добре какво включва териториалният план, на практика те имаха само един месец и половина да го изготвят, при положение че преди това една година нищо не е правено по въпроса. Те наистина имаха много малко време да изготвят плана, да го комуникират и да го предадат.
- Правителството комуникира ли го обаче достатъчно добре?
- Ако си спомняте на 19 септември синдикатите имаха среща и подписаха споразумение, ако не се лъжа, с правителството именно по основните точки, които ще съдържа този план. Нали затова в София имаше протести на енергетиците в същия ден, когато земеделците протестираха. Разбраха се, както се казва, направиха пресконференция. А сега, след две седмици, излиза, че работниците не са разбрали какво им е говорено. Тук в случая кой не комуникира? Явно този, който е бил на срещата от синдикатите не комуникира към работниците какво се готви. Аз така си го обяснявам. Нормално ли е толкова години да се приказва по медии от анализатори, че трябва да се затворят тези централи, че не могат принципно във времето да издържат, че се финансират пряко или косвено през бюджета за много неща, че въглищната енергетика няма бъдеще. И в един момент всички са изненадани, че се готви едва ли не затваряне на тези централи и искат гарантиране на работните места до 2038 година. Кажете къде в пазарната икономика някой да е поемал ангажимент за 15 години напред нищо да не се променя, независимо от пазара. Това нормално ли е просто?
- Явно проблемите не са били казвани ясно на хората...
- Затова казвам, че проблемите не са от последните две седмици. Те са трупани с години, защото не е имало кой да обясни, тъй като политиците са предпочитали лесен живот. С пари от бюджета да си купуват спокойствие във властта.
- Какви ще бъдат загубите от затварянето на въгледобива в комплекса „Марица-изток“ и ползите, които ще дойдат за България по Плана за възстановяване? Какво се получава, когато ги сложим на кантара?
- Няма загуби. Загубите ще бъдат, ако продължат да работят нерентабилно. Иначе държавата ще поддържа достатъчно мощности за капацитет като резерв, за да има в някакви тежки ситуации, както се случи миналата година. Това ще продължи и занапред. Никой не е казал, че от утре затварят централите. Идеята е, че не могат да се гарантират работните места до 2038 г. Може да поддържат доходите и да се намерят други работни места, алтернативна заетост, както се казва. Иначе държавата трябва да поеме държавен дълг. Защото това означава, че ако пазарът не може да закупува тази енергия, понеже е много скъпа и е мръсна, трябва държавата да плаща за нея. На практика това се иска. И това е невъзможно да бъде поето от държавата.
- Какви са алтернативите за засегнатите райони като заетост и енергийни мощности?
- В Румъния миналата седмица обявиха отварянето на завод за батерии. Белгийска компания влага 1,5 милиарда евро и изгражда завод за батерии, които са много важни за съхраняване на енергията, произвеждана от възобновяеми източници. Ще се осигури заетост на 8000 души. Виждате един прекрасен пример как може да се търси алтернативна заетост. Да се направи един индустриален парк на тези места и да се привличат инвеститори, които да създават заетост. Сега имаме точно обратния проблем. Поради факта, че цялата работна сила на този край е заета в мините, не могат да се изграждат чисти производства, защото никой не може да гарантира веднага такива заплати за такъв тип умения. И поради тази причина всъщност никой и не идва в региона. Целият Старозагорски регион е зает основно в комплексите „Марица“. Но не е само това. Те бълват изключително много емисии. България е най-замърсената страна в Европа, ние сме най-боледуващата и най-бързо стопяваща се нация в Европа. Климатичните промени също ни засягат, както се видя – и това лято имаше жертви. А някой казва – не искаме да се променяме, искаме си всичко постарому и държавата да ни защити от промени във външната страна и света. Това е невъзможно. Това е абсурдното, което се изисква в момента. Както навремето беше с „Кремиковци“ години наред. Говореше се, че ще има революция, тук, в София, ако „Кремиковци“ се затвори. И накрая затвори. Щяхме да останем без ток, на студено и тъмно, когато затвориха първите четири реактора на АЕЦ „Козлодуй“. Но какво се случи – не само че не стояхме на тъмно, а напротив, продължихме да изнасяме ток през всичките тези години.
- Как затварянето на централите ще се отрази на енергийната система?
- Няма да се отрази, те не затварят от утре. Те продължават да работят и когато има нужда от такъв тип мощности, ще се включват. Когато обаче няма, никой няма да бъде длъжен да купува тока, както в момента. Той влиза сега в микса, който плащаме и аз, и вие. Този микс в момента го плащаме, за да поддържаме тази заетост. Вместо да плащаме по-евтин ток, плащаме по-скъп. Ето това е проблемът.
- Да ви прехвърля към друг актуален проблем, който съвсем скоро ще влезе в дневния ред на парламента – този за промените в данъчните закони. Явно има силно лоби в парламента, което ще защити запазването на 9-те процента ДДС за ресторантьорите. Не трябва ли тази тема да се затвори веднъж завинаги?
- Трябва, защото това е проблемът - когато правим някакви временни помощи – защото те бяха само временни, само за пандемията, после искат да ги узаконят като постоянни. И понеже виждаме на практика, че нямаше никакво движение надолу в цените в ресторантите, а само нагоре, тази разлика отиде като чиста печалба в полза на самите ресторантьори. Няма лошо в началото да се възстановят част от загубите по време на пандемията, но не може това да продължава постоянно. Вече сме две години след пандемията.
- Много коментари имаше и по предложението за т.нар. Донос-бонус, ако разкрием пред НАП, че някой крие данъци, да получаваме бонус в размер на 10%. Ще проработи ли една такава мярка?
- Може да проработи, ако има желание да се направи. Това не е донос, това е сигнал. Доносът е анонимен. Сигнал, който е писмен с име и доказателства, не е донос. Така работят западните държави, развитите демокрации. Бедните държави крият престъпниците си.
- Няма ли опасност обаче това да бъде използвано за разчистване на лични сметки или за отмъщение?
- В България всичко е възможно да бъде използвано по някакъв начин. Смятам, че идеята трябва да се прецизира много добре. Много е важно как тя работи. Тя трябва да бъде приложена правилно. Иначе може да се даде поле за някакви злоупотреби, както сме го виждали това на практика - законът да се използва избирателно за удряне на определени хора. Много зависи как се структурират нещата. Примерно в Америка има формуляр, много ясно е казано какви са изискванията към сигнала, за да бъде приет за валиден и да може да се работи по него. Трябва да има и защита на свидетелите. В България проблемът е, че когато няма защита на тези хора, никой няма да подава сигнали.
Това е той:
Евгений Кънев е финансист, доктор по икономика
Бил е управляващ директор за Европа на американска компания и директор "Корпоративни финанси" в компания у нас
В кариерата си на инвестиционен консултант е участвал в над 200 проекта за сливания и придобивания, бизнес оценки и финансирания в редица страни от Източна Европа и Ирландия
Има МВА от Illinois State University, САЩ, и диплома по финанси и счетоводство на Асоциацията на сертифицираните експерт-счетоводители на Великобритания (ACCA)
Лицензиран оценител на финансови институции и търговски предприятия
София Симеонова
