- Г-н Каримански, какво означава това забавяне на приемането на бюджета на държавата?
- В задънена улица сме от гледна точка на това, че 10 юни наближава, а, както знаем, това ще бъде и краят на удължителния закон, който прие 48-ото народно събрание. Притеснителното тук е, че темпът на нарастване на разходите е много по-бърз, отколкото този на приходите, което означава, че ако до 10 юни нямаме бюджет или друг удължителен, ще може съгласно законодателството ни да харчим толкова, колкото приходи имаме. Т.е. ние няма да можем с приходната част, която имаме по бюджета, да покриваме двойно по-бързо нарастващите разходи. Обезпокоителното е дали ще могат да бъдат покрити всички социални програми, дали ще могат да бъдат изпълнени разходите към всички първостепенни разпоредители с бюджет. Притеснително също така е доколко и онази законодателна рамка, която беше приета от 48-ото НС, ще може да бъде обезпечена с финансов ресурс. Средната работна заплата в страната се покачи, тя надмина 1800 лева, което означава само, че минималната работна заплата за 2024 година ще се покачи над 900 лева съгласно приетото законодателство.
- Тя няма ли да стане 780 лева?
- Министерският съвет реши тя да бъде 780 лева от 01.01.2023 година, но ако спазим това което прие 48-ото НС, и това което, БСП настоява да бъде 50% от брутната средна работна заплата, то тя ще трябва да се качи над 900 лева. Ако всичко това мине и продължим в тази посока да осигуряваме средства, ние ще имаме сериозен дефицит, а как ще бъде гарантиран и осигурен той е много трудна задача. Рамката за дълга вече приключи, т.е. нямаме право повече да теглим от този, който е към момента за погасяване на лихвите и на стари дългове, които съществуват. От друга страна - самата информация, която беше изнесена от служебния министър на финансите, че по единната сметка едва ли не ще имаме само разполагаеми 200 млн. лева, е много притеснителна.
- Заплашена ли е България от фалит?
- Не, фалит на държавата не може да се очаква. Важното е политиците да си свършат работата. Няколко пъти обръщам внимание на това, че Европейската комисия предложи законодателно да бъдат променени фискалните правила на ниво Европа. Те трябва да бъдат установени, както тя предвижда за 4 години напред, и да имаме индивидуален подход към всяка една европейска страна по отношение на критериите за дефицит и дълг. Това означава, че в този подход силните правителства и министри на финансите могат да договорят така нещата, че в първите години да имаме най-вероятно излизане извън 3% рамка на дефицита и на дълга 60%, както е досега като критерий, но в средносрочен период те да бъдат под 3% за дефиците. Ако имаме редовно правителство и активна политика в публичните финанси, трябва да отстояваме точно това в Европа – за 2023 г. да имаме по-висок дефицит, но в средносрочен план той да бъде под 3 %. Европейската комисия казва, че нашият дефицит няма да е под 4,8% за тази година.
- Предложеният бюджет от служебното правителство обаче предлага дефицит от 6,4%, а от „Продължаваме промяната“ казват, че той може да бъде намален до 3%. Кое е вярното?
- Тук има две неща, които трябва да кажа. Комисията отразява дефицита на начислена основа, българското правителство все още и МФ работят по два начина на касова основа и на начислена. Разликата между двете е в ликвидността. На касова основа ние отчитаме ликвидността на държавата. Има разлика между касова и начислена основа. Именно затова ЕК, отчитайки, че дефицитът като прогноза за България ще бъде 4,8%, предполагам, че това е на начислена основа, а на касова той ще бъде по-висок, над 4,8%. Най-вероятно политическите сили биха искали да има дефицит от 3%, но той е възможен само ако имаме примерно възстановяване на ДДС ставките на 20% или нормализиране на данъчните закони както действаха те преди извънредното положение. Какво налага до този момент да имаме толкова намалени данъчни ставки? Нищо. Енергетиката не е с такива пикове, с каквито беше, когато се предприе свалянето на ДДС на енергийните носители. Имаме нормализиране цената на бензина, нищо не налага акцизите и всички останали мита да не бъдат възстановени от времето преди пандемията. В същото време в държавата имаме натрупани скрити дефицити. Никой не отчита, че част от държавните дружества са декапитализирани, което означава, че държавата трябва да задели едни средства, за да ги подкрепи капиталово, в противен случай трябва да ги обявим във фалит. Ето това не трябва да допускаме. Представете си другото – 100% да вземем дивидента на общо основание на държавните предприятия, но нека той да бъде с тегло – там, където имаме възможност да бъде изпълнена инвестиционна програма, програмата за модернизация на дадено дружество плюс да се вземе част от дивидента, да бъде направено. Но там, където не достигат пари за модернизация и инвестиции, то може да изпадне в състояние да не бъде конкурентоспособно и иновациите да не може да се приложат, за да има добавена стойност.
- Трябва ли ДДС ставката да остане 20%?
- Няма никаква полза от намалените ставки за крайния потребител, единствената полза е само за търговците. Дори не задържаме цените, напротив – те продължават да се покачват. Данъчните закони са взаимосвързани, те би трябвало да се разглеждат вкупом, за да не стане така, че дърпайки конеца от едната страна, да се разплете цялата картина. Аз съм за възстановяване на данъчната ставка, както работеше на 20%. Не виждам причина заведенията да работят с намален ДДС.
- Мислите ли, че съдебната реформа остава залог за приемането на бюджета?
- За съжаление темата за бюджета беше изместена, а тя е съществено важна. Хората утре ще се чудят дали ще могат да получат една или друга социална пенсия или добавка. Да, те са заплашени, защото трябва да има някакво решение по посока на нов удължителен бюджет, въпреки че не е съвсем законосъобразно.
- Не може ли още веднъж да се удължи?
- Това става една практика, която не е предвидена в Закона за публичните финанси, нито в Закона за държавния бюджет. Ситуацията е безпрецедентна по отношение на политическата криза, но нека и политиците да бъдат малко отговорни. Ето сега имат внесен бюджет. В името на запазване на салдото, защото парламентът няма право да го променя, ако искат да го приемат, а след това, когато има редовно правителство, да вкарат нов. Да направят нещо. Парламентът може да направи всичко и пример за това са 48-ото и 49-ото НС, които са приемали доста незаконосъобразни решения, които бяха отменени от Конституционния съд.
- Какъв трябва да бъде бюджетът?
- Смятам, че могат да се направят усилия, но те изискват смели и храбри ходове от гледна точка на реформаторска политика, от гледна точка на трансформационни политики. Този, който бъде реформатор, той няма да бъде харесван. Реформите никога не са харесвани от тези, които са в зоната на комфорта си. Именно затова, когато се прави бюджетната политика и следва някаква стратегия, то тя трябва да бъде свързана с реформи. Неслучайно ЕК ни е казала, че трябва да постигнем тези реформи, защото инвестициите, които могат да дойдат в България, изискват предвидимост и устойчивост, а това се гарантира от една стабилна правна система, която в момента нямаме. Трябва ни бюджет, който е свързан с ефективни реформи, а не с имитация.
- Къде трябва да са реформите?
На първо място те трябва да са в правосъдната система, на второ място - в публичния сектор, там, където имаме неефективност, защото част от държавните предприятия са декапитализирани, други са три пъти по-енергоемки, което означава неконкурентоспособни, и на трето място трябва да се създаде бизнес среда, за да може иновациите, които се прилагат в България, да носят стойност и икономическо развитие
- Еврозоната блян ли ще остане за нас?
- Темпът на спад на инфлацията е вече налице. Имаме пречупване на кривата, което означава, че този темп може да бъде засилен само от една устойчивост, стабилност и инвестиции. Никой не трябва да се успокоява, че няма да има инфлация. И ЕК казва, че в България тя ще бъде 9,4%, а МФ – 8,6% ( на касова основа). Дори и инфлацията да се запази около 10%, ние трябва да направим всичко възможно вътрешно да успокоим нещата и да имаме инструментариум, с който да намалим този ръст, за да стане едноцифрен.
- 2025 г. адекватен и изпълним срок ли е за влизането ни в еврозоната?
- На първо място е какво правим за хората, за да им е ясно защо искаме да сме в еврозоната. Тази кампания ми липсва и тя трябва да стартира от утре. Защо не използваме това време в момента? В Хърватия темпът на инфлацията спадна много по-бързо, средните доходи нараснаха още повече след приемането. Тук е въпрос на задълбочен анализ, който да бъде подготвен комуникационно и медийно към хората по адекватен начин за всяка възрастова група. Преди време предложих в големите вериги цените да бъдат посочени в лева и евро, но в България е необходима 1 година, тъй като тече негативна кампания.
- Как ще отговорите на хората, които казват, че левът е нашата идентичност и не искат да се разделят с него?
- Хората трябва да разберат дали се разделят със стойността, или с хартийката лев. С кое от двете? Със стойността лев те вече са се разделили, защото той сам по себе си не е конвертируем по този начин, който ние влагаме смисъла и затова е обвързан с алтернативната валута, която сега е евро. Връзката лев-евро и паричният съвет отдавна са обезсмислили стойността на този лев, който искаме да държим в ръката си.
- Шенген ни подмина, защо се случи така?
- Бяхме подготвени за Шенген, но тук има не само техническа подготовка, тук е много важно всичко това, което става в съдебната система. Нямаше как да не се отрази. То не е пряко свързано, но цялостната политика по отношение на правосъдната и съдебната система няма как да не се отрази. Не мисля, че се отдалечаваме от Шенген, мисля, че трябва да направим тези реформи, най-вече съдебната. В предложения проектобюджет от Министерския съвет прави впечатление, че средствата за съдебната власт са еднакви както за прокуратурата, така и за съдилищата, а те не са еднакви като структура и състав. Средната работна заплата в съдебната система е една от най-високите. Каква ефективност имаме за сметка на едни от най-високите средни работни заплати?
- Каква е финансовата дисциплина на България?
- Ако мога да кажа с едно изречение - разпуснала е колана, но все още не е пробила нова дупка.
- Български парадокс: Цените растат, шири се инфлация, но заведенията са пълни, на какво отдавате това?
- Това само може да си обясните, че успоредно с това инфлацията е толкова висока в България. Казвате заведенията са пълни, имаме инфлация, но имаме и едно изкуствено покачване на доходите. Никъде в определянето на минималната работна заплата не залегна тегло или коефициент, който да отразява ръста на икономиката и начина, по който тя се възстанови във всеки един от секторите от пандемията. Това е важният момент. Ние не може да имаме концентрация на приходи в държавата от един-два сектора – енергетика, оръжие, в същото време да не отчитаме, че цели други сектори изостават драстично. Това е изкривяване на симетрията на икономиката в България, имаме асиметричност вече.
- Колко е сивата икономика в страната?
- Не мога да кажа. Може би трябва да се изследва сектор по сектор. Дори с вдигането на минималната работна заплата се получи така, че много от работодателите прибегнаха до позволеното 4-часово осигуряване на хората, срещу което аз съм против. Това трябва да бъде премахнато. Затова не може да имаме значителен ръст на осигуровките, защото голяма част остават в сивия сектор. В хранително-вкусовата промишленост тя е над 30%.
- Цената на кредита у нас висока ли е и ще расте ли в бъдеще?
- Все още не е висока. Смятам, че банките имат достатъчно ликвидност и забележете – секторът за една година е с над 50% печалба. Не мисля, че през 2023 г. ще има драстично увеличаване на лихвите в банките, но това не бива да успокоява онези, които трябва да регулират апетита на търговските банки към риск. Той е свързан с отделните рискови експозиции на всяка една банка, които няма как да не са свързани с капиталовата й устойчивост. Най-важното е, че в Европа се увеличава цената на кредита, увеличавайки лихвите, в България този ръст е с по-бавни темпове, отколкото в Европа, поне засега. Не знаем обаче дали дългосрочността във времето няма да е по-голяма, отколкото в Европа, увеличавайки лихвите.
- Наблюдава се завръщане към депозитите и влоговете...
- Това не е съществено връщане към депозитите, защото лихвите по тях не са се увеличили драстично, както и по кредитите. Дори темпът на нарастване на лихвите по кредитите изпреварват с малко тези на депозитите. Хората ако бяха запознати за алтернативата да инвестират в държавните ценни книжа на Германия, България, то тогава щяха да видят, че този вид инвестиране е по-изгодно за тях.
- Накъде ще тръгнат доходите?
Политически - популистки се покачват заплатите, отчасти може би и изкуствено. Доходите трябва да следват икономическото развитие на страната.
Владимир Христовски
