- Г-н Ганев, финансовият министър Асен Василев обяви, че остава целева дата за влизане в еврозоната 1 януари 2025 г. Но има вероятност за отлагане за март или юли догодина. Това ли е най-вероятният сценарий според вас?
- В моите очи това е най-вероятният сценарий за влизане в еврозоната през 2025 г.
Към момента динамиката на единствения индикатор, по който още не сме в критерия, а именно средногодишната инфлация по хармонизирания индекс на потребителските цени, се движи така, че към април-май, когато ще приключат данните, които ще влязат в редовния конвергентен доклад, няма да сме в критерия. Но към август-септември е почти сигурно, че ще сме в критерия.
НОВИТЕ ПАРИ: Вижте отговорите на най-задаваните въпроси за еврото!
Това означава, че България наесен може да поиска извънреден, само за себе си, конвергентен доклад. И ако излезе, че вече сме в този критерий и изпълняваме всички условия, тогава евентуално Съветът на Европейския съюз може да вземе решение през декември, което ни праща в средата на 2025 г., защото винаги има един подготвителен период.
Само да кажа, че в българската парична традиция това хич няма да стои зле, защото всички важни промени сме правели от началото на юли. И валутния борд въведохме в началото на юли, и реденоминацията направихме в началото на юли.
- Но няма друга държава, която е влизала в еврозоната по средата на годината...
- Няма нищо, ще сме първи. Това ще бъде прецедент, но за него няма пречка. Ако влезем в критерия, разбира се.
- Може ли отсега да се каже до какво ниво трябва да спадне средногодишната инфлация, за да се вместим в критерия? С колко в момента го надхвърляме?
- Зависи как дефинираме критерия. Тук може би ще вляза в нещо, което е малко техническо. На всеки две години на всяка четна година Европейската централна банка изготвя доклад за всички страни, които са извън еврозоната. Но от 2010 г. насам не е имало случай, в който критерият за инфлацията – за ценова стабилност, както му е официалното име, да не е изключвал някоя от страните с най-ниска инфлация от ЕС.
С аргумента, че много ниско не е добре. Защото в договора от Маастрихт не пише трите страни с най-ниска инфлация, пише трите страни с най-добро инфлационно представяне. А най-добро, както Европейската централна банка казва, не означава най-ниска. Защото, ако имаш сериозна дефлация, това по-скоро е признак за кризисни процеси, а не за нормални процеси в икономиката.
И от 2010 г. насам не е имало нито един случай, в който някоя страна да не е изключена от формирането на критерия. Сега големият въпрос е колко страни. Имало е случаи с една, имало е случаи дори с три. Това, което аз съм забелязал, е, че винаги, когато средногодишната инфлация на дадена страна е с повече от пункт и половина под средногодишната инфлация на еврозоната като цяло, тя е била изключвана. Но мога и да греша. Но досега, при последните 7 доклада, не съм видял изключение от това правило.
Съответно можем да играем сценарии. Можем да играем с трите най-ниски, можем да играем с една изключена, две изключени, три изключени страни. В момента три са страните с повече от пункт и половина под средната инфлация за еврозоната.
Става въпрос за страните от ЕС, не само тези от еврозоната, затова и Дания влиза тук. Ако вземем маастрихския критерий - трите страни с най-ниска инфлация плюс 1,5 пункта, сме на 3,3 пункта надалече. Ние сме на 6,9, а критерият е 3,6%. Данните са към февруари. Но за последните два месеца съкращаваме разликата с по около 0,6 пункта на месец.
Тоест, ако продължаваме да съкращаваме с по 0,6 пункта на месец, това означава, че на шестия месец сме в рамките на критерия. А шестият месец оттук насетне е август.
- Това ли е базата, на която сте направили своя сценарий?
- Едно от най-простите прогнозни оръдия на труда е линейната екстраполация. Елементарната линейна екстраполация на тренда от последните два месеца, тоест от началото на годината, води към извода, че сме вътре в критерия при данните за август, които ще излязат през септември.
При другите два сценария се получава същото, защото там ние продължаваме да спадаме с тези темпове, но при изключването пък спадът на критерия става малко по-бавен, отколкото при трите страни с най-ниска инфлация.
Поради което пак и в трите случая при линейна екстраполация отново с данните за август влизаме в критерия. Така, ако се поиска конвергентен доклад през октомври, който да излезе през ноември и да захрани с информативност Съвета на ЕС през декември, е напълно възможно, не казвам сигурно, да изпълняваме критерия и да се вземе решение.
Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева на среща с президента Румен Радев
- Може ли да уточним инфлацията за кои месеци ще влезе в редовния доклад?
- Доколкото му виждам сроковете, най-вероятно редовният доклад няма да включва данните и за май, защото те излизат в средата на юни, а тогава той трябва да е почти готов. Така че докладът ще взима данните до април, тоест средногодишното ценово равнище от май до април 2023/2024, разделено на средногодишното ценово равнище от май до април 2022/2023 г.
- Много е несигурно точно кога ще поискаме извънреден доклад. Но ако приемем, че това ще стане през октомври, тогава инфлацията за кои месеци ще влезе?
- За последните месеци с налични данни към момента, в който Европейската централна банка изготвя доклада. Което за мен означава, че е напълно възможно да се включат данните за октомври, но по-реалистично е да са включени данните за септември.
- Има ли събития, които могат да променят този сценарий?
- Събитията са примерно в българската политика. Ако се назначи правителство, което няма голям мерак да вкарва България в еврозоната, това първо ще се усети от партньорите отсреща и второ, няма да се поиска извънреден конвергентен доклад, което е работа на правителството.
- Имаме ли съгласие от страна на европейските партньори да бъде поискан и изготвен извънреден конвергентен доклад?
- Най-вероятно са чули за този сценарий и най-вероятно са казали: добре, да пробваме. Едва ли ще са поели някакъв официален ангажимент.
- Имало ли е друг подобен случай?
- За извънреден доклад да, имало е. През 2006 г. кандидатстваха Словения и Латвия. Словения изпълняваше инфлационния критерий и стана член на еврозоната от 2007 г., а Латвия не го изпълняваше за 0,1 процентен пункт и не стана член. Стана член почти 10 г. след това. Но имаше отделен доклад за тези две страни, защото те си го бяха поискали.
- Има ли нещо, което може да се случи по отношение на инфлацията, така че сценарият за вкарването й в рамките на критерия да не се случи?
- Към момента не виждам такова. По отношение на инфлацията аз основно следя паричните процеси, защото продължавам като старомоден макроикономист от класически тип да казвам, че инфлацията винаги навсякъде е парично явление. Към момента не виждам нищо, което да се случва с паричната маса, което да ме кара да мисля, че има някакъв сценарий на връщане на инфлацията към динамика на растеж. В момента тя спада и всички индикатора са, че тя ще продължи да спада поне още няколко месеца.
- Има ли административни мерки, които да се обмислят или вече прилагат, за да може да се подпомогне процесът на спад на инфлацията – от страна на БНБ и Министерството на финансите?
- От БНБ административни мерки трудно можете да видите, защото БНБ регулира банковия сектор.
- Но наскоро бе обявено от гуверньора, че се обмисля да се въведат единни критерии към кредитополучателите, така че да се охлади малко кредитирането. Това имам предвид.
- Кредитирането на домакинствата, особено по линия на ипотечните заеми, е горе-долу единственото проблемно развитие в цялата парична сфера от гледна точка на потенциал за инфлация. Там БНБ отдавна взима определени мерки.
Аз също смятам, че има забавяне, но продължава ръстът да е по-голям, отколкото би ни се искало на всички да видим. Но пък именно този канал на парична експанзия има доста косвена и отложена във времето връзка със самата инфлация.
Защото например жилищата не влизат в инфлационния индекс. Докато инвестициите в жилища, дори от страна на домакинствата, се броят като инвестиции, тоест като влагане в основен капитал от гледна точна на националните сметки.
Така че там връзката с инфлацията е доста косвена - понеже строителите, като строят, изсмукват материали, бетон и прочее от пазара и те стават малко по-скъпи. Но това отнема известно време. Тоест аз лично смятам, че не е толкова важно за инфлационния критерий овладяването на нарастването на ипотечните кредити за домакинствата.
То е важно по-скоро от гледна точка на безопасност на портфейла на банките. И загрижеността на БНБ е повече по тази линия. Иначе самото разширение на паричната маса, на широките пари – М3, в България, е сравнително бавно и заедно с реалния растеж не носи някакъв сериозен инфлационен потенциал.
Откъм паричната маса аз не виждам голяма заплаха за инфлационна вълна. Поради това смятам, че тези процеси няма какво много да ги обърне, докато не излязат примерно данните за август.
- Но все пак се говори за мерки за понижаване на инфлацията, набелязани от страна на Министерството на финансите.
- Това е така, но едва ли ще ги видите в някакви официални документи. Има разговори, най-вероятно откъм МФ, с различни ценообразуващи „актьори“ в България на абсолютно колегиална вълна, ако можем да задържим някои ръстове на цени за по-нататък най-малкото. Пък най-вероятното е дори тези ръстове на цени да не се окажат необходими за бизнесите с тази забавяща се инфлация.
Един от неприятните моменти беше това индексиране на цените на мобилните оператори. Мога да ви кажа, че почти 100% съм сигурен, че ако не беше това индексиране на цените нагоре, индексът на инфлацията за февруари щеше да е още по-нисък. И щяхме още повече да се доближим до критерия.
- Твърди се, че нямаме проблем за покриване на другите критерии за приемане в еврозоната. МФ обяви, че бюджетният дефицит за миналата година е 2,2%, тоест под допустимите 3%. Очакват ли се обаче изненади?
- Да, 2,2% е на начислена база, което важи за критерия. Иначе касовият дефицит, ако човек извади лупата и вземе първоначалните данни за брутния вътрешен продукт – а те обикновено се ревизират през октомври доста нагоре, при тези близо 184 млрд. лв. БВП касовият дефицит излиза на 3,0 и нещо процента. Но той не е част от критерия. Гледа се само на начислена база, който е около 2,2 процента.
- Ревизия на БВП може ли да промени това?
- Разбира се, в последните години това непрекъснато се случва. Първоначалните данни за БВП излизат, след което през октомври, когато стане първата по-сериозна ревизия, те се оказват с 3-4 милиарда нагоре, в резултат на което съотношението пада надолу.
- Няма индикации за обратното, така ли?
- Засега нито един път БВП не е ревизиран надолу. Да видим, може пък 2024 г. да се окаже първата, но досега никога не се е случвало. Основно, защото ревизиите отразяват обработени документи, за които просто не е имало време да се включат при първата оценка. Затова обикновено ревизиите са нагоре.
- Данните, които даваме за БВП, инфлация, дефицит, изобщо всички, които играят в критериите, по-нататък как се проверяват?
- Това е въпрос на статистическите институти, започвайки от Евростат надолу към националните, те си имат много подробно разписани наръчници за ревизии на данни. Това, което мога да ви уверя, е, че в НСИ това се прави точно както в цялата останала Европа. Има си методология, тя се следва.
- На фона на политическите турбуленции има ли опасност да кривнем от пътя към еврото?
- Да, определено. Виждам евентуално възможни политически конфигурации, ако тази не оцелее, при които България е доста по-малко ентусиазирана спрямо приемане на еврото и този процес се отложи във времето.
- Какви са сценариите, които виждате?
- Няма как на този етап да влизам в детайли. Но едно би било при ново мнозинство в този парламент, друго е след евентуални нови парламентарни избори. Малко ми е бедна фантазията, но мога да си представям сценарии, при които кривваме от пътя, както казахте.
Това е той:
Роден е през 1967 г.
Икономист с дългогодишен опит в икономическите анализи, преподавател по макроикономика в България и чужбина
Програмен директор по икономически въпроси в Центъра за либерални стратегии в София и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“
Депутат от коалиция „Продължаваме промяната-Демократична България“
Член на парламентарните комисии по бюджет и финанси и по труда, социалната и демографската политика
Бил е депутат и в 45-о, 46-о и 47-о Народно събрание
София Симеонова
