В осмия ден от кампанията „Генератори за Украйна“ героят на седмицата Манол Пейков се отчете. Без самоизтъкване, без натъртване върху големи или по-важни дарители, без излишна помпозност.
Кампанията, която Пейков организира, е може би най-смисленият коментар за и против войната в Украйна. Той загърби разделението в обществото и направи нещо реално за потърпевшите от военните действия. Даде им светлина и топлина.
Отчет
„През последните няколко дни, когато някой ме питаше колко души са се отзовали до момента на кампанията „Генератори за Украйна“ (която стартира късно вечерта на 26 ноември), аз съобщавах съвсем приблизителни, окомерни числа – защото просто нямах време да проверя. Та ето че тази сутрин – заедно с кафето – седнах да преброя дарителите до момента. Към края на деня вчера (защото постъпленията по сметката ми не се опресняват автоматично в празнични дни) съм получил 1251 дарения по банкова сметка.
Междувременно по PayPal са пристигнали 412 дарения (тях ги виждам в реално време; току-що телефонът ми бибитна да ми съобщи за ново дарение – което значи, че вече са 413... бип! 414.)
Имам и две, които получих под формата на плик директно на работното си място. И девет изпратени до офиса ми генератора.
Най-малкото получено дарение е едно (1) евро. "Малко, но от сърце", пише отдолу. Най-голямото е трийсет хиляди (30 000) лева. Но в сърцето ми всички са равни по тежест. Малко преди полунощ вчера общата събрана сума беше 393 000 (триста деветдесет и три хиляди) лева“, сподели инициаторът.
„Вече сме платили 114 генератора. В понеделник очаквам фактура за още четири големи (55-100 квт), които ще пратим на болници и училища“, допълни той.
В понеделник всички имена и суми ще се влеят в екселски файл, за да може всичко да е точно до стотинка. Още същия ден Пейков ще даде поименен отчет, но само с инициали и суми. Защото смисъла на дарителството е точно в това – да правиш добро от сърце. И това е и реакцията на героя на седмицата: „Благодаря ви от цялото си сърце!“.
Обаждане
Докато Манол Пейков се отчиташе, се наложи кратко прекъсване. „Звънна ми Жана Суслина – началник на департамента за култура, туризъм и спорт в Болград. Не знаех предварително на какъв език ще си говорим, но се оказа, че българският й е абсолютно безупречен – като изключим лекия акцент, граматическото му и лексикално ниво беше като на всеки образован българин, който живее в границите на Отечеството. Жана ми разказа за ситуацията в Болград – макар да са встрани от военните действия, постоянната липса на ток пречи както на учебните занятия в гимназията, така и за нормалното функциониране на всички училища и държавни институции в града. В понеделник ще ми изпрати пълен списък с нуждите от генератори за основните им институции. И понеже не сте длъжни да знаете – ето ви малко информация за Болград и прочутата Болградска гимназия (взета основно от Уикипедия)“, сподели Пейков. Уточнявайки, че в зависимост от събраното се надява да се отделят поне пет малки генератора (5-7 квт) за градските институции, плюс един голям (50-100 квт) за болградската гимназия "Георги Сава Раковски".
Данни
Болград – неофициалната столица на бесарабските българи – се намира в Одеска област и има население от около 15 500 души. Въпреки активния процес на русификация през почти целия ХХ век, близо 80% от населението му говори български език.
Болградската гимназия „Георги Сава Раковски“ е първата българска гимназия от (епохата на) Възраждането и се намира в Болград, Украйна. Днес тя има над 500 ученици – и почти всички (по изискванията на украинската конституция) изучават българския език като роден.
Проектът за българско средно училище в Бесарабия е разглеждан от руската администрация от средата на 1840-те години, но не получава развитие заради руската политика за създаване на централизирана образователна система.
Развитието му става възможно след Кримската война, когато Болград с около 40 български колонии е присъединен към Молдова.
През януари 1858 година делегация на българските колонии представя в столицата Яш подписка за откриване на училището на княз Никола Конаки-Богориди, самият той от български произход. Съдействие им оказва и Георги Раковски, който по това време се намира в Яш и се познава с княза от ранна възраст.
На 10 юни 1858 година княз Никола Богориди издава хрисовул (грамота) за създаването на Народно централно училище в Болград, която подробно урежда неговия статут, финансиране и управление.
То трябва да е достъпно за всички колонисти, независимо от материалното им положение, както и за всички православни, независимо от поста им, а преподаването по всички предмети става на български и румънски език. Грамотата прокламира, че преподаването в началните училища в колониите ще става на преобладаващия език в съответното селище.
Печатница
През 1861 година Болградската гимназия създава своя собствена печатница, която функционира до 1878 година. В нея са отпечатани повече от 70 книги, главно учебници и учебни помагала, използвани в много български училища.
Там се печатат и различни брошури и периодични издания като „Общ труд“ и открито политическия „Български глас“. От печатницата на Болградската гимназия излизат и първите издания на няколко художествени книги, като „Ловчанският владика“ на Теодосий Икономов и „Изгубена Станка“ на Илия Блъсков.
След възстановяването на руската власт в Южна Бесарабия през 1878 година в гимназията се засилват процесите на русификация.
През 2001 г. се подписва протокол между образователните министерства на България и Украйна, съгласно който обучението в гимназията следва да се осъществява основно на български език.
Апел за съдействие за неделните училища
Дружеството на бесарабските българи „Св. св. Кирил и Методий“ в Болград, Украйна, отправи апел за съдействие и помощ за доставка на генератори, които да осигурят светлина и топлина за децата в българските неделни училища там. Това съобщиха от Асоциацията на българските училища в чужбина.
Призивът е отправен към българския президент, служебния премиер, председателя на Народното събрание, председателите на две парламентарни комисии – по външна политика и по политиките за българите извън страната, изпълнителния директор на Агенцията за българите в чужбина и до председателя на Асоциация на българите по света.
„За българите от Таврия и Бесарабия (Одеска област, включително Болградски район) са крайно необходими преди всичко бензинови генератори през студените есенно-зимни дни! През денонощието захранването с електричество е изключено 10-12 часа! Температурите стават все по-ниски с всеки следващ ден“, отбелязват от дружеството.
Кристи Красимирова
