- Г-н Колев, решението на Конституционния съд (КС) по последните поправки в основния закон ще доведе ли до някакви преки последствия?
- Следва с ясно послание да се отнесем към уважаемия читател, че след решението на КС, с което се обявяват за противоконституционни някои от направените промени в конституцията през декември 2023 г., няма да се стигне до сътресение в обществото, нито пък ще се създават условия на несигурност или неяснота в правния ред.
Няма да се стигне до нищо извънредно, защото КС много мъдро въведе две изключително важни гаранции за недопускане на негативни последици. Първата е, че с обявяване на конкретните разпоредби за противоконституционни не се създава правен вакуум, тъй като КС възстанови предишните разпоредби, и второто важно направление за недопускане на дестабилизация е, че възстановените предишни конституционни норми ще имат действие занапред, а всичко случило се по време на действието и на основание на обявените за противоконституционни норми ще се запази, без да има възможност да се оспорва. На практика КС на мястото на обявените за противоконституционни норми възстановява предишния правен ред при условията на предвидимост и съблюдавайки правовия ред и сигурност за недопускане възможността за оспорване на ретроактивно основание.
- Кои все пак ще са засегнатите и какво наложи отмяната на текста в чл. 23, според който „науката, образованието и културата са национални ценности“?
- Решенията на КС се отличават от решенията на всеки един друг съд и затова засегнатите лица могат да са както неограничен кръг, така и конкретни държавни органи или лица. Както неведнъж е ставало дума, решенията на КС не могат да се оспорват, а следва единствено да се изпълняват. В частта, в която решението на КС се отнася до всички субекти, можем да открием основните начала на конституцията, отчитайки върховенството на конституционните норми и прякото им действие. Така например разпоредбата на чл. 23 от конституцията при промяната от декември 2023 г., отнасяща се до всички субекти и гласяща: „Науката, образованието и културата са национални ценности.
Държавата създава условия за свободното им развитие и ги подпомага. Тя се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство“, получи санкцията на КС с мотивите, че промяната в същата „не просто изменя установения в основния закон модел на изграждане на национална културна идентичност – основа на националната идентичност, но и като не дефинира културата именно като „национална“.
- И къде е проблемът?
- Според КС разпоредбата в тази своя редакция премества акцента от дух на общност, т.е. от оня отличителен начин на съществуване, с който се идентифицираме като нация и който другите разпознават, към общности, въплъщение на други отличителни ценности, традиции и вярвания, с които нацията не се идентифицира, с което нарушава базисна конституционна ценност – единството на нацията, което е елемент на фундамента на държавата такава, каквато е изградена с конституцията от 1991 г.
КС приема, че „Хората не са граждани само в юридическия смисъл – те участват в идеята за нацията, представена от нейната национална култура“. На тази основа Конституционният съд обяви тази разпоредба за противоконституционна, като невалидна и възстанови предишната разпоредба, а именно „Държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага. Тя се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство“, като по този начин запазва разбирането за национална идентичност, изразяващо се и чрез културната идентичност.
- А как решението от 26 юли се отнася до някои органи?
- С последното си решение КС се намесва пряко и в правното положение на някои органи, като засяга техни правомощия. Така например в частта за съдебната власт пряко се засягат структурата и правомощията, както и наименованието на общия за съдебната власт кадрови и административен орган – Висш съдебен съвет. Противоконституционно се оказа разделянето на два съвета – висш прокурорски и висш съдебен, като се възстановяват двете колегии - прокурорска и съдийска, както и Пленумът на Висшия съдебен съвет.
Освен към структурата решението на КС засяга и свързаните правомощия. Така например главният прокурор ще се избира от Пленума на Висшия съдебен съвет, а не както беше предвидено от Висшия прокурорски съвет. Беше обявена за противоконституционна и забраната за Главния инспектор и инспекторите към Висшия съдебен съвет след края на мандатите им да заемат длъжност съдия, прокурор и следовател в продължение на две години, което според КС е в противоречие с чл. 48, ал. 3 от КРБ – свободния избор на професия и място на работа.
- Доста дискусии по принцип има и около правомощията и начина на избиране на главния прокурор...
- Да, друг орган от съдебната власт, който пряко е засегнат от решението на Конституционния съд, е главният прокурор. Възстановяват се някои от правомощията на главния прокурор, а именно възможността за осъществяване на надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, както и възможността на главния прокурор да сезира КС без ограничения.
Без да акцентирам, в посочения контекст на сезиране на КС от страна на главния прокурор се засяга пасивно и самият Конституционен съд, тъй като самият Конституционен съд, в качеството му на другата страна по правоотношението, е засегнат от активната легитимация на сезиращия главен прокурор. С други думи, след като КС премахна ограниченията на главния прокурор да сезира КС, то самият КС е пасивно намесен, като следва да приеме без ограничение сезирането от страна на главния прокурор.
- Най-дискусионна бе частта с правомощията на президента, как ще я коментирате?
- Решение № 13 касае президента, Народното събрание (НС) и Министерския съвет (МС). Президентът е възстановен в правата си по отношение назначаването и освобождаването на председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд, както и на главния прокурор, всички по предложение на Висшия съдебен съвет.
Конституционният съд не възстанови предишната уредба на служебното правителство, като по този начин не възстанови правомощията на президента по формирането му, които правомощия, пояснявам, са предоставени на президента от Великото народно събрание (ВНС). Въпреки че са предоставени от ВНС, КС прие, че обикновеното НС може да ги ограничи.
Следва да се отбележи, че мотивите за възстановяването на президентските правомощия по назначаването и освобождаването на председателите на двата върховни съда и главния прокурор на практика имат отношение с концепцията, че НС не може да отнема правомощия на президента, но това виждане не се възпроизвежда по отношение на служебното правителство и свързаните с него президентски правомощия. Следва да се отбележи и още нещо, а именно, че по отношение на чл. 99, ал. 5 (служебното правителство) гласовете в Конституционния съд са разделени паритетно – шест на шест.
НС и МС са засегнати от решението на КС по отношение на условията за избираемост на народни представители, респективно условията към членовете на МС и свързаното с това изискване за гражданство. КС допусна, че наличието на друго, освен българското гражданство, не е пречка за избора на това лице за народен представител, но за членовете на МС, т.е. министър-председател, заместник министър-председатели и министри не е допустимо да притежават и друго гражданство. Запазват се новите правила за произвеждане на парламентарни избори, конституирането на новоизбраното НС и прекратяване пълномощията на предишното.
- Президентът, политическите сили, които открито не одобряват гласуваните през декември промени или други заинтересувани субекти, имат ли друг ход, с който да поискат отмяна на текстовете, които останаха?
- Същината на въпроса опира до основанието за оспорване, а не толкова до субекта, който е активно легитимиран да сезира КС. Следва да приемем, че КС вече се е произнесъл и към момента не виждам основание да преразгледа решението си. Считам, че е изключително малка, но не изключвам категорично тази възможност в бъдеще, при променени конкретни обстоятелства от заобикалящата ни среда и обществени нагласи, които сами по себе си биха могли да обусловят едно различно основание, на което да се иска противоконституционност.
Следва да кажем на уважаемия читател, че КС е създал практика, при която дори и при положение че са разделени гласовете, например шест на шест, не се стига до ново произнасяне от страна на съда. Въпреки че гласовете са разделени, не следва да оставаме с впечатление, че съдът не се е произнесъл и няма решение. Напротив съдът се е произнесъл и има решение, което не е в полза на искането за обявяване на противоконституционност, тъй като не е събрало съответния брой гласове, т.е. съответната подкрепа.
Недопускането на преразглеждане на казуса, тогава когато в предишен опит пред КС са били разделени гласовете, се е утвърдило като практика, но коректността изисква да посочим, че наскоро КС се е отклонил от досегашната си практика. С Определение № 10 от 11 декември 2023 г., по к. д. № 20/2023 г., КС е отклонил искането за задължително тълкуване на чл. 155, ал. 1 и ал. 2 от конституцията, а впоследствие на 26.07.2024 г., чрез конкретно дискутираното Решение № 13, КС вече даде разяснения по процедурата.
Тук виждаме, че когато обстоятелствата на конкретната среда и обществените очаквания и нагласи са различни, то същите тези обстоятелства и нагласи са дали основание на КС да допусне, разгледа и да се произнесе по вече разгледано и отклонено от него искане преди това.
- Кога според вас най-рано могат да се проведат нови предсрочни парламентарни избори? Какви са процедурите, от които зависят конкретните срокове?
- Насрочването на парламентарните избори е свързано най-вече с изпълнението/неизпълнението на връчения трети проучвателен мандат и колко време ще отнеме връщането на папката на президента. По конституция няма срок, в който парламентарната група, която ще направи трети пореден опит да състави правителство, да върне изпълнен мандата.
Липсата обаче на конкретно посочен срок не означава, че парламентарната група може да бави безконечно и необосновано изпълнението на мандата. Разумният срок, в който следва да се положат усилия за съставяне на правителство, следва да се разбира като необходимия и достатъчен срок за постигането на целта, а именно съставяне на правителство.
В този смисъл, след като бъдат положени необходимите усилия и същите бъдат изчерпани, без значение от резултата – положителен или отрицателен, то мандатът следва да се върне при президента, за да може той вече да насрочи новите избори, които следва да се проведат в двумесечен срок от неуспешния трети опит за образуване на правителство.
Оказва се, че имаме една ясна и една неясна величина, от които зависи датата на изборите. Ясната величина е двумесечният срок от неуспешния трети опит за образуване на правителство, а неясната е колко време ще е необходимо на парламентарната група да върне папката на президента. Ако хипотетично предположим, че на парламентарната група ще са необходими седмица до две и прибавяйки ги към двумесечния срок, то можем да очакваме парламентарните избори да се проведат на 13 или 20 октомври.
Следва да направим едно уточнение, че посоченото изчисление не отчита възможността президентът по собствена инициатива да реши да забави указа за насрочване на изборите да речем под претекст, че е необходимо първо да назначи служебно правителство. Подобни аргументи ще бъдат в противоречие с конституцията. Не следва да се обвързва служебното правителство с насрочването на парламентарните избори, това са две отделни, самостоятелни, независещи едно от друго задължения.
- При настоящата ситуация в институциите реално колко е стеснен кръгът за избор на служебен премиер в сравнение с пролетта?
- Липсата на избрани омбудсман и негов заместник и отчитайки, че управителят или подуправителите на Българската народна банка (БНБ) биха компрометирали правилата за независимост на ЕЦБ, в случай на заемане на длъжността служебен министър-председател и отчитайки и в допълнение, че единият подуправител на БНБ е освободен от длъжността си към момента, то на практика възможността за избор на министър-председател се свежда до председателя на Народното събрание, сегашния служебен премиер и заместник-председател на Сметната палата.
Изборът на бъдещ служебен министър-председател не е голям. Но важното в случая е да се посочи, че на основание чл. 111, ал. 3 от КРБ България няма да остане без правителство, дори и да няма желаещи за поста. Дори да не може да се състави ново служебно правителство, то старото ще функционира до избора на ново редовно правителство или назначаване на следващо служебно.
- От какво според вас зависи най-вече оптимизацията във функционирането на съдебната власт?
- Струва ми се удачно да се каже, че съдебната власт в България се ползва от добра конституционна уредба и всички опити да се припишат отклоненията в съдебната власт на липсата на нормативна основа са несъстоятелни. Разбира се, някои от правилата могат да бъдат променени и оптимизирани във функционален, материален и процесуален аспект, като тези промени са предмет на законодателната, а не на конституционната рамка. Ако проследим последните решения на КС в тяхната последователност, ще видим, че същият този съд обявява за невалидна голяма част от съдебната реформа, връщайки предишната уредба (т.е. конституционната рамка е добра), и запазва механизма за търсене на отговорност на главния прокурор и неговия избор чрез измененията в НПК и ЗСВ.
Това, което с тези две решения ни казва КС, е, че големият недостатък на съдебната власт досега е бил в липсата на съществуващ ефективен механизъм за търсене на отговорност на главния прокурор, а всички останали въпроси по командироването, преместването и всички други аспекти на организация на работа на магистратите не са от групата на големите проблеми и могат да се търсят и намерят решенията им на законодателно ниво. Колкото и да ни се иска, не можем по законодател път да въведем механизъм за справедливо решаване на делата освен обективния институционален контрол. Справедливото решаване на делата е лична отговорност на всеки магистрат.
- Как може да се промени начинът, по който се конструира самият Конституционен съд, за да не бъде политически оцветен, и необходимо ли е това?
- Конституционно-правната материя е особена и специфична. Конституционното право е юридическа дисциплина, но със засилен политически привкус. Широкоразпространено сред юристите е разбирането, че Конституционното право е най-политическата измежду всички юридически науки. Спецификата на конституционно-правната материя и свързаността й с политическите процеси води до необходимостта конституционните процеси да са носители на определен политически заряд. Той не следва да се приема за нещо негативно.
Напротив, чрез политическото начало в конституционните процеси се обезпечава въвличането на отделните групови интереси, което е основният фундамент на демокрацията. Обратното би довело до капсулиране и узурпиране на властта от отделно съсловие, общност или орган. Считам, че начинът, по който се конституира КС в България, е добър и не се нуждае от промяна. Начинът на формиране на българския КС не отстъпва от утвърдените стандарти в най-развитите демокрации в света към момента.
- Според вас това твърде често ли е, сезиран ли е КС у нас и за какво е сигнал това?
- Споделям тезата, че колкото по-рядко се сезира КС и колкото по-малко работа има той, толкова по-добре за държавата и обществото в неговата цялост. Ниският брой дела, разглеждани от КС, е индикатор за липсата на обществени и институционални сътресения – спорове и неуредици, което от своя страна означава, че процесите в държавата се движат без особени проблеми. Разбира се, тази теза би била вярна тогава и само тогава, когато достъпът до КС не е компрометиран, т.е. свободен и от друга страна съществува обществен плурализъм във всяка сфера. В противен случай ще имаме фасадна демокрация с нефункциониращи институции, включително КС, което за радост в България не е така.
- Какъв е най-големият риск за държавата, ако се задълбочи политическата криза?
- Сериозно внимание следва да се обърне на задълбочаването на политическата апатия на активното гражданство, което може да доведе до различни изкривявания, несъвместими с нормалното функциониране на системите в държавата. В този смисъл негативите в правната система ще са производни от общото нежелание на гражданите да участват в политическите процеси.
Това е големият риск, който ще засегне не само правната, а и всяка друга система в обществото и държавата. Политическата криза не предполага развитие, води до невъзможност за планиране и стратегически подход. Губи се институционалното доверие и по този начин се подкопават устоите на държавността. Предотвратяването на политическата криза е основна задача на партиите, но не е единствено и само тяхна задача. Всеки следва да преоцени поведението си и да намери начин да бъде полезен на себе си и на обществото, тъй като тези два компонента са взаимно обвързани. Оптимист съм за бъдещето!
ТОВА Е ТОЙ:
Роден е на 14.12.1978 г. във Видин, където завършва средното си образование
Придобива магистърска степен по специалност „Право“ през 2004 г. Награден като отличник на випуска
Научната и преподавателска дейност на Орлин Колев започват от октомври 2006 г. в Академията на МВР, а от май 2009 г. е асистент по Конституционно право в катедра „Конституционноправни науки“ в Юридическия факултет на Софийския университет
През октомври 2012 г. защитава успешно и придобива образователна и научна степен „доктор“ по право (Конституционно право) с дисертационен труд „Право на политическо сдружаване в Република България“
От 2013 г. досега е главен асистент по Конституционно право в катедра „Конституционноправни науки“ в Юридическия факултет на Софийския университет
Обучавал се е и е специализирал в Brighton, UK 2000 г., Copenhagen, Denmark 2000 г., Kincardine, Scotland, UK 2007 г., Washington D.C., USA 2018 г.
През 2015 г. е член на експертна група към Народното събрание за изготвяне на конституционни промени в съдебната власт, а през 2010 г. е участвал в експертна работна група към Народното събрание на Република България по изготвяне и приемане на Изборния кодекс
Людмил Христов
