- Убийства, усещане за тотален разпад на държавността, политическа криза – връщаме ли се обратно към 90-те?
- В последните десетина години има тенденция, когато стане някакъв инцидент, убийство, нещо по-масово, да се обобщава как се връщаме в миналото. Ако погледнем данните обаче, не е така. Сравнено със средата на миналото десетилетие, там имаше средно на две седмици по едно поръчково убийство. Сега последното поръчково убийство, пак свързано по някакъв начин с Красимир Каменов-Къро, беше на Любо Полицая (бившия шеф на „Криминална полиция“ във Второ РПУ Любомир Иванов, застрелян с 3 куршума на 25 март м. г. пред дома си в кв. „Лозенец” - бел. ав.). Иначе някакви драматични промени и масовост не се наблюдават.
- Защо сега? Красимир Каменов-Къро можеше да бъде застрелян още през 90-те, по времето, когато течеше преразпределението на контрабандните канали.
- Още не е сигурно, че причината е българска. Едната хипотеза е, че убийството на Къро е свързано със записите, извадени преди месец и половина, които го осветиха, но ако погледнем причината за червената бюлетина на Интерпол, то тя е заради убийството на Любо Полицая, което пък от своя страна е свързано с интерпретацията на разследващите, че е свързано с някаква форма на реванш на Къро срещу наместника му Ами (Размиг Чакърян, свързан с Христофор Аманатидис-Таки от някогашната ВИС-2 - бел. ав.). Първо имаме една линия на конфликта вътре в бизнес структурите на Къро. Втората линия е връзката с политико-съдебната криза тук. Има същевременно съвсем реалистични предположения, че може да е някакъв конфликт в Южна Африка. Тамошни криминалисти, които доста коментират темата за българския престъпен контингент там, смятат, че покушението може да е свързано с българо-сръбската криминална мрежа там, където има всичко – като се започне от кражби и пласиране на откраднати коли от Западна Европа и се стигне до кокаиновите канали, които текат към Европа, минавайки през Южна Африка от Латинска Америка. Имаше един известен случай преди две години с най-голямото южноафриканско разкритие за кокаин (на 1 март 2019 г. бе заловена пратка от 973 блока кокаин и над 1 млн. долара в брой, пренасяни с товарен самолет Windward – бел. ав.). В него имаше четирима българи, трима от които бяха осъдени на много високи срокове (Марио Васев, Асен Георгиев и Атанас Биков – бел. ав.).
- Да, те бяха осъдени като ръководители на контрабандната мрежа за незаконно влизане в Южна Африка и търговия с наркотици. А каква е ролята на Красимир Каменов-Къро. С какво се занимаваше той?
- Не се знае какво точно е включването му там, но се знаеше, че има постоянен приток на някакви пари, които той ги получава. С разпадането на влиянието му той започна да губи част от тези приходи. Всъщност оттам дойдоха и конфликтите вътре в структурата му, което е очаквано в някакъв смисъл. Да не забравяме, че другият голям в старата структура ВИС-2 беше Христофор Аманатидис-Таки.
- Двамата бяха в тежък конфликт, нали?
- Самият факт, че живеят в различни държави, е достатъчно показателен. Безспорно по-несигурното място е Южна Африка в сравнение с Дубай. И все пак да не изключваме, че това може да е някакъв банален криминален инцидент, класически грабеж. Влизането в домовете на богати хора и убийствата са нещо нормално в Южна Африка, но трябва да имаме обратна връзка, нещо, което полицията там да сподели, за да отхвърлим една или друга хипотеза, защото към момента нищо не знаем по темата. Затова и се нароиха толкова версии за начина, по който е извършено убийството. Много престъпни фигури потърсиха подслон в ЮАР. Но ако сравняваме България с Южна Африка в криминално отношение, на 100 000 души там има 47-48 човека убити за година, а в България 1 човек и 3 десети на 100 хил. за 2023.
За цялата година тук имаме 86 убити, там за един ден са 82-ма. Това показва мащабите на криминална активност, тя е една от най-високите в света.
- Убийците намериха Поли Пантев на Аруба, Косьо Самоковеца в Амстердам, Къро в Кейптаун. Измамно ли е усещането, че за висшите представители на организираната престъпност навън е по-сигурно, отколкото в България?
- Веднага ще кажа, че няма такива случаи в Дубай. Може би с две-три изключения, но те бяха свързани с чужди служби, а това е много висока топка. Да, има суперсигурни страни и такива като ЮАР, която е все по-несигурна страна.
- Ако е вярно, че Красимир Каменов-Къро е взел половината от активите на ВИС след убийството на Георги Илиев, то каква ще е сега съдбата на тези активи?
- Не знаем какво точно е останало при него след разрива. Знаем, че от години живее в Южна Африка и има луксозен имот там. Това, което се говори в ъндърграунд средите и полицейските среди, е, че много хора са ходили в тази къща при него. Има проблясъци на такава информация, но не знаем конкретика. Когато сме коментирали с южноафрикански журналисти и криминолози българските мрежи там, се говореше уважително. Макар че, доколкото разбирам, постепенно сръбските ги изместват.
- С кое от големите убийства на знакови фигури на престъпния свят може да се сравни това покушение, ако приемем именно тази хипотеза за основната?
- Но беше единият от двамата наследници на Георги Илиев. Това, което се коментира в последните години, е, че бизнесът им запада и не е това, което беше едно време. Тогава мащабите бяха много по-големи, но със сигурност и Къро беше много високопоставена фигура в българския ъндърграунд. При това той е свързан с много насилие. Ако го сравняваме с другите, то неговото наследство е много кърваво. Заедно с Таки те бяха в една типична наказателна група на ВИС. Имаше много насилие и след края на групировката, с което се свързва неговото име. Има хипотеза, че именно той е екзекуторът на Мето Илиянски. Името му изплува като пряк извършител или поръчител и покрай убийството на ексшефа на общинската фирма "Паркинги и гаражи" Георги Василев през 2005 г.
- Безспорно не е човек без биография. Но въпреки това никога не е бил и чак такъв фактор, нали?
- Има известни криминални фигури, които имат биография, но нямат толкова насилие край тях като профил. И другото, което ми прави впечатление, ако приемем, че неговото убийство е поръчково ликвидиране, в много редки случаи се убива член на семейството. Ти си дългогодишен криминален журналист, не знам дали се сещаш за друг случай, в който да е засегнато семейството. Освен случая с отвличането на дъщерята на Евелин Банев-Брендо, но случаят там беше по-различен.
- Имаше няколко случая, в които деца бяха очевидци на разстрел, но те бяха косвени жертви.
- Обикновено няма деца и жени в българската традиция в криминалния ъндърграунд за разлика от сърби, руснаци, латино.
- Дългата ръка на Държавна сигурност ли стои зад всички тези размествания на пластове и фигури в организираната престъпност в годините на прехода?
- Според мен ролята на Държавна сигурност в тези процеси е малко преувеличена. В началото този елемент присъства, но във второто десетилетие на нашия век те са много възрастни хора, ако чисто физически го пресметнем. По-скоро това, което го има повече или по-малко, са кадри, които са ги разследвали. Късната организирана престъпност е свързана повече с високопоставени полицаи, прокурори. Това е късното влияние – на представители на властта за разлика от ранните години на организираната престъпност, когато Държавна сигурност беше по-силна. През 90-те години имаше масово насилие на ниско ниво и много поръчкови убийства, докато сега такова нещо няма. Това, което се случи във времето, е, че инфраструктурата, която извършваше убийствата, се разпиля. Групите за поръчки в онези години бяха балкански - имаше хърватска, сръбска, поне три български. Но те просто или ги избиха, или ги изпоарестуваха. Фактически ти дори и да искаш да го направиш, ти трябва нещо по-професионално. Докато видяхме при убийството на Любо Полицая, че то беше брутално аматьорско. То показа, че такава инфраструктура няма. Последното такова добро професионално убийство, за което се сещам, беше на Петър Христов (бизнесменът и някогашен бос на групировката „Дито“ беше разстрелян с 8 куршума на 8 януари 2018 г. на бул. „България“ в София – бел. ав.). Като цяло от късните 90 в ъндърграунда започна да се налага идеологията да легализираш бизнеса си и да избягваш насилието. В същото време криминални тежки престъпления има в такива страни, които едно време бяха много тихи – Швеция, Холандия, Белгия.
- В последните дни след изтеклите записи усилено се говори за реформиране на служби. Случайно ли се заговори за това точно в този момент? Трябва ли политиците да се месят в тези структури?
- Аз лично съм много скептичен за нашите спецслужби. Те в никакъв случай нямат това влияние, което имаха преди 10-15 години. Това, което се случи във времето, беше, че те станаха много по-малко амбициозни, с много по-малък капацитет и съответно с много по-малко влияние, включително и в политиката. Тая мантра, че ще реформираме службите, е малко наивна. Ти трябва отнякъде да вземеш хора в тях, не можеш да ги внесеш от Япония или Германия. Има относително лошо обучени хора, а службите имат малки бюджети. Ако сравним нашата ДАНС с румънската, разликата е в пъти като капацитет. Реформата на спецслужбите е периодична тема, която се повтаря, но хората, които говорят за това, нямат идея от тях. А и както стана ясно, в случая със записите, които извади Радостин Василев, няма никаква такава намеса.
- Всеки ученик, минал през дистанционното обучение, може да направи подобен запис...
- Именно, пандемичното образование е достатъчно. Друг е въпросът защо Радостин Василев мълча четири дни. Аз имам своето основание да мисля, че има кръг, който му влияе неслучайно.
- Какво послание носеше опитът за атентат срещу Иван Гешев?
- Още на втория час беше ясно, че е преувеличена големината на атентата. Със сигурност този взрив не е направен така, че да го убие. Даже цветчетата на цъфналата слива не бяха паднали. А и при бронирана кола с толкова сериозна защита не мисля, че е имало такава цел.
- Цената на съдебната реформа едва ли не се оказа гаранция за съставянето на кабинет. Докъде ще стигнат нещата, ще я добутаме ли тази реформа?
- Не е ясно какво ще се случи, имало е много опити, които стигаха донякъде. През 2015-2016 г. също имаше раздвижване. Всъщност амбициите за такава реформа датират отпреди 30 години, когато възникнаха проблемите с Татарчев. Основният проблем, който винаги е стоял и се осъзнава постепенно от юристите, е, че сме създали една институционална фигура, която е прекалено небалансирана в българската политика. Тоест главният прокурор с този мандат и тази структура, която на практика е в стил „Вишински“ от 30-те години на СССР, е в някои отношения по-силен от премиер-министъра. Спомняме си за конфликта между Филчев и Костов. Той беше избран за главен прокурор от хора, които Иван Костов ги вкара във Висшия съдебен съвет. Но ние видяхме колко силен се оказа той, което бе проблем.
- Ще се промени ли системата, ако на мястото на Гешев седне Сарафов?
- Преди това трябва да има промяна на самата институционална фигура на главния прокурор. Защото това, че ще сменим едно име с друго, не е достатъчно.
Това е той:
Роден е през 1960 г. в София
Магистър по философия и немска филология от Софийския университет
Има следдипломни квалификации в Софийския университет и Университета на Лайпциг
Работи от много години по въпросите на престъпността в България
Старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията
Автор на редица доклади и социологически изследвания
Гостуващ лектор в Академията на МВР и Дипломатическия институт към Министерството на външните работи
Изследователски фокус: Организирана и конвенционална престъпност, корупция в държавната администрация, контрабанда на акцизни стоки, трафик на хора
Владее: английски, немски, руски
Кристи Петрова
