- Г-н Кацарчев, вече има прогнози колко ще бъде минималната заплата от догодина – към 1080-1100 лева. Какви са очакванията на КТ „Подкрепа“?
- Минималната заплата се смята на база данните за средната заплата за текущото полугодие плюс тази за полугодието миналата година. Но ние смятаме, че МРЗ пак няма да е актуална за догодина по простата причина, че макар инфлацията да намалява като ръст, тя продължава да е значителна.
- Какво предлагате като промяна на формулата за МРЗ, за да бъде адекватна на инфлацията?
- Предлагаме, след като се изчисли съответната минимална работна заплата, да се приложи макропрогнозата за следващата година по отношение на ръста на работните заплати и инфлацията. Тоест тя изпреварващо трябва да се качи спрямо средногодишните прогнози. Да кажем, че по сметките, които сега се правят, минималната заплата догодина ще бъде около 1100 лева. Прогнозира се инфлация, да кажем, 3 на сто и ръст на заплатите примерно 5 на сто. Тоест, грубо ако смятаме, минималната заплата трябва да се вдигне с още 4 на сто, за да е адекватна за следващата календарна година.
- А вече обмисля ли се новият механизъм за минималната заплата, какъвто трябва да се въведе съгласно европейската директива?
- В момента разговори не се водят, всичко е замряло. Очакваме покани от Министерството на труда и социалната политика, за да възобновим разговорите в работните групи по отношение на механизма за определяне на минималната работна заплата.
- Какво беше вашето предложение?
- Нашето предложение е минималната работна заплата, тъй като според заглавието на директивата тя трябва да е адекватна, да се обвърже с жизнения минимум. Тоест да се обвърже с начина, по който се изменя жизненият минимум в страната, освен с ръста на производителността на труда, на средните работни заплати и инфлацията. Така минималната работна заплата трябва в един момент да покрие жизнения минимум. Иначе цялата тази аритметика става безсмислена.
- Имаше и идеи да се търси механизъм за определяне на максималния осигурителен доход. Провеждат ли се разговори с институциите на тази тема?
- И по този въпрос всички разговори замряха. Нещата са свързани и с начина, по който се изчисляват пенсиите. Трябва да се преразгледат всички формули за изчисляване и актуализиране на пенсиите, за да има реална връзка между принос и полза от осигурителната система, колко внасяш и колко получаваш накрая. „Подкрепа“ е за вдигане на максималния осигурителен доход, но не просто да се вдигне някак си, а да има смисъл от това. От втора страна е важно данъчно-осигурителната тежест да намалее за доходите, които са до жизнения минимум, тоест данъкът да е нула при прогресивно облагане, а нагоре да се запази почти една и съща. А не както е в момента, над прага от 3750 лева данъчно-осигурителната тежест рязко да пада за високите доходи.
- Правилни ли са изчисленията на експерти, че дори човек да се осигурява на максималния доход, не може да получи максималната пенсия?
- Да, формулите сега работят по този начин. Потвърди го и директорът на НОИ. Системата сега кара хората да губят интерес към осигуряването, защото я няма връзката принос-ползи. И трябва да се преразгледат и формулите. Надявам се тази година да имаме време да седнем с институциите и да се преразгледат формулите, така че наистина да има смисъл човек да се осигурява на максимален осигурителен доход и след това да получава максимална пенсия.
- Защо работят така формулите? Без максимална пенсия, дори цял живот да си се осигурявал върху максимален осигурителен доход?
- Така излиза. В самите формули, когато изчисляват личния ти принос, се гледа личният ти осигурителен доход към средномесечния осигурителен доход, а не към максималния осигурителен доход. Почти изчезва вероятността да получиш максимална пенсия.
- Но все пак има хиляди хора с максимална пенсия.
- Това е по старата система. Когато имаше три най-благоприятни години, които можеш да си избереш. Сега вече не можеш, сега е заковано и се смятат доходите от 2000 г. насам. Всички са разбрали, че това нещо не е адекватно на ситуацията и трябва да се промени. Въпросът е кога. Ние държим това да се случи до края на тази година. Тоест цялата данъчно-осигурителна реформа, която трябва да стартира така или иначе, трябва да започва да се случва тази година. И да приключи в рамките на година и половина, максимум две. Знаем, че процесът е дълъг.
- Може ли да се обсъжда връщане към старата система на трите златни години?
- Не е необходимо, ако се направят правилно формулите. Всичко зависи от тежестта, която ще се сложи за последните години. За нас лично в „Подкрепа“ е важно последните години да имат по-голяма тежест по простата причина, че парите имат различна покупателна способност във времето. Както виждаме, че съотношението на максималния осигурителен доход към средни работни заплати също се променя във времето. Така че е добре да се акцентира върху последните максимум 10 г. и на тази база да се стъпи. Може да има корекция, да се добави някаква малка тежест за годините преди десетте. Формулата да работи така, че да бъде максимално защитен самият вносител на осигуровките. Той да получи максимума като пенсия от това, което е внасял.
- Всичко това означава ли, че след отпадането на трите златни години няма пенсионер, пенсионирал се на максимална пенсия?
- Да, няколко години след това заради преходния период. Не виждам кой вече може да се пенсионира с максимална пенсия.
- Друга тема – бизнесът поиска компенсации за високите цени на тока. Синдикатите застават ли зад работодателите в тези искания?
- Компенсациите по принцип са нещо, при което един печели, а всички останали плащат масрафа. Вижда се какво се случва при либерализацията на сектор „Енергетика“. Затова сме твърдо против либерализацията за битовите потребители. Това означава хората да станат луди, да не знаят какви сметки ще им сервират в края на месеца. Никой няма възможност цял ден да седи и да гледа каква е цената на тока в 12 часа, в 8 вечерта и т.н. Същото важи и за бизнеса. Оказа се, че последния месец и половина имаше моменти, когато се получиха големи аномалии на нашите цени на тока. Реално погледнато би трябвало да има таван на тези цени, не знам дали трябват компенсации или не. Но при всички положения компенсирането означава, че някой е направил свръхпечалби, което не трябва да се допуска. Когато имаш нееластично търсене – в случая токът не може да се замени с нещо друго, държавата трябва да се намеси тотално и да регулира целия пазар под някаква форма.
- Трябва ли да се променя законът?
- Най-вероятно, да. Когато имаме стока, която не може да бъде заменена, трябва да има държавно регулиране. Не може да се остави свободно някой да си надува цените до тавана и после да се чудим какво се е случило и защо имаме неконкурентоспособен бизнес. Фирмите да почват да закъсват с обслужване на кредити, за да могат да си платят тока, иначе веднага го спират. Налагат се санкции на някой, който харчи по-малко ток, но е заявил повече. Това е абсолютно омагьосан, шизофреничен кръг. Ако това е свободен пазар, здраве му кажи! В същото време липсва всякакъв стратегически план за Зеления преход. Какво ще произвеждаме, ще имаме ли ядрени централи или не, с какво ще заместваме въглищните. Както се и видя, добре че тях ги има в момента. Даже включиха два от блоковете на затворената „Контур Глобул“, за да можем да издържим на жегите въпреки всички ВЕИ-та. Това показва, че при пиково натоварване системите не работят, както са ги замислили „зелените“. Пак повтарям, когато има нееластично търсене, трябва да има регулация. Не може пазарът да е свободен, защото тогава спекулата започва да набира скорост. И няма как да я озаптиш, защото всеки казва – това е цената на борсата.
- Парламентът прие законови изменения срещу т.нар. „френска безработица“ - за високи обезщетения след краткосрочна работа в чужбина. Какво е становището на „Подкрепа“?
- Нашето становище е, че трябва да има промени. Защото така се източват българските осигурителни фондове. Това е вид престъпление, ако сумите са големи, и би трябвало с това нещо да се заемат и другите държавни органи. Не трябва да се допуска такъв тип източване.
- Есента започват дискусиите по бюджета за догодина. В „Подкрепа“ имате ли идеи за предложения какви проблеми трябва да се решат?
- Както се вижда, на много места има проблеми, не е само едно. Опитваме се да ги синтезираме и като започне разглеждането на бюджета, да имаме ясни позиции по всяко едно от перата, касаещи работещите.
- Кои са най-големите проблеми, които трябва да се решат?
- Най-големите проблеми са както си знаем: в системата на земеделието, здравеопазването, образованието. Основното са работните заплати, условията на труд – това ще бъде поставено отново на масата.
- Постоянно чуваме от бизнеса оплаквания, че не могат да си намерят работна ръка, работниците не били квалифицирани и мотивирани. Какво биха отговорили синдикатите?
- Цената на труда! Ако българин отива да работи някъде в Западна Европа, той не прави това, защото там му харесва, а защото ще получава повече пари. Ако тук предлагат достатъчно добро заплащане плюс добри условия на труд, едва ли някой ще тръгне по света и да си напуска родината. Така че всичко е въпрос на пари и доколко работодателите са съгласни да плащат съответните заплати, за да си намерят квалифицирани кадри.
ТОВА Е ТОЙ:
- Атанас Кацарчев е роден през 1966 г.
- Има магистърска степен от Университета по архитектура, строителство и геодезия
- Специализирал е данъчно облагане на неправителствени организации във Вашингтон, в Международния правен институт, както и европейска фискална система и данъчна администрация в Мадрид
- През периода 1995-2000 е работил на различни ръководни длъжности в Главна данъчна дирекция, а от май 2000 г. е назначен за директор „Данъчна политика“ в Министерство на финансите
- Заместник-министър на финансите в правителството на Симеон Сакскобургготски с ресори данъчна политика и митници
- Бил е член на Надзорния съвет на Българската банка за развитие, както и негов председател
- Бил е началник на политическия кабинет на бившия министър на земеделието Румен Порожанов
София Симеонова
