- Г-жо Ганева, заедно с ваши колеги направихте изследване на реалните доходи и покупателната способност в периода 1948-2023 г. Какво показа то - в кои години сме били най-богати?
- За да отговоря на тези въпроси, ще започна с някои предварителни уточнения. С оглед на това, че преминахме през периоди на изключително висока инфлация и смяна на парите през 1999 г., напълно неуместно е да сравняваме номинални работни заплати преди и сега или това, което сме могли да купим с един лев преди с това, което можем да купим с един лев днес. За илюстрация: номиналните заплати в България непрекъснато нарастват през последните десетилетия, като растежът им за периода 1948-2023 г. е огромен – 5 210 000%. Това огромно нарастване може лесно да доведе до объркване. Допълнително усложнения възникват от четирите парични реформи, проведени в България.
Например при хипотетичен сценарий, при който никоя от паричните реформи не е извършена, през 2023 г. номиналната средномесечна заплата щеше да бъде равна на приблизително половин милиард лева – но онези левове, които са били в обращение преди 1947 г. При друг хипотетичен сценарий, при който липсва смяна на парите през 1999 г., през 2023 г. средната месечна заплата щеше да бъде приблизително 2 милиона лева – но онези левове, които ползвахме преди 10 ноември и които често споменаваме при сравняване на близкото минало и настоящето.
- Как тогава да направим смислено сравнение?
- Придържането към покупателната способност на заплатата, било то средната заплата или тази, която получава дадено лице, е далеч по-коректно от вглеждането в това какво е можело да бъде купено с един лев преди и сега. Всеки може сравнително лесно да сравни покупателната способност на средната заплата днес и на средната заплата преди, като вземе цената на конкретна стока сега и преди, и пресметне колко броя от тази стока могат да бъдат закупени с една заплата днес и колко са могли да бъдат закупени преди.
- А как се проследяват реалните доходи?
- Проследяването на реалните доходи е по-сложно, но много по-интересно за професионалистите и хората, които са изкушени да се потопят в дълбочината на темата. Изчисляването на реалния доход изисква отчитане на натрупаната инфлация и включване на ефектите от всички парични реформи през втората половина на ХХ век. В резултат на нашите изследвания на инфлацията през последните десетилетия и векове, както и на проведените парични реформи в България, с моите колеги проф. Мартин Иванов и доц. Калоян Ганев от Софийския университет успяхме да разработим необходимата информационна база за изчисляване на реалните доходи.
Всички наши изчисления - основани на официалната статистика, публикувана от статистическите органи преди 1989 г. и от НСИ след 1989 г. - ясно показват, че днес сме свидетели на най-високите стойности на реалните доходи на домакинствата и на покупателната способност на средната заплата и пенсия.
- Минахме ли доходите и покупателната способност от времето на социализма, преди промените?
- Краткият отговор е да.
Въпреки драматичните спадове през 90-те години на миналия век днес реалните доходи и покупателната способност са по-високи от тези в края на социалистическия период. Най-високата стойност на реалната средномесечна заплата преди е достигната през 1988 г., когато тя е възлизала на приблизително 1807 днешни лева. (BGN). От 2020 година реалната заплата у нас е устойчиво на по-високи нива. През 1988 г. се наблюдава и най-високата стойност на реалната средна пенсия – 773 днешни лева (BGN). От относително скоро – 2023 г., реалната средна пенсия у нас надхвърля този исторически пик.
- А как се подобрява покупателната способност?
- Не толкова поради нарастването на реалните доходи, а по-скоро в резултат на развитието на пазарите и осезаемото намаление в реалните цени, подобрението в покупателната способност на заплатите е значително. Нека разгледаме някои стоки от първа необходимост като хляб, месо, плодове. Днес с една средна заплата могат да бъдат закупени в пъти повече количества от тях, в сравнение с периода от края на 80-те години на миналия век.
- Защо обаче много хора не усещат, че днес са по-богати?
- Въпреки тези обективни факти много хора изпитват носталгия към близкото минало и считат, че в онзи период е бил постигнат голям успех с повишаването на реалните доходи. Такова заключение обаче е повърхностно. Да, факт е, че реалните доходи тогава се повишават значително, но колко устойчиво е това повишение и наистина ли представлява успех?
Първо, през първото десетилетие след Втората световна война реалните доходи нарастват значително, но те тръгват от изключително ниски следвоенни нива във високоинфлационна среда. Второ, трансформацията на икономиката и пренасочване на човешките ресурси от селското стопанство към индустрията, където заплатите са значително по-високи, също допринася за нарастването на доходите. Трето, до края на 1989 г. потребителските цени на повечето стоки и услуги от потребителската кошница са били обект на строг контрол и фиксирани за продължителни периоди. Тези цени са били поддържани на неестествено ниски нива. Това е довело до огромен инфлационен натиск и до изкуствено повишаване на реалните доходи, което изобщо не е съответствало на икономическите реалности и е било постигнато чрез задлъжняване на икономиката ни. Ето защо трудно бихме могли да определим повишаването на реалните доходи в годините на социалистическия период като безспорен успех. Да, известен успех е постигнат, особено през първите две десетилетия, но със сигурност не можем да говорим за икономически успех през 70-те и 80-те години – напротив, зад по-високите реални доходи през 80-те години не стои конкурентно производство, а значителен дълг. Не е било възможно илюзията за високи реални доходи да бъде поддържана безкрайно. Краят е бил предизвестен.
- Тогава коректно ли е да правим сравнение на доходите?
- В този смисъл сравнението на реалните доходи днес с тези от края на 80-те години не е коректно. Зад днешните реални доходи стои здрав икономически фундамент: стабилни макроикономически показатели, конкурентно производство, функциониращи пазари, пазарни цени, благоразумна фискална политика (поне имахме такава допреди няколко години) и пр.
И още нещо – когато сравняваме заплатите от близкото минало и днес, трябва да си дадем сметка, че днес заплати получават само около 2/3 от заетите лица, за разлика от годините преди 1989 г., когато почти всички заети лица са наети на трудов договор в публичния сектор. Днес останалите 1/3 от заетите лица са самостоятелно заети и по правило имат по-високи доходи. Ако отчетем тези по-високи доходи, които не са от заплата, а от собствен бизнес, то тогава реалните доходи у нас са изпреварили тези от 1988 г. много преди 2020 г.
- Как се променят доходите и покупателната способност по време на прехода?
- Първо, нека уточним кой точно е този период. Преходът към пазарна икономика обхваща годините между 1990 и 2002. В края на 2002 г., на база на обективната икономическа информация за страната и дефиницията за пазарна икономика, Европейската комисия официално призна българската икономика като пазарна. През периода на преход към пазарна икономика реалните доходи и покупателната способност се сринаха. Натрупаният инфлационен натиск се отприщи след 1989 г. Отделно, либерализацията на цените и връщането към пазарните равновесия бяха сред основните двигатели на рекордно високата инфлация, наблюдавана през 90-те години. В резултат на това реалните заплати се свиха драстично, достигайки до нивата от края на 40-те и 50-те години на миналия век. Подобна е и динамиката при покупателната способност на доходите. След установяването на режима на валутен борд през 1997 г. и последващите съществени икономически реформи реалните заплати и покупателната способност започнаха да се повишават.
В периода на европейска интеграция, от 2003 г. до днес, в рамките на около 20 години постигнатият растеж на реалните заплати е равен на този, наблюдаван в рамките на около 40 години от 1948 до 1989 г. Но отново да подчертаем, че растежът на реалните заплати днес има солидни икономически основи: развитие на частния сектор и пазарите, нарастваща производителност и интеграция в европейската и световната търговия.
- По отношение на кои стоки и услуги покупателната способност се увеличава и при кои намалява?
- Покупателната способност на доходите се е увеличила по отношение на почти всички стоки и услуги, които ползваме днес. Все пак има специфични стоки, за които можем да кажем, че покупателната способност е намаляла – например цигарите и тютюна. Данъчната политика в случая има голяма роля. В същото време алкохолът днес е много по-достъпен за българските домакинства. Любопитна стока за нас се оказва зрелият фасул, за който през по-голяма част от изследвания период наблюдаваме относително постоянна покупателна способност, както и относително постоянно потребление – около 4 килограма годишно на човек от домакинство.
- Имате ли данни как се променят доходите и покупателната способност за отделни професии? Например каква заплата е получавал един учител или лекар?
- Покупателната способност на доходите на отделните професии зависи от реалните заплати на тези професии. Тепърва предстои да анализираме детайлизираните данни, които са налични в архивите на институциите, но предварителните резултати показват, че днес средната реална заплата на учителите е по-висока от тази на учителите през 1988-1989 г., средната реалната заплата на лекарите е много по-висока от тази на лекарите тогава, а средната заплата на заетите в сектор култура е по-ниска от тази на заетите в този сектор преди 1990 г.
ТОВА Е ТЯ:
- Завършила e Софийския университет, бакалавър по икономика, магистър по статистика и иконометрия
- Доктор по икономика, специалност „Статистика и демография“
- Започнала е работа като преподавател в Стопанския факултет на СУ през 1999 г.
- Ръководител е на магистърска програма по приложна иконометрия и икономическо моделиране
- Родена е в Монтана
София Симеонова
