- Г-н Гълъбинов, всички се питат кога ще имаме нормален бюджет за следващата година?
- Това е въпрос за 1 милион. Защото първо, че бюджетът, който беше предложен, после беше изтеглен. След това коригираният бюджет беше орязан откъм повечето от предложенията, които фигурираха в първия вариант. И така в последния вариант бюджетът за 2026 година заприлича на бюджета за 2025 година. Имаше и друга вероятност – въобще да не бъде приет бюджет в рамките на тази календарна година и да караме следващата година със стария бюджет за 2025 година. Нещо, което вече се случи в понеделник, след като правителството прие т. нар. удължителен закон за бюджета.
- Това не е прецедент, нали?
- Да, не е прецедент. Парламентът ще трябва да приеме този закон. Това означава, че например през януари 2026 г. трябва да харчим, колкото през януари 2025 година. И така нататък – по 1/12 през всеки следващ месец. Разбира се, тук се поставят доста въпроси. Вече ги поставиха синдикатите. Какво става например с увеличението на минималната работна заплата, какво става с увеличението на други заплати и доходи. И то с точно определени проценти. Какво става с горния осигурителен праг на доходите... Сега тези неща се отлагат във времето, ако се приеме този удължителен закон за бюджета. Значи ще трябва да има ново решение по тези въпроси. Надяваме се в рамките на първото тримесечие на следващата година Народното събрание, което продължава да работи, да приеме нормален бюджет за 2026 година. Ако и това не стане, ще трябва да продължим по стария начин. Така всички заложени актуализации на доходите, всички увеличения остават да висят. Всъщност не е много ясно какво ще се случи през следващите месеци.
- Все пак минималната работна заплата се определя с постановление на Министерския съвет. И тя вече е разписана след съгласуване в тристранката...
- Да, така е, съгласен съм. Би могло при сегашното положение да се намери някакво решение – да бъде включена новата минимална заплата от 620 евро в новите сметки.
- Прави впечатление, че след първия голям протест в началото на декември и задния ход, който даде Бойко Борисов по отношение на бюджета, се постигна разбирателство по много параметри между правителство, работодатели и синдикати...
- Остава обаче политическото неразбирателство. Но него винаги го е имало, когато има управляващи и опозиция. Трудно ми е да прогнозирам дали през следващите няколко седмици ще има някакво съгласие за приемането на редовен бюджет за 2026 година. По-важно е да видим дали през следващите няколко дни можем да очакваме Брюксел да ни плати третия транш по Плана за възстановяване и устойчивост. Това е изключително важно. Ако можем да вземем над милиард и 400 милиона евро, които ни се дължат, това ще ни удари яко рамо. Тези пари и сега бяха предвидени в бюджета за 2025 година. Това значително ще облекчи работата на правителството по отношение на отчитането на дефицита в сметките на държавата. Между другото има големи изгледи да получим този транш, колкото и невероятно да звучи. Дори и да не стане, би следвало да го получим още през първото тримесечие на следващата година. Така тези пари ще отидат в подкрепа на следващия бюджет, за целия наш паричен поток. Защото бюджетът е планиран по определени пера по един начин. Но в крайна сметка, както и при фирмените финанси, най-важен е паричният поток – т. нар. Cash flow. Или, както се казва, Cash is King (Кешът е кралят). Важни са паричните потоци. С оглед на текущата ликвидност добре е държавата да има един такъв свеж паричен поток. Да влязат тези пари от Европейския съюз. Разбира се, тези пари трябва да отидат по предназначение за проекти. А не да се изхарчат като първия транш за текущи нужди. Тогава пак беше такова положението с приемането на бюджета. Имахме служебно правителство, 90 процента от парите тогава отидоха за текущи нужди, много малко пари бяха насочени целево. Важното е сега да не стане пак така. Защото през тези три години, когато не получихме нищо по Плана за възстановяване и устойчивост – един вид наказание за нас – пък ги изхарчихме по този начин. Сега тези пари ще ни помогнат като стабилизиране на паричния поток в платежния баланс на страната. Но трябва да ги инвестираме. А не пак да отидат за новите заплати и новите пенсии.
- Имаше два много големи препъникамъка в първия вариант на бюджета за следващата година. Единият беше за увеличаване на пенсионните осигуровки с два процентни пункта. Вторият – за удвояване на данъка върху дивидента. В последния вариант на бюджета тези неща отпаднаха. Добре ли е или не?
- Те отпадат сега. Но през следващата година пак ще са актуални. Както и през по-следващите години това ще са актуални предложения. Защото и пенсионноосигурителната ни система е на тежък дефицит. 50 процента е дефицитът във фонд „Пенсии“. Там има нужда от дофинансиране. Единият от начините е чрез увеличение на вноските. Има обаче и други способи, които могат да се използват. Например чрез намаляване на броя на ранно пенсиониралите се. Трябва да се направи преглед на инвалидните пенсии. Има нужда от сериозна ревизия.
- Излязоха данни, че 800 000 българи са с ТЕЛК пенсии...
- Твърде невероятно е толкова много българи да са инвалиди. И там трябва да се работи много, за да може да се стесни разходната част. Откъм приходи обаче пенсионната система не се разширява поради демографското състояние на нацията. Все по-малко стават работещите, активните хора на пазара на труда, които внасят своите осигуровки. А все повече стават бенефициентите на системата. Сред тях има и такива, които злоупотребяват със системата, като квази инвалиди, за които стана дума. Затова казвам, че увеличението на осигурителната вноска е неизбежно. Не сега в този бюджет, но в следващите през идните три години. По същия начин стои въпросът със здравните вноски. И там системата е на дефицит. И там между 20 и 30 процента се дофинансират от държавата. Единият от начините е да се увеличи здравната вноска на 8 или 9 процента. Това ще е политическо решение с колко. Важно е да се разбере точно как се харчат парите и дали срещу тях получаваме качествени здравни услуги. Нещата не бива да останат, каквито са сега. Ясно е, че на всеки един работещ ще му се увеличават разходите за пенсионно и здравно осигуряване.
- Кажете и данъка върху дивидентите.
- Мисля, че и там отлагането е временно. Оказва се, че България заедно с Гърция е с най-ниската ставка на този данък в ЕС и в еврозоната сега като влезем. Всички останали страни са от 10 процента нагоре. Ако сме с равен данък дивидент с Гърция, то при съседите данъкът върху печалбата е над 20 процента. Значи хем сме с най-нисък данък печалба, хем искаме да сме с нисък данък дивидент. Пак е въпрос на време това да се промени.
- А ще дойде ли време да се откажем от плоския данък?
- Ако се огледаме, ще видим, че сме единствените с най-нисък данък от 10 процента. Числото е едно за всякакъв вид доход. Без значение дали са малки доходи, средни или големи. Друг аналогичен случай е в Естония, но там той е 20 процента и има необлагаем минимум, който е доста висок. В останалите държави няма плосък данък – имат или някаква хибридна система, или друга версия – плосък отдолу, по средата прогресивен, най-отгоре – също плосък. Особено в богатите държави прогресията е много стръмна. Данък общ доход стига между 45 и 55 процента. Не казвам, че и ние ще стигнем такива нива, но през следващите години едва ли останем на сегашното положение.
- Какво да правим с ДДС?
- Има обаче и нещо, чрез което можем да намалим данъците, по-конкретно ДДС. Най-вече за храни и лекарства. Като влезем в еврозоната, ще сме единствената държава, която има един и същ ДДС от 20 процента за всичко. И за цигарите, и за алкохола, и за храните все е 20 процента. В другите държави от еврозоната е поне наполовина за храните и лекарствата. Ще трябва да променим това нещо – то е в доста несправедлива пропорция у нас. В крайна сметка има стоки и услуги, които са част от екзистенца, от първа необходимост, жизненоважни са за нашето съществуване. Има и други, които са луксозни, че и вредни. Не може да са със същия данък. Супер несправедливо е спрямо всички потребители. ДДС се плаща от всеки един гражданин на България, живеещ тук, но се плаща и от чужди граждани щом пазаруват у нас. И не им се възстановява, крайният потребител плаща ДДС, без да ползва данъчен кредит. Данъчния кредит го ползват други по веригата – производители, търговци.
- След две седмици влизаме в еврозоната. Това, че кабинетът подаде оставка, че най-вероятно ще имаме служебно правителство, не би трябвало да попречи на процеса. Така ли е наистина?
- България ще е прецедент на държава, която влиза в еврозоната с правителство в оставка и с неприет бюджет за следващата година. Или едното, или другото го е имало при определени държави, но не и двете наведнъж. Но решението е вече окончателно взето, всичко е в ход като подготовка и организация – приемаме еврото от 1 януари 2026 година. И тук обаче има доста политически интерпретации по тази тема. Хора, които са били традиционно антиевро, евроскептици, искат да използват сегашната ситуация политически. Да се опитат да извлекат политически дивиденти. Да натрупат повече популярност сред определени групи от хора. Които са настроени по този начин – не харесват Европейския съюз или са против членството на България в НАТО. Винаги е имало такива групи от хора. Но не вярвам тези политически субекти, които са против еврото, да успеят да постигнат нещо.
- Много хора се притесняват, че приемането на еврото ще доведе до нов скок в цените на дребно.
- В ситуация на правителство в оставка, на евентуално предстоящо назначаване на служебно правителство регулаторите продължават да работят. Те трябва да съблюдават ценовите нива. Да не забравяме, че тези регулатори заедно с Европейската централна банка ще носят отговорност за ценовата стабилност след 1 януари 2026 година. Трябва през цялото време да се следи какво е нивото на инфлацията. Регулаторните институции са избрани с мандат от парламента, тъй че не би трябвало да има проблеми с дейността им.
- Какво ще постигнем с влизането ни в еврозоната?
- Мисля, че приемането на еврото е историческо събитие за нас. В България трябва да се гордеем с това. Ако погледнем назад, за последните 35-36 години ние постигнахме доста. Влязохме в НАТО, в Европейския съюз, в Шенген, сега влизаме в еврозоната. А има държави, с които тръгнахме заедно, някои даже бяха и преди нас. Но сега те не са в еврозоната. Например Румъния не е в еврозоната, тя не изпълнява условията по Маастрихт за членство, вероятно ще й трябва още време, но скоро няма да може да влезе в еврозоната. Или пък държавите от Вишеградската четворка. От тях само Словакия е в еврозоната. Чехия, Унгария и Полша не са. Те са големи икономики, добре се развиват, но не отговарят на всички критерии. В България, повтарям, трябва да се горди от себе си. Защото не бива да забравяме, че бяхме най-близкият сателит на Съветския съюз. В Чехия, Унгария и Полша имаше събития антикомунистически още навремето. Каквито в България не е имало. Какво се оказа обаче – България – най-близкият сателит на СССР, изпревари тези държави по пътя към еврозоната. Ирония на съдбата или на историята. Така се случват нещата...
Това е той:
- Румен Гълъбинов е бивш председател на Агенцията за застрахователен надзор и зам.-председател на Комисията за финансов надзор.
- Завършил е УНСС като магистър по икономика, притежава следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ (Банков рисков мениджмънт), Университет „Сейнт Джон“, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университет Екситър, Англия (Банки и финанси).
- Има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия.
- Бил е в управителните съвети на международни банки и застрахователни компании.
Пламен Енчев
