- Как влияе глобалното затопляне на повишаващата се температура?
- Изменението на климата засяга както всички региони по света, така и България. В някои региони екстремните метеорологични явления и валежите стават все по-чести, докато други изпитват по-екстремни горещи вълни и суши. Това е и причината все повече изследвания да се фокусират върху този проблем и от необходимостта да бъдат взети бързи и ефективни действия срещу глобалното затопляне. Според мен изменението на климата е много сериозна заплаха и последиците от него засягат много различни аспекти от живота ни. Това включва високи температури, засушавания, пожари, наводнения, покачване на морското равнище и т.н.
- Каква е разликата между глобално затопляне и островите на топлина?
- Островите на топлина са локален феномен и се определят от местните температурни разлики, обикновено между градските и крайградските/селските райони. За разлика от това затоплянето, причинено от изменението на климата, се отнася до повишаване на температурата на повърхността на Земята в световен мащаб.
- Какъв е ефектът на острова на топлина и повишената температура?
Островът на топлина е явление, което се проявява в определени райони в града – обикновено централните, които в сравнение с покрайнините се характеризират с по-високи температури през деня и намалено охлаждане през нощта. Това е фактор за повишаване на нивата на замърсяване на въздуха, което от своя страна се отразява негативно на човешкото здраве, води до дискомфорт, повишен риск от топлинен удар, респираторни заболявания и намалена работоспособност. Други неблагоприятни последици от този локален феномен са свързани с увеличеното потребление на енергия, повишаване на емисиите на парниковите газове и увеличаване на смога, промяна на сезонността, неблагоприятно въздействие върху биоразнообразието, промяна на локалния климат, усилване на горещите вълни, засушаването и глобалните климатични промени.
- Какво представлява енергийният атлас, който изработвате?
- През последните години ставаме свидетели на увеличение на температурите в градска среда и появяването на т.нар. острови на топлина. В контекста на проблемите, свързани с тях, GATE изследва причините за появата и влиянието им в София. Проучванията са базирани на числовия модел за предсказване на времето Weather Research and Forecasting (WRF) и наличните данни в града за потреблението на електроенергия, трафик, население и др. Част от изследванията е разработването на енергиен атлас на София, който ще бъде представен за първи път на международна научна конференция Geospatial Week през септември в Кайро, Египет. Конференцията е под егидата на International Society for Photogrametry and Remote Sensing – организация, развиваща международното сътрудничество в областта на фотограметрията, отдалеченото наблюдение и техните приложения.
- Изследването е само за София, така ли?
- На този етап да. Резултатите от извършените анализи ще бъдат интегрирани в 3D модела на града, разработен пилотно за район “Лозенец”. Той непрекъснато се обогатява с данни от разнородни източници и е основа за реализацията на различни сценарии, свързани с градските процеси и явления, включително въздействието на климатичните промени.
- Какво показва енергийната карта?
- Енергийният атлас показва консумацията на енергията, генерирана от сградите в София. Определи ли сме 10 типа сгради. Ние ги класифицираме по минимално и максимално потребление, като за целта правим две различни визуализации. След като имаме цялата картина на столицата виждаме къде има проблемни зони според разхода на енергия. Това са централната част, в близост до източната част, до „Младост“, в южните части. След това се фокусираме на определени райони, за да може да изчислим по-детайлно самото потребление. Като извод може да се каже, че по-стари сгради, също така търговските центрове, хотели имат много висока консумация на енергия. Смятаме, че тези райони ще бъдат с по-висока температура в сравнение с другите. Данните, които визуализира енергийната карта ще се използват при анализа на островите на топлина, тъй като употребената енергия от сградите и трафикът оказват пряко влияние върху температурата на средата.
- Проблемът с повишената температура само в големите градове ли е?
- Може да съществува и в по-малките градове. Факторите, които влияят, са местоположението и структурата на града, градското планиране, консумацията на енергия, трафика, начинът на живот. Тук трябва да се спомене, че всички големи градове и по-малки населени места трябва заедно да работят върху проблемите и начините за справяне с промяната в климата. Не трябва да забравяме, че ако даден проблем бъде пренебрегнат сега, в бъдеще това може да доведе до необратими последствия и опасност за човешкото здраве.
- В тази връзка адекватни ли са действията на властите да правят влажни зони, да инвестират повече във фонтани, поливни системи и други подобни мерки?
- Да, смятам, че са адекватни и трябва да продължат в тази насока и в дългосрочен план, като специално да бъдат фокусирани към обществото и държавното управление. Относно обществото това включва по-добра информираност на гражданите и мотивирането им за активно участие в акции за намаляване на негативните последици от промяната на климата. Също така от значение е държавното управление да разработва политики за справяне с климатичните промени и градски проблеми. Ако няма политики и усилия в тази посока, това означава че бавно температурите ще се покачват и този процес ще стане необратим.
- Може ли да ни дадете по-конкретни примери за това как можем да смекчим негативните последици от острова на топлина и увеличаването на температурите?
- Има множество препоръки за това как да смекчим ефекта от появата на острова на топлина. Примери за това са засаждане на дървета в кварталите, ползване на велосипеди и електромобили, насърчаване на пешеходното придвижване, използване на умни приложения и уреди с цел намаляване на консумацията на енергията, разработването на мерки и стимули за изграждане на зелени покриви и фасади, използване на „умни“ технологии и алтернативни енергийни източници, създаване на нискоемисионни зони, подмяна на автопарка на градския транспорт с електрически превозни средства, създаване на велосипедна мрежа и зелени и рекреационни зони.
- Каква е температурата в София и в други по-големи градове на България?
- По последни данни от мое изследване за последните 145 г. температурата в централните части на София се е повишила с приблизително 4°C поради нарастващата урбанизация, потреблението на енергия и вследствие на климатичните промени. В Пловдив и Варна се наблюдава умерена интензивност на острова на топлина от около 1°C до 2°C разлика между централните части и покрайнините.
- Оттам ли идва схващането, че живеещите в центъра на града са като „на котлон“?
- Може би това се има предвид. Трябва да се отбележи, че в София не съществува само една топла зона, а реално са налице различни локации с изразени пикове в температурата, специално в по-гъсто населени райони, където растителността е ограничена, а консумацията на енергия и трафикът са по-големи.
- Съществува ли проблемът с остров на топлина в морските градове?
- В морските градове температурите са по-оптимални заради тяхното местоположение, най-вече близостта до морето, тяхната големина и градска инфраструктура. За разлика от София централните части на Варна и Бургас са в непосредствена близост до морето, което играе ролята на естествен охладител.
Това е тя:
Д-р инж. Лидия Витанова е изследовател в GATE - първия център за големи данни и изкуствен интелект в Източна Европа и част от авторския екип на „Климатека“
Доктор по климатология и инженер-еколог, активно занимаваща се в сферите на градския климат и топлинните острови
Завършила е магистратура в МГУ Св. Иван Рилски, София, специалност “Екология и опазване на околната среда”
Защитила е докторантура в Цукубски университет в Япония, специалност “Климатология”.
Автор е на многобройни международни научни публикации, свързани с градски климат, моделиране и градско планиране
Участвала е като лектор в различни конференции в Европа, Азия и Америка
Владимир Христовски
