Историкът и журналист д-р Иван Първанов: Луканов и Младенов свалиха Тато от власт

- Какво точно се случи на 10 ноември 1989 г., съвременниците на тази дата помнят отчаяния поглед на бившия Първи Тодор Живков? Всички край него ли знаеха какво става?

- На 10 ноември 1989 г. се случи един вътрешен преврат, организиран от част от върхушката на БКП с активното съдействие на дипломатите и службите на СССР, като единствената цел на този преврат бе свалянето от власт на Тодор Живков. Самият Живков индиректно няма как да не е имал предчувствие за това, което може да се случи, защото той е бил много прозорлив. Но в същото време не е вярвал, че може някой да се осмели да посегне и да го свали от властта. Преди да бъде активиран планът за свалянето на Живков, той е склонявал няколко пъти доброволно да се оттегли от постовете на върха на властта. Но до последно като че ли не е вярвал, че може да бъде свален, при това от собствените си „хранени хора“, които сам той е издигнал до върховете на властта и от чиято ръка те са се хранили и са черпили блага през всичките тези години. А дали всички са били посветени в плана за свалянето му, не, разбира се. Само един много тесен кръг, но хора от най-висшите ешелони на властта, сред които основните са Андрей Луканов и Петър Младенов.

- Тази дата бележи разпада на тоталитарната комунистическа система, но как се стигна до нея в глобален план, защо и за кого този строй бе неприемлив?

- Тук ще си позволя да споделя едно мнение, което мнозина „сериозни“ историци смятат за част от теорията за световната конспирация. И то е, че комунизмът е заложен експеримент на една част от световната икономическа и финасова върхушка. И когато виждат, че този експеримент не върви, тези които го създават, го и унищожават. Началото на края започва с идването на власт в СССР на Горбачов, една крайно противоречива фигура, който са нагърбва със задачата да унищожи собствения си строй. Нещо, което впрочем се оказва съвсем не толкова трудно. Нямаше как след като комунистическият строй се разпада във всички останали евространи да остане в България. Да, той остана в Китай, но както и днес се вижда там ситуацията е съвсем различна и не е тема на днешното интервю. А за кого този строй беше неприемлив, ами за онези, които го създадоха и на които той започна да се изплъзва от контрола. Официално това беше САЩ и останалите капиталистически държави, но зад тях стоят световните олигархични кръгове.

- Началникът на Пето управление на Държавна сигурност (Управление за безопасност и охрана, УБО) ген. Георги Милушев си спомня, че на 10 ноември 1989 г. е имало обявен график. Живков е щял да се оттегли да поспи, както всеки ден в 15 ч., при което са го изчакали да се оттегли и са обявили промяна в дневния ред на пленума на ЦК на БКП. Няма как това да не е било планирано, кои са били в заговора?

- Основните фигури в заговора са Андрей Луканов и Петър Младенов. И особено Андрей, който осъществява и контакта със съветските ръководители и получава от тях зелена светлина за действие. След това към съзаклятието са привлечени и някои от най-близките до Живков другари като Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев. А наред с тях и не особено долюбваните от Тато други членове на ЦК като Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов. Няма как в заговора да не е било посветено и ръководството на ДС и УБО. Да не забравяме, че в СССР свалянето на Берия и Хрушчов от власт става с активното участие на службите. А България винаги е копирала Големия брат от изток.

- Каква е ролята на Михаил Горбачов и защо целувките на Брежнев и Живков не помогнаха на Тато да се ориентира кой му мисли злото?

- Горбачов е главният виновник за свалянето на Живков и за това, което се случва не само в България, но и в целия соцлагер. Много се спекулира с това, че бай Тошо се е превърнал във враг на Горби след като се е опитвал да му дава акъл как да управлява соцлагера и СССР. В действителност обаче Горбачов още с идването си на власт е твърдо решен да изчисти всички стари закостенели соцвождове в соцстраните. И го постига, като Тато е един от последните, опитали се да окажат съпротива.

- Милко Балев, Гриша Филипов, Огнян Дойнов, Пенчо Кубадински, Григор Стоичков – това ли бяха хората на Живков и кой от тях му остана верен докрай?

- Ако се съди по това, че всички на ноемврийския пленум единодушно гласуват за освобождаването на Живков от постовете на властта, значи нито един не му е останал верен. И в това няма нищо учудващо. Кой остана верен на Хрушчов в СССР след като бе свален? Ами малко преди това на Лаврентий Берия? Кой у нас се обяви в защита на Вълко Червенков и Антон Югов при тяхното дискредитиране и изваждането им от властта? Срещу Живков се мери със същата мярка, с която самият той отмерва четвърт век по-рано, когато ликвидира потенциалните си конкуренти за върховете на властта.

- Съперник ли е бил Станко Тодоров на Живков и имаше ли реална възможност да го измести от поста му?

- Според мен, не. Станко Тодоров никога не е бил личност, която да може да се пребори за властта и да я задържи. Освен ако не е назначен като марионетка от други с по-силно влияние, като един Андрей Луканов например.

- Наистина ли Петър Младенов и Андрей Луканов са били опозиция на Живков и ако да, защо той не се саморазправи с тях, ако е бил толкова силен?

- Главното действащо лице е Луканов, а той е една истинска политическа лисица. Успява да са хареса на Горбачов, а Живков дори и да е имал някакви подозрения срещу него, едва ли би има смелостта да го отстрани от властта и с това да си навлече допълнително гнева на Горбачов и Кремъл.

В биографията си Горбачов твърди: Живков уговорил 10 ноември с генерал от КГБ!

Що се отнася до Петър Младенов докато Луканов е жив той винаги е бил втора цигулка и е много подходящ за неангажиращия пост на държавен глава, от когото не се иска да проявява самоинициатива. Но на въпроса, за мен Живков не е предприел мерки срещу тези двамата, за да не си навлече гнева на Горбачов и Кремъл.

- Защо точно Петър Младенов получава картбланш от Горбачов за преврата срещу Живков? Какво му е било обещано, как са го подлъгали, той ли е главният организатор и каква е истината за репликата за „танковете” на по-късен етап?

- На 17 ноември 1989 г. на ноемврийския пленум на ЦК на БКП Младенов е избран за председател на Държавния съвет, защото Луканов не е искал този пост. Той е искал да остане и да бъде сивият кардинал и да постави другаря си Младенов на амбразурата. Андрей Луканов е изключителен прогностик и комбинатор и няма как да не му е ясно какво ще се случи в България след свалянето на Тодор Живков. Затова той не е искал да оглави държавата, а е предоставил тази „привилегия“ на Петър Младенов. Що се отнася до прословутата фраза за танковете, аз съм слушал на запис и си мисля, че Младенов точно това и казва: „Да дойдат танковете“, а не да „Да дойде Станко (Тодоров)“. Няма какво да търси в този момент Станко Тодоров там.

- Кои са първите неща, които БКП прави след оставката на Тодор Живков?

- Това, което организаторите на преврата срещу Живков не вземат предвид, е народната реакция. А тя е подобна на ядрен взрив. Още в дните след 10 ноември се организират първите демократични митинги, създават се сдруженията не неформалите, които след това поставят основите на СДС. Всенародна реакция очевидно завераджиите не са очаквали и това ги поставя за един период в положение на ступор. На 11 декември 1989 г на своя следващ пленум ЦК на БКП взема решение за курс към парламентарна демокрация и за отмяна на бодящия очите на демократите чл. 1 от Конституцията за ръководната роля на БКП в управлението на страната. Това обаче се оказва недостатъчно за демонстрантите и само месец по-късно комунистите са принудени да седнат на кръгла маса с демократите.

- Каква беше съдбата на генералите от МВР-СДС, наистина ли те бяха мозъчен тръст на „демокрацията” с мутренската й страна и силовите методи и групировки? Има ли живи свидетели на този процес?

- И аз бих искал да зная отговора на този въпрос. Наред с многото скандални новини обаче няма как да не приемем, че една част от генералите от ДС са продължили да управляват страната като кукловоди в сянка. Тук можем да се насочим към мутрите и чувалчетата с пари, които те получиха. От кого? И кой и защо след това един по един ги ликвидира, когато те си повярваха, че могат да бъдат някакъв фактор в държавата? Въпрос, на който едва ли някой би се осмелил да даде аргументиран и подкрепен с доказателства отговор.

- На 25 февруари 1991 г. започна процесът срещу Тодор Живков, а на 4 септември 1992 г. той бе осъден на 7 години затвор и глоба за злоупотреба с държавни средства, но така и не влезе в затвора, а остана под домашен арест до края на живота си. Не беше ли той изкупителна жертва на всички, облажили се от старата власт?

- Категорично да! В някои от демократичните медии от 90-те години се носеше като виц как Тодор Живков ходел с кърпени чорапи. Според мен в действителност Живков не е имал всички тези милиони, които му се приписват. Ако Живков е имал злато и милиони някъде в швейцарските банки защо наследниците му не си тръгнаха от тази държава, която тогава беше повече от пропаднала. Това, разбира се не означава, че Живков е бил гол като църковна мишка. Но едва ли е бил по-богат от повечето от политиците от т.нар. демократичен период. Всъщност ако проследим живота на на наследниците на останалите от Живковото обкръжение и на техните финансови средства, ще се натъкнем на интересни факти. Но за тях не се говори, а на амбразурата и в центъра на мишената винаги се поставя Тодор Живков.

- Много хора в наши дни се чудят как този обикновен „човек от народа” изобщо е стигнал до този висок пост. Кой и защо го инсталира там?

- Той първо се оказва в подходящото време на подходящото място. А след това идва време на неговите лични качества, които много изследователи пренебрегват. Тодор Живков не е онзи глупав правешки селянин, за какъвто се опитват да го представят. Без да е имал някаква активна партизанска или яташка дейност след 9 септември той е член на Щаба на Народната милиция в София. След това се издига в органите на милицията, а от 1945 г. започва партийната му кариера, която за по.-малко от 20 години го издига чак до върховете на държавната власт. По този устремен старт на кариерата си той напомня доста поразително на Йосиф Сталин.

- Много се пише и говори за ловните вечеринки, разврата сред елита на БКП, раздаването на постове, коли, апартаменти. Къде е границата между легендите и лъжата и къде са милиардите, за които толкова се говори?

- На фона на днешните наши политици и аферите и развлеченията им случвалото се в онези години може да бъде оприличено на невинна комсомолска вечеринка. Факт е, че хората от определени сфери, които 1-2 пъти в годината са имали възможност за среща в Живков очи в очи, са използвали тази уникална възможност да да си решат проблемите. Някои актриси, естрадни певици и съпруги на писатели и поети са стигали до бой, за да се докопат до възможността да изтанцуват едно танго с Тато и да му споделят житейските си и други проблеми или да му пъхнат тайно в джоба на сакото лист с написани своите желания за софийско жителство, апартамент или по-висока заплата за своите съпрузи. Но мисля, че и днес едва ли има дама, която да не би се възползвала от един танц с някой от върховете на властта да не се опита да реши личните или семейните си проблеми.

- Хората около Живков никога не са търпели лишения, имаха апартаменти в центъра на София, изучиха децата си в чужбина. Но богати ли са в сравнение с някои министри и ръководни кадри от етапа на демокрацията, които приватизираха цели бизнеси, вдигнаха хотелски вериги, натрупаха милиарди?

- Това беше една от големите заблуди на демокрацията. Всички се юрнаха да търсят и да броят милионите на Тато. А някак си доста малко беше отделено внимание на това как се създадоха българските посттоталитарни капиталисти милионери и дори милиардери. А 90-те години беше идеалното мътно време за натрупване на огромни капитали.

- Легенда ли е, че през ноември 1989 г. Андрей Луканов събира група „богопомазани” на среща и им заявява: „Назначавам ви за милионери”?

-За това най-добре би могъл да каже самият Андрей Карлович. Но поради това, че вече отдавна не е между живите, не би могъл да го стори. Според мен раздаване на много пари със сигурност е имало. Дали обаче точно така са раздавани с куфарчета, кой знае. Като се има предвид начинът на действие на тогавашните партийни функционери, изобщо не бих се учудил да са им раздавали парите и с чували.

- Премиерът на първото коалиционно правителство след 1989 г. Димитър Попов заявява, цитирам: "Установихме, че от края на март 1990 г., когато излезе указът за избори за ВНС, до първата половина на декември с.г. от резерва на държавата са изчезнали 2,15 млрд. валутни лева. Това беше валутният резерв, раздаден от Луканов." Луканов ли е геният на този процес или е бил същото, каквото и лидерите на групировките – поставен от някого временно в роля. Това ли бе причината да бъде убит?

- Всички сочат Андрей Карлович като Кръстникът на българската мафия и аз също бих се присъединил към това мнение. Но преки доказателства за това липсват.

- Към момента на свалянето му Живков е на 78 и е бил на върха в продължение на 33 години. Кои други български и чужди държавници са имали такъв шанс?

- В цялата световна история е трудно са направи някаква класация. Що се отнася до соцдиктаторите наш Тошо е изпреварен от Фидел Кастро, който управлява Куба почти половин век и от Ким Ир Сен който е начело на Северна Корея цели 46 години. И е почти на едно равнище с колегата си от Румъния Николае Чушеску. И със Сталин, който е начело на СССР малко повече от 31години.

- Чий проект беше Съюзът на демократичните сили и защо рефренът „Времето е наше” се оказа една голяма лъжа?

- Моето лично мнение е, че СДС си беше проект на ДС и БКП и фактите говорят за това. В СДС влязоха немалко бивши партийни секретари, а един дори стана и министър премиер в края на 90-те години. Внедрените от ДС „демократи“ изхвърлиха истинските демократи.

- Нормално явление ли е носталгията, която много хора изпитват към предишния строй и какви смислени аргументи могат да се изтъкнат пред тях извън клишетата за бананите и опашките?

- Това е един доста сложен и за самия мене въпрос. Като историк ми е ясно, че комунизмът като обществен строй отмина своето време и няма как да бъде върнат. Той има своите черни петна – цензурата, репресиите, лагерите, петилетните планове, липсата на адекватно икономическо и финансово управление. Историята се движи напред и не признава условно наклонение, „какво би се случило ако“. В същото време обаче категорично не съм и привърженик на това тотално отричане на всичко от онзи период. Никой не може да ме убеди, че днешното печалбарско здравеопазване е по-добро от онова, безплатното. Също и в образованието, където днес цари тотален хаос, както в областта на учебните програми и учебниците, така и в главите на онези, които ги създават. Но това е една много дълга тема.

В будизма има една максима: „Истината е винаги някъде по средата“ и ние трябва винаги да се придържаме към нея. А не да залитаме непрекъснато в някакви националистически, евроатлантически или други крайности, които никак не са добри. Днешен Китай е пример за един доста добре развиващ се и прогресиращ конкурентен социализъм в условията на съвременната пазарна икономика. Освен това България тръгна по пътя на демокрацията от американски тип с всичките съпътстващи го минуси и негативи. А има и др. демократични модели, които държавата ни можеше да следва. Но както казах историята не познава и не признава думата „ако“.

Това е той:

• Роден е на 25 юни 1973 г.
• Завършил е ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, спец. „Български език и история“
• Кариера: от 26 години работи като журналист. От 9 години е автор на историческа документалистика
• Книги: автор е на 13 книги, сред които „Българските хайдути“ (съавтор), „Хайдутството. Български войводи до края на XIX век“, „Българските паметници“, „Енциклопедия на тероризма“, „Свещеният джихад“, „Градовете на мъртвите“, „Атентатите на ХХ век“, „Дрога“

Кристи Петрова