- Проф. Константинов, защо определяте видеонаблюдението на предстоящите избори като вредно?
- По света такава дивотия почти не се среща. Май я има само в Русия, доколкото помня. Русия е велика империя, но за мен тя не е модел на демокрация, каквато очевидно е била за някои български депутати. Това нещо ще доведе до контрол върху избирателите, защото ще ги лъжат, че вотът им се контролира. Ще се забави и обработката на резултатите. Изобщо плътно на минус е цялата работа. А защо умно-красивите го въведоха – ми питайте ги тях. Предполагам, че не вярват на своите хора в избирателните комисии и освен това нямат ресурс да изпратят по секциите наблюдатели и застъпници.
- Цветелина Пенева, председател на Обществения съвет към Централната избирателна комисия, препоръча като граждани да не се фокусираме само върху процеса на видеонаблюдение, защото е по-важно как ще се броят и отчитат резултатите. Как ви звучи това не само като гражданин, но и като изборен експерт?
- Не ми се коментират препоръките на председателката на Обществения съвет към ЦИК. Нека да е жива и здрава. Само ще припомня, че гаранция за честността на изборния процес е фактът, че членовете на избирателните комисии на всички нива са представители на различни политически сили.
- Защо се твърди, че пресмятането на гласовете на тези избори ще става по-бавно и в крайна сметка фатално ли е това, ако ще води до по-голяма прецизност?
- Първо заради дивотията с видеонаблюдението. И второ, защото ще караме секционните комисии да събират много числа. Те това определено не го могат. Иначе нищо фатално няма, освен смъртта, разбира се.
- Очакванията ви са 300 000 души да се завърнат до урните заради хартиената бюлетина. Къде ще бъдат насочени тези гласове?
- Предполагам, че част от тях ще бъдат за БСП. Но пък БСП ще загуби други гласове по едни други причини. Ще върнат до урните хората, които три пъти по ред не отидоха да гласуват от страх да не се изложат.
- Къде по света имат превес машините и къде – хартията?
- С машини гласуват в Индия, Бутан, Бразилия и Венецуела. Заради това им викат „мадурки“. И в някои американски щати. Като население не е малко. Но в Европа машинно гласуване няма. С нищожни изключения под 1% от населението. Където имаше машинно гласуване, го изхвърлиха. В Германия даже го забраниха. Аз не мога да разбера ние наистина ли сме идиоти, или само така изглеждаме?
- Каква е прогнозата ви за разпределението на мандатите в следващия парламент?
- Вече казах, че чакам 70:70:40:40:20. Е, последната партия може да вземе и повече от 20 мандата за сметка на първите две.
- Ако прагът за влизане в парламента е 110 000 гласа, колко партии ще съумеят да ги съберат? Очаквате ли изненади?
- Пет политически конфигурации ще влязат в парламента: ГЕРБ/СДС, ПП/ДБ, ДПС, „Възраждане“ и БСП. Може и някой от политическия дребосък да прескочи бариерата и тогава ще бъдат шест.
- На тези избори се появиха позабравени лица. Каква е играта им, на какво разчитат?
- Разчитат да ги покажат по телевизията и да ги видят там близките им. И правилно разчитат. Други разчитат да грабнат субсидията от 8 лева на глас. Трети искат да отмъкнат парите за телевизионна и интернет реклама чрез приятелски провайдъри на съответните услуги. Изобщо, дребни андрешковски хитрости. Но не са виновни андрешковците, а тези, които им се връзват на номерата.
- Верни ли са сметките на формациите, които на тези избори се явяват като широка коалиция и очаквате ли това да се повтори, ако след предсрочните избори има още едни, този път съчетани с местните?
- Съчетаване на местни и парламентарни избори имаше само на 13 октомври 1991 г. Това не е добра комбинация и се надявам повече да не я виждаме на сцената на българския политически цирк. А за това на какво разчитат партиите, ще напомня поговорката за гладната кокошка, която сънува разни неща за ядене.
- Капка в морето ли са гласовете от чужбина?
- Чак пък капка не са, защото напоследък са по около 150-200 хиляди. Но те произвеждат пренебрежим електорален ефект, и то главно в полза на ДПС. Сумарното влияние на вота от чужбина за 13 избора след 1991 г. е около 1% от броя на депутатите. Малко, но от сърце. Това за сведение на умно-красивите дето толкова се пънаха да разкриват секции в чужбина през 2021 г. С нулев за себе си, както се оказа, ефект.
- Какъв е начинът да се състави правителство и какъв – това правителство да е работещо, а да не е проформа?
- Ако се състави кабинет, той ще работи все някак си. Всичко зависи от развитието на войната в Украйна и от глупостите, които воюващите там държави продължат да правят. В тази война силно оредяват няколко поколения млади мъже на Украйна и на Русия. Точно както през двете световни войни на 20 век тъпите европейски политици избиха елитите си от студентските скамейки и в резултат на това се обезкръви и рухна бялата християнска цивилизация. Сега нещата са ясни, западните лидери смятат, че Русия е в положение „партер“ и сега е моментът да я оправят, т.е. да я разчленят. Само дето си докараха тежка икономическа криза в собствените страни и предизвикаха братска прегръдка между Русия, Китай, даже Индия. И срив на долара в близка перспектива, което за САЩ е, да кажем, катастрофа.
- Експертен или политически кабинет – на кое сте привърженик?
- Експертен кабинет няма по дефиниция, защото всички кабинети са политически. Иначе съм привърженик на стабилните кабинети и по-точно на стабилните парламенти, които си изкарват мандата. Такива бяха само 4 от последните 13 парламента: на Костов, на царя, на Станишев и на Борисов.
- Смяташе се, че войната в Украйна ще приключи, но това се разсрочи във времето. Как се отразява върху изборите у нас?
- Всяка война приключва. Въпросът е какво ще стане след това. Или по-точно какво ще остане. Надявам се България да остане. Което не е сигурно за някои от другите участници в конфликта.
- Има ли реална опасност държавата да фалира наистина, или това е част от предизборната лексика?
- Държавата фалира, когато не може да плаща задълженията си. България е фалирала три пъти при комунизма, един път при Луканов и един път при Виденов, т.е. винаги при леви управления. Засега това не е близка перспектива за България. Недопустимо е обаче тази тема да се дискутира от официални правителствени лица в смисъл, че държавата едва ли не е фалирала. Това носи огромни загуби от оскъпяване на дълговете, които държавата се кани да поеме. Иначе световната финансова система отдавна е несъстоятелна, но се крепи на непрекъснатото печатане на финансова шума, която за удобство наричаме „пари“. Доларът в частност се крепи на внушителната американска военна мощ. Но всичко е до време, както казваше покойната ми баба, Бог да я прости.
- Повишената избирателна активност, която очаквате заради хартиената бюлетина до активността в коя друга предишна година ще ни доближи?
- Активността ще бъде около 2,9 милиона гласували, което прави около 44% от всичко 6,6 милиона избиратели у нас и в чужбина.
- Официално у нас има 129 политически партии. Много или малко са те, при положение че активни са едва половината от тях?
- Този брой приятно ме изненадва. Щото по едно време бяха над 300. Според старата приказка, че луд умора няма, само де се поти.
- Хитрост ли е да регистрираш партия само разчитайки на това да станеш нечий мандатоносител? Каква е съдбата на тези партии, проследявали ли сте?
- Да станеш депутат дори за кратко, се смята за голям келепир. Дори само заради бонусите при пенсиониране. Но все пак е добре да помним, че на катафалката ремарке няма. И че най-ценното нещо на този свят са моментите, които Господ ни е отредил на този свят.
- Някои партии заложиха на референдуми. Виждате ли шанс някой от тях да успее и какво точно ще се възприема в случая като успех?
- Напоследък прагът за валидност на референдумите падна до 2,6 милиона гласа и до 1,3 милиона гласа „за“, което вече не е невъзможно да се постигне. При по-нисък резултат въпросите от референдума все пак могат да се внесат в Народното събрание за обсъждане. Но пък това може да го направи и всеки отделно взет депутат. Помним, че референдумът на г-н Станислав Трифонов през 2016 г. за малко не мина. Но причината за този относителен успех беше, че този референдум се произведе заедно с президентските избори.
- Според много анализатори истинската битка предстои и тя ще е на местните избори? Защо и за кого са важни те?
- Местните избори са най-важните избори, защото създават трайни управленски структури за реализация на значим икономически интерес. То друг интерес май и няма. Мандатът на общинските съвети е 4 години, през които могат да се реализират доста проекти. Тук препоръчвам внимателно да се следи развоят на Битката за София, която вече е в ход. Знае се, че който спечели София, няма как да е загубил местните избори. Десницата винаги е владеела София след1991 г. Но всичко е до време, както вече казах. В момента в София се надига ляво-центристка троцкистка вълна, която може и да се окаже успешна на кметско ниво.
- Очаквате ли лидерски оставки и размествания, ако резултатите на някои партии и на тези избори са близки или още по-жалки от предишните?
- Не очаквам оставки, защото гьонсуратлъкът е характерна черта на българските политици. За съжаление. Макар че и на Запад положението не е много по-розово. Достатъчно е да споменем скандалите около лаптопа на един президентски син отвъд океана.
- Какво трябва да се случи, за да се научат лидерите да поемат отговорност за изборния провал?
- Въпросът за отговорността на политиците ще се реши в момента, когато народът реши да грабне сопите и да ги употреби по предназначение. Франция е добър пример в това отношение не само в светлината на последните феерични сблъсъци в затрупания от боклуци и плъхове доскоро прекрасен град Париж. Още по-добър пример са събитията от края на 18 и средата на 19 век. Когато по стар френски обичай доста френски управници бяха скъсени с 30 сантиметра. Отгоре, имам предвид.
Това е той:
Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София
През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика към БАН
Заместник-ректор на УАСГ е от 1999 до 2003 г.
Бивш заместник-председател на Централната избирателна комисия
Бивш председател на Съвета на директорите на “Информационно обслужване” АД
Кристи Петрова
