- Г-н Гайтанджиев, чия грижа е според вас психичноболният мъж, който преби жестоко двамата метеоролози на връх Мургаш, след това го пуснаха от ареста, той избяга от клиниката в Курило, рани леко двама полицаи, а след това пак го върнаха там? Питам кой трябва да носи отговорност за него, за да не е опасен за хората?
- Ще опитам да дам по-широк контекст на темата. Този шизофреник не е изолиран случай. Преди два месеца пак шизофреничка рани двама души на „Витошка“, в същото време човек със сериозно психично разстройство опита да се самоубие, като се хвърля под коли на бул. „Борис III”, институциите го пуснаха и той се хвърли от блок.
Тези случаи не могат да бъдат разглеждани поотделно, а в контекста на това, което правят институциите и как пазят човешкия живот. Тук включвам силовите министерства, здравното и т.н. Те действат на два принципа - „няма как да стане“ и „то така си беше“.
- Може ли да дадете пример?
- Да. Лечението на шизофреника, нападнал метеоролозите, е много трудно и се провежда с помощта на психиатрична клиника. Когато такъв човек извърши престъпление, съдът трябва да издаде постановление, с което да бъде въдворен в психиатрична клиника. Тук 2 седмици имаше размотаване.
Баща му се молеше пред съда синът му да бъде въдворен. Съдът забави решението и след това го изпрати в клиниката в Курило, която обаче няма статут на затвор за психиатрично болни, където да се следи за тяхната безопасност и тази на другите, защото съдът казва, че „няма как да стане“.
Такива хора трябва да изтърпяват наказанието си под запрещение в болницата в Ловеч, което е със статут на охраняем обект. Тук се намесва и пробационната служба, която трябва да му сложи гривна, но се оказва, че „няма как да стане“, защото там нямало обхват.
А служителят на пробацията заявява „то така си беше“. Ето откъде идва всичко. Сега пренесете този контекст в още по-бруталната тема за войната по пътищата и ще видите какво се случва. Просто държавата свири на тези 2 струни.
- Какво трябва да се промени, за да се намалят тези случаи с психичноболните, които са опасни за другите?
- Това, което трябва да се промени, е институциите да влязат в ролята си и да гарантират безопасността на обществото, като формират трайни тенденции и политики. Конкретно в случая с психиатрично болните, но не всички, а онези, които боледуват опасно, държавата трябва да направи добра координация между институциите. Това са съдилища, местата за изтърпяване на наказанията и лечебните заведения.
Когато този човек излезе, за него носят отговорност близките му, а това е непосилно за тях. Трябва да се осигурява адекватна форма на подкрепа, която липсва. В случая с психичноболната жена, която наръга хората, майка й каза, че не може да се справи. Тези хора не са подкрепени, а това е работа на държавата. Трябва да има мобилни екипи, които да обикалят и да следят дали тези хора си пият хапчетата, трябва да има психиатрични сестри и социални работници, които да подпомагат близките на тези хора.
Това са неща, които отдавна съществуват в държави, които не абдикират от задълженията си и не свирят на струната „няма как да стане“. Това не е сложно да се направи. Да не говорим, че самите психиатри работят при унизителни условия за малко заплащане. И трябва да се действа за устойчиви мерки, които ще са за след 5 и 10 г. Чиновниците не трябва да мислят само как да запазят работните си места.
- У нас при всеки черен случай се правят кампании. Те помагат ли?
- Не, те са само част от нещо, кампанийните мерки не вършат работа в дългосрочен план. Преди 10 г. отпуснаха едни пари да ремонтират психиатрична болница, купиха едни мивки и толкоз.
- Могат ли обаче, докато се случи някаква промяна, болните да бъдат закрепени, лекувани, за да не са опасни за околните?
- При параноидна шизофрения това става много трудно със системен прием на медикаменти, които имат негативни ефекти. Но без тях не може. Те държат болния в състояние, за което се смята, че не е опасно.
- Говорите и за войната по пътищата. Какъв е профилът на шофьора, предизвикал катастрофата, при която загина 12-годишната Сияна? Той е на 65 г., не е бил пиян и дрогиран, имал предишни присъди, но е реабилитиран сега. Защо е седял в кабината и не е отишъл да помогне?
- Не познавам човека, трудно е да се направи профил, особено на такъв тип престъпление - пътно. Най-вероятно е бил в шок и не е знаел какво да направи. Това, което би свършило работа на институциите, които трябва да променят правилата, е да се види какъв е профилът на обществото, което създава войната по пътищата.
- Какъв е той?
- Профилът е това, което сме ние. Живеем в състояние на много голяма тревожност, в която ставаме дисфункционални като членове на общности и губим част от ценностите си. Към момента в контекста на войната по пътищата България много ми прилича на някоя средно арабска държава, в която на улицата става катастрофа и хората казват „иншаллах“, т.е. „всичко е в ръцете на Аллах“, прибират мъченика и животът продължава.
Но каква е разликата - в онзи свят животът не е ценност, а нещо в ръцете на всевишния. Ние обаче не живеем там, а в България през 2025 г. и това би трябвало да е различно. Отговорността за войната по пътищата е на обществото.
- Какво правим ние като общество?
- Хората са изключително гневни. Въвеждат се мерки и те включват няколко направления. Едно от тях е увеличение на присъдите за убийците на пътя. Въведено беше и отнемане на колите на пияните и дрогирани шофьори, което е правилно.
Ще оправим пътищата, за да няма катастрофи. Но какво говорят фактите?
Въпреки че вече взимат колите, катастрофите не намаляват. Въпреки че глобите са високи - те пак не намаляват. Въпреки че АМ „Тракия“ е едно от най-добрите съоръжения, правено по европейски проект, там катастрофите не намаляват. Това трябва категорично да се знае, че тези мерки са част от промяната, но те няма да редуцират броя на убийствата по пътищата. И хората, които управляват държавата, трябва да си дадат сметка.
Тук отварям още по-голям контекст – трябва да се изгради нагласата в онези, които утре ще станат членове на обществото, че изконната и най-важна ценност е човешкият живот. Но да дам пример с парите.
- Какъв пример с пари?
- За българина ценност са парите. Когато ги изгубим, ние страдаме.
- Затова се вдигат глобите.
- Да, но всъщност не си даваме сметка, че утре може да бъдем изправени пред страдание, което не можем да понесем и това е да изгубим живота на близък. Ще попитате как става промяната? Тя става, когато аз раста в едно семейство, виждам взаимоотношения, които протичат в атмосфера. Когато първо у дома, а после в училище тази атмосфера е враждебна и когато не виждам колаборация между моите родители, ментори, учители, човекът, който расте, не може да осъзнае, че животът е толкова ценен.
Така се става цинично, арогантно същество, което кара със 140 км/ч, защото не му пука за живота на другите и мисли, че това го прави значимо. Този най-важен компонент липсва във възпитанието в обществото. Чух премиера, който каза, че се въвеждат един куп промени, но ако фокусът не е върху това, което говоря, нещата няма да се променят. Пътните отсечки, които ще се ремонтират и това трябва да стане, всъщност ще се превърнат в писти, на които ще умират още повече хора.
- Говорите, че трябва да възпитаваме децата си да не ценят само парите. Има обаче хора, които няма да го направят. Може ли те да бъдат стреснати по друг начин? И ви давам пример – българите карат у нас като джигити, а влязат ли в Гърция, Сърбия, Германия започват да спазват закона и пъплят като мравки.
- Първо да отговорим защо се случва това. Например в Гърция си мислим, че спазват закона, защото глобите са им големи. Това е най-старата демокрация в света. Те не спазват закона заради глобите, а защото им пука за човека отсреща. Това важи и за Франция.
В Сърбия е същата работа като в България, Афганистан и в кавказките републики. Семействата могат да бъдат приобщавани и това да започва в детската градина. Когато има загрижени директор и родители, ще стане. Това трябва да продължи в училище и след това да се въведе интроличностният модел или как се отваря вътрешният ни свят. Това става чрез различни форми на изкуство и спорт. И не е целта някой да стане музикант или футболист като Роналдо, а да бъде приобщен.
- Нека се обърнем към чиновниците на високи постове. Видяхте как шефът на АПИ каза, че ще подаде оставка, ама друг път. Какво според вас е в основата на това вкопчване в постове? Вероятно повечето хора могат да намерят друга дори по-добра работа.
- Конкретно на този човек нямам представа какво му минава през главата, но знам на средностатистическия чиновник какво минава. Ще ви го кажа с пример. Когато работех в затвора, имах колега, който казваше: „Нищо друго не искам, освен едно малко бюрце 50 на 50 см“. И ние го питахме защо, като няма да му свърши работа, а той ни казваше: „Не бе, трябва ми да си подпра главата“.
Ако говорим за тези системи, например МВР - там случайни хора не попадат. Назначават човек на човека. Там защитават и пазят този, който ги е назначил, а не обществото. Има нещо изключително възмутително.
- Какво е то?
- След като вдигнаха заплатите им с 50%, бяха извършени две престъпления. В Казанлък, знаете, полицаи убиха от бой мъж заради крадено колело, а вторият случай е в София преди две седмици. Необозначена полицейска кола преминава на червено, блъска друг автомобил и смазва човек на пътя. И това е представител на тази институция? Та ако пренесем модела от семейството, но в обществото - излиза, че ние сме в ролята на детето, гледаме какво прави родителят, държавата и повтаряме същото.
- Не мисля, че всички полицаи искат да убиват от бой хора и да се правят на Рамбо, но има и такива.
- Да, но другите не вършат работа, защото знаят, че са там и това е временно. Има една сентенция на думата „зло“ - това е войнстваща некомпетентност.
- Има ли светлина в тунела, че ще се оправим?
Аз я виждам, но не мога да преценя дали гледам изключения от правилото или дали гледам неща, които ще променят ситуацията. Аз работя с родители, които са загрижени за това, че нещо между тях и детето не се случва. Мога да ви дам и пример как си партнирам с една институция. Разработил съм проект съвместно с читалище „Васил Левски 1928 г.“ в район „Подуяне“. С него сме направили програма за създаване на общности в детските градини и училищата.
Намерили сме като партньор местната Комисия за борба с обществените прояви на малолетни и непълнолетни, която е към Министерският съвет. Направили сме един спектакъл, който е за деца и родители, и учители и правим така, че всички заедно го гледат и след това генерират идеи как да създават общност през изкуството, театъра, музиката. Има дълготраен ефект, виждаме го, защото започнахме миналата година и вече имаме обратна връзка от градини, в които сме изнасяли този мюзикъл.
Средата там се подобрява и това е нещо, което е измислено от мен, но за него ми съдействат училищата и комисията. Ето това са моите усилия в тази посока да се оправят нещата и намирам смисъл да го правя.
Това е той:
Роден е през 1975 г. в Тетевен
Завършил е „Психология“ във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий"
Специализира в Психотерапевтичен институт по социална екология на личността
Работил е като психолог в Централния софийски затвор от 2004 до 2014 г.
Бил е училищен психолог от 2014 г. до 2021 г.
В момента е психотерапевт
Виктория Пенкова
