- Проф. Киров, какво предстои след решението на Пленума на ВСС за предсрочното прекратяване на мандата на главния прокурор Иван Гешев? Кой какви възможности за реакция има в тази процедура?
- В тази процедура Върховният административен съд няма никакви правомощия. Там не може да бъде обжалвано никакво действие, защото има решение на Конституционния съд, че това, което прави ВСС, е една подготвителна фаза към издаването на указ за освобождаване. Тоест решението на ВСС е подготвителен акт и той не може да се жали пред ВАС. На мен малко в повече ми идва бързината, с която се задействаха от ВСС. Забележете, същият този ВСС, който с голямо мнозинство предложи за назначаване Гешев, пък на всичко отгоре и потвърди след връщането от президента предложението за назначаването му, същите тези хора в момента с падналото мнозинство според промените в закона гласуваха за освобождаването му. И изпратиха по късна доба в президентството решението. Аз не знам кой го е приел, тъй като там е затворено след 18 ч. Можеха със същия успех да го изпратят сутринта в 9 ч. на следващия ден. Но това е надбягване с вятъра, да покажем колко сме бързи и ефективни.
- Оттук нататък какво следва?
- Оттук нататък нещата са пренесени на нивото на президентската институция. Президентът има три варианта. Той буквално може днес или утре да подпише указа съобразно направеното предложение на ВСС и да освободи Гешев. Президентът може и да върне предложението на ВСС, защото по същия начин както се назначава, така се и освобождава. Ако го върне, президентът трябва да посочи някакви мотиви, макар че не е длъжен да мотивира указа за връщане, но пред обществото трябва да бъде посочена някаква причина. Каква може да бъде тя, не мога да обсъждам. Президентът има и трета възможност – може да изчака и да не подписва указа.
- Какво да изчака?
- Конституцията не предвижда срок, но той има някакво основание да изчака, защото има две висящи дела в Конституционния съд. Едното е тълкувателно, но другото е пряко свързано с процедурата за освобождаване, която набързичко парламентът прие. Първият и най-важен закон, който 49-ото НС прие. Ако се окаже, че КС прецени, че няма компетентен орган, тъй като ВСС е с изтекъл мандат и не може да осъществява своите правомощия, а междувременно президентът е издал указ за освобождаване, този указ остава без основание. Тоест този указ ще се окаже невалиден.
- Какво ще стане тогава?
- Случва се това, което стана с решението на НС за избирането на нов председател на КЕВР. Когато това решение бъде обявено за противоконституционно, тогава връщаме Иван Иванов и той още продължава да изпълнява функцията на председател на КЕВР. И така трябва да бъде върнат главният прокурор, ако има решение на КС, което обезсилва акта на президента. Аз мисля, че няма да се стигне до тази хипотеза. Мисля, че положението е неспасяемо и най-вероятно ще има указ на президента. Кога ще бъде издаден, това е друг въпрос. Абстрахирам се от конкретния случай, но да видите до какви батаци може да се стигне, когато едни хора, които много бързат, обикновено първо действат, а след това мислят, но това си е българска черта.
- Ако президентът реши да изчака решение на КС, и по двете дела ли ще бъде?
- Може и двете решения да чака. Това са трите варианта на действие на президента, кой ще избере ще видим. Правният му екип ще прецени.
По-интересно е това, което сътвориха народните представители със закона за механизъм за разследване на главния прокурор, след това започнаха да говорят за отчетност на главния прокурор и най-накрая си го казаха съвсем откровено – за контрол върху главния прокурор. Понятията ескалираха. Те не са идентични. Едно е механизъм за разследване на главния прокурор, друго е отчетност на главния прокурор и трето е контрол. Какъв контрол ще попитате? Политически.
- Какво се променя с възможността на всеки прокурор да повдигне обвинение на главния?
- Решение на КС постанови, че всеки прокурор може да повдигне обвинение на главния прокурор. Представете си хипотеза – главният прокурор обича високите скорости и при шофиране на автомобил направи катастрофа с пострадали на територията на Разград. Сега разградски прокурор не може да повдигне обвинение срещу главния прокурор, защото вече има особен ред за търсене на наказателна отговорност – може да го обвинява само върховен наказателен съдия, който ще стане прокурор. И какво се оказва – тъй като е предвиден специален ред за разследване на престъпления на главния прокурор, никой прокурор не може да повдигне обвинение и да разследва главния. Тоест с новата законова норма обезсилиха решение на КС.
- Главният прокурор може ли да обжалва решението на ВСС за освобождаването му?
- Не, главният прокурор не може да обжалва решението на ВСС за освобождаването му, тъй като това е подготвителен акт. Как може той да се защити, защото в процедурата пред ВСС е нарушено правото му на защита, което е конституционно закрепено за всички български граждани? А процедурата пред ВСС има санкционен характер. Главният прокурор не може да атакува решението на ВСС, но може да атакува указа на президента. Главният прокурор може да каже, че вследствие на нарушеното му право на защита, пороците в решението на ВСС се пренасят върху указа на президента, който става противоконституционен, тъй като засяга правото му на защита. Но това е само на пръв поглед. Указите на президента влизат в сила от деня на подписването им. Когато президентът подпише указ за освобождаване на главния прокурор, от този момент той вече не е главен прокурор, следователно не може да атакува указа пред КС. Отиваме към странната ситуация, при която той трябва да отиде да моли омбудсмана или 48 народни представители, или следващия главен прокурор, тоест субектите, които могат да поставят спор пред КС.
- И какво излиза в такъв случай?
- Излиза, че главният прокурор не може по никакъв начин да се защити и не е всевластен – нито може да обжалва решението на ВСС, нито може да атакува указа на президента пред КС. Абстрахираме се от конкретния случай и лицето Гешев. Във ВСС са всичките хора, които нанесоха по-голяма вреда на престижа на съдебната власт от самия Гешев или може би са съпоставими щетите върху имиджа на съдебната власт. Ето ги парадоксите на такава процедура. Какво се оказва? Нито е недосегаем главният прокурор, но и даже не може да се защити, ако е нарушено правото му на защита.
- Може ли според вас изразът „политически боклук“ да е основание за свалянето на главен прокурор?
- Направете анкета по улиците и попитайте какво мислят българските граждани за народните представители. Да видите колко често ще чуете думите „политически боклуци“. Най-вероятно ще спестят думата „политически“, направо ще ги нарекат „боклуци“. Думите на Гешев по-скоро уронват престижа на законодателната власт, а не на съдебната. Забележете, че правното основание за търсене на отговорност за уронване на престижа са някакви етични правила, които в съдебната власт им придават силата на закон, та даже на конституционно основание, което е доста странно.
- Миналата есен КС реши, че въпреки изтеклия си мандат Инспекторатът на ВСС е легитимен. Това уж важеше и за самия ВСС, сега КС трябва да се произнесе специално за съвета. КС може ли да отговори по друг начин?
- Въпросът е напълно логичен. Сега КС ще изпадне в затруднено положение. Той вече се е произнесъл по отношение на Инспектората и на главния инспектор. Най-вероятно КС ще изтълкува конституцията по същия начин и за ВСС. Но възниква въпросът защо КС заседава в 10-членен състав? Не се ли прилага същото правило и по отношение на състава на КС? Тези двама членове, които напуснаха КС, след като изтече 9-годишният им мандат, защо не са в КС да действат с изтекъл мандат, защото парламентът не попълва техните места? И КС вместо с 12 човека, в момента работи с 10-членен състав. Парламентът има квота от 4 човека. Представете си, че този или следващ парламент продължава да не попълва състава и на още двама им изтекат мандатите и цялата парламентарна квота от 4 човека не е попълнена в КС. Тогава Конституционният съд ще заседава с 8 човека. А той формира своите решения с мнозинство от 7 гласа. Когато се прилагат едни правила за едни органи, при идентична хипотеза трябва да се прилагат и за други органи, тъй като има правна симетрия.
- Необходимо ли е да се отваря отново главата за съдебната власт в конституцията?
- Съдебната реформа е като образователната – започнала е, но не е ясно кога ще приключи. Всякакви знайни и незнайни герои се опитват да бърникат в конституцията и причиняват много сериозни щети. Ние все още не можем да се справим с щетите от изменението от 2015 г. с обособяването на двете колегии във ВСС – съдийска и прокурорска. Сега се поставя въпросът за премахване на главния прокурор и други структурни промени. На мен ми се струва обаче, че най-вероятно няма да се стигне дотам. Ако бъде назначен бързо нов главен прокурор, много бързо ще се забрави желанието за съдебна реформа, тъй като там се казва „кадрите решават всичко“.
- За премахването на института на главния прокурор Велико народно събрание ли трябва или 160 гласа в обикновеното НС?
- Има решение на КС от 2003 г. Трябва много внимателно да го прочетат, преди да пристъпят към конкретни действия. Могат да питат и КС. От 1879 г. с приемането на Търновската конституция до ден днешен в България винаги е имало главен прокурор. Трябва да се види дали не се влиза в противоречие с решението на КС, което тълкува какво представлява и кои са елементите на формата на държавно управление. Защото това е онзи елемент на държавата, закрепен в конституцията, който може да бъде променян само от Велико народно събрание, тоест обикновеният парламент не може да извършва тези промени.
За измененията на конституцията струва ми се, че трябва да се въведе превантивен контрол за конституционосъобразност на проектите за изменение на конституцията. Когато има проект за изменение на конституцията, трябва КС предварително да обявява дали парламентът може да извършва промените, или трябва за тези промени да бъде свикано Велико народно събрание. Би трябвало всеки такъв проект да минава на такава преценка. Единственият орган, който може да каже кога е компетентно обикновеното и кога ВНС, е Конституционният съд. Трябва да има превантивен контрол по отношение на тези законопроекти. Сложните проблеми нямат прости решения.
- Според вас какво може да постигне Гешев с информацията, която е изнесъл пред комисията LIBE?
- Европейските институции никога няма да реагират по този категоричен начин да защитят главния прокурор, или да го обвинят.
Това е той:
Проф. д-р Пламен Киров е професор по конституционно право
Ръководител на катедрата по конституционноправни науки в ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“
Бивш член на Комисията за защита на конкуренцията
Бивш представител на България в Европейската комисия за демокрация чрез право на СЕ (Венецианска комисия)
Бивш конституционен съдия
Бивш председател на Правния съвет на президента
Мария Кадийска
