Д-р Стефанов, работите като лекар в Спешно отделение в две болници в Южен Манчестър и Западен Йоркшир, но правите и видеа в YouTube. Последното беше за райския газ. В България от една седмица го забраниха за деца и за продажба в заведения. Толкова ли е опасен според вас?
Както с всичко в живота, така и райският газ попада в определеното от Парацелз – Poison is in everything, and nothing is without poison, или „Дозата прави отровата“. На практика всяка една химическа структура, която се приема в големи количества, може да се превърне в отрова за нашето тяло. Що се отнася конкретно до райски газ – той бива употребяван всекидневно в медицината десетки години. Никога досега не е представлявал проблем просто защото е бил използван строго с медицинска цел. Проблемът на съвременното общество е, че се е научило да използва всичко и да не се съобразява с нищо. Това е проблем, който ще даде сериозни последствия след години. И точно поради тази причина в спешните отделения може да се видят деца с колапс или ритъмно-проводни нарушения на сърцето вследствие на прекомерна употреба на райски газ. Самото съединение не стои дълготрайно в тялото, ефектът е кратък, силно „надрусващ“ и това кара младите да го търсят, за да си разнообразяват партитата.
Какво усеща едно дете на 15 например, като го вдишва, и един възрастен човек на 30 г.?
Усещанията не вярвам да са особено различни. Въпросът е какъв ще бъде ефектът при тези хора, както и какви ще са последствията при предозиране. Има хора, които са на различни лекарства. Например – антикоагуланти по ред причини. Едно предозиране с райски газ, което не е особено трудно да се случи, може да доведе до спонтанен срив на артериалното налягане и припадък. Този припадък може да доведе до травми, сърдечни проблеми. Хора с травми на главата и съпътстваща терапия с антикоагуланти, без значение защо приемат лекарството, са в особено голям риск за травми на мозъка. Всички тези неща трябва да се съобразяват, преди да се предприемат каквито и да било авантюристични методи за забавление.
Ако човек има някакво заболяване, как се отразява райският газ и може ли да се пристрасти човек към него? Примерно ако е с болно сърце или бъбреци?
Хроничната употреба на райски газ е свързана с чернодробни и бъбречни нарушения във функцията на тези жизненоважни органи. Също така склонност към спонтанен аборт, вродени малформации при новородените, както и проблеми с краткосрочната памет, координация, а понякога и загуба или редукция на слух.
Лекували ли сте в Спешно отделение припаднали от райски газ? Или такива, които са го смесили с алкохол и дрога?
За жалост, както навсякъде в света, така и в Обединеното кралство е пълно с хора, употребяващи наркотици. Някои лекарствени средства често започват да се използват с рекреативна цел, какъвто е например стандартният кодеин. Чувал съм от пациент да ми казва, че не иска кодеин, защото го възприема като „забавление за събота вечер“. Проблемът с райския газ обаче е, че в много случаи пациентите не си признават какво точно е довело до даден припадък/колапс. А райският газ е невъзможно да бъде засечен, тъй като ефектът отминава много бързо. Наскоро попаднах на материал за шофьори, употребяващи райски газ, докато карат. Темата на дискусия беше дали райски газ може да се засече с тест за наркотици при такива спонтанни колабирали шофьори, причиняващи обикновено тежки ПТП. Не може да се засече и това е проблем за млади хора, ученици и други, които вярват, че по този начин могат да се „измъкнат“ и никой да не разбере.
Сега у нас връщат маските на закрито, COVID-19 пак настъпва. Хората обаче нито носят маски, нито ги е страх, в транспорта и по молове отказват да ги слагат. До какво ще доведе това според вас и ако в Англия стане така, хората как ще бъдат наказани, ако не спазват правилата?
В Обединеното кралство също има значителен скок в случаите. Броят на ваксинираните тук е в пъти по-голям, отколкото в България и това е причината правителството да не налага някакви сериозни мерки за момента. Наскоро се говореше за някакви ограничения, но, общо взето, тези ограничения обхванаха здравните работници повече, отколкото всеки друг. Маските в болниците са задължителни, предпазно облекло и т.н. В мола и в местния пъб – не. Истината е, че на хората им писна от COVID. Живеем в 21-ви век, време на неограничени възможности. Както човек може да отиде да си купи райски газ от магазина, така за жалост може да си купи и много други неща. Често демокрацията и свободата се бъркат със свободия и е напълно нормално никой да не иска да носи маски, да спазва ограничения и да се чувства „на тясно“ в този съвременен начин на живот и всичките възможности, които предлага модерният свят.
Работите в две болници, сега ви предстои серия от 7 нощни дежурства едно след друго. Как издържате? И защо заминахте за Англия, а не останахте у нас?
Аз обичам предизвикателства. Обичам адреналин. Това е причината да практикувам спешна медицина. Дежурствата може да са супер спокойни и изведнъж да стане „мазало“, да се напълни с пациенти, кой от кой по-критични и това държи съзнанието будно, а мускулите на краката в режим на готовност. След дежурство се „изключвам“. В момента, в който напусна съблекалнята, вече мисля за някоя книга, нова тема за видеоматериал в канала ми в Youtube или каквото и да било друго, но не и за работа. Причината за това е, че понякога не толкова травмите при пациентите афектират съзнанието на здравния персонал, колкото самата съдба на пациента. Затова човек трябва да се научи да се контролира. В тази професия е така. Както казва един мой приятел и колега – Д-р Папатанасополус – всичко е до мотивация и самоконтрол. Не се оплаквам. Не е лесно, но не се оплаквам.
Вероятно единият мотив ви е заплащането, какво е в Англия за лекар от Спешна помощ в сравнение с България?
Заплащането на лекарите в Обединеното кралство не е тайна. Заплатите са публикувани на официалния сайт на British Medical Association (BMA). Според годината на трейнинг се определя и заплатата. Базова заплата. След това има % за изработено време, стаж, on-call, unsocial hours (часовете между 17:00 часа и 07:00 ч сутринта), в които се увеличава базовият рейтинг на час.
В България къде и като какъв работехте?
В България работя от 18-годишен. Първоначално започнах работа като санитар в Национална кардиологична болница, детска реанимация, след това работих като санитар и доброволствах в „Пирогов“ – Първа коремна хирургия и в Противошокова зала (където се зароди любовта ми към спешната медицина), впоследствие като медицинска сестра обратно в Национална кардиологична болница, но в различни отделения – нервно-интензивно и спешно отделение. След това започнах работа като лекар в спешното отделение на НКБ. Работил съм и една година в Центъра за Спешна медицинска помощ в София и започнах специализацията си по спешна медицина във Военномедицинска академия, София. Работата в ЦСМП-София ми липсва и до ден днешен. Толкова много адреналин има вътре, такава школовка е за млади лекари, че просто не е истина. Лекарите стават в пъти по-самостоятелни, взимат бързи решения, искат-не искат научават всякакви процедури. Заплатите не са като в Европа, Австралия, Щатите и Англия, но аз не си спомням някога да съм видял лекар, който да става лекар, да преминава целия курс на кандидатстудентска кампания, университетско обучение и специализация, за да взима конкретна заплата. Факт е, че трудът трябва да се заплаща адекватно навсякъде, за да може всеки да живее достоен живот, без лишения, но това не е водещият мотив при нито един човек, за да поеме по този дълъг и пълен с препъникамъни път.
Кой е най-тежкият ви случай досега в кариерата?
Тежките случаи са всекидневие. На прима виста си спомням за един пациент, който влезе в отделението на самоход и отиде на рецепцията, при което рецепционистката изпадна в екстаз, децата в чакалнята започнаха да плачат, рецепционистката включи така наречения Червен бутон, който се включва само в ситуации на изключителна спешност, и тогава буквално всеки един тича към мястото, от което е включен. Едно младо момче, на 23-24 години, влезе с тежка прободна рана в шията. Беше пострадал при улично сбиване, пада при удар и си удря шията на стърчаща ламарина от предницата на ударен автомобил. Тежка разкъсно-контузна рана с остър кръвоизлив, тежък срив в хемодинамиката за минути. Случаят се беше развил в близост до заведение, което е на около 5 минути пеша от входа на спешното отделение. Другият участник в уличното сбиване докара пострадалия с личния си автомобил. Това може би е по-скоро куриозен и наистина тежък случай едновременно. Такъв тип травми трябва да се обработят буквално за секунди. А как се спира кървене от шийна артерия на буйстващ млад господин…
Като лекар случвало ли ви се е да ви докарват ранен бандит, прострелян или наръган?
Разбира се. Десетки пъти, може би стотици. В спешните отделения, в които работя, се приема изключително много травма. Детска травма също. Наръгани, пребити, паднали, простреляни – всичко съм виждал. Сигурно 50% от пациентите за 24 часа са с всякакви по вид травми. Спешните отделения приемат средно по 400-500 пациенти на 24-часов период. Това са средно по 16-18 човека на час. Виждал съм бивши затворници, които излизат от затвора и получават отмъщение от хората в обществото. Последният такъв случай беше с човек, съден за педофилия. Излезе от затвора и на следващия ден пристигна след уличен побой с множество наранявания. Тогава дори си спомням за разговор с мой колега, че може би толкова много фрактури в областта на лицето и главата, както и тялото, не бях виждал на едно място.
Работите ли в екип с местната полиция да ходите на адреси или приемате пациенти само в спешното?
С местната полиция работя, но не ходя по адреси, а работя само в Спешното отделение. В Кралството по адреси ходят парамедици, техници и други видове персонал от така наречените Ambulance services.
Как издържате на такова натоварване и кое ви липсва най-много?
Да вдигне ръка всеки лекар, който не се чувства натоварен от работата си. Това е начин на живот. Или свикваш, или отпадаш от играта. Няма друг начин.
Имало ли е случай, в който сте губили пациент, да сте плакали от безсилие?
Имал съм, да. Случи се преди няколко месеца. Аз трудно плача като цяло, но си спомням, че бях доста разтърсен от ситуацията и се наложи да си взема 30 минути почивка и да отида в стаята за почивка, за да си рестартирам съзнанието и да продължа да работя. Видях нещо, което никой никога не трябва да вижда. Едно малко момче на 2 години беше транспортирано от родителите си заради тежък задух. Няма никакви минали заболявания. Никога не е боледувало по по-сериозна причина. Изведнъж се разболява, започва да кашля, да се задушава, бащата го води в спешното отделение, настаняваме го веднага, започваме спешно лечение и преценяваме, че пациентът трябва да бъде хоспитализиран. Ще съкратя малко историята, но пациентът все още е в спешното отделение, когато дишането се влошава още повече въпреки проведеното лечение.
Какво направихте вие, като го поехте?
Аз натискам „Червения бутон“ и казвам на първата отзовала се сестра да подготви набор за интубация. При набиране на телефон 2222 се пуска сигнал до пейджърите на всички специалисти в болницата – анестезиолог-реаниматор, вътрешни лекари, хирурзи, каквото е необходимо и на разположение в болницата. Момчето изпадна в респираторен арест (спря дишането), докато аз бях над главата му и включвахме кислород, подготвяхме се за спешна реанимация, а детето протягаше ръце с посиняло лице и тъжен образ да гушне баща си, когато просто „изключи“ и затвори очи. Провеждахме активна реанимация в продължение на 90 и повече минути, но изходът беше летален. След като адреналинът отшуми при такива ситуации, медиците се сриват.
Може ли да кажете разликата в здравната система в Англия и у нас и защо повечето млади лекари бягат оттук?
Повечето лекари бягат заради условията на работа, неуважението към медицинската професия и липсата на място за реализация. Трудовото възнаграждение също е фактор, но е на последно място. Ако всеки един лекар получи възможност за пълно развитие в избраната си специалност, никога няма да предприеме преместване в друга държава, откъдето да започне на нулата, да свиква с език, да свиква с нова култура и разбирания, да не вижда роднините си с месеци или години и прочее.
Какво трябва да се промени в БГ, за да се върнете и да работите тук, както вие,така и други ваши колеги?
Цялостно системата трябва да се промени. Медицината има смисъл, когато е насочена към хората. Под хора се визират както пациенти, така и здравният персонал. Напоследък темата за сестринските заплати е доста актуална, както на Острова, така и в България. Не може медицинска сестра, която се побърква от работа и дежурства, да работи на заплата по-ниска от тази на човек в свободните професии. Не казвам, че хората в свободните професии трябва да взимат по-малко пари и нямат право на достойно възнаграждение. Напротив, пожелавам им двойно повече. Но същевременно с това не трябва да забравяме това важно звено от лечебния процес. Не трябва да забравяме за медицинските сестри.
Хората знаят филма „Спешно отделение“. Каква е разликата между филма и реалността?
Сериалът „Спешно отделение“ е уникален, но е сериал със сценарий. Там всичко е актьорска игра. В истинската професия няма актьорска игра. Там има кръв, адреналин, реални човешки съдби, сълзи, загуби и всичко, за което може да си помислите.
Кое ви липсва най-много от България?
Красотата на България. Планините. Морето. Любимото синьо. На много места има море, планини, океани, но България си е България.
Това е той:
Роден е на 10 октомври 1990 г. в София
Завършва медицина в МУ-София през 2016 г.
Работил е в Национална кардиологична болница и Пирогов още по време на следването си като санитар и медицинска сестра от 2009 до 2015 г.
След дипломирането си работи като лекар в ЦСМП-София
Понастоящем упражнява медицинската си професия в болница във Великобритания
Интересите му са в областта на спешната медицина, спешна педиатрия, травма и политравма, ултразвукова диагностика в спешната медицина и хранене и диететика
Виктория Пенкова
