- Г-жо Димитрова, ще се „успокоят“ ли облаците или да очакваме още градушки?
- Атмосферата остава лабилизирана до средата на юни и определено има условия за образуване на мощна купесто- дъждовна облачност. Разбира се, прогнозите винаги са по-точни в 5-дневен срок, но като цяло атмосферата ще е нестабилна. Тези процеси са типични за май и юни за България, но обхващат и Балканите. Няма нищо кой знае колко различно от предишни периоди, просто тази година и пролетта започна по-рано, и градушките също.
- Гърция страда ли от градушки?
- Да, Северна Гърция, областта около Солун и затова там има противоградова защита със самолети. На юг заради преминаващи циклони пък страдат от проливни дъждове.
- За кои други части на Европа са характерни градовите процеси?
- Като цяло градушките се развиват в Южна Европа, но тези части, които са по нашите ширини. Балканите, Северна Италия, Южна Франция, Северна Испания. Последните 20 г. се активизираха и в Северна Централна и Северна Европа. Една Германия, за която не е имало проблем с градушките, сега тепърва навлиза в изследването им, защото вече страдат от тях. Те имат противоградова защита със самолети, каквато е и в Австрия. Унгария също върна защитата от град, но с наземни генератори.
- За кои генератори става дума, тези със звуковите вълни, които защитават зеленчукови градини край Стара Загора?
- Наземните генератори са един от трите способа, които са признати от Световната метеорологична организация, те не произвеждат звукови вълни, каквито са в градините до Стара Загора. Дълбоко се съмнявам в тяхната ефективност, при това до тези градини има наш полигон, който ги защитава.
- Ще опишете ли принципа на защита на трите способа?
- Наземните генератори, които се използват за защита основно в Испания и Франция, изтласкват силна струя сребърен йодид. Така се насища атмосферата с ледообразуващи ядра, прeди облаците да навлязат в съответната територия. Ако облаците са по-мощни, тези генератори започват да „пушат“ три часа преди това. Самолетите също внасят сребърен йодид, но във върха или основата на облака. А ракетите доставят сребърен йодид директно в облака на определено място, където започва формирането на градовите зародиши, както и във фидерните облаци.
- Какви са тези фидерни облаци?
- Това са облаците, които подхранват основния облак с вода. За пояснение, за да има градушка, са необходими мощен облак с лед, силни възходящи потоци, които да задържат този лед, и да има източник на много вода, защото точно тя е причина за нарастване на градовите зърна. Когато в облака са малко на брой зародишите, те ще поемат повече вода и ще станат големи ледени зърна. Затова нашата цел е да направим повече зародишите, за да останат дребни и когато поемат водата от фидерния облак, падайки надолу, те ще започнат да се топят и ще паднат като малки зрънца или просто дъжд. Тоест ние не разбиваме облаците и леда, както си мислят хората, а ги засяваме. Другата ни цел е да унищожим фидерните облаци, за да спрем източника на захранване с вода.
- Тогава как действа звуковото оръжие?
- Наясно сме, че станаха модерни звуковите вълни. Аз само мога да кажа, че никой не може да бъде спрян да си купува надежда. Правен е експеримент с облак с дебелина около километър и половина във височина. Отбелязвам, че градоносен облак може да достигне до 15 км дебелина, а дължината да е до 10-20 км, при това не става дума дори за суперклетка. Стреля се със звуковото оръдие и вълната успява да достигне до 800 м. Не е случайно, че Световната метеорологична организация има публикувано отрицателно становище към този тип защита, защото всъщност няма ефект.
- А защо Франция и Испания използват наземни генератори?
- Всяка страна си избира с какво да се защитава от градушки, но всъщност през 60-те години те са изобретени от французина Десанс, когото имам честта лично да познавам. Те имат около 30-40% ефективност, но пък не ангажират въздушното пространство. Всеки от методите има и предимства, и недостатъци. Самолетите невинаги успяват да стигнат на мястото, където трябва да се засее, защото на първо място е безопасността на екипажа.
- Защо невинаги могат да достигнат?
- Защото, ако самолетът бъде привлечен в основния облак, където е закон, че там никой няма работа, вследствие на силната турбулентност екипажът може да загине. Мой колега, пилот от Аржентина, разказа, че при един от последните му полети всичко изглеждало идеално, но в един момент били привлечени от облака и по чудо успели да се измъкнат. В Аржентина има фатални случаи, но не заради облака, а защото не се бяха съобразили с върховете на планините и се бяха разбили.
- Според климатолога Симеон Матев в Америка и Западна Европа няма защита от град, а решават проблема със застраховки.
- Не е така. В Западна Европа противоградова защита има в Испания, Франция, Германия, Австрия, Унгария, Гърция, в Северна Америка – Канада, има много силна противоградова защита, но е насочена към градовете основно. Там са най-добрите специалисти по защита със самолети. Гърция, Аржентина също. Градозащитата е развита особено тук, където процесите са много силни. Грузия също я възстанови, Румъния използва ракети, Сърбия и Молдова също. В Азия са Китай и Русия. Индия по-скоро отива към изваляване на облаците, в Африка изкуствени въздействия се правят в ЮАР, въпреки че те доскоро увеличаваха валежите, но проектът е спрян.
- В Близкия изток също правят опити за изваляване на облаци.
- Много силни експерименти се правят в Иран и ОАЕ. Наблюдава се възстановяване на интереса към изкуствените въздействия.
- А засяването със сребърен йодид на облаците как се отразява на почвата?
- Правени са много изследвания, но към момента няма доказателства, че по някакъв начин влияят върху почвата. Но трябва да се натрупа огромно количество от това вещество, за да има проблем вероятно, но никъде не е доказано, че е натрупано критично количество.
- Отново се възкреси идеята да се пази от градушки районът между Родопите, Рила и Пирин със самолети. Възможно ли е?
- В този случай е важно да знаем къде ще се локализират самолетите. Трябва да са на летище, което да осигури денонощно кацане и излитане, понеже в този район можем да засяваме само във върха на облака, защото ако слезем отдолу, самолетите могат да се разбият в планините. В случая най-близкото летище е Пловдив, което много често е затворено заради полигоните за борба с градушките. Летище София да се ползва за тази цел е абсурдно заради силен международен трафик. Има няколко малки летища, но те нямат достатъчно осветление, а се налага и през нощта да се излита и каца.
- Тоест няма летище?
- Няма. Бяха направени преди години проучвания, защото тогава идеята беше да се покрие 90% от страната, но за Рило-Родопската част заключението беше, че не е икономически изгодна противоградовата защита.
- А има ли поражения от град в този район?
- Има и в Ардино, и в Кърджали, които са в Рило-Родопския масив.
- Въпреки че нашата политика на защита е насочена към земеделските площи, мнозина се питат за населените места, където всички страдат от реални щети.
- Населените места е възможно да защитават самолети, но не и ракети. Въпреки че ракетите косвено защитават и населени места, но има ситуации, в които се прекъсва обработката на облака и пада град. С ракети, когато облакът минава над големи градове, се спира засяването и пада градушка, докато самолетите не е необходимо да прекъсват работата си. Но София никога няма да бъде защитена от градушки, това трябва да е ясно. И в момента имаме забрана за подхода за излитане и кацане на летище Варна от РВД, Бургас също. Сега излитат от Русе.
- Имате ли проблеми с военните?
- Не, нямаме. Ние трябва да се съобразяваме с тях, както и с приоритетните полети при пожари и спасяване на човешки животи. До миналата година имаше сериозни проблеми с летище Пловдив заради градушките над Ръжево Конаре. През 2023 г. по предложение на Ръководство въздушно движение се реши, че приоритет над гражданските полети сме ние.
- Използвате ли изкуствен интелект в прогнозите и работата си?
- Аз участвам в момента в такъв екип към Физическия факултет на Софийския университет и вкарваме данни в изкуствен интелект. Но засега той не може да замени човешкия фактор. Това ще стане, но трябва да се наливат много данни, а ние сме вкарали такива в паметта му от последните 4 г., докато наши колеги на Запад – от 40 г.
- Кой е най-ефективният способ за защита от град?
- Ракетите, следвани от самолети, и последни са наземните оръдия, но всяка страна си избира начина на защита.
Това е тя
Цветелина Димитрова е директор на Главна дирекция „Технически и оперативни дейности“ в Изпълнителната агенция за борба с градушките (ИАБГ)
- Завършила е метеорология в Софийския университет
- Целият й трудов стаж от 40 г. преминава в ИАБГ
- Завършила е Националната математическа гимназия в София
- Родена в София, омъжена, с една дъщеря
Светлана Трифоновска
