Е дна стара, народна чешма е възкръснала за нов живот в Желюша. От чучура тече жива вода, която спомня за миналото и лекува раните на времето.
Някога, много някога селото в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, било заченато от южните славяни. После се именувало Калиново. На основателя дядо Калин и на внучката му Калина – красавица за чудо и приказ. После станало Жално село, а оттам – Желюша. Заради сълзите, които жална майка проляла за чедата си, погубени от турска сабя.
По време на османското владичество Желюша била малко селце. Според документите от 1413-1421 г. селото имало 28 домакинства, една вдовица и приход от 1130 акчета.
Овчари
Овчарските колиби се намирали по баирите, далеч от очите на турските власти. По-късно те слезли край барата, която съществува и днес. Оттам тръгва старото село и се разпростира край Нишава. Тогава била изградена и старата чешма в близост до барата, вдигната по неофициални данни около 1873-1874 г. По документи пък се води построена от неизвестни през 1881 г.
Във времената, когато водопроводът бил непозната дума, чешмата била място за срещи и разговори. Тук хората се снабдявали с питейна вода и напоявали добитъка.
Селото има много истории. Оттук е родом Александър Василев (Ванчев) Ангелков, български военен деец, старши подофицер, загинал през Първата световна война. А след нощта срещу 3 октомври през 1930 г., когато бил извършен атентат на белградския пътнически влак, на около 2 километра от гара Цариброд, селото записало и друга история – за репресии срещу мирното население.
Всички тези неща са част от миналото, за което нашепва с ромоленето си старата, народна чешма. След възстановяването й тя радва местните жители и им дава надежда, че селото ще пребъде. За Желюша разказва мултимедийният портал на български и сръбски език ФАР. А ние следваме пътя на животворната течност.
Маршрут
Проектът „Пътепоказател за деца: Опознай природните и културно-исторически забележителности на община Цариброд“, който се съфинансира и от Националния съвет на българското национално малцинство в Сърбия, показва къщите и безлюдните улици на селото, чието население през 2002 г. е 1394 души, а според преброяването от 2011 г. е 1311 души. По време на виртуалната разходка те са се скрили. Разказвачът обаче не пропуска да спомене, че това е селото с най-много жители в общината.
Селото се простира в подножието на Желюшки връх със 705 метра надморска височина и е разположено върху лявото крайбрежие на река Нишава. То е разположено в китна долина, набраздена от магистрала и пътища и жп линия от трансевропейския транспортен коридор №10.
Към края на 19-и и до средата на 20-и век в Желюша се е провеждал голям международен панаир – Благи петък, за който в пътеписа си „До Желюша с говежди вагони“ е писал и Алеко Константинов. Селското училище е едно от най-старите в Царибродско и датира от 1860 година. Има и ново - от първи до четвърти клас, а също и детска градина, културен дом, пенсионерски клуб, амбулатория за здравни грижи, поща и др.
Духовните светилища на желюшани са църквата „Свето Възнесение Господне“ и храмът „Свети Георги“, където вярващите се молят за здраве и сполука. Жива е и чешмата, от която младите хора в Желюша, които се множат, отпиват спомени.
Кристи Красимирова
