- Александър, кръвта вода не става - наследникът на Ботев издаде стихосбирка. А всъщност сте студент по журналистика. Как се захванахте и с поезия?
- Бях в прогимназията и когато имахме задача да пишем есе или друга подобна задача в часа по български, ми бе по-интересно да го правя в рими. Някак ми идваха отвътре, римите се редяха в строфи. Писал съм стихотворения още от първи клас, макар че не си ги пазя.
- Дали поезията ще бъде нещо допълнително към бъдещата ви журналистическа кариера, или я виждате като самостоятелна творческа съдба?
- Като самостоятелна - по-скоро не. Насочил съм се към журналистиката, това ще бъде моята професия. А поезията - съпътстващата ми звезда. Моят пътеводител към словото. В стихосбирката ми „Когато бръшлянът поникне“ се прелива един океан от патриотизъм, от социална тематика и проблемите на хората, които не се забелязват. Проблемите пред младия човек, объркан в този странен и разбъркан свят. Любовта, приятелството, предателството, надеждата, но и разочарованието. Стиховете имат хронологична логика. Книгата започва със стихотворението „Бръшлян“, откъдето идва и името й. Защото е символ на закрила, свобода, победа и всемогъщество. Той трябва да поникне - в първите страници още. И завършва с „Лебедова песен“, за връзката между поколенията. Финал за тази стихосбирка, но само за нея. Тя е като пъзел, за който няма грешно подреждане - всеки читател ще нареди парченцата както му харесват, за да получи своята лична картина.
- Няма как да избягате от славата на великия ви предшественик. Това е тежко бреме. В стиховете ви ми направи впечатление, че съзнателно или не, хвърляте мост към поезията му. Вие самият съзнавате ли това?
- Близки и приятели, които са чели стихотворенията ми, ми казват същото. Че усещат онази възрожденска епоха в моето модерно време. Не е търсено от мен. Получава се... нещо като ген е, вътрешно, което нося в себе си, без съзнателно да го търся. Не искам това сравнение. Ботев е гений, а аз пиша в свои води, в своя линия, в моето съвремие, искам да имам свой почерк и да не се прави това сравнение.
- Вашият почерк сте го намерили, но и в мелодиката дори на места личи връзка с Ботевата поезия. А познавате ли журналистиката на Ботев?
- Да. Когато бях в 12-и клас, твърдо реших, че ще следвам журналистика. И си казах - къде съм тръгнал, като в училище толкова малко се изучава от великите ни класици, така е съкратена програмата. При Ботев нещата започват и свършват с „На прощаване“. Затова реших, че трябва да опозная сериозно творчеството му, най-малкото заради тази тежест, че се очаква повече от мен - усещам го и в някои преподаватели. Но родовата памет и традицията не трябва да тежат, всеки един от нас трябва да се гордее със семейството и рода си. Така прочетох „Политическа зима“. Запознах се и със журналистически материали на Ботев, които нямат заглавия. Издирвах ги в Народната библиотека. Добре, че го направих в една по-зряла възраст. Ако ги бях прочел като по-малък, нямаше да ги разбера. Защото стилът е много висок, езикът - сложен. Чистота в словото, никаква цензура. И така разбрах колко велик журналист е бил Христо Ботев. Както и поет, революционер и пълноценен човек.
- А как си го представяте, ако не бе загинал толкова млад - едва на 28 години. Виждате ли го в себе си, в брат си?
- Не, не мога. Макар и двамата да имаме бради сега (смее се). Той е неописуема личност, огън човек, мисъл, действие, сърце. Всичко ври и кипи като лава. В нашето забързано време, в което вървим към деградация и ние младите се борим с това, си го представям силно разочарован.
- Имах предвид в човешки план - бил е баща, съпруг, син. Каква е семейната ви история за Ботев?
- Бил е палаво дете. Играели край реката в Калофер, хващали гълъби, ловели риба. Гонели се много, Христо винаги давал идеи за нови игри и държал импровизирани речи. Това ми разказваха, като бях малък. Личало е, че ще бъде лидер. За съжаление си отива много млад. Като човек си го представям изключително дързък, смел, пламенен, много интелигентен и не лесно разбиращ се с всички. Той е силен характер. В днешното безхарактерно време нямаше да се впише.
- Няма как да не ви попитам - харесвате ли филма за Ботев на Максим Генчев, който предизвика толкова противоречиви реакции сред българите? Как го възприехте лично вие?
- Първия път, когато го гледах, нямах никакви очаквания, защото съм се научил - в българското кино - без очаквания и без разочарования. Казах си: този режисьор иска да върне лика на Ботев във време, когато младите го знаят от портрета - и дотам. Ако отговаря на историческата истина - добре. Дали има художествена измислица, не знаех, докато не си пуснах филма. Видях, че някои факти не съвпадат, други са украсени. Но е спазена най-важната част - че той е убит от черкезин, а не от българин. Това е нещо, което много ме вълнува. Хареса ми, че финалът е достоверен. Колкото и да им се иска на много хора - Ботев не е убит от българин. Достатъчно предателства има в историята ни. Да, филмът има слабости, но остави своето послание. Разбира се, не съм съгласен да има отклонения от историята, когато става дума за толкова свята личност, но пък ясно бе казано, че става дума за художествена измислица, за художествено произведение.
- Тъй като ще ставате журналист, ако сега правите интервю с Максим Генчев, какво бихте го попитали първо?
- След филмите за Левски и Ботев, а доколкото разбирам той планира и филм за Хаджи Димитър, бих го попитал защо не се притеснява да ги заснема след този отрицателен медиен отзвук и като чу гласа на народа. Кое го кара да продължава да прави филми за велики личности от историята ни. Също смята ли да се пробва в жанра исторически биографичен филм със спазване на историческата истинност, за да не може да бъде оплют, когато всичко е спазено едно към едно.
- Нека се върнем към стихосбирката ви. Трудно ли се създава толкова амбициозен дебют - сто страници, десетки стихотворения?
- Много тежест носих на плещите си. Месеци наред с редактора ми Даниела Убенова буква по буква подреждахме стиховете. Доста са, но прецених, че това съм аз, сега - на 20 години и такъв трябва да бъда видян в творбите си. След това вече ще бъда друг, различен. Обещавам, че ще има и следващи проекти. Нямах никаква представа, че ще бъде толкова тежък процесът на съставяне на стихосбирка. Но желаех моето слово и чувствата ми да излязат не онлайн, не в някакъв блог, а на хартия, в книга. Също така сам съм финансирал тази книга - спестявах, докато работех в ресторантьорския бизнес. Класика в жанра за днешните млади хора - без опит трудно те вземат на престижна работа.
- Кой е вашият читател?
- От тийнейджъри до възрастен, зрял човек. Палитрата е широка, не е нещо определено. Всеки може да намери своето парченце от пъзела за живота си, дори и само да е в едно стихотворение.
- Учихте ли се на писане на стихове - видовете стъпки, подреждането...
Не, нищо не съм гледал, нито съм изучавал специално.
- Като Ботев...
- Дори си личи почеркът ми - различен в различните стихове. Излях сърце и душа.
- Занимавате ли се в момента извън факултета с журналистическа работа? Разбирам, че тв журналистиката ви е на сърце.
- Да. Публикувам стихове, също и мои разработки в различни издания. Сега съм в период, когато пиша, а не се показвам пред камера.
- Защо един пишещ човек харесва камерата?
Не си поставям граници. Камерата е черна кутия, от която повечето хора бягат, страхуват се. Аз не. Това е магическа кутия. Ти казваш нещо, то после достига до хиляди, а понякога и до милиони в цял свят. Камерата също много лесно сваля маски. Тя изнервя, изпотява. Също така съм част от екипа на студентската телевизия „Алма матер тв“. В момента дори разработвам свое предаване - „Колекционерът“. То колекционира истории на известни личности.
- В интернет ли се гледа студентската телевизия?
- В момента - в канал в Ютюб, а за в бъдеще има уговорка и за истински ефир. Но за това се изисква съдържание - голяма, амбициозна цел за нас, студентите. Трудно е, защото учим, работим, нямаме много свободно време.
- Любовната лирика е най-силна може би в стихосбирката. Има ли си вдъхновител?
- Този акростих е посветен на моята приятелка Симона Христова. Без нея този пламък нямаше да го има. Тя е ключът към мен, когато става дума за любов и любовна поезия. Иначе Симона е там, където мен ме няма - учи в Стопанския факултет и силата й е в математиката.
- Как ви възприемат приятелите? Като внук на Ботев, като журналист, поет или...
- Като човек, който слиза с колело от Витоша по екип, после шофира, след това влиза в костюм, за да отиде в университета, и накрая го сваля и си става Сашо. Никога не съм бил за тях прапраплеменникът на Ботев, с някакви привилегии. Аз съм разноцветният Александър - поетът, журналистът, приключенецът, авантюристът, приятелят...
- Ето, вижте колко близо е това до Ботев...
Това е той:
Александър Ботйов е роден през 2002 г. Студент във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ „Св. Климент Охридски“
Заедно с брат си Чавдар продължават Ботевия род - те са прапраплеменници на великия поет революционер, който няма преки наследници
Баща му, историкът Боян Ботйов, ръководи Общонародната фондация „Христо Ботйов“ и е правнук на брата на героя - генерал Кирил Ботев . Майка му Екатерина Попова е журналистка
Едва 19-годишен, Александър Ботйов сам издава свой вестник - „Бинокъл“
Негови статии, интервюта и стихове са публикувани в различни вестници и новинарски сайтове
Финалист в конкурса „Работилница за репортери 2021“
През 2023 г. издава първата си стихосбирка „Когато бръшлянът поникне“
Подготвя авторско предаване в студентската „Алма матер тв“
Михайлина Димитрова
