Д ните на Даниел Делибашев минават между Уганда и България. В родината се връща, за да се среща с българи с големи сърца, които да развържат кесиите (тоест сметките) си за бедните африкански деца. После - обратно в Уганда, за да контролира как върви поредният строеж, разказва Боряна Антимова в новия брой на BG VOICE.
„Детската градина си я вдигнахме от нулата, напълни се с 350 деца. Реновирахме стара сграда за училище, името му е „Дуло“, така се казва и детската градина, да се знае, че са българско дело. Изкарвам тук 2-3 месеца, връщам се в България 1-2 месеца, общо 2/3 от годината съм в Уганда и 1/3 в България“, споделя Дани. Построили са и две сиропиталища - за момичета и момчета, сираци и деца, които живеят далече от училището.
Междувременно са издигнали и две по-малки сгради за кухня и за медицински център, който тепърва ще се оборудва. И последната придобивка - детска площадка, чудо невиждано за африканчетата. Даниел и екипът му се грижат и за други сираци, на около 50 км от Кампала, в района на Мпиджи. Там има сиропиталище с около 50 деца и от съседните къщи идват да се обучават още над 100 деца, общо около 160 деца.
Дарители
Голяма част от дарителите са българи от чужбина. Разходите са големи - за заплати на учителите, за храна. Родителите са готови да плащат такса за училище, но за много от тях това е непосилно. В училище децата получават и безплатен обяд. За много от африканчетата това е единственото хранене за деня. Има и такива, които не са слагали и троха в устата си по 2-3 дена. А парите вечно не стигат.
„Колко пари са нужни според теб, за да се нахранят 100 гладни африкански деца за един ден? - пита Даниел и си отговаря - Преди инфлацията - някакви си 100 български лева, представяш ли си?... За левче на ден едно африканско дете можеше да получи обяд и вечеря... Сега са малко повече, но колко повече да са...“ Все още има държави в Африка, където деца умират от глад - тази мисъл не дава мира на българина Даниел Делибашев.
Усмивката
Не може да забрави една снимка на широко усмихнато африканско дете. Тя му дава идея да нарече фондацията си „Усмивка за Африка“. Сам менажира набирането и изразходването на средствата, затова повече от времето си прекарва в Уганда. Едва трима-четирима са тези, които подпомагат дейността му, когато става въпрос за набиране на средства от корпорации, счетоводно и юридическо обслужване, поддържане на уеб-сайта на фондацията.
Защо един квалифициран финансист зарязва уюта на банковия офис, за да се отдаде на доброволчеството в изключително мизерни условия? „Причините са много, но преди всичко исках да помогна там, където има най-голяма нужда и където с най-малко средства можех да постигна най-много - казва Дани.
Роден е в Гоце Делчев, част от детството му минава в село Црънча до Доспат. Завършва бакалавър по финанси в УНСС и магистратура по банков мениджмънт в Нов български университет. Намерението му е да гради кариера в банковия мениджмънт, но банката, в която е шеф на отдел, фалира и Даниел остава без работа. Вместо да се депресира, това го мотивира най-после да осъществи мечтата си - да стане доброволец в Африка.
Мизерия
През 2017 г. заминава за сиропиталище в Гана за 5 седмици. Заварва потресаваща мизерия не само там, но и в Уганда, където стъпва през 2019 г. Голяма част от хората живеят в къщурки, измазани с глина и покрити със слама, с външни тоалетни. Някои са успели да изградят къщички от тухли със стаи като кутийки, но в повечето от тях вода и ток няма. За да се окабели една къща и да се прокара ток, са необходими хиляда лева, като средната заплата на учител например е 150 лева.
В Гана денят на Дани и децата започва в 4-5 часа сутринта. Трябва да си донесат вода от най-близкия източник - кладенец, извор, чешма, с кофи, като пътят е до 20 минути в едната посока. „По-големите деца там носят кофите на главите си, като балансират умело. И аз опитах, но не ми се получи, разплисквах водата и се прибирах целият мокър“, смее се Дани.
Банята, силно казано, бегло наподобява нашите съблекални на плажа - циментов мръсен под, ограден с ръждясали ламарини и дупка за врата. Душ няма, полива се с канче. Изненадите и изумленията го следват на всяка крачка. Пита децата къде са им хавлиите, виждайки ги, че направо обличат дрехите след баня. Ами просто нямат хавлии, казват те. Рядко децата в Африка разполагат дори с четки и пасти за зъби. Ползват мръсни външни тоалетни.
Храна
Всекидневната храна на децата там е от каша от царевично брашнo, нещо като нашия качамак, но по-безвкусна. Към нея обикновено се добавя и малко боб - за разкош. Само по празниците като Рождество, Възкресение или Байрам, ако някоя добра душа дари средства, се готви ориз с малко парченце месце, на което децата много се радват. „В Гана и Уганда децата масово страдат от гастрити и се превиват от стомашни проблеми заради некачествената или недостатъчна храна“, казва Даниел.
Когато се завръща след първата си мисия, той си дава сметка колко малко е нужно, за да се направи едно африканско дете щастливо. А децата там му се отблагодаряват по много мил и трогателен начин. Наричат го с любов „Грижовното мече“. Изненадват го с българско хоро. Разучават и още няколко наши танца, в чиято хореография талантливите африканчета добавят свои си орнаменти, а също и няколко от най-популярните и хубави български песни. Вълнуващо звучат на един доста добър български език изпълнените прочувствено и с патос „Горда Стара планина“, „Облаче ле, бяло“, „Моя страна“, „Една българска роза“.
Uncle Dan
За всичките стотици африканчета българинът е просто Uncle Dan, или чичо Дан. „Тези дечица се радват най-много на дъвка, бонбонче, безалкохолно, сладолед - неща, които получават много рядко и като им ги дадеш, крещят от радост - споделя Дани. - Но много по-ценен е емоционалният контакт със сирачетата.“
Даниел е на 42 години. Рано е станал баща, синът му Дани вече е студент. Не би се върнал отново в банковия сектор, дори и да му предложат ръководна позиция. „Моето място е там, на „бойното поле“, при децата. А и те често ме питат кога отново ще ме видят. Харесва ми да виждам радостта в очите им. Показват ми колко малко е нужно, за да сме щастливи... ама истински и неподкупно щастливи“, казва доброволецът.
