- Г-жо Коен, задочния спор между вас и проф. Вили Лилков относно да има или не паметник на някогашния кмет на София инж. Иван Иванов продължава. Защо се стигна до това?
- Нямам никакво желание да продължавам този спор, най-малкото защото няма за това някаква вина. Аз най учтиво помолих проф. Лилков да преразгледа предложението си за поставяне на паметник на инж. Иванов. Но той продължава да пише в социалните мрежи, че аз съм била машата, пък някой главата и т.н. Не искам повече да наливам масло в огъня. В край сметка всичко решава Столична община. Искрено се надявам г-жа Йорданка Фандъкова, която е едни разумен човек, да отмени поставянето на този паметник.
- Що за личност според вас е бил инж. Иванов?
- Още преди 6 години публикувах материал за него във вестник „Уикенд“. Той е бил наистина много добър хидроинженер. Тук ще отворя една скоба – по това време България е имала има много добри инженери, завършили в най-престижните тогава технически университети на Виена, Мюнхен, Берлин, а до Първата световна война - и в Санкт-Петербург. Сред тях е и Иван Иванов. Но аз има предвид не инженера, а кмета Иванов. В този ред на мисли се изненадах и от това, че на него именно като кмет проф. Лилков е приписва и построяването на Рилския водопровод. Само че това е станало по времето на кметството на генерал Владимир Вазов, а инж. Иванов е бил технически ръководител на строежа. Същото важи и за твърденията на проф. Лилков, че е назначен за кмет от Кимон Георгиев, а не от царя. Да, предложението е негово, но царят, е този който подсилва указ 210 за назначаването на инж. Иванов за кмет. В крайна сметка нормално е Иван Иванов да е германофил-завършил в Германия, оженил се е за германка. Може да е заблуден, може да е всичко, но фактите са си факти. Има десетки документи за неговите политически пристрастия, просто е смешно да се спори по този въпрос. Аз открих дори стихотворенията му, писани през войната и НЯКОИ публикувани в „Зора“ които са яростно оплюване на западните съюзници. Нарича евреите чифути, гаври се с Чърчил по най-вулгарен начин. Просто си е излял душата, както се казва. Именно с него Комисарството по еврейските въпроси съгласува заповед за въдворяване на евреите от София в гето, след което те са изхвърлени от домовете им и въдворени в определени от него улици, където семействата обитават една стая и нямат прави да излизат в града, подложени са на ужасни ограничения и липса на храна. Иванов определено е фен, както се казва днес, на Хитлер. Той е единственият поканен лично от него на рождения му ден, за който случай кметът написва хвалебствена реч, публикувана и прочетена по радиото, и лично носи подарък на фюрера в Берлин. Мисля, че тези факти са достатъчно основание да бъде заподозрян в гореща привързаност към нацизма, както и действията му да бъдат определени като антисемитски. Неслучайно и проф. Александър Оскар, като председател на ЕОБ „Шалом“ се е срещнал с г-жа Фандъкова, за да я убеди че този паметник е неуместен. И за мен е просто непонятно защо проф. Лилков не влезе в диспут с Шалом и Бней Брит, а с мен. Аз изразих несъгласието си за издигане на този паметник не като еврейка а като българска гражданка. Всичко това съм го писала преди 6 години. Но явно подцених проблема .Не исках да се конфронтирам с проф. Лилков, защото смятах, че няма достатъчно исторически познания и информация. Но това някак си се вписва един общ процес за изпиране на историята. Повдигнатият от мен дебат преди 5 години относно личността на Иван Иванов може би ще завърши с успех на инициативата за негов паметник. Явно историческите факти отстъпваха пред някои обществени тенденции.
- Какво имате предвид?
- Става въпроса за периода 1934-1944 г. Когато цар Борис III се ориентира изцяло към нацистка Германия. Той си има определееи цели. Известно е, е че той постепенно заменя военните ОТ “ Звено“и ги изхвърля, защото те са републиканци и с ориентирани към Франция и Югославия и ги заменя с германофили. Така става и с Димитър Пешев, който през 1936 г. като министър на правосъдието отказва да потвърди смътната присъда на Дамян Велчев. И поставянето на паметници е част от този опит за ревизия на историята. Както и прословутия Луков марш .
Генерал Луков е влизал, зад гърба на цар Борис в преки контакти с Гьоринг, а убийството му е използвано за разпалване на антисемитски страсти. Въпреки че името на един от атентаторите - Виолета Якова, става известно чак през лятото на 1944 г
- Има ли възраждане на антисемитизма в Европа?
- В Западна Европа определено не, поне на класическия антисемитизъм. Разбира се, има отделни радикални елементи, но срещу тях мерките са много твърди и юридически регламентирани. Само преди няколко месеца в Швейцария осъдиха автор на антисемитски постове във Фейсбук на 3 месеца поправителен труд и голяма глоба. И то за далеч по умерени, отколкото тези които получавам аз - да отида в Аушвиц и какво ли още не. За съжаление у нас след 1989 г се забелязва това явление. Подеха го бивши легионери и други възродени ултранационалистически организации, отпечатаха се антисемитски книги, включително от Волен Сидеров. Ще бъде жалко, ако повдигнатият от мен дебат преди 5 години относно личността на Иван Иванов завърши с успех на инициативата за негов паметник.
- На какво се дължи това?
- Отхвърлянето на комунистическия период в Източна Европа бе съпроводено с една идеализация на предходния такъв, което неизбежно доведе и до опит за оневиняване на действията на режимите на на тези страни през Втората световна война относно Холокоста. Това важи не само за България, за което вече говорих, но също и за Румъния, където диктаторът Антонеску изселва евреите в т. нар Транснистрия -днешното Приднестровие, временно окупирано от Румъния по време на войната, от където те са изпратени в лагерите на смъртта в Полша. А в Хърватска режимът на Анте Павелич устройва собствен Холокост, унищожавайки 25 000 евреи в концлагера Ясеновац. Хърватска и Румъния обаче направиха официални декларации, с които признаха своята отговорност.
- Защо все пак бяха спасени българските евреи, макар и само тези от „старите граници“ ?
- В България по това време се борят две тенденции в общество - между привържениците на нацистка Германия и тези на западните демокрации като Атанас БУРОВ, професор Петко Стайнов, Никола Мушанав и много други, които не са споделяли антисемитизма. Голяма е ролята на Софийски митрополит и бъдещ екзарах Стефан и разбира се на Димитър Пешев. Още през 30 те години, той като адвокат защитава отделни български граждани от еврейски произход от антисемитски атаки. Най-ярък пример за това е делото, заведено срещу кюстендилския журналист Почеканов. Със спонсорството – забележете, едновременно на местните комунисти и ратници ( крайно дясна организация с нацистки уклон от 30 те години- б.р) той издава някакво вестниче, в което непрекъснато пропагандира антисемитизъм. В една от статиите си той обвинява В антибългарски действия Жак Асеов - един от големите тютюневи фабриканти, създал и вестникарски холдинг. За него той построява сградата на ъгъла на бул.“Дондуков“ и „Васил Левски (бившата печатница на в. „Труд“, днес посолството на Кралство Дания). Димитър Пешев спечелва делото за клевета, заведено от Жак Асеов, а присъдената сума от 1 млн. лева е дадена за благотворителност. Именно Димитър Пешев повежда акцията за спасяване на българските евреи през 1943 г. Той е истинският мъченик на демокрацията. Защото въпреки това Пешев през 1945 г. е осъден от Народния съд на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемитизъм“. И едва след застъпничеството на евреи, имащи влияние в правителството, доминирано от Българската комунистическа партия, е освободен след 13 месеца. Делото на Димитър Пешев е почетено с дърво на негово име в Гората на праведниците в Ерусалим, но личността му все още е недооценена у нас. За всички тези неща съм разказала в последната си книга “Спасение, гонения и холокост в царска България (1940-1944)”която ще излезе и на английски език.
Това е тя:
Родена е София
Завършва „Пиано“ и „Музикознание“ в Българската държавна консерватория, а след това е докторант по история на музиката в Утрехт, Нидерландия.
През 1990 г. е избрана за депутат в VII велико народно събрание от квотата на СДС.
Посланик в Белгия, Люксембург и ЕС (1991 – 1993), Белгия, Люксембург, НАТО и ЗЕС (1993 – 1996), Швейцария и Лихтенщайн (1997 – 2001).
През ноември 2014 г. заедно с Милена Фучеджиева и Виктория Бисерова възражда Клуба на българските писателки.
Автор е на редица книги, посветени на историята на музиката, романи и за Холокоста
Константин Събчев
