- Г-н Стойчев, как оценявате шансовете да се формира кабинет в 50-ото НС и коя е най-удачната формула за това, въобще има ли такава?
- Минимални са вече шансовете за формиране на мнозинство и за излъчване на кабинет, предвид това как се разви ситуацията с предишните два мандата. Не вярвам с третия мандат да е възможно намирането на решение.
По-скоро третият мандат може да бъде използван за забавяне за малко на предсрочния вот, за да не са съвсем в началото на есента, а да се избутат за края на октомври или ноември. Иначе няма да има хоризонт за формиране на мнозинство.
- А кой трябваше да направи компромис от всички формации в НС, за да се стигне до управление?
- Аз не виждам склонност за компромис. В предишния парламент ГЕРБ-СДС направиха този компромис и се съгласиха кабинет да се направи с втория мандат на ПП-ДБ. Приеха всякакви условия, включително да са само с един министър. В настоящото НС видяхме, че от отсрещната страна няма такова намерение. ПП-ДБ излязоха с декларация за законодателна програма, за която имаше подкрепа и в предходното НС – не само от ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, но и от ДПС.
Сега поставянето й като условие не е търсене на компромис, а търсене на комуникация със собствените избиратели. В този парламент, който и да направи компромис, с каквото и да направи компромис, трудно се формира мнозинство. Затова най-логичният изход и най-чистото решение е да се отиде към предсрочни избори. Тук вече основният въпрос е около коя дата да са те, за да се потърси възможно по-висока активност. Избори през септември, особено в първата половина, не вещаят висока активност. След 15 септември времето е по-добро за правене на избори.
- Какво би се променило в картината при нови избори? Как биха променили разпределението на силите и няма ли същите формации да бъдат поставени пред ситуация да правят същите компромиси, а да не са готови за тях?
- Не е много сигурно. В това НС се появи „Величие“, която никой не очакваше. Бързо се разпадна парламентарната им група, но имаше много конфигурации. Имаше опции за коалиция между ГЕРБ-СДС, ДПС и ИТН или „Величие“. Или друга подкрепа. Тези сценарии не се осъществиха, но това не означава, че са били невъзможни. В следващото НС не е ясно колко ще са парламентарните групи.
Обикновено в нашата избирателна система те са между 6 и 8. При конкретната конфигурация от партии е възможно съставянето на правителство. Още повече че ще се носи багажът от този 50-и парламент. Когато той се е провалил заради невъзможността за мнозинство, в 51-вия парламент ще има и този аргумент: „Сега вече трябва да формираме такова“. Така се случи и в 49-ото НС, което последва неуспешното 48-о. Тогава ПП-ДБ не искаха под никаква форма да си сътрудничат с ГЕРБ и не подкрепиха техния мандат. Затова в 49-ото НС направиха коалиция с аргумента, че трябва да се излезе от патовата ситуация. Може същото да се случи и в следващия парламент.
- Т.е. вие давате по-големи шансове на следващото НС да формира кабинет.
- Да, в следващия парламент ще има по-големи шансове за правителство. И един от аргументите за този успех ще бъде провалът на сегашното НС. Има модел на цикличност последните няколко години. Едно НС излъчва кабинет, другият се проваля, после следващият излъчва. От 2021 г. все така се получава.
- А как се излиза от такава цикличност?
- Докато не надделее някакъв лагер. Не ясно какво ще се случи с ДПС. По-скоро неизвестните идват оттам. Но видяхме, че ако ги групираме силите и търсим логика, то логичното е някаква колаборация между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Те имат основа, върху която да стъпят и да формират ясно мнозинство. Всичко останало са плаващи пясъци – малки формации, които бързо се разпадат и цепят, имат ниска електорална подкрепа.
Екзотика е, че може да се стъпи върху платформа на „Възраждане“ да се формира такъв тип устойчиви отношения. Най-устойчиво би било сътрудничество между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ след вота. Това обаче изисква промяна в комуникацията и нагласите на политическите лидери и електората. Последните трябва да приемат това като дългосрочна опция, а не просто като временно решение. Подобна коалиция в момента е еднакво проблематична както за избирателите на ПП-ДБ, така и за тези на ГЕРБ-СДС.
Всичко това трябва да се преодолее на базата на честен разговор и партньорство. Всички опции извън това изглеждат много несигурни. До преди 2 седмици имаше опции за стабилно мнозинство и сътрудничество между ГЕРБ-СДС и ДПС. Това вече не е възможно предвид ситуацията в ДПС. Каквото и да се случи на следващите избори, надали ГЕРБ-СДС ще може само с още един партньор да формира устойчиви отношения. Обратното също – няма да е възможна устойчива коалиция, която да изключва ГЕРБ-СДС.
- В следващия парламент ще има по-скоро надграждане на сглобката, а не нейното повторение, т.е. осъзната коалиция.
- Да, каквото се очакваше да се случи и сега. Такъв бе и апелът на самия Бойко Борисов след изборите. Това обаче бе отхвърлено от ПП-ДБ с мотива: „Ние го имахме, вие защо го съборихте“. Там има някакъв вид травма и обида, която трябва да бъде преодоляна. Процесите бяха скоростни и Николай Денков сам подаде оставката на кабинета, преди да има изработен механизъм как ще се продължи с ротацията.
Никой не я искаше тази оставка. Нито имаше форсмажор, нито имаше политическа логика да се случва тогава. Имаха различни спорове, но те трябва да се превъзмогват, за да се продължи напред. Кой е виновен, че се е счупила предходната коалиция, не решава сегашната криза. Ако искаме постоянно да търсим вина, сами се затваряме в спирала от взаимни обвинения.
Сглобката в някаква конфигурация може да бъде успешно продължение в следващ парламент, особено ако ДПС е без Делян Пеевски. Това ще бъде аргумент за ПП-ДБ да влязат в подобен тип разговори и мнозинства. В момента моделът „Пеевски“ е това, което беше Иван Гешев в предишното НС. Тогава той бе махнат, за да се случи сглобката. Ако ДПС се освободи от Пеевски, това би било мотив ПП-ДБ да се включи в мнозинство с ГЕРБ и ДПС в следващ парламент.
- Коя от партиите в НС има най-големи шансове да получи третия мандат?
- ИТН. Предложенията на „Възраждане“ са екзотични. При консултациите те имаха конфликт с президента Румен Радев. В БСП нещата са разпаднати. Ако държавният глава даде мандата на БСП, той ще бъде заложник на вътрешните им проблеми. Така остава ИТН, които в момента са без вътрешни сътресения и традиционно имат добри отношения с президента.
Не виждам друго възможно поле. Радев не е длъжен да дава обяснения кого ще избере, но най-вероятно ще даде третия мандат на ИТН. Те трябва да търсят подкрепа от онези партии, които самите те не подкрепиха – ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Но това, което могат обаче да направят, е да се договорят с президента, да задържат мандата известно време и изборите да са през октомври или ноември, а не в разгара на отпускарския сезон.
- Заговорихте и за ДПС. На какво се дължи сблъсъкът на двете крила в движението?
- Трудно може да се каже каква е причината. В един такъв семеен раздор не може единият да е изцяло бял, а другият да е изцяло черен. И досега не чухме обяснение защо почетният лидер на ДПС Ахмед Доган промени своята позиция по въпроса с подкрепата за кабинета на ГЕРБ-СДС. Оттам тръгна и разривът в ДПС, което бе последвано от писмото на Доган.
Това идва само 4 месеца след като самият Доган препоръча Делян Пеевски да бъде избран за съпредседател на ДПС. В ДПС очевидно е имало напрежение срещу Делян Пеевски и в партията той е бил търпян заради протежирането му от Ахмед Доган. Можем само да спекулираме какви са им отношенията, а такива се правят много. Големият въпрос е защо Доган си промени отношението към Делян Пеевски. В това е разковничето, но ние не знаем отговора.
- Имаше временно затишие, но в края на седмицата станахме свидетели на изостряне – младежите на ДПС влязоха с адвокат в централата, а през уикенда се срещнаха лично с Доган. Вие кога очаквате да настъпи успокоение в тези отношения?
- Трудно е да се каже. Трябва да се събере Централното оперативно бюро, за да вземе решение. Делян Пеевски обаче от миналата седмица казва, че това за него не е тема. Сагата най-вероятно ще опре до съда - кой е легитимен представляващ ДПС. Предполагам ще се проточи във времето. Истинската развръзка ще опре при регистрацията на листите за вота. Важно е кой ще ги регистрира.
В чисто електорално отношение и относно структурите на движението партията е с Доган. Единственото, което Пеевски може да направи и може да разчита, е да има контрол над регистрацията на листите и кой ще бъде депутат в следващото НС. Това ще мине през съдебен арбитраж. Не вярвам Пеевски да отстъпи, особено след като вече е влязъл в конфронтация с Доган и с цялата партия.
- Представители от ДПС вече не изключват варианта да се явят като две различни партии на изборите. „Новото начало“ ще изгрее ли на хоризонта?
- Ако „Новото начало“ е нова партия и се регистрира като такава, то няма нищо лошо. Даже това ще катализира по-бързо кризата. Какви ще са перспективите за успех е друг разговор. Но аз не виждам Пеевски да има подобни намерения. Той защитава тезата, че е председател на ДПС. Ако има две листи, то „Новото начало“ няма да бъде второ ДПС, а нещо като ДОСТ и съвсем нова партия. Това обаче ще означава, че Пеевски се е отказал от председателския пост.
- В БСП също вървят опити за консолидация, ще успеят ли левите да се обединят за вота или отново ще си останат раздробени?
- Там въпросът е на електорално оцеляване. Лидерството на Корнелия Нинова доведе партията до това положение и се потърси изход от ситуацията. Няма да се стигне до такъв тип разрив като в ДПС. Явно и там ще се търси вид съдебно решение.
- До края на следващия месец се очаква решението на КС за промените в конституцията. Възможно ли е след това Радев да се превърне отново в общия враг, особено ако се върнат текстовете за служебните кабинети?
- Не е ясно какво ще се случи. Ако съдът отхвърли промените в основния закон като противоконституционни, ще се потвърди тезата на президента, който бе техен основен критик. Дали ще го превърне в общ враг е друг въпрос. Самият президент трудно би могъл да мобилизира срещу себе си политическо действие, защото не е участник в политически избори. Нито има президентски вот, нито е направил партия, която да се яви на вот.
За общ фронт срещу него може да говорим, когато му свърши мандатът и тръгне да се занимава с партийно строителство. Дотогава различни партии ще го използват във вътрешнополитически аспект. В момента Делян Пеевски се легитимира като участник в голямата политика чрез критиките си срещу Радев. Останалите партии имат други форми за мобилизация. ПП-ДБ се легитимират чрез декларациите си. ГЕРБ не им трябва противопоставяне с президента, те не го и търсят, още повече по темата за конституционните промени.
- Трябва ли да се върви към промяна на избирателната система и това ли е начинът да се борим с ниската активност?
- Ниската активност не е функция на избирателната система, а на качеството на междупартийната конкуренция и какво предлагат партиите на избирателите. Избирателната система има отношение към това как се формират мнозинствата в НС и може да дава предимство на една партия или друга. Това е дилемата между пълната пропорционалност и пълната мажоритарност.
Нашата система дава представителство на широк набор от политически платформи, което е по-добрият вариант за такова хетерогенно общество като нашето, където има много групи. Това, че партиите не са способни да формират коалиции помежду си, не е проблем на избирателната система, а на техните отношения. Аз не препоръчвам да се пипа избирателната система, още повече в условия на нестабилност и неяснота кой носи отговорността. Ще стане същото като с конституцията. Ако трябва да наложим волята на една партия и затова трябва да променим избирателната система, ще стигнем до проблеми.
Затова призивът ми е да не се променя избирателната система в никакъв вариант, особено с гръцките екзотики. Там гласуването е задължително. Там нямат проблем с активността, а обществото се разделя и не може да се формират еднопартийни мнозинства. Ако ние кажем, че трябва да има еднопартийно мнозинство в НС, то това означава да дадем на ГЕРБ пълно мнозинство. Ако зададем така въпроса, ще получим отрицателен отговор дори и от ГЕРБ. Ако те имат такова мнозинство и излъчат правителство, то на третия месец срещу тях ще има протести. Това ще доведе до още по-голям електорален спад и удар. Никой няма нужда в българската политика да му се дава служебна победа.
Това е той:
Завършил е политология в Централния европейски университет в Будапеща
Ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии
Преподавател по анализ на политическия риск в катедра „Политология“ на СУ „Св. Климент Охридски“
Тихомира Михайлова
