- Г-н Димитров, спасителите от аварийното звено на Столична община бяха първи на терен в с. Каравелово, как започна за вас акцията?
- На 1 и 2 септември имахме генерална репетиция за международно учение в Черна гора. Ние сме единствената община с подобно звено, другите 17 страни участват с техните министерства, с най-добрите им екипи в Европа. Учението в Черна гора започва на 10 октомври, то е за търсене и спасяване след земетресение с координацията и помощта на Европейския съюз. На 2 септември тренирахме на стадиона в Кубратово. Бяхме разпънали лагер с цялата техника, с която ще участваме в Черна гора. В 10 часа бяхме поканили медии, командването на въоръжените ни сили. Дойдоха зам.-началникът на отбраната ген. Илиев и главнокомандващият ВВС.
- Но как разбрахте за бедствието и кой ви изпрати да помагате?
- Висшите военни разгледаха техниката и вече приключвахме мероприятието, когато започнаха да ни звънят телефоните. На мен ми се обади гл. комисар Николов с искане да отидем в Карлово с екип от алпинисти, обучени хора за спасяване в бързи води, тъй като имаме алпийски отряд с лодки. Така от Кубратово ни трябваха 10 минути да се мобилизираме и да тръгнем към Карлово. Беше ни предложена помощ с хеликоптер и самолет, тъй като при нас бяха главнокомандващите на военните сили, но за зла беда в Граф Игнатиево имаше гръмотевична буря. След около час и половина вече бяхме в село Каравелово, където ни чакаше гл. комисар Николов и началникът на отбраната ген. Евтимов. В момента там бяхме само ние, екип от 11 души. Започнахме веднага да спасяваме хора с лодката от другата страна на реката. Там имаше голяма опасност къщите да се срутят. Водата течеше със скорост 80 м/сек. и отнасяше кирпичени стени на някои от постройките. Една стена се срути съвсем до нас, но ние започнахме с малката лодка без двигател да изкарваме хора от къщите. Първите, които извадихме – жена и дете, след това общо 18 души извадихме с лодката. Направихме тролей и извадихме още 8 души. Това също беше много трудно, защото почвата в този район е твърда като бетон. Когато стъпиш в тинята, там ти остава ботушът. Трудно е да се направи дори и крачка. Беше изключително сложно да извадим хората, които стъпваха в наносите, вадихме ги с въжета. Пренасяхме ги с носилки. Нашата носилка се ползваше най-често. На 3 септември сутринта изкарахме четири жени, трудно подвижни, с носилки през проход, който направихме, водата вече беше паднала. Успяхме да преминем и от другата страна на реката. Имайте предвид, че три големи масивни моста бяха отнесени и разрушени от придошлата вода.
- Как преценихте риска в такава сложна обстановка?
- Нашите хора са много добре обучени. Всички имат сертификати. Техниката, координацията и желязната дисциплина при нас са показателни за успеха. Мисля, че ние сме над нивото на полицията и пожарната. Едно ниво над тях сме по координация и комуникация. Дисциплината е стройна и ясна и хората, които работят при нас, се обучават непрекъснато във всички видове спасяване, затова са добри. Рискът беше много голям, но ние сме го преценили. Единствената лодка, която влезе първа в Карлово, беше нашата. Тази лодка можеше да я завлече реката и да я намерим чак в село Баня. Реката беше разлята на 20-30 метра широчина. Течението беше 80 м/сек., много силно и постоянно влачеше дънери, което е много опасно. Бил съм при наводненията в Мизия и в Аспарухово, но това в Карлово беше по-страшно и от двете. Обстановката тук беше по-опасна, защото имаше бързо течащи реки, в тях не могат да влязат хора, които не са обучени.
- Кои бяха най-драматичните спасявания?
- На третия ден спасихме една жена на 92 години. Тези хора са били някъде на покрива. Стояли са без храна, вода и най-необходимото. Имаше жена диабетик, останала без инсулин. Аз съм диабетик на инсулин и знам какво е да останеш без медикамента, изпада се или в хипогликемия, или в хипергликемия и без инсулин умираш. На тази жена й оставаха 15 минути, преди да приключи жизнения си път. Занесохме й инсулина. Костваше ни риск, но спасихме живот. Имаше и дете на 1 година, което не беше яло 24 часа, едно денонощие, и на него му доставихме храна и най-необходимите неща. Ситуацията беше много опасна, защото реката с изключително бърза вода, носеща клони, раздели няколко къщи и ги откъсна от света. Те се оказаха на нещо като остров. В Богдан ситуацията беше подобна, селото беше оградено от двете страни с реки. Там за щастие имаше 100 военнослужещи, кметът на Карлово беше там и хората имаха морална подкрепа, не бяха изпитали ужаса от Каравелово.
- Бедствието е драматично, но слава Богу няма жертви. Смятате ли, че това е късмет?
- Водата още не се е оттекла. Има срутени къщи. Тепърва ще се гледат пораженията. Няма хора, които да се издирват, поне такава е информацията. Тук трябва да кажем нещо важно. През 2011 г. България закри „Гражданска защита“. 14 години повтарям, че тези неща се случват, защото не се изпълняват дейности по превенция на коритата на реките. На бюрото ми има списък с места със затлачени корита на реки и дерета. Кметът Йорданка Фандъкова ми е възложила задачата да се грижим за тях. Отбелязани са всички места с отпадъци, паднали дървета, затруднена проходимост. Това го правим целогодишно и така се прави превенция. Общините, местната власт трябва непрекъснато да следят. Аз за втори път ходя в Карлово. Първия път помогнахме за техникума в града, беше се наводнил, защото и там имаше затлачено дере с отпадъци, без да е изчистено, да е направена корекция. И президентът Радев каза на всички, които бяхме в Карлово, че звено като нашето, което г-жа Фандъкова направи с разбиране за необходимостта, е изключително полезно и трябва да има такива в цялата страна. В София валят дъждове, при това по 100 литра на кв. м. Имало е и наводнения. Имало е скъсана дига на „Напоителни системи“ и при нас. Ако се беше излял в същия обем порой като в Карлово, и ние щяхме да потънем. Това се случва и в много европейски градове, когато дъждоприемните шахти не могат да поемат дъждовната вода. Представете си, че сте забравили чешмата отворена вкъщи и каналът не може да поеме струята и започва да прелива. Така се случват и наводненията. Честно казано, като тръгвахме към Карлово, не мислех, че ще спасяваме хора. Все пак събитието е на почти 200 км от София. Обаче се наложи да правим точно това. 41 души ние извадихме от къщите.
- Какви хора са служителите в екипа на звеното? Доброволци ли са?
- В нашия екип няма доброволци. Всички са държавни служители, статутът им е главен специалист, старши и младши експерти. Ние знаем как се управляват кризи. Щатът за управлението на кризи се прави веднага след бедствието, не на 65-ия ден. Това е написано във всички учебници. При справяне с бедствията има три етапа, които трябва да се изпълнят. Първият е спасителни дейности на мястото на инцидента, когато те приключат, приключва и първият етап. Дали с хеликоптер или с лодки, или пеша, хората трябва да се спасят. Вторият е проверка на къщите и неотложно-възстановителни работи, тоест създаване на критична инфраструктура, ако можеш да изградиш мост. В третия етап се включват доброволците, които помагат за изчистване на къщите, но там, където комисията е видяла, че постройките са безопасни.
- Бяха ли уплашени хората, които спасявахте?
- Имаше възрастни хора, неподвижни, помогнахме на жена на 92 години. Хората бяха много изплашени. Притеснени бяха и за това, че нямаше връзка с тях. Тези, които спасихме, бяха много щастливи, че са живи, защото водата намира път навсякъде и може да те завлече и да се удавиш. На повечето хора беше оказана медицинска помощ от нашия екип. Имаме парамедик, който даваше информация за състоянието на всеки от спасените и помагахме за линейките. На 3 септември, освен че спасявахме хора, ни беше поставена задачата да осигурим и полицаите, които трябваше да направят оглед на къщите. Те се движеха с помощта на нашите спрейове с въжета. Ние се подготвяхме за учението, но не очаквахме, че ще трябва да приложим всичките си умения веднага в реална обстановка. Предния ден разигравахме сценарии за спасяване с декори, а веднага след това трябваше да се включим с реални действия в реална опасност.
- Кога и как е създадена дирекцията за аварийна помощ и превенция?
- Нашата дирекция е създадена преди 7-8 години. С г-жа Фандъкова гледахме репортаж в сутрешен блок по една от телевизиите, в който зам.-кмет на „Младост“ разказваше за паднал капак на шахта и че двама души са паднали в шахтата. Той подал сигнал, но му казали, че капакът ще се поправи след 6 месеца, тоест в това време може да паднат в шахтата още няколко човека. Бяхме изумени от подобна ситуация и тогава кметът реши да създадем екип, който да се занимава с превантивни мерки, като отворени капаци на шахти, необезопасени улични стълбове, оголени кабели, следи от пътнотранспортно произшествие – счупена мантинела, масло на асфалта и т.н. Като директор по сигурността аз създадох това звено. После задачите станаха много и беше създадена дирекция. Първоначално започнахме с един автомобил ОАЗ. Сега автомобилът ни е чисто нов и е в перфектно състояние. Тъй като съм завършил военна академия и медицинска академия, опитът ми като началник на тел. 112 и опитът ми в Министерството на здравеопазването допринесе да се развие това звено. Дирекцията е с численост 46 души. Постоянно на дневно дежурство има 10-11 екипа. Имаме парамедици със санитарен автомобил с цялостно реанимационно обслужване. Парамедиците са и алпинисти, а алпинистите с всички сертификати са 6, те участват във всички спасителни мисии в пресечени местности. Всички служители са обучени за оказване на първа помощ и за всякакви видове спасяване. Имаме и собствен полигон, в който обучихме над 5000 деца от четвърти клас. Наша гордост е този полигон със седемте си модула. В него е единствената класна стая, имитираща земетресение. И сега в Карлово президентът Радев попита всички дали са идвали на нашия полигон, защото е уникален и в него могат да се обучават деца и възрастни. Например посолствата на САЩ, Южна Корея, Чехия, Азербайджан и други са идвали на полигона. Освен земетресение там се пресъздава гасене на пожар, имаме декори, имитиращи ситуация за спасяване – срутена къща с дървета, подобна на тази в Карлово. Тренира се рязане на дърветата и спасяване на хората от къщата. Имаме воден басейн с наводнена къща, там се тренира спасяване с лодки. Обучаваме местната власт как се правят диги. На нашия полигон идват студенти от Академията на МВР, пожарникарите от 3-ти и 4-ти курс и части на МВР. Имаме и експерти, които се занимават с чиста превенция. Те наблюдават не само коритата на реките, но и дъждопреливните шахти, паднали дървета, участват в комисии за преглед на коритото на река Искър. Вече работи система за оповестяване при високи нива на реките. На монитор в центъра на дирекцията са отразени 30 точки, в които може да възникне проблем, и те се наблюдават непрекъснато.
- Как успявате да организирате цялата тази дейност?
- Това, за което съм се борил винаги, е независимостта. Всичко правим сами. Ние отиваме някъде, спасяваме и излизаме. На учението в Черна гора ще сме 36 часа сами. Но пак повтарям, цялото ни развитие и нивото, на което сме, нямаше да е възможно, ако г-жа Фандъкова не беше кметът, който гледа напред, разбира задачите и обръща внимание на превантивните дейности. Без нейното разбиране нищо нямаше да се случи. Обикновено казват, че нещата се случват лесно в София, защото има много пари. Обаче има и общини с по-големи възможности, които не развиват тези дейности, защото ги няма идеите. Ние имаме все по-често бедствени ситуация и това означава, че на темата с превенцията и спасяването трябва да се обърне специално внимание, така че, когато се случи природно бедствие, авария, земетресение, да има и светкавична мобилизация.
Това е той:
Красимир Димитров е роден на 30.12.1971 г. в Перник
Завършил е Великотърновския университет със специалност “Социални дейности”, бакалавър
Магистър от Медицинска академия – София, и магистър по национална сигурност във Военна академия “Г. С. Раковски”.
Работил е в Министерството на здравеопазването, бил е ръководител на център 112 МДПБА и началник на “Гражданска защита“ в София
Директор “Сигурност” в Столичната община и директор на дирекция “Аварийна помощ и превенция”
Награждаван е с почетен знак на София
Сияна Севова
