- Господин Венев, какви проекти подготвяне като туристическа организация?
- Най-важното, което искам да знае обществеността, е, че в Българския туристически съюз в ход е промяна, която да върне и да възстанови съюза на мястото, което заслужава и е бил 128 години. В рамките на тази промяна е работата ни по няколко направления. Първото е работата с младежта. Амбицията ни е да е възстановим Юношеския туристически съюз, който е съществувал до Втората световна война. Неговата цел е била да обучават младежта в туристическа сръчност и оцеляване в планината и как да се държат с природата. Искаме да го възстановим и да започнем да обучаваме както учещи се, така и по-възрастните, които не са минали през този вид обучение, като целта е да възпитаме младото поколение как да се държи в природата, в планината, къде да запали огън и да си опъне палатката. Какво да направи, като напусне бивака и въобще дали може да лагерува на това място. Също така при посещение на хижа какво може да очаква там, какви стандарти да се спазват, за да се запази природата, от една страна, а от друга, туристите да могат да пребивават спокойно и да се връщат заредени и щастливи в родните си места.
- Как ще постигнете това?
- В момента вървят няколко проекта в тази посока. Единият е образование навсякъде, където ние сме един от основните партньори на Министерството на образованието и науката. Идеята в този проект е участниците да получат знания, които ги няма в учебниците, благодарение на членовете на Българския туристически съюз и когато пристигне група от ученици и посещават някой район на България, нашите гидове ще им покажат и разкажат знания, които ги няма в учебниците. Говоря за легенди, природни забележителности, етнографски, архитектурни и исторически паметници. Друг наш проект е за детски лагери през лятото, които ще са обучителни. По време на тях учениците ще получават понятие за ориентиране, катерене, алпинизъм, пещерно дело, планинско спасяване, долекарска помощ, ще получат познание и опит във водния туризъм, как се облагородява природата. Също така как се прави туристическата маркировка, посещение на интересни обекти, игри и много други забавления ще има в тези лагери. Интересното при тях е, че учениците ще получават степен на квалификация, като на първия лагер ще имат първа степен, на втория – по-висока, и в един момент да обучават други свои връстници и близки в уменията, които са придобили при нас. Идеята е да възпитаваме в тези деца качества като дисциплина, морал, всеотдайност, патриотизъм. Ние преди няколко дни приключихме една от най-големите наши прояви, която е походът по стъпките на Ботевата чета от Козлодуй до Околчица, в която се включиха над 1600 човека от цялата страна. Много малко организации в България могат да направят такава проява, която да се случи. Всички участници бяха на платки и при една изключително строга дисциплина и лошо време с гръмотевици и дъжд за пет дни изминаха пътя на Ботевата чета. Предстои лагер за учещите се, който ще се състои на язовир „Копринка“ в Казанлък и очакваме над 500 участници да бъдат на този лагер. Там ще са най-добрите млади туристи с най-висока категория по ориентиране, алпинизъм, ще има много състезания и богата културно-развлекателна програма.
- Как всъщност се събират участници, как хората да разберат за вашите прояви, за да се включат в тях?
- В момента разполагаме с нашите информационни канали - сайта на Българския туристически съюз и страницата ни във Фейсбук. Имаме и напечатани много брошури, които носим и раздаваме на всяко наше мероприятие и фестивал. Имаме разговор с МОН, както и регионалните управления по образование (РУО), които да направят връзката с директори и учители по места.
- Планирате дигитализация на книжката, в която туристите събират печати и марки от 100-те национални туристически обекта. Докъде сте стигнали с този проект?
- В момента работим с наш партньор и другата седмица на 14 юни ще бъде обявен стартът на тази наша идея, която ще е вече факт. Това означава, че всички почитатели и последователи на движението „Опознай България“ ще имат възможността, когато посещават даден обект, да не носят хартиената книжка в себе си, а след като си изтеглят приложение, да могат да вземат дигитален печат върху дигитален паспорт, който ще притежават в телефона. Това ще се случва по следния начин, а именно, когато пристигнат на обекта, на място ще има табела с QR код и посредством приложението ще може да се сканира и едновременно с това чрез джипиес устройството ще бъде локализиран потребителят. Когато двете условия съвпаднат, ще се поставя дигиталният печат, който ще излиза на екрана на телефона. Веднага след това започва кратка анимация, на която едно човече разказва кратка информация за обекта.
- Колко ще струват печатите и дигиталните книжки?
- Дигиталните и тези, които съществуват на хартия, ще са абсолютно равнозначни. Печатите, ударени върху хартията, и дигиталните ще са с еднаква тежест. Въпреки всичко нямаме намерение да премахваме работата с хартиените носители. Причината е, че голяма част от нашите последователи и почитатели, които си търсят точно този традиционен начин за регистриране на посещенията в тези национални обекти. Книжките в момента струват 4 лева и 2 лева ще е марката за посещение на обекта. Тя дава право за участие в томбола за награди, има и два автомобила. За дигиталната все още не са разработени начините за получаване на тази марка.
- Ще има ли разлика между обектите в хартиената и дигиталната книжка?
- В момента в оборот са над 30 000 книжки за стоте национални обекта, които са издавани през годините с различни емисии. Съвсем скоро дори попаднах на турист, който има книжка от преди демократичните промени, в която например фигурира най-доброто ТКЗС или нещо такова. Реално стоте национални обекта не са точно 100, а са около 176 и са динамични. Причината е, че някои отпадат заради липса на интерес, а други се появяват и към тях има огромен интерес. Затова ние наблюдаваме много внимателно тази статистика и правим така, че да бъдат посещавани тези обекти, които са важни и са с културно и национално значение, за да може да поддържаме интереса към тях.
- Може ли да кажете кой е най-посещаваният обект през последната година от тези, които са вписани в книжката?
- За последната година все още нямам тази статистика, но най-посещаваните обекти в страната са паметникът на връх Столетов, по-известен като Шипка, и Мадарският конник в района на Шумен, в село Мадара. Не по-малко посещавани са Археологическият музей в София, Царевец във Велико Търново и други.
- Хижите са част от българския туристически продукт. Каква е ситуацията при тях?
- Това е друга наша много важна задача, приоритет е поддържане на материалната база в нашите планини. Тук работим в две направления: планински маркировки и хижи, заслони и туристически домове. В направление маркировки създадохме специален фонд, в който акумулираме средства от наши спомоществователи, наши поддръжници и част от приходите, които получаваме от обекти, отдадени под наем. Средствата, които се натрупват, ще бъдат използвани за маркиране на планински маршрути. Важно е нашите туристи да знаят, че маркировката в планината се прави по стандарт. Маркировката за пешеходни маршрути, за велосипедни, а предстои да се направи стандарт и за мотоциклети и в един момент ще се наложи за офроуд потребители. За пешеходните стандартът е следният, а именно две бели ленти, а по средата има цветна. Цветовете пък може да са само червено, синьо, жълто и зелено. Всички останали маркировки не са поставени от Българския туристически съюз и до голяма степен заблуждават туристите, които преминават по нашите планини. В момента предстои да се маркират основните пешеходни маршрути, които са три в България. Това е Е3, който е по-популярен като Ком - Емине, Е8, който води до крепостта „Мезек“ в Южна България и преминава през трите големи планини - Витоша, Рила и Родопи, както и Е4, който преминава през Витоша, Рила, Пирин и завършва на връх Славянка. Тези маршрути имат маркировка, но трябва да се приповдигнат, за да могат да бъдат разпознаваеми, защото особено по Е8 и Е4 маркировката не е добра, а тези маршрути се ползват много от чуждестранни и пешеходни туристи. Други популярни туристически маршрути са основно във високите части в Стара планина, Рила и Пирин, където местните дружества имат задължението да повдигат маркировката и да почистват пътеките. По високите части и към момента има много сняг и тази дейност още не е започнала, но след месец се очаква и там да има дейности.
- Колко хижи се стопанисват?
- Много е важно да се знае, че нашата идея, която има БТС, е да се въведе стандарт за хижите. То има такъв, но дълго време не е спазван. Съюзът е организацията, която може да прави категоризация на хижите. Тя е както при хотелите, но вместо звезди се поставят еделвайси. Идеята ни да има стандарти е с цел, когато един турист иска да посети дадена хижа, да знае какво да очаква там, тоест дали има храна или трябва да си носи, дали има интернет, тоалетна, ток и други. Голямото предизвикателство пред нас е да накараме държавата и институциите да обърнат внимание на обектите за настаняване, защото голяма част от тях, особено тези, които се намират във високите части на планината и в парковите зони, е невъзможно да бъдат възстановени и поддържани със средствата, които идват като приходи в туристическия съюз под формата на наеми на тези обекти. Да вземем за пример хижа „Грънчар“ в Русе, която все още не е отворена, а е вече средата на юни. Тъй като основните пътеки там са все още заснежени заради паднала лавина преди няколко дни. Хижарите все още не са се качили горе, за да подготвят обекта. Ние отваряме в началото на юни и за три месеца каквито и приходи да има от посещение на туристи в тези обекти, не можем да акумулираме такива средства, с които да си позволим какъвто и да е ремонт. Очакваме институциите като Министерството на туризма, Министерството на околната среда и водите, на регионалното развитие, на спорта да обърнат внимание на нашите молби и искания да се отпуснат средства за поддръжка на високопланинските обекти. Другият вариант е бавно да загубим тези обекти, а заедно с тях и този вид туризъм.
- Колко от хижите пустеят?
- За съжаление голяма част от обектите, които не се намират на основни туристичски маршрути, са със затихващи функции и няма интерес към тях както от туристите, така и от хора, които да ги стопанисват със или без наем. В момента има конкурси за избор на стопани за няколко обекта, предстои да бъдат обявени за всички, които са без управител в момента. Говоря за няколко места за настаняване в Троянския балкан, в района на Велинград, за хижа „Юндола“ също предстои да се търси стопанин.
- Каква е причината за липса на интерес към тези хижи, заради това, че няма туристи, не са достъпни или друго?
- Понякога тези фактори, които споменахте, са кумулативни. Когато един обект дълго време се е управлявал лошо и не е поддържан, започва малко по-малко да спира интересът към него и загива. Вследствие на това и туристите не ходят там и няма интерес към него. Но има много примери, при които, ако един обект се стопанисва добре, той получава нов живот и се развива добре. Мога да кажа за заслона „Ботев“, който започна от един навес, а в момента е един от най-посещаваните обекти. Част от хижите, които се намират в Пирин също имат добри стопани. Бих могъл да кажа, че „Мальовица“ е една от най-добрите ни хижи и е номинирана в две категории за най-добра.
- Колко от хижите са достъпни с автомобил?
- Преди около две седмици отворихме конкурс за хижа на годината и в него ние сме класифицирали обекти в няколко категории като една за място с достъп, а има и такива без автомобилен. Но има и спорове, тъй като някои хижи са достъпни с високопроходими автомобили, а други не. Много са хижите, до които достъпът с автомобил е органичен.
- Какви туристи посещават хижите?
- Нашите наблюдения са, че основните туристи, които посещават високите планини, говоря за Рила, Пирин и Родопите, са хора от морето. Много туристи има от Русе, от Силистра, Шумен, Варна и Бургас, които познават нашите планини. Има обаче и много туристи, които не познават културата за поведение в планината. Мога да дам за пример Седемте рилски езера, където се получава ерозия, също така и за района на връх Ботев. Нашата идея е туристите да вървят в маркираните пътеки, да ги обучим и образоваме. Също така смятаме да разработим маршрути за мотоциклети и високопроходими автомобил и тези хижи, които са труднодостъпни, да бъдат включени именно в тези маршрути. Вече имаме такива обекти и маршрути, това е хижа „Мургаш“ в района на Стара планина близо до София.
Това е той:
Роден е през 1966 г. в Шумен
Завършил е Висшия икономически институт и е учил „Анимация в туризма“ в Националната спортна академия (НСА)
Собственик е на фирма за спортни, фирмени облекла и конфекция
Председател на Клуба по ориентиране към НСА
Елена Иванова
