- Г-н Иванов, какви промени има в цените на основните хранителни продукти тази есен?
- През летните месеци цените на основните храни се стабилизираха, като от 30 април кривата със стойностите на едро буквално беше права линия. Имаше лек пик през август, но той се движеше в рамките на 1%. Тоест имаме разлика през летните месеци спрямо 2021 година в порядъка 23%, но към момента вече 24,5 на сто. Това, измерено в номинална стойност, е разлика около 2 лева в потребителската кошница. Цяло лято общата цена на потребителската кошница, която включва 27 основни хранителни продукти, закупени по единица, е на стойност 96-97 лева, към днешна дата е 99 лева, тоест има леко изменение с 2 -3 лева през последните 15 дни.
- Колко е поскъпнала потребителската кошница през тази година спрямо миналата?
- Разликата е 24,5 на сто спрямо стойностите на основните продукти през октомври 2021 година, което прави около 24 лева.
- Цените на кои хранителни продукти са скочили най-много за последната година?
- Ако погледнем по отделни продукти, при хранителните стоки шампион е захарта, която спрямо миналата година има увеличение със 75%. При фасула разликата е само 1%, а при ориза е 10 на сто. Брашното пък е скочило с 25 на сто, а олиото, маслото и яйцата – с 45%. При кашкавала има леко забавяне на ръста на цената му, като към момента е с 40 на сто по-скъп спрямо предходната година. Сиренето пък е скочило 58% спрямо нивата през 2021 година. Пилешкото и производните му, както и каймата са с 25% по-скъпи. При плодовете и зеленчуците ръстовете са по-умерени. Червеният пипер е с 5% по-скъп. Увеличение с 33% има при картофите заради поскъпването на торовете. При морковите ръстът е с 9 на сто, зрелият лук е поскъпнал с 28%, а ябълката е с 10 на сто нагоре за първи път от началото на инфлацията, въпреки че реколтата е добра. Друга стока, която е поскъпнала драстично, са бананите - с 34 на сто заради скока на цените на логистиката. Лимонът е с 10% нагоре. Гроздето е с 53% по-скъпо, но то е обяснимо заради по-високите разходи по прибиране и за торовете.
Като цяло средният ръст е с 24,5 на сто, като по данни на ФАО той е с 23 на сто, което означава, че пазарът в България се развива аналогично като световната търговия и в ЕС.
- Има ли намаление при някои храни?
- Понижение има при рибата, която е поевтиняла със 7 на сто, и при свинското, което се предлага с 2% по-евтино. Също така към момента краставиците от оранжерии са с 8% по-евтини, но доматите са поскъпнали с 11%. Зелето е поевтиняло с 6 на сто.
- Има ли луфтове при цените на някои от храните, вследствие на които може да се очаква намаление? Например заради по-ниската цена на газа за октомври, помощите за бизнеса за високите разходи за ток.
- Това, което го наблюдаваме като процес, е последствие от бурните темпове, които наблюдавахме през зимата, както и на паниката и страха за предстоящите студени месеци. Тепърва ще видим наместване на балансите, след като се разбере точно какво ще се случи. При всяко положение параметрите ще са по-различни от това, което се предвещава. С газа ще има доста по-умерен тренд. По отношение на тока и там има някаква относителна предвидимост и това, което се очакваше, няма да се случи. В момента пазарните индикации показват един доста по-нормален процес, по-стабилен и много добре обоснован от конкурентната среда. Общо взето, това, което се случва, е вследствие на взаимодействието между търсене и предлагане, тоест то влияе много повече, отколкото паниката. Не мога да отрека, че при търговията на дребно има едно презастраховане, един страх за това какво ще стане зимата по отношение на ресурси, по плащане на работни заплати, на осветление, разходи за реклами. Това доведе до един ръст при търговията на дребно, необоснован от цените на едро, в рамките на 6-8 на сто. Всичко това ще се уталожи, след като се разбере как ще се стиковат балансите през зимните месеци, и то по отношение на цената на енергийните ресурси. Има данни вече за договорените количества газ и няма да се стигне до тези апокалиптични прогнози, които се вещаеха през цялото лято. Общо взето, запасеността с продукти е доста добра. Имаме отлична реколта от зърно, с много високо качество, може би за последните 20 години най-доброто. Житото е над 6,5 млн. По отношение на олиото цената на международните пазари падна с над 1500 долара за тон. У нас има голямо предлагане и много добра реколта от слънчоглед – над 2 млн. тона. Преработвателният сектор е в добро положение и, общо взето, с цената на олиото и брашното не би следвало да има размествания. Даже има намаление с около 30 ст. за литър олио за последните 4 месеца. Естествено, пазарът ще се задържи заради негативните очаквания, но ще дойде моментът, когато ще видим реалната цена. При това предлагане на олио, няма как да очакваме някакви катаклизми. По отношение на продуктите от млекопреработвателните и месопреработвателните предприятия там всичко зависи от енергийния пазар. Ако се запазят сегашните параметри, ще има спокойна есен. Ако има някакъв тренд на покачване, ще е много слаб и няма да видим апокалиптична картина с непоносими цени за населението. Естествено и такъв сценарии има, но той може да се случи при крайно необичайни явления, при ескалиране на военния конфликт, но да се надяваме, че няма да се случи.
- Но защо цената на олиото все още е доста висока?
- Необходимо е известно време за балансиране, още повече разходите на малките обекти за работни заплати също нарастват. Има и момент на презастраховане заради страха от очакването какво ще се случи през зимата. Това задържа нивата на цените, но от друга страна, търсене няма и рано или късно цената ще тръгне надолу. По правило, когато има условия за сваляне на цената, то става по-бавно, отколкото, когато има повишение. В момента бихме казали, че има излишък от предлагане на олио и рано или късно цената ще тръгне надолу, но ако не се случи някакъв катаклизъм в енергийния пазар.
- Имаше ли отражение по-ниското ДДС върху хляба на цената му?
- По-ниският ДДС даде някакво успокоение на бранша, и то най-вече на малките производители. Но факт е, че към момента има намаление на цената на хляба, то се дължи на по-добрата реколта от зърно и масираното предлагане на брашно. Ако енергийният ресурс не се променя, на практика би трябвало да има още намаление на цената на хляба. Защото брашното поевтиня от ниво 1,45 лева за килограм до 1,32 лева за килограм в България, защото има много добра запасеност от зърно. Всичко зависи от стабилността на енергийния пазар, ако се запазят същите условия, не би трябвало да има никакъв проблем с предлагането на хляба и ще наблюдаваме същите цени през цялата зима. Много анализатори предрекоха апокалипсиси, но търговските потоци се наместиха според новите логистични условия, които са доста по-скъпи, но вече се наблюдава установяване на равновесно положение. Така наречената права линия при цените на хранителните продукти, която се наблюдава вече цяло лято, се наблюдава и в света като процес, не само в България. Пазарният принцип се оказа най-добрият регулатор и много от намесите на държавите по света не се оказаха най-доброто решение. Естествено, в секторите, които са много чувствителни, като животновъдството ще се наложи държавна намеса поради простата причина, че няма как, особено при включването на енергийните разходи, да издържат, особено при този ценови натиск. Особено при свинското, при това свръхпредлагане, ако не се подпомогне браншът в разходите, той може да си отиде. В смисъл да се намали много стадото, което не бива да се допуска.
- Такова намаление се случи и при производителите на плодове, след като един от най-големите изкорени градината си с ябълки заради масиран внос от Полша, Испания и Италия.
- Вносът от Полша не е конкурентен проблем, но има некоректни практики за внос от други държави. Що се касае до нашето предлагане, наистина е жалко при тази добра година градините да бъдат необрани заради високи разходи за прибиране на продукцията. Тук трябва да се обърнем към самия бранш да работят заедно, да използват възможностите на окрупняването. Начинът на пласмент трябва да се промени и да се преодолее народопсихологията, която ни пречи да работим заедно. Трябва самите производители да проумеят, че в техен интерес е да работят заедно, може би тези уроци от тази пролет показаха за пореден път, че трябва да излезем от този начин на мислене и че самият пазар изисква друг. Трябва и повече наука в производствените практики. Единственият начин за действие при тази жестока ценова конкуренция е като се направи окрупняване и съкращаване на веригите. Трябва нашите производители да се научат да работят заедно.
- Споменахте, че увеличението при храните е като това в ЕС, но като че ли при нас е по-осезаемо. На какво се дължи това?
- То се дължи най-вече на разликата между доходите на масовия гражданин на България и на Германия например. Като отделяш по-голяма част от доходите си за храна и имаш силно поскъпване при услугите и енергия, всяко едно помръдване на цените на храните създава това паническо усещане. Това, което прави нашето усещане за оскъпяване, е заради по-ниските доходи. Но за да настигнем доходите и да може да редуцираме ефекта от инфлацията, трябва да имаме масирано производство. Това може да реши проблема с доходите, като се дава все повече придадена стойност.
- И понеже си говорим за мерки за бъдещето на българските граждани, вие гласувахте ли в неделя и какво очаквате от новия парламент?
- Винаги гласувам, тъй като няма как един отговорен човек да не гласува. И искам да използвам вашата трибуна да се обърна към всеки един човек, че трябва да гласува, за да изрази своето мнение. За да създаде една обща енергия за решаване на един или друг проблем. Тези мантри, които вървят „Не е мой проблем!“, не е така, на всички нас е проблем развитието на обществото, на всеки един гражданин. И ако отиде да гласува примерно 90 на сто от населението, ще има съвършено различна картина. Най-вече да участваме в граденето на държавата, защото ако не искаме, тя няма да бъде изградена. Това, което очаквам, е да се прояви разум, в това тежко положение да не се проявява его. Трябва да използваме кризата и като начин за развитие, тъй като тя носи освен неприятности, но и възможности. Ние имаме доста широк потенциал особено в леката хранителна промишленост, производители сме на енергия. България може да се възползва от кризата, но всичко зависи от това да бъдем единни. И пак стигаме до клишето „Съединението прави силата“ - да, така е и това важи и за нашите земеделски производители. Трябва да се научим да работим заедно и ще получим ефект и България ще тръгне напред. Трябва да се вземат меки за решаване на глобалните проблеми на обществото, без да има политически различия. За тях винаги ще има време.
Това е той:
Роден е през 1971 година
Завършил е аграрна икономика в УНСС
От 1997 до 2000 г. заема последователно длъжностите експерт, главен експерт и ръководител на сектор, а от 2000 г. е началник-отдел "Надзор" в комисията
От февруари 2010 г. е член на ДКСБТ
От 20 май 2015 е председател на надзорния орган
Елена Иванова
