- Г-н Костов, Министерството на финансите пусна за обществено обсъждане промените в данъчните закони. Институтът на дипломираните експерт-счетоводители ще даде ли свое становище по тях?
- На този етап все още нямаме такова решение, но наши експерти са пряко ангажирани винаги с всички промени в данъчното законодателство и с регламентирането на най-сложните казуси и части от него. Има голяма вероятност да имаме становище, тъй като заедно с данъчните закони в комплекта има и промени в Закона за счетоводството, но все още нямаме финално решение по въпроса.
- Един от най-големите дебати предизвика предложението за т.нар. донос-бонус – при сигнал за укриване на данъци НАП да плаща 10% бонус от разкритите приходи. Може ли една такава система реално да заработи и в кои други държави тази практика се прилага?
- В самите мотиви към проекта за промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е посочено, че подобна практика има в САЩ и Великобритания. Това навежда на мисълта, че става въпрос за англо-саксонски подход в данъчното законодателство. Никой на този етап не може да оцени доколко това би било ефективно. Освен това трябва да се вземе предвид, че има доста ограничения по отношение на подаването на информацията. Имаме минимална сума, събрана в резултат на подадената информация, за да се изплати бонус. Този праг е над 3000 лева. Има специално изискване за минимална информация, която да посочи лицето, тоест сигналът не може в никакъв случай да бъде анонимен, защото тогава няма вариант как и на кого да се изплати бонусът. Има и ограничителни условия тази информация да не е от лице, което е служител на приходните администрации – данъчна или митническа. Има възможност, ако сигналът не е във вида, в който се изисква от ДОПК, той да се върне на лицето да го допълни и приведе в изисквания от закона вид. И за да се избегнат случаи на злоупотреба, при три подадени сигнала на неверни данни има предвидена глоба за физическото лице, което подава такива сигнали.
- Към кого е насочен този текст, кои най-често могат да бъдат лицата, които биха могли да подават такива сигнали?
- Става въпрос по-скоро за служители, сътрудници в компании, в които има сиви практики. Към тези лица е насочено.
- Може ли да влязат в този кръг хора, които подават сигнали за фалшива касова бележка или изобщо за липса на касов бон при покупка?
- Това също е възможно. Не е изключено като теоретична възможност според мен. Но става въпрос за системни нарушения и сиви практики.
- Има ли опасност въвеждането на такава практика да се превърне във възможност за разчистване на лични сметки?
- Винаги има такава опасност. Идеални текстове няма. Има предвидени защитни механизми, като административната санкция, за която споменах, но изкривяването на един механизъм е винаги възможно.
- С промените в Закона за данъците на физическите лица ще се задължат работодателите да подават към НАП информация за всички необлагаеми доходи, които изплащат, включително за командировъчните. Това няма ли да увеличи административната тежест?
- Това е огромна административната тежест. Не знам дали ще бъде прието в този вариант. Командировъчните и някои други доходи останаха извън кръга на деклариране за предходната данъчна година. Аз лично не съм привърженик на деклариране на всички необлагаеми доходи по чл. 24, тъй като това е огромна административна тежест за предприятията и счетоводните компании, които обслужват други търговци, когато счетоводството е аутсорсвано.
- Какъв е смисълът да се прави това?
- Смисълът е, че съгласно европейското законодателство в една администрация трябва да се събере информация за всички доходи на едно лице – облагаеми и необлагаеми от гледна точка енергийната бедност и енергийните помощи, които лицата имат право да получават. Тъй като само на база на облагаеми доходи не е справедливо да се определя енергийна бедност и правото за получаване на енергийни помощи.
- Какво общо имат командировъчните с това – те са пари, които покриват разходи на служителя да си върши работата?
- По принцип командировъчните са компенсация за извършени разходи. Но така или иначе, понеже са посочени като необлагаем доход, просто автоматично се пренасят в разпоредбата без това да почива на съответната логика.
- Доколкото става ясно от мотивите, идеята е и да се извадят на светло сиви доходи, плащани под формата на командировъчни. Това ли е целта?
- Ако се търсят сиви доходи, трябва да се докаже, че лицето не е било командировано или командировъчните са му изплатени в разрез на наредбата или не съответстват с изискванията за документиране. Това може да бъде установено с ревизия, а не с подаване на информация за командировъчните.
- Ако данъчните видят нещо съмнително, когато получат тази информация, те ще могат ли да правят на тази база ревизия?
- Ако имат анализ на риска, със сигурност биха могли да реагират – ако например на определен брой персонал има много извършени разходи за командировки. Но тук трябва да изтъкнем факта, че броят на командировките изключително зависи от бизнеса, който извършва съответното дружество. Всеки бизнес си има свои специфики.
- Друга доста спорна разпоредба е в някои случаи гражданските договори да се приравняват към трудовите. Експерти разтълкуваха това като увеличаване на данъчно-осигурителната тежест. Трябва ли по-подробно да се опише в кои случаи да става това?
- Съгласно едно решение на Върховния административен съд само инспекцията по труда може да обявява граждански договори за прикрити трудови. Правят се промени в два акта. Единият е Законът за данъците върху доходите на физическите лица, като се допълва дефиницията за трудови доходи и в точка 26 се казва „както и правоотношения, които по своя характер представляват наемане на работна сила, без да е сключен трудов договор“. Прави се и аналогична промяна в Кодекса за социално осигуряване. Целта според мен е ясна. При гражданските договори данъчната основа се намалява автоматично с 25% присъщи разходи и данъкът от 10% се начислява върху по-ниска сума. Осигуровките също се начисляват върху 1/4 по-ниска основа. Това е причината, поради която НАП прави тази промяна с цел да направи по-трудно заобикалянето на данъчно облагане в случаите, когато действително с граждански договори реално се наема работна сила. Характерът на гражданския договор трябва да предполага престация на краен резултат, а не предоставяне на работна сила.
- Кои са белезите, по които може да се прецени, че един граждански договор представлява наемане на работна сила?
- Например, когато има работно време, когато се вижда, че гражданският договор е сключен, за да се предоставя работна сила, а не краен резултат, който да бъде получен. Освен това има граждански договори, по които се плаща всеки месец, а не за точно определена услуга с точно определен краен резултат. Това са по принцип белезите.
- Тази промяна не влиза ли в колизия с решението на ВАС, което посочихте?
- Това решение на ВАС е взето, преди да ги има тези текстове. Не мога да кажа доколко решението на съда ще бъде съотносимо след тази промяна. Но след като тя се прави, вероятно то няма да е пречка да бъдат приложени тези норми, които да не дават възможност да се заобикаля данъчно-осигурителното право по този начин с фиктивни граждански договори.
- Промяна в начина на облагане на печалбата на банките също е доста спорна – те се приравняват към нефинансови предприятия, като обезценките на активи да не се признават за данъчен разход в годината на извършването им. Какво на практика означава това?
- Не мога да бъда категоричен. В крайна сметка при този режим банките се приравняват към всички останали предприятия, при които обезценката на активи се превръщат от данъчно признат разход в текущата година в данъчна временна разлика. Банките ще могат при определени условия да си ги признаят в по-късен етап, когато бъдат изпълнени изискванията на данъчния закон. Доколкото там се начисляват сериозни провизии върху кредитните портфейли, предполагам, че това е сериозен проблем за банковата система.
- Това увеличение на данъчната тежест за банките може ли да доведе до декапитализация?
- Според мен не, тъй като за счетоводни цели тези разходи се признават и в двата случая. Само не се признават за данъчни цели. Това ще увеличи просто данъчното облагане на банките за съответния текущ период.
- Тази промяна трябва ли да се съгласува с БНБ?
- Предполагам, че БНБ и Асоциацията на търговските банки имат позиция по този въпрос. Но ние все пак не бива с никаква категоричност да говорим за тези промени, тъй като те все още са предстоящи. Финалният вариант излиза в Държавен вестник. Не бива да има някакво напрежение предварително, преди да видим крайния резултат.
- Предвижда се нов данък за облагане на мултинационалните компании. На какво е стъпило това облагане?
- Стъпило е на европейското право относно корпоративното облагане в рамките на ЕС. Прилага се за компании, които имат обороти над 750 милиона евро. То ще бъде по-скоро изключение, а не често прилаган механизъм. Основното, което се предвижда, е да се облагат мултинационалните компании, когато ставката на данъка в администрацията, в която са били обложени, е по-ниска от 15%. Предвижда се допълнително облагане от ставката, по която са били обложени, до тези 15% данъчна ставка. Конкретните механизми са твърде сложни и ще бъдат прилагани спрямо много малък брой лица. Основното е, че се предвижда да не се избягва облагане от мултинационални компании, които ползват различни ставки в различни държави и да се въведе допълнително облагане.
- Може ли да се предвиди компании от кои сектори ще бъдат засегнати?
- От всички сектори, в т.ч. банки с чуждестранно участие, международни застрахователи и компании с огромен обем и мащаб на дейността.
ТОВА Е ТОЙ:
- Бойко Костов – регистриран одитор и председател на Института на дипломираните експерт-счетоводители в България за два мандата – в периода от 2011 до 2017 г. и от 2020 до 2024 г.
- Възпитаник на УНСС, специалност „Счетоводна отчетност на външната търговия“
- В професионалната му биография се включват длъжности като главен счетоводител и финансов директор във външнотърговски предприятия
- Има придобита следдипломна квалификация по „Бизнес администрация“ и специализации по одит във Франция и САЩ по съвместни програми със сродни професионални организации
- Автор е на над 10 книги и повече от 100 публикации по счетоводни и данъчни проблеми
София Симеонова
