- Г-н Парушев, какви са проблемите пред студентската общност, с които вие се борите?
- Първо искам да ви благодаря, че обръщате внимание на студентските проблеми, предизвикателствата и актуалните теми, които вълнуват общността. Тя винаги е изправена пред хубави моменти, но и пред трудности и те не са малко, затова бих си позволил да ви споделя няколко от тях. Една от тях е свързана със студентските стипендии, които в последните години не са увеличавани. Втората тема, която е изключително важна, е свързана с общежитията, ремонта, таксите и сумите, които заплащат колегите. Третата тема е свързана с леглодена и хранодена. Друга важна тема са студентските такси, не на последно място е токът, защото в момента се разглеждаме като промишлени предприятия вместо като битови потребители. Сред останалите важни въпроси са качеството на обучение и реализацията на младите хора на пазара на труда.
- По кои теми удряте на камък и преговорите не водят до успех?
- Ще започна от студентските общежития, защото това е темата, която най-много докосва и студентската общност, и родителите им. Първото нещо, от което се вълнува един млад човек, е в какви условия живее и мястото, където пребивава над 60% от времето си. През 2020-а имахме отпуснати 98 млн. лева за ремонт на студентски общежития в България. От тях бяха ремонтирани над 10 блока, но останаха десетина, които не бяха. В момента 4000 студенти не живеят в общежитията си, които трябваше да бъдат готови през 2021 г., в момента сме 2023-а, дори при някои не са стартирали ремонтните дейности, а където са започнали са по средата – например 4 етажа са направени, а останалите не са довършени.
- Каква е причината?
- Проблемът идва от това, че самите процедури, които бяха организирани от университетите, в някои висши училища бяха обжалвани в КЗК и след това във ВАС. Вследствие на това самите процедури, инженерингът, план-сметките бяха за 2020 г. Всички знаем за инфлацията, която след 2022 г. е 17% по официални данни на НСИ, а в строителния бранш говорим за близо 30%. Това поскъпване повлия мигновено на тези места, където закъсняха със старта на ремонта заради обжалването на процедурата. Има няколко засегнати – има във Варна, Пловдив, но най-вече засегнатите са в София. Това са УАСГ, Националната музикална академия, Националната художествена академия, УНСС, Техническият университет, НСА и др. Тези блокове вече трябваше да са приключени, някои от тях дори не са започнати, а в други в момента тече ремонт.
- За какво настоявате?
- Обърнахме се към министъра на образованието, към предишния парламент, в лицето на комисията по образование и наука, в момента сме писали до служебния премиер Гълъб Донев за отпускане на финансови средства за индексиране на договорите със 17%, или 10 млн. лева, за да може да бъдат завършени ремонтите там, където са започнали по-късно. Към момента фирмите не искат да продължат работа, защото са изчерпали средствата по план, някои са надвишили сумата с 15-30% и ако продължат, ще са на загуба. Методиката, която беше направена от МРРБ, е за 50% индексация. След разговори с университетите, които са провели преговори със строителните фирми, се стигна до извода, че 17% са напълно достатъчни, за да се довършат дейностите. Заради липсата на нов бюджет средствата не могат да бъдат заложени и отпуснати. Те рано или късно ще бъдат дадени, но няма време за бавене, защото есента пак ще дойде, задължително е настаняването на колегите в тези блокове през новата учебна година 2023/2024, а не студентите да живеят по квартири или в други общежития.
- Имате ли зелена светлина по темата?
- Чакаме отговор от Министерството на образованието и науката и също така от Министерския съвет. Ние предполагаме какъв ще е отговорът, но смятаме, че трябва да се подходи достатъчно сериозно, защото става въпрос за студенти. Няма как да бъдат оставени призрачни блокове и рано или късно средствата ще бъдат отпуснати и блоковете ще бъдат завършени, затова настояваме за по-навременна реакция.
- Как си обяснявате това, че студентите плащат промишлен ток в общежитията?
- Нямам конкретен отговор. Университетите се разглеждат като юридически лица. Съгласни сме с това, въпреки че те не произвеждат нещо, което после да продават. Ние не разбираме защо студентите трябва да плащат по-скъп ток, при условие, че на 30 м от тях има жилищна сграда със същите параметри, където електроенергията е 5 пъти по-евтина. Затова и колеги предприеха стъпка да не се връщат в общежитията и да компенсират чрез наема, който ще бъде по-висок, но сметката за ток ще е по-ниска. Има едно положително нещо – то е свързано с топлото време. Сумите не бяха високи за студентите, защото зимата като цяло не беше студена. Някои проверяваха всекидневно цената на небитовия ток, както и цената на нощната тарифа, такова действие бях свикнал да чувам за по-възрастната част от населението, а не за един млад човек да следи цената на тока в студентското си общежитие, за да се възползва от по-ниската цена.
- Къде са най-скъпите общежития?
- Това е въпрос на политика както на ръководствата, така и на студентските съвети дали в наема да бъдат включени режийните – ток и вода, или отделно от него. Средно наемът е между 50 и 100 лева, масовият е 70 без консумативите. През 2022 г. държавата отпусна близо 100 лева на студент за компенсиране на високите цени на тока. Там, където студентите плащаха тока си, държавата ги компенсира. Където токът беше включен в наема – там държавата не ги компенсира, а тежестта беше поета от университета. По-добър вариант е режийните разходи да са извън наема. Колегите са много по-сериозни и си правят сметки, когато плащат отделно тока и водата, а когато всичко е включено в наема, колегите проявяват безразличие.
- В началото на месеца Софийският университет вдигна наемите – това удари ли студентите?
- Има едно увеличение, което е на територията на СУ, но това не е нещо стряскащо, защото през последните години не са увеличавали наемите. На другите места повишаването се правеше плавно през годините. НПСС сключи споразумение със „Студентски столове и общежития“, които стопанисват няколко университета в страната – Габрово, В. Търново, Русе, Пловдив, Шумен, Стара Загора, и там няма увеличение на наемите. И там средно е 70 лева. В УНСС също няма увеличение, защото в последните 3-4 години увеличиха с малки темпове, с по 5-6 лева, наемите и няма необходимост от увеличение.
- Къде останаха общежитията в лошо състояние?
- На територията на страната има 150 блока, които могат да бъдат използвани от 50 000 студенти. Около 100 са в по-добро състояние от другите 50, които са в окаяно състояние. При първа възможност и Народно събрание ние ще поискаме в бюджета да бъдат вкарани допълнително 100 млн. лева, за да бъдат ремонтирани тези проблемни общежития.
- Обсъжда се повишаването на семестриалните такси, какви са настроенията сред колегите ви?
- До момента няма напрежение сред колегията, свързана с тези такси. Там, където го има, ще направим точния анализ и той е заради това, че университетите не са ги увеличили на база на предходните години. Всяка година има такова увеличение на таксите. В последните години увеличението е между 5 и 7% тази година средно е около 20%. В края на седмицата ще бъде свикан разширен изпълнителен съвет в Пловдив и тази тема ще бъде в точка първа, за да реагирам, ако се налага до 18.04.2023 г., когато изтича срокът за обществено обсъждане.
- Адекватни ли са днешните стипендии?
- Не, те са изключително ниски. Пак говорим за инфлацията. През 2020 г. минималният размер беше 70 лева, покачихме я на 85 лева, а максималният стана от 150 на 180 лв. Това беше изключително положително към онази дата, но с този ръст на инфлацията, това увеличение вече го няма и стипендиите са изключително обидни и ниски. Поради тази причина ние ще настояваме в новия бюджет да се вкара те да бъдат 125% от минималната работна заплата, включително и ръст с 12% от 1.01.2023 г. В момента правим сметките и ще бъдем в готовност да поискаме това увеличение за студентите. Тези колеги трябва да се компенсират заради инфлацията. В момента някои университети продължават дават на колегите около 100-120 лв. на месец, за да получават повече колеги, но тази сума е изключително недостатъчна.
- Колко ще бъде най-ниската и най-високата?
- Най-ниската да стане 100 лева и максималната да бъде 200 лева. При актуализация на бюджета ще се опитаме да гоним 125% от минималната работна заплата. С увеличената стипендия колегите ще си заплащат таксата за обучението и общежитието, така те ще могат да си помагат в целия процес. Добрите резултати трябва да се поощряват.
- Стана ясно, че расте броят на необслужваните студентските кредити, на какво отдавате това?
- Ние няколко пъти излизаме с позиция по отношение на кредитирането. През последните години винаги се отпускат 40 млн. лева и може да кажем, че почти никога не се изразходват. Причината за малкия интерес към кредитирането е високият лихвен процент, който предлагат банките – 7%. Той е разписан и в ПМС. Когато един студент трябва да върне такава лихва, сами разбирате, че този кредит не е студентски, той дори не е потребителски. Оказва се, че това е изключителна голяма тежест за един млад човек и се получава невъзможност за връщане на тези кредити. През 2022 г. сме направили среща с Асоциацията на банките, с министъра на образованието и науката, за да коментираме намаляване на този лихвен процент. Някои от банките го намалиха до 3,5%. Ние настояваме в ПМС да влезе 3% и вече сме го предложили.
- Смятате ли, че университетите у нас са твърде много?
- Не мога да кажа, че са много, но ако сравняваме с другите държави, има и такива, в които се пада по повече университети на глава от населението. Трябва да има една политика, която ако се проведе – примерно икономика да се преподава само във висшите училища, където разбират от това, а не в 35 ВУ, да го има в 4. Така също трябва да е с инженерните науки, аграрните науки, ветеринарната медицина, педагогиката. Ако това се направи, няма да се налага да казваме, че университетите са много и ще са ни достатъчни.
- Какъв е ръстът на чуждестранните студенти у нас?
- България е на първо място по най-много обучаващи се чуждестранни студенти по медицина – 48%, в стоматология имаме 10%, в икономика имаме 5%, в транспорт, корабоплаване, авиация – 4%, администрация и управление – 3%, ветеринарна медицина – 3%. На последните места, с по 2%, са педагогиката, фармацията, филологията и туризмът. Това показват данните за учебната 2022/2023 г. В същото време около 40% е недостигът на медсестри в системата. Тук трябва агресивна кампания и да има филиали в малки населени места, за да може да се преодолее недостигът.
- Качествено ли е висшето образование в България?
- В последните години от това, което виждам и чета, ми прави впечатление, че българското образование е на много добро ниво спрямо преди 10-15 години. На „Студент на България“ видях много подготвени колеги, които са имали добри учители, а те са били отговорни към обучението си. За по-добро образование залите трябва да станат иновативни, преподавателите да обучават по нови методи. Това е свързано с учебните планове във ВУ, които непрекъснато трябва да се променят, ако искаме да вървим с новите тенденции. Хората, които са учили, давали са всичко от себе си, намират една добре платена работа. По последните данни на НОИ над 90% от студентите в няколко университета намират работа до първата година след завършването по специалността си.
- Има ли библиотеки в Студентски град?
- Има една малка такава, но в момента коментираме със „Студентски столове и общежития“ и ръководството на НПСС за свободни места и свободни площи. Има една изоставена площ, на която в момента се намира незавършен строеж. Планът там е да бъде изградена универсална и иновативна библиотека, която да бъде достъпна 24/7 за всички студенти, преподаватели и граждани. Библиотеките на УНСС, ТУ и на други университети в Студентски град работят до по-късните часове, но само студентите им го знаят. Това трябва да стане приоритет и на МОН, кмет, община и на всички заинтересувани институции.
* Национално представителство на студентските съвети - НПСС
Това е той:
Роден е в Бургас
Магистър по бизнес администрация в УНСС
Към днешна дата учи магистратура по специалността ,,Транспортен мениджмънт“ в УНСС
През 2020 г. е избран за председател и член на Изпълнителния съвет към Националното представителство на студентските съвети в Република България
През 2022 г. е избран за втори път за председател и член на Изпълнителния съвет към Националното представителство на студентските съвети в Република България
Член на Европейския студентски съюз
Член на Академичния съвет към УНСС
Член на обществения съвет към министъра на образованието
Член на национална работна група за въпросите и младежта в ЕС
Член на Младежкия консултативен съвет към Столичната община и др.
Владимир Христовски
