- Г-н Копач, какви са плановете на новия Управителен съвет на Асоциацията на българските застрахователи?
- В застрахователния бранш има натрупани проблеми, които могат да се решат нормативно. Ето защо амбицията на новия управителен съвет е на първо място да подобрим и разширим нормативната рамка, така че от една страна на база на дигиталната трансформация да дадем възможност на нашите клиенти по-бързо да получават по-качествени и по-добри услуги. А от друга страна да помогнем на самия бранш да върши по-добре работата си, тъй като ние представляваме хиляди служители и застрахователни агенти, които се нуждаят от подобряване на нормативната уредба с оглед на това да си вършат по-добре, по-бързо и по-качествено своята работа, да бъдат в полза на тези милиони наши клиенти.
- Какво означава дигиталната трансформация от гледна точка на клиента?
- Дигитализацията има огромни предимства. Застраховката преди изискваше задължително да посетите офиса на застраховател или застрахователен посредник. Сега вие вече можете да си сключите застраховката дори по телефон. Това е реалност в съвременния свят. И ние искаме българският застраховател да има тази възможност да комуникира много бързо с клиента. Разбира се, всеки един клиент е добре дошъл във всеки един офис на застраховател или посредник, но когато той иска бързо да си сключва определена застраховка, това да става веднага чрез телефона. Тази опция и сега я има, но нормативно все още не е обезпечена достатъчно, така че да се осъществява в тези мащаби, които да ни позволят наистина да говорим, че браншът е дигитализиран.
- За да се сключи един договор, трябва да има подпис и от двете страни. Как ще стане това при сключване на застраховка по телефона?
- Има два варианта. Едната възможност предоставя ОКЕП (квалифициран електронен подпис). Вторият е чрез дигитално приложение. Ако искате да сключите определена застраховка, чрез това приложение получавате еднократен електронен подпис, за да можете да сключите тази застраховка.
- Какви са гаранциите срещу измами?
- Самото приложение изисква от вас индивидуална автентификация, с която вие сте оторизиран да подпишете тази полица, така че няма как да бъде извършена злоупотреба. Има определени действия, които трябва да извършите, например да се визуализирате чрез устройството, което ползвате. И едва след като бъде потвърдена идентичността ви, получавате достъп до този еднократен електронен подпис, чрез който ще получите и съответните документи.
- Кой трябва да изработи тези промени в посока дигитална трансформация?
- Отворени сме за диалог и партньорство с Комисията за финансов надзор, която е компетентният орган във връзка с развитието на нормативната уредба, както и с другите компетентни държавни институции. Накрая трябва да се даде тежката дума и на Народното събрание, което трябва да приеме съответните промени в Кодекса за застраховане.
- Провели ли сте разговори с КФН по тази тема?
- Със създаването на новия УС общото събрание прие и основни насоки за неговата работа през следващата 2024 г. В тези основни насоки са залегнали всички тези изисквания, които браншът поставя пред нас и ние започваме партньорство с комисията и други компетентни органи, за да видим какво може да бъде прието, доразвито и реализирано.
- Отново актуална тема е ниският дял на имущественото застраховане в контекста на наводненията от последните седмици. Как си обяснявате факта, че българинът масово не си застрахова дома?
- Това е една много дълга и сериозна тема. Този въпрос е изследван в дълбочина от Института по пазарна икономика, който изготви и доклад. Коефициентът на застрахователното проникване в България е само 2,4% (съотношението на брутния премиен приход спрямо БВП). Средното за Европа е около 7,4%, като тук се включва не само имущественото застраховане, а всички застраховки, които се продават на пазара. Ние продаваме три пъти по-малко, отколкото средно за Европа. Ще кажа лично моето мнение. В България природни бедствия ще има все повече, това е видно.
В Мизия още не са преодолели щетите от голямото наводнение през 2014 г.
И наводнения, и градушки, бури – защото така се развиват климатичните промени. За мен е много важно държавата да влезе в ролята си на фактор, който да подобри застрахователната култура на българина. Това е важно преди всичко за оцеляването на нацията. Какво се получава сега? Това е човешка трагедия с това, което става в Берковица и на другите места, засегнати от наводненията. Тези хора за секунди на практика губят живота си, миналото, спомените си. Наблюдавах кадрите и гледах как 600-килограмови чували в едно предприятие водата ги отнесе като клечки за зъби, такава е силата на природната стихия. Направи ми обаче неприятно впечатление фактът, че нито един представител на държавата в нито един момент не постави въпроса защо, при условие че в България все по-често стават природни бедствия, хората масово не се застраховат. Никой не постави този въпрос.
- Защо не се застраховат хората? Финансов ли е проблемът?
- Не. За мен тук ключовата дума е доверие. Много трябва да се работи да се повиши доверието на нашите потенциални клиенти към застрахователите. Когато се повтаря мантрата: застрахователите не плащат, мога да дам пример. Само 5% от всички претенции се отказват, и то защото се завеждат по изключени рискове. За 2021 г. са изплатени обезщетения в размер на 1,3 милиарда лева. Говоря за всички застраховки.
- Как ще го направите – топката е във вашите ръце?
- Това, което ние можем да направим и правим, е да обясняваме защо трябва да се застрахова българинът. И ние го правим доколкото са нашите възможности. Разбира се, и с ваша помощ – на медиите, нашите послания ще стигат до обикновения българин. Но трябва да има и държавна политика в това отношение, да се насърчава застрахователната култура, а не хората да разчитат на еднократни помощи от държавата, които обикновено са крайно недостатъчни за справяне с щетите
- В много малки населени места и вилни зони имотите не могат да се застраховат, защото застрахователят ги смята за твърде рискови. Има такива примери.
- Това е, ако имотите са незаконни или пък става дума за паянтови постройки. Застрахователят никога няма да откаже застраховка за един стандартен имот, който е изграден законно и има нужните документи за собственост. Отказ се дава, когато тези неща липсват или имотът е с високорискови характеристики. Но това са единични случаи.
Пак казвам, на мен ми прави впечатление, че не бяха застраховани не само много имоти, а дори и предприятия с техните сгради, машини и съоръжения, а и самата държава не е сключила застраховки или е сключила застраховки с голямо подзастраховане по линия на инфраструктура, пътища, мостове и т.н. Всичко това е предмет на застраховане. Ние като застрахователи искаме да бъдем партньор на държавата. Не искаме пари от държавата. Искаме тя да влезе в ролята си на регулатор на тези процеси. Да защити населението си, като помогне за повишаването на неговата застрахователна култура и да насочи хората към сключване на тези застраховки. Нека допълня – имуществените полици са наистина много достъпни. За застрахователна сума 60 000 лева, колкото са малките къщи на село, годишната премия е 63,50 лв. За хубав софийски апартамент за 150 000 евро премията е 299,12 лв. на година. Не може да си купиш скъп апартамент, а да не отделиш около 300 лева да си купиш застраховка.
- Какво покрива тази премия?
- Всички рискове. Но продължаваме да не си правим застраховки. Ще споделя нещо от моя опит. Когато навремето през 2002 г. имаше една много силна градушка в София, тогава даже беше пробит таванът на Народното събрание, телефонът ми загря да ми се обаждат близки и познати да ме питат колко струва да си застраховат къщата, апартамента.
Градушка с големина на кайсия в Монтана
И знаете ли кое е най-интересното. Като минаха 15-20 дни от тази градушка, не отчетохме нито една застраховка повече от нормалния ръст, който реализирахме през годините.
- При последните наводнения има ли ръст на интереса?
- Не, всичко си върви в рамките на нормалния ръст на застраховането.
- Има ли застраховани имоти и предявени претенции за обезщетение?
- Да, колегите навсякъде приемат претенции. Обикновено в такива случаи, при такива природни бедствия гледаме много по-бързо да приключим и да изплатим обезщетения. Защото знаем, че хората са в нужда, че са чувствителни по темата.
- Да поговорим за автомобилното застраховане. Преди няколко месеца стана ясно, че Комисията за финансов надзор се е отказала от наредбата за централизирано въвеждане на системата бонус-малус. Какво е виждането на бранша?
- Системата бонус-малус е създадена във Великобритания през 1914 г. Можете да си представите преди колко години тя е започнала да функционира. В България ние не можем да я въведем вече 109 г. Към момента, доколкото съм информиран, в регулатора се обмисля вариантът всяка компания да разработи и прилага своя индивидуална бонус-малус система. Като цяло ние подкрепяме тази насока. Всеки застраховател да реши за себе си как ще направи своята бонус-малус система, какви критерии ще заложи, ако, разбира се, няма нормативно определени такива.
- Какви критерии според вас трябва да се отчитат в бонус-малус системата?
- В нея трябва да влязат няколко компонента. Единият е шофьорският стаж, другият е виновно причинените ПТП-та. Това е моето мнение. Аз много харесвах италианската бонус-малус система, която е на принципа на тангото – две напред, едно назад. Тоест, ако причините виновно ПТП, отивате в скалата две колони напред - в колона с по-висок коефициент.
Според статистиката 10% са шофьорите у нас с пътнотранспортни произшествия
Ако обаче следващата година нямате никакви виновно причинени ПТП-та, не се връщате автоматично на базата на коефициента, с който сте тръгнали, а само една колона назад. По този начин се санкционират онези водачи, които имат по-голям брой ПТП. Статистиката показва, че в България около 10% са шофьорите с пътнотранспортни произшествия. Всички останали са собственици и водачи, които не само не трябва да бъдат санкционирани чрез премията, а обратно, трябва да бъдат бонусирани за това, че те добре управляват съответния автомобил.
Това е той:
Юри Копач има дългогодишен професионален и управленски опит в застраховането
През май 2023 г. е избран за председател на УС на АБЗ, дотогава е бил зам.-председател на сдружението
Зам.-председател на фондация „Вл. Гаврийски“ и член на УС на Гаранционния фонд
Носител на наградата „За цялостен принос в българското застраховане за 2022 г.“
От 2015 г. досега е член на УС и изпълнителен директор на търговска мрежа и продажби на „Дженерали Застраховане“ АД
София Симеонова
