- Г-н Владимиров, защо не можем да се справим със случаите на агресия в училище? През последните седмици отново имахме такива прояви. На какво се дължат те?
- Като цяло ние изобщо не се борим да пресечем тези случаи, а само водим статистика. Има много общо между това как политическите партии комуникират с нас и как се борим с агресията. Винаги очакваме другият да се промени, а не се променяме самите ние. В този ред на мисли трябва да признаем, че образователните програми са тежки и неадаптивни, а методите на преподаване в училище са такива, че предизвикват повече скука и загуба на интерес. Ние все още не сме опознали добре съвременното дете, което е от т.нар. поколение Z. Подрастващите „прегарят“ и един от отговора може да бъде агресия, гняв или избухливост. Това важи особено за тези, на които им предстои някакъв преход като национално външно оценяване в 7-и клас или завършване на 12-и клас. Например родители споделят, че водят децата си сутрин на училище и ги вземат вечер, когато приключат работа. Това означава, че децата ни имат по-дълъг ден от нас самите. Освен това за нас агресията е нещо срамно, ние не говорим за нея. И когато видим такива прояви, се опитваме да прехвърлим проблема на друг, точно като горещ картоф.
- Дайте примери моля...
- Виждате, че директори споделят, че не могат да наказват децата. В последното десетилетие не се даваше алтернатива на трудното дете. Нямаше разбиране на същността на агресията, защото тя може да е резултат от незадоволени потребности, някаква житейска травма. Всички знаем например как звучи етикетът за разведено дете. Може да става дума за дете, преживяло домашно насилие, или което навлиза в нова паралелка, където трябва да се пребори за лидерство, за авторитет. Също така гледаме силните на деня, които не само не критикуват агресията, а я превръщат в норма и един от проблемите всъщност е точно това. Но като цяло сме заобиколени от агресията, тя се превърна в инструмент на регулиране на човешките взаимоотношения. Няма как в семейството да имаме домашно насилие и да не се борим с него. Виждаме колко е трудно в момента да отворим този дебат. Всеки ден гледаме как някой се кара от съдебната зала, виждаме езика на омразата от първите в държавата. Децата го наблюдават и си казват, че това се е оказало успешно. Когато виждаш, че това работи, разбираш, че една от идеите на агресията е, че тя е инструментална. В днешно време секс, пари, власт регулират човешките взаимоотношения. По никакъв друг начин не можем да предоставим на младите хора социално приемлива алтернатива.
- Как стои въпросът с мотивацията на хората, които трябва да работят с децата?
- Институциите, които са призвани да работят с деца, са силно демотивирани. Това са отделите за закрила на детето, които често само прехвърлят информацията, училищните специалисти, които са пренатоварени, класните ръководители, които са затрупани с прекалено много бумащина. Родителите пък са забързани и ангажирани. Така децата са в едно безвремие и нямат алтернатива. А човешката природа носи в себе си агресията. Когато този нагон не бъде овладян, ние пристъпваме към първичното. Дайте си сметка, че и животните реагират по такъв начин. Имайте предвид, че и тревожните хора често пъти могат да бъдат агресивни. Така че често това, което виждаме на повърхността, е измамно. Както в социалните мрежи, където гледаме снимки на едни уж красиви хора, се оказва, че са с филтри. Те нямат нищо общо с това, което са в реалния свят и създават фалшив образ. Така и клиповете, които виждаме в интернет пространството, е много вероятно да са режисирани и само клипът да изглежда като насилие. Но това предизвиква силни емоции в обществото. Тогава си казваме, че е обществената норма и решаваме и ние да го направим, за да предизвикаме нови лайкове.
- Това ли е причината подрастващите да подражават на социалните мрежи?
- Само една от причините. Няма една-единствена. Това е все едно да има една причина, за да се разболеем. Все пак болестта има различни патогени, протича по различен начин при хората. Ние обаче като общество сме длъжни не само да анализираме как реагират децата и самите ние, но и как някои деца успяват да оцелеят дори в рискова среда и да не са агресивни. Трябва да видим какво ги е спасило, какво ги е накарало да останат толерантни. Все пак трябва да изследваме и двата процеса.
- Много се заговори за оценки за поведение и санкции. Това ли е подходът?
- Абсурд. Как ще измерваме поведение, никога не съм разбирал това. Поведението е отговор на нещо. Защото става дума за гневна емоция. Понякога агресията може да е желание да бъдем защитени, да привлечем внимание. Всички знаем, че когато като малки момче удари момиче, той я харесва. Агресията може да бъде и противопоставяне срещу учителя, защото по някакъв начин си се почувствал несправедливо оценен. Затова не можем да оценяваме поведение. А и какво ще ни донесе ниската оценка тук? Ще те изключат от училище ли? Като общество трябва ясно да заявим, че агресията е неприемлива във всичките й форми. След това да спрем да насаждаме езика на омразата чрез медиите, да престанем да демонстрираме агресивност. Нека да имаме и филтър за социалните мрежи. Недопустимо е да гледаме как някои ни се карат от телевизора. Когато имаме обществена нетърпимост, можем да укоряваме децата. Не може само да критикуваме тях, които все още се формират като личност и нямат емоционален и поведенчески инвентар, за да оцелеят. Иначе казано, самите ние трябва да направим промяната, която искаме да видим в децата. Защото сега работим със симптома, а не с цялата болест.
- Какъв тогава трябва да е подходът към едно такова дете? Може ли да се работи с него, ако родителите му не контактуват с него вкъщи?
- Една от причината е, че родителите не са поставили регулаторни и възпиращи механизми. Затова метафорично казваме, че трябва да има бушон, който да предпазва децата. Но се получава така, че при институциите, отговорни за тях, имаме или претоварени кадри, или напълно необучени. Наскоро имах случай, в който момиче ми разказа, че педагогическата съветничка е отишла да се кара на момичето, което е било агресивно. Никога страхът не е бил възпиращ. Страхът от санкцията само ще измести поведението да се случи извън училището или в социалните мрежи, но няма да трансформира причините. Нужно е едно по-дълбоко разбиране за агресията, за нейния комплексен характер - дали е придобита или вродена, да се проследи по какъв механизъм се развива, а той да бъде променен. С децата, които са жертва, трябва да се работи в посока на това да развият потенциала си, а при тези, които са проявили насилие, да се разбере кои са причините за това. Трудно е, изтощително е, но когато промениш едно такова дете, то самото става агент на промяната в една система. Обикновено правим всичко фрагментирано и мандатно. Действаме така, че проблемът да бъде изгонен извън училището и семейството, докато не се появи следващият случай. Така стигаме до нещо, което се нарича „феномен на лошия самарянин“ - виждаме нещо, но щом не ни засяга лично, просто не вземаме отношение и продължаваме напред.
- Какво им липсва на днешните деца, на това дигитално поколение?
- Внимание, разговор. Днешните деца живеят тук и сега, търсят незабавно удовлетворение на нуждите си. Това поколение е и меркантилно. Някои подрастващи са толкова презадоволени, че емоционално са преживели всичко. Затова и стават агресивни, всичко е достъпно за тях. Неслучайно виждаме употреба на алкохол и психоактивни вещества. Така че можеш да бъдеш агресивен и защото си прекалено задоволен. Истината е, че агресията се превърна в обществена норма. За новото поколение тя печели внимание и власт.
- Защо като цяло и учители казват, че не могат да се справят с проблема? Признаха го дори в случая с момчето, което внесе оръжие в столично училище.
- Лошото е, че смятаме, че агресията принадлежи само на училището. Това е все едно да кажем, че в болницата влизат здрави хора, които се разболяват там. Ако смятаме, че агресията е проблем само на училището, тя ще продължи да съществува. Учителите са с много тежки нормативи и претоварени програми, административна тежест, свръхнатиск от родителите. Имат насреща си и демотивирани деца, така не им остава време за нормалната педагогическа дейност. А и някои кадри не са подготвени - по време на пандемията се наложи да се преподава ту хибридно, ту присъствено. Ние не мислим как да променим методите на комуникация и въздействие към децата. Докато парата е в свирката, влакът ще стои на едно място. Агресията може да има две страни - насочена към себе си или навън. Колкото до случая с момчето от столичната Френска гимназия (при който пълнолетен дванадесетокласник внесе пневматично оръжие в клас – бел ред.), той беше преекспониран. Често учителите казват, че агресията идва от семейството, което е прехвърляне на топката. Докато гледаме на този проблем като на нещо внесено и чакаме училището да се намеси, а учителите изтъкват, че семейството е виновно, ще имаме една колективна безотговорност.
Това е той:
Завършил е психология и е специализирал семейна терапия и организационна психология
Сертифициран кризисен психолог с опит при оказване на психосоциална помощ при кризи и екстремни ситуации
Притежава повече от 10-годишен опит в психологическото консултиране на деца и семейства
Разработвал и провеждал училище за родители и тренинги за управление на гнева
Провел е научни изследвания, посветени на професионалния стрес и влиянието му върху соматичното и психичното здраве
Яна Йорданова
