- Г-н Диманков, вече няколко дни продължава борбата с пожара под Черни връх в алпийската част на Рила планина. Защо е толкова трудно гасенето на огнената стихия?
- Защото почти няма достъп до мястото на пожара, който е на територията на Национален парк Рила и избухна в петък, 23 август, в 15,30 часа. Върви се пеш около два часа и половина, за да се стигне до долната част на огъня, а до горната му част ходенето е почти четири часа.
Хеликоптер гаси пожара в Рила!
В района под огнената стихия има три огромни дерета, а оттам нагоре е Черни връх. Много е стръмен теренът, пресечен е, денивелацията също е много голяма. В тази част на планината няма изградени никакви пътища, там не се добива дървен материал. Налага се да се катерим буквално като кози, за да стигнем до периметъра на пожара.
Шепа хора гасят пожара в национален парк „Рила“, стихията се удвои! (ВИДЕО+СНИМКИ)
- Какви насаждения горят и какви ще са загубите за природата в резултат на този пожар?
- Пламъците са обхванали иглолистна гора. На най-високото има засадена черна мура, по-надолу са насаждения от смърч, ела, бяла мура. Щабът ни е позициониран в местността Баланица.
МНОГО ЛОШО: Огнената стихия в Рила не може да бъде спряна! (СНИМКИ)
Доброволец ни помага с дрон, за да знаем какво се случва в периметъра на пожара. Успяхме да качим 25-тонен булдозер от ТЕЦ „Бобов дол“ по един стар горски път, който започна да прави просеки по билото.
Целта е да се направи нов път и да спрем разрастването на огъня. Добрата новина е, че засега пожарът е почти изцяло низов, но на места преминава и във върхов. Засегнатата площ вече е над 100 декара. Всеки ден на терен сме по 70-80 души.
- Някои от огнеборците разказаха, че са се стопили обувките им от високите температури, мотористи са пренасяли гръбни пожарогасители с вода. Как се извършва гасенето на природната стихия?
- Никой не е казал, че е лесно да се гаси пожар при толкова трудни условия, макар че толкова високо в планината температурата на въздуха не е толкова висока. Никой не се отказва да гаси, защото за нас най-важно е опазването на българската гора. Пожарът не е на наша територия, но това няма никакво значение. Мотористи ни помогнаха с носенето на вода, но това бе само в неделя.
През седмицата са на работа. На терен се работи предимно с мотики, за да се направят полоси и да се спре разпространението на огъня в Рила планина. В гасенето се включи и хеликоптер, който ни помага, но няма чак такъв ефект, защото дърветата са високи, а и хвойната гори много.
Вятърът във вторник задуха още сутринта, върти огъня. Получава се и лошо задимяване, има риск някой да пострада от обгазяване. Затова се прави инструктаж, всички сме с добра екипировка.
- На ниво ли е организацията и координацията между институциите, защото това също е част от успеха в потушаването на огъня?
- Има абсолютна координация между всички институции, които са включени в гасенето на пожара под Черни връх. Тук е директорът на ГДПБЗН Александър Джартов, на терен са не само пожарникари, но и горски служители, служители на НП Рила, дойдоха и хора от НП Пирин, доброволци от Столична община имаше преди ден, както и служители на „Напоителни системи“ и на „Язовири и каскади“.
Основно сме заети да правим полоси, за да се задържи този фронт на огъня. Вътре в пожара не се влиза, защото е пълно с огнища, има поне 3 см слой от шишарки, които горят като шума, те са като жар. Няма ли влага и вода вътре в пожара, няма изгасване. Ръководството на Югозападното държавно предприятие в лицето на директора инж. Валентин Чамбов и екипа му, както и служителите винаги сме готови да реагираме при възникването на пожари. Няма никакво значение на чия територия бушуват те. Защото нашата мисия е опазването на горите ни.
- Най-красивите природни забележителности се намират в защитените територии. Умеем ли да пазим националните си паркове и природата си?
- Първо искам да кажа нещо за ограниченията, които има в националните ни паркове. Според мен е груба грешка да не се позволява да се прави нищо в тези защитени територии - да не се прокарват пътища най-вече. Виждате, че климатът се променя непрекъснато. Знам, че в Турция, където също има резервати и природни забележителности, нещата не са такива.
При наличие на горски пътища, каквито правим на наша територия, много по-лесно ще е и гасенето, и локализирането, и потушаването на подобни пожари. А сега нямаме достъп до мястото на огнената стихия, там не може да влезе специализирана техника. Но да се върна на въпроса. Смятам, че за съжаление българинът не става по-дисциплиниран.
Проведохме тази година много срещи, обиколихме всички села в региона, изнесохме беседи, раздадохме брошури. Всичко това се направи с цел превенция срещу пожарите. И няма ефект. Хората гледат с недоверие на институциите. Трябва да се знае, че там, където мине пожар, възстановяването на горите ще стане чак след 10-20 години.
- Не е тайна, че най-честата причина за горските пожари е човешката небрежност. Кои са най-важните съвети към хората и към туристите в планината за предотвратяването на пожари, макар че за този се разбра, че е тръгнал от паднала мълния под Черни връх?
- Над 90% от пожарите са заради човешка небрежност. Така бе и в Дяково, и в Блажиево, и в Бобов дол. Време е институциите да запретнат ръкави и да предприемат още по-мащабна информационна кампания сред населението, да се работи превантивно, да се повтаря до втръсване колко опасни са пожарите и какви щети нанасят на природата, а оттам и на нас, хората.
Другият начин за намаляване на пожарите са санкциите, българинът разбира тогава, когато му бръкнеш в джоба. Един като се опари, другите ще си помислят какво правят. При тези горещини и тази суша, които бяха до момента, не бива човек и да си помисли да пали огън в открити и горски територии. Защото земята е напълно изсъхнала, гори като барут, дерета и цели реки бяха пресъхнали.
Сравнително скоро се направи проучване във Фейсбук – каква е оценката на хората за институциите, които гасят пожарите. 80% от участниците в анкетата са негативно настроени, едва 10% бяха тези, които одобряват, а други 10% - без мнение. Много важен е и самоконтролът във всяка една институция. Това важи и за държавните горски стопанства, и за общините, които също имат гори, и за държавата.
Да имаме добро оборудване за борба с пожарите. Аз съм убеден, че е време всяко едно горско стопанство да има дрон, защото първата реакция е най-важна, да знаем къде точно гори, низово ли гори, върхово ли гори, какъв е теренът. Така ще знаем какви точно действия да предприемем и тогава шансът да спрем огъня още в началото е много по-голям. Нашата реакция в горите е като реакцията на Спешния център - бързината е от изключително значение. Ние спасяваме българската гора, а спешните медици - човешки живот.
- Казахте, че разчитате и на доброволци. Има ли достатъчно хора, които помагат на пожарникарите, на горските работници и на служителите на НП Рила?
- Не бива в никакъв случай да подценяваме доброволците и тяхната роля при такива бедствени ситуации. Това, което вършат, е безценно. Специално в този пожар не са много доброволците, но и тук условията са много специфични. Не всеки може да се справи.
- Не е ли време за приемането на закон за доброволчеството, за да може граждани на страната да участват в такива акции, без да се притесняват, че ще загубят работата си?
- Споменах за мотористите, които бяха на пожара само в неделя. Сигурно щяха да помагат и в работни дни, ако имаше приет закон за доброволчеството, който много ще ни улесни. Защото сега хората не могат да се включат в акции, когато са на работа. Ако си тръгнат, рискуват да бъдат уволнени за „самоотлъчка”, което е недопустимо.
Да отидеш да помагаш, а резултатът за теб да е уволнение, това е недопустимо. И трябва да се урегулира този процес. Държавата да се погрижи за този проблем. При бедствия работодателят да освобождава работника, който иска да помогне. Всяка фирма, всеки бизнесмен, всяка институция трябва да се гордее, че има в редиците си доброволци.
Хора, които оставят и семействата си, за да бъдат в помощ при различни бедствия. В другите държави има привилегии за такива хора - безплатно паркиране, освободени са от някои видове данъци, това са жестове на внимание към тяхната работа. И не на последно място - едно заслужено признание от страна на обществото към тези доброволци.
- Ще се справите ли скоро с локализирането и пълното потушаване на огнената стихия, която вилнее високо в Рила планина и на практика унищожава част от природното ни богатство?
- Правим всичко възможно, вярвам, че ще успеем. Въпрос на време е. Сега булдозерът, който качихме в планината, ще направи и път, по който да минат пожарните автомобили. По този начин ще пресечем от двете страни пожара. Ще вкараме вътре в периметъра му противопожарни шлангове и маркучи. Целта е да осигурим достъп на вода до огнищата.
Вкараме ли вода с помощта на противопожарните линии, ще се справим с огнената стихия. Трябва всички да сме наясно, че с тези климатични промени ще ни се налага от март до октомври всяка година да гасим пожари. Тази година е точно така. Казвам го с огромна болка, но не се ли промени мисленето на хората, това ни чака.
Защото времето в този период от годината става все по-топло, все по-сухо. И всичко гори много лесно. Гледам как сега под Черни връх гори 130-140-годишна гора и няма как да не ме боли, защото от дете съм свързан с гората, с природата. Но оставям емоцията настрани и давам всичко от себе си, за да победим огъня.
Това е той:
Инж. Атанас Диманков е директор на Държавно горско стопанство-Дупница
Вече 29 години е част от управлението на горите
Ръководил е ДГС-Кресна, ДГС-Първомай, ДГС-Сандански, а в момента е начело на ДГС-Дупница
За него гората е всичко, закърмен е с любов към планината още от дете
Съпругата му е лесоинженер в Благоевград, имат двама синове
Владимир Симеонов
