- Г-н Тафраджийски, какво предизвика изготвянето на нови стратегии за ВиК сектора? Проектът ви „Водните стратегии на България за преход към климатично неутрално и устойчиво общество“ спечели финансиране от европейската програма LIFE.
- Проектът бе провокиран от изтичането на „Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България 2014-2023 г.” и завършване на краткосрочния и средносрочния период в плана за действие на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор. Друга причина е липсата на анализи и предложения в действащите към момента стратегии с фокус върху климата. Най-значимите теми като засушаванията, наводненията нямат нужното място в тези стратегически документи. Решаването на проблемите е основна цел на проекта. Стартирахме го в началото на 2023 г. с изготвянето на анализи от един много голям екип от експерти.
- Какви интересни идеи родиха анализите?
- Анализите, включително оценката на постигнатото до момента при изпълнение на действащите стратегии, показаха, че не е изпълнена една от важните мерки, включени в Националната стратегия за водния сектор, а именно изготвянето на отраслова стратегия за вредното въздействие на водите. Това е една от причините и до ден днешен да не са ясни отговорните институции за предотвратяване на наводнения и да се задават въпроси „Кой е отговорен за станалото?“, „Какво да се прави оттук нататък?“ Друга важна цел, която не е постигната, макар и по нея да е работено и да има известни резултати, е премахването на режимите на вода за всички населени места в страната, което трябваше да стане до 2018 г. Изоставането в подмяната на амортизирани активи и недостигът на финансови средства също са изводи от анализите, които провокират различни идеи и възможни сценарии за развитие, които да позволят ВиК секторът да отделя за инвестиции минимум 600 млн. лв. на година. Специално искам да заостря вниманието върху климатичните промени и направените прогнози, които насочиха мисленето и идеите върху някои конкретни решения и действия.
- Кажете нещо по-конкретно от проекта.
- В проекта ще изготвим планове, свързани с климата за две ВиК дружества - в Перник и Хасково. Такива планове в България не са правени, а това ще позволи тяхното прилагане в конкретните условия на териториите на дружествата. Предвиждаме въз основа на тях да направим ръководство за изготвяне на плановете за климата, от които могат да се възползват и останалите ВиК. Ние силно се надяваме, че това ще е механизмът, чрез който на практическо ниво ще се търси реализация и на мерки, включени в плановете за управление на риска от наводнения на ниво дирекции за басейново управление на водите. Тези „климатични планове“ на ВиК дружествата трябва да се свържат с отрасловата стратегия за вредното въздействие на водите. Надяваме се тя да стане факт през следващите години, защото е важен фактор за превенция на рисковете и за изясняване на институционалната и административната отговорност. През последните години има и положителни развития, най-вече с язовирите в страната, сега вече има по-стройна организация и информация за тях.
- А преди как беше?
- За да е ясно, ще дам пример. Когато стана наводнението в Бисер, ние изготвяхме Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор. Аз бях в офиса, когато от МРРБ ми се обадиха и ме попитаха чия собственост е язовир „Бисер“ и кой отговаря за него. Тогава единствената база данни, обработена и систематизирана по моя оценка, беше в проекта при нас. Аз поисках малко време, за да проверя и да отговоря. Казаха ми: не, нямаш никакво време, защото министърът е тук и чака отговор, за да може да отговори на запитване.
Липсата на систематизирана информация бе фрапираща. Сега нещата са по-добре, което се дължи на залегналите в стратегията за водния сектор мерки и предложения. Направиха организацията за безопасност на язовирите. Започнаха да изготвят списъци. В предишната стратегия един от основните постулати беше да няма съоръжение в България, за което да не се знае кой е собственикът, кой го експлоатира и отговаря за него. Но все още липсват регистрите в МРРБ, които вече трябваше да са публични. Липсва информационната база, която да направи лесно, достъпно и видно опазването и доброто управление на язовирите.
Важен въпрос, който чака решение, е свързан с последиците от екстремни събития, например наводнения.
- При поройните дъждове по Южното Черноморие ли?
- Важно е да се уточни, че при наводнения обикновено причината са екстремни количества дъжд, а не преливане на язовири или други проблеми, свързани със заливните зони на реките в плановете за намаляване риска от наводнения (ПУРН). Това и предлаганите мерки също ще са част от бъдещите стратегически документи.
- Какви може да са мерките?
- Когато става дума за класически заливни територии поради високи нива на реките, обикновено евтини мерки са тези, които пазят хората и имуществото чрез създаването на възможност водата да се разлее някъде извън населените места. Залетите земи може да са ливади, поляни или други селскостопански земи - решение, което изисква малко инвестиции. Изграждането на защитни диги също е често прилагано. Разбира се, има и ред други решения, които са посочени в Плана за управление на риска от наводнения. Но докато няма отраслова стратегия за вредното въздействие на водите, такива планове изглеждат като добро четиво за хора, които искат да се образоват. Защото липсват основни елементи, като например кой и как да ги осъществи, както и бюджет за тях.
- Знаете ли защо загубите на вода се увеличават?
- Логиката на забавената подмяна на ВиК мрежите предполага увеличение на загубите на вода, но това не може да се измери. В 2005 година излезе постановление, с което задължиха всички ВиК да имат водомери на водоизточниците. До 2021 година имаше само на 7 места такива водомери и някои от тях бяха развалени.
- Толкова ли са скъпи?
- Не. Причината не са парите, а фактът, че на самите ВиК не им е изгодно да го правят. Защото те трябва да плащат по 2 ст. на кубик за ресурса вода, който черпят от природата, ВиК нямат сметка да се покаже, че хабят или изтеглят огромни количества вода. Защото тези 60 процента, които те определят като загуби, им носят допълнителни разходи. Натрупаните средства за такса водоползване за някои ВиК достигнаха сериозни размери. Така например едно ВиК, за което имам информация, следваше да заплати близо 11 млн. лв. След проточили се 10 години дела сумата се редуцира значително, като основен аргумент бе липсата на точни измервания.
Ако имаше водомер на източниците на вода, такова дело не можеше да има, защото там се вижда колко вода е изтеглена.
Въобще загубите на вода биха били много сериозен проблем за ВиК, ако трябваше да плащат за тях.
- А реални ли са загубите, определени от ВиК? Масово се откриват байпасни връзки на водомерите, на водопроводите. Откриват се хора, които ползват вода, която не минава през водомера?
- Това са така наречените икономически загуби от нефактурирана вода, които като цяло се приемат около 10% от загубите, но там, където има по-детайлни проучвания, техният процент е много повече. Техническите загуби на вода също са голям проблем - няма подземен кадастър, мрежите не са оразмерени правилно и т.н. При изготвянето на анализите до нас достигна информация, че има водопроводи, които обаче ги няма на терен. Най-вероятно им се предоставят средства за амортизация.
- Това е криминално престъпление.
- Да, това е криминално престъпление.
- Защо апартаментните водомери са собственост на потребителите, а не на ВиК? Потребителят не си носи кантар за продуктите, които си купува в магазина.
- От гледна точка на Европейския съюз това трябва да е решение на държавата. Но в българската практика водомерите са собственост на хората. Те трябва да са до два метра вътре на територията на съответната собственост. Може и на границата, но това е влизане в чужда собственост. На тази база са решили, че водомерът трябва да е собственост на хората. Моето лично мнение е, че нищо не пречи ВиК-то да си носи отговорността за тях. Но тогава възникват други въпроси - сам си повредил водомера, ВиК-то следва да те накаже за това. Но ако увредиш чужда собственост, тогава може да е друго наказанието. Така че най-вероятно този въпрос още ще се обсъжда.
- Каква е цената на водата в другите държави?
- Цената на ВиК услугите е различна - 3 евро, 4 евро, има и по 5 евро за кубик. В развитите европейски страни цената е много по-висока. Но там състоянието на мрежата не се влошава. Остава едно и също или се подобрява.
- Да се върнем на проекта и програма „Лайф“, от която се финансира.
- Клуб „Икономика 2000“ фокусира усилията си за разработване и изпълнение на проекти по програмата. Радостното е, че засега нещата се развиват положително именно в тази насока. В момента организацията работи по проект „Българските общини работят заедно за подобряване на качеството на атмосферния въздух“. Също така финансов инструмент за преход към чиста енергия е FLAG-FICET, стартирал през 2022 г. Както и по проект за водните стратегии на България за преход към климатично неутрално и устойчиво общество. Работим и по проект за холистичен подход в управлението на отпадъците при прехода към кръгова икономика.
Това е той:
Роден е през 1958 г. в София
Завършва Икономическия институт в София
Трудовият му път стартира като банков инспектор
Научен сътрудник е в Икономическия институт към БАН
Директор е на „Център за социално подпомагане и социално осигуряване“ - научен институт към МОСВ
След 1995 г. и до днес е изпълнителен директор на неправителствената организация в обществен интерес Клуб „Икономика 2000“.
Таня Киркова
