- Г-н Караколев, миналата година имаше проблем с внос от Северна Македония, какво агнешко ще сложим на трапезата си тази пролет?
- Тази година за потребителите е добре, защото с едно агне ще празнуват Великден и Гергьовден. За стопаните късният Великден ще причини затруднения, въпреки че част от агнетата вече са на пазара, но понеже все още няма масово търсене, голяма част от животните са все още във фермите и това предполага, че за празниците агнетата ще са по-тежки, или както ние ги наричаме, прораснали агнета. Чисто ценово няма промяна от миналата година, дори с оглед на това, че с появата на по-големи животни се очакват промоционални цени. Също така навсякъде в съседните страни цените тази пролет са еднакви.
ЩЕ НИ ИЗГРИЗКАТ МРЪВКАТА ЗА ВЕЛИКДЕН: Гърците нападат агнешкото у нас!
- Това означава, че не очаквате дъмпинг от внос, така ли?
- Не. За информация цената на агнешкото живо тегло в Румъния е около 8 лв. без ДДС. И там може да има по-големи животни, като килограмът в този случай пада на 6-7 лв.
- При 8 лв. живо тегло, колко ще излезе един кг на дребно или респективно, ако си купиш цяло агне?
- Ако е цяло агнето при при 8 лв. без ДДС, имаме около 10 лв. на кг. Ако е на дребно, умножава се по коефициент 1,4 и излиза около 24 - 25 лв. на витрина, с ДДС около 28 лв. на кг.
Хората трябва да знаят, че при изкупуване важи зависимостта, че колкото по-тежко е агнето, толкова по-ниска е цената. Например агне от 20 кг условно ще е 12 лв. килото, докато 45 кг - 8 лв. на кг.
- Появиха се притеснения, че за Великден агнешкото ще стигне 60 лв. за кг?
- Не би следвало, зависи от разфасовката все пак. Най-добре е всеки да си купи цяло агне, но не всеки може да отдели средства накуп. От друга страна, съм забелязал и друг вид търговски практики, известни като инвестиране в кампания. Има случаи, в които търговските вериги купуват от кланицата месото на 27 лв., а го предлагат под себестойност на 25 лв., за да привличат клиенти, които покрай агнешкото да пазаруват и други стоки.
- Кой оскъпява месото, фермата, кланицата или търговците?
- Няколко са факторите, които влияят на формирането на цената от фермата. От една страна, прекалено високата логистика от фермата до магазина, защото понякога кланиците обикалят по трудно достъпни места, планински райони и имат производствени загуби. След това от фермата животните са с едни килограми, но губят от тях още по пътя, след това губят и при самото клане. Затова ние казваме на хората да отидат и да си купят направо от фермата. Така ще си имат и дреболии, и главичка, ще видите и животното как е отгледано, с какво се е хранило, какъв човек се е грижил за него.
- В този ред на мисли не би ли трябвало на агнешкото, което се предлага на витрината, да пише откъде е, как е отглеждано и да има и различни цени?
- За голямо съжаление в България няма такава практика да се посочва породата, нито начинът на отглеждане и съответно разлики в цената. В други държави в ЕС потребителите могат да научат породата, дали е пасло трева и колко време, дали е само оборно гледано.
- А не трябва ли да знаем, нали пасищното е по-здравословно и по-вкусно?
- Естествено, че пасищното отглеждане при всеки един продукт от животновъдството е по-вкусен и здравословен в сравнение с оборното. Много от болестите на съвремието идват точно от оборно отглежданите животни, особено при крави, свине и птици. Всяко индустриално животновъдство акумулира химия, хормонални препарати, антибиотици, защото ограничаваш животното от неговия естествен начин на живот и среда. Поемането на толкова различни препарати, лекарствени и прочее, съпътстващи това отглеждане, се отлагат или в месото, или в млякото и това влияе върху здравето на човека.
- В този смисъл може ли да се каже, че овчето мляко е по-безопасно и здравословно от всички останали, защото овцете най-малко подлежат на индустриално отглеждане.
- Абсолютно и категорично - да. Затова българите трябва да опазят това „въдство”, защото на територията на ЕС то е в ръцете на множество малки и средни стопани, които отглеждат стадата си естествено с пашуване, като само през зимата са в обор. През останалото време разчитат на паша, а не на фуражни смески. Затова идеята е да се опази и овцевъдството, и козевъдството. Тръгне ли се към индустриализация, полезните свойства на продуктите от тези животни ще изчезнат.
Тези резултати са констатирани отдавна, тонове научни трудове са написани, че прекалената консумация на продукти от индустриално отгледани животни води до увеличение на броя на болестите при човека. Така че това послание трябва да бъде възприето от обществото и политиците на деня, защото ако мислят за хората, трябва да насърчават пасищното отглеждане на животните и производството на повече качествени продукти от тях.
- А обмисляли ли сте да настоявате за промени в законите?
- Разбира се, но става дума за цялостна философия, която да е национална политика. Например сега хващат кланицата, злоупотребила с 32 т некачествено месо, а глобата е едва 2 хиляди лв. Държавата трябва да прекрои изцяло възпитателни и възпиращи санкции, които трябва да се увеличат многократно. Ако това се беше случило във Франция, собственикът на тази кланица щеше да бъде съден за криминално престъпление. Там глобите ще бъдат минимум 7-цифрени. Ще ви дам пример с Великобритания, където заловиха измама с продажба на говеждо, което всъщност беше конско, внесено от Полша. Надигна се огромен вой, то не бяха уволнения, то не бяха съдилища. Ние тук си смятаме такъв случай за нещо елементарно.
- Вие предлагате?
- Първо санкциите трябва да са в пъти по-високи, защото точно тези практики рушат доверието на потребителя, но рушат и структурата на пазара. От друга страна, вие като потребители как видяхте държавата да насърчава потреблението на българско овче сирене например. Никак, държавата стои безучастно по отношение на толкова важен за трапезата ни продукт. Ние сме изместени от всички около нас, които са ни дишали прахта, те са на нашите пазари и правят и продават като нашите продукти. Една Гърция с нейната фета на сто процента измести България от пазарите на овче саламурено сирене.
- И как гръцката държава помага на производителите на сирене?
- Всяка година Гърция отделя от националния си бюджет минимум 10-15 млн. евро, за да рекламира в цял свят фетата си. А какво направи България за овчето сирене?
- Направихме мандри, които ни внушиха, че вече обичаме краве сирене, и започнаха да внасят обезмаслено краве мляко от Централна Европа.
- И това не е единствената причина. Когато държавата абдикира от определен процес, е нормално да правиш боклуци, които да продаваш на българския пазар, да тровиш хората и това да се смята за нормално. Ако в една кола натоварим министъра на здравеопазването, икономиката и земеделието и ги закараме независимо в коя поредица от села, като влязат в магазините, ще лъсне истината с какво се хранят хората в цялата страна. Масово се продават най-нискокачествените храни, с които и кучетата не си хранят в другите страни от ЕС. Защо го допускаме, какво печели държавата? Да имаш повече болни ли? А храната трябва да е лекарство за тялото. Точно затова е необходима политика, без значение с какъв цвят и коя партия е кабинетът, всички, които са на власт, трябва да следват тази политика. Тя трябва да е приета от Народното събрание, да има краткосрочна, средносрочна и дългосрочна стратегия.
- След тези промени, които се приеха в Закона за собствеността и ползване на земеделските земи (ЗПСЗЗ), с които се дава предимство на стопаните с пасища, имате ли надежда, че все пак този сектор поне ще спре да потъва надолу?
- Ако нямах надежда, нямаше да отдам 10 години от живота си, за да променя нещо. Специално промените, които се направиха в този закон, на мен ми отнеха 4 години, а можеше всичко това да се случи много по-рано, но нямаше политическа воля. От 2019 г. ги предлагам, колко министри и колко народни събрания се смениха оттогава? На всички тези министри, които идваха и си отиваха, съм го казвал лично. И ние не казваме има проблем, а казваме ето ви проблема, но ето ви и решението. Но конюнктурата е различна. Има една браншова организация, на която всички членове ги изловиха с виртуални животни, но именно тя пращаше становища против промените, за които ние настоявахме. А в Министерството на земеделието само това чакат. Аз им казвам: „Хей, хора, тези пишат становища против, защото имат личен интерес.” На заседание на Работна група в МЗХ НОКА представляваме над 1700 ферми, срещу мен стои госпожа със 7 ферми, и сме с равна тежест. Това е парадокс, да се караме и бием ли. И затова ще ви кажа, че този закон, който ще предоставя с предимството земи на търг от Държавния поземлен фонд на биоземеделци, градинари, овощари и животновъди, нямаше да се случи, ако не бяха протестите и не го разписахме в споразумение с министър-председателя Николай Денков. Слава Богу, народните представители от Комисията по земеделие в НС вникнаха в същността на предложението и казаха, това е тяхната политическа воля, и ги гласуваха, въпреки че беше на косъм.
- Все пак има надежда за стопаните със стада, че от общините ще получат пасища, вместо отново да ги дадат на фирми, които да ги косят за субсидии?
- Този закон не е перфектен, останаха още неща да се оправят. Трябваше да се реши да се прекратят договорите на такива фирми без животни и от другата година да се започне с нови правила. Сега се направи компромис, оставиха ги да им изтекат сроковете на договорите, а някои са с по 7-8 години. Ако нещата тръгнат в по-добра посока, ще преговаряме да се прекратят договорите им.
- Вие нямате ли притеснения, че с промените за соларите в този закон ще започнат манипулации от общините под натиск на бизнеса и много пасища изведнъж ще се превърнат в „неползвани”, за да се изградят гори от солари?
- От една страна, е възможно, а от друга, ще има комисии, които ще преценяват, така че общините няма как сами да кажат, че никой не е искал пасището и под този предлог да го даде за ВЕИ.
- А защо не настоявате за агросолари, които да се ползват във всяка ферма, а не да се изграждат гори от ВЕИ?
- Това е философия на управление и национална политика също. Досегашните ВЕИ паркове нямат нищо, свързано със селското стопанство, освен че ще ползват земеделски земи. И наистина е елементарно да се въведе изискване в закона, който да гласи, че зем, която е пасище, ливада, нива, щом се заявява за подпомагане, не може да се ползва за изграждане на ВЕИ, освен ако не го прави самият земеделец.
- Но това не се гласува.
- Да, не се гласува, защото инвестициите са много сериозни, има много високо ниво на лобита и е логично някой да не иска да се случи.
- Как хората да си купят цяло агне от ферма?
- Всеки като излезе с колата си от града, спре в първото село, независимо в каква посока е, да пита има ли човек, който отглежда овце. Ако в едното село няма, в другото ще има и хората ще му кажат.
- Какво да очакват гостите за традиционния събор на овцевъдите на Петропавловския манастир?
- Ще бъде цветен, уникален, в трите почивни дни около 24 май, ще има за всеки по нещо, за семейства, млади, стари, любители на хубавата храна, поне 15-20 сергии с овчи, кози сирена, атракции, ще удовлетворим и най-капризните гости.
Това е той:
Роден е в Стражица на 29 май 1978 г.
Завършва аграрна икономика във Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите в Пловдив
Председател е на Националната козевъдна и овцевъдна асоциация (НОКА)
Организацията е член на Българската аграрна камара и на Копа и Коджека
Има две деца
Светлана Трифоновска
