- Г-жо Дариева, отново сме изправени пред поредните парламентарни избори и в част от партиите обаче има трусове. Как ще се отразят те на кампанията?
- Предизборната кампания се очертава да бъде скъпа заради повишения зaлог на тези избори. Опасенията ми са, че тя може да бъде белязана и от институционални проблеми, както и да бъде подвластна на различни технологични и юридически хватки. При подобен развой на нещата не е изненадваща реакцията на избирателите, които се отдръпват, защото не са съгласни да са заложници в подобна властова битка между политическите субекти.
Турбуленции се наблюдават както в ДПС, така и в БСП. Засилват се и търканията между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Така освен скъпа кампанията се очертава и трудна, особено за водещите политически формации. Те всячески се стремят да избягат от отговор на основния въпрос – с кого ще управляват. По-лошото е, че не се вижда и здрава основа, върху която да се изградят бъдещи коалиции.
Това обрича октомврийския вот на още по-ниска активност. Освен ако кризата не се задълбочи и не възникне извънредно събитие, което радикално да промени картината. Засега нещата не изглеждат оптимистични. Голямата грешка, която допускат всички български политици, е, че кампанията от години е една и съща и говорят едни и същи неща. Това оставя хората равнодушни.
Партиите трябва да се върнат към идеологиите си
- Може ли да наблюдаваме още по-фрагментиран парламент и разхвърлян вот от страната на избирателите?
- Да, последващата фрагментация е напълно възможен развой. Към момента регистрираме все по-ниско желание да се участва на изборите. Доскоро смятахме, че в България оттеглянето на гражданите от терена на политиката е достигнало историческото си дъно, когато на вота на 9 юни активността стигна 34,41%.
Доколкото не забелязваме нито нови лица, нито нови политики, отсъства и предвидимост за бъдещите политически съюзи, то този разпад влече още по-ниска активност. Това вероятно ще засили и идеите за промяна на системата на държавно управление. Ако следващото 51-во НС бъде излъчено от под 2 млн. избиратели, то възниква и основателният въпрос за неговата легитимност.
- Да разбирам, че не очаквате появата на нови играчи, които да разтресат ситуацията и да направят още по-трудно формирането на мнозинство след вота?
- За нови играчи вече е късно, защото регистрацията на политическите сили приключи. В ЦИК са регистрирани 34 формации - 25 партии и 9 коалиции. До 21 септември могат да се правят промени в съставите на коалициите. Кризата в отделните сили, в това число и тази в ДПС, обаче се явява възможност за другите политически субекти.
Има поне 5 различни субекта, които предявяват претенции за привличане на бившия електорат на ДПС. Част от тях са политически формации, отцепили се от движението. Сред тях са Народна партия „Свобода и достойнство“ (НПСД) на Орхан Исмаилов, „Националното движение за права и свободи“ (НДПС) на Гюнер Тахир и „Демократи за отговорност, свобода и толерантност (ДОСТ), чийто лидер в момента е Танер Алимолла.
На парламентарния вот през 2017 г. ДОСТ успя да откъсне над 100 000 гласа от ДПС и това доведе до значителна ерозия въпреки мобилизацията в редиците на движението. Отделно от това имаме две формации, които претендират за автентичност. От една страна е коалицията „Алианс за права и свободи“, в чиито листи трябва да влязат представители на крилото зад Ахмед Доган. От другата страна е ДПС-Ново начало около Делян Пеевски. В резултат на кризата ДПС ще претърпи електорална щета. Този скандал неминуемо ще разколебае част от електората им.
Нито една от двете основни формации не може да претендира за морална чистота. В обвиненията както от единия, така и от другия лагер, които избирателите им чуват всеки ден, се чува риторика, която досега се чуваше от техните опоненти. Това може да доведе до отдръпване, но може и да преориентира вота към други субекти. Част от системните партии заявяват амбиции за сериозно електорално навлизане в смесените райони като Кърджали, Разград, Силистра, Търговище и Шумен.
- Според вас към каква формула на управление трябва да се насочат политическите партии след вота, че този път да се формира стабилно правителство – коалиция, експертен кабинет, неутрален премиер? Кое е най-удачното?
- Формулата за управление, която би могла да има шанс за легитимност на фона на тази очаквана фрагментация, е технократско управление, което да стъпи на експертна фигура за премиер и на предварително договорена програма. Това изглежда трудно постижимо към настоящия момент, но е потенциална възможност. Последните сондажи показаха, че ГЕРБ биха останали първа сила на вота на 27 октомври. Те са обречени на успех. Основният проблем пред ГЕРБ е да докажат, че имат капацитет не само да печелят, но и да управляват.
В тази посока са и заявките, които чухме от страна на Бойко Борисов през последните дни. Той разтвори идеологическото ветрило буквално във всички посоки, което обаче поражда риск от обезличаване на партията дори сред собствените й избиратели. Предстои да видим как ще реагират избирателите на ГЕРБ на тези идеи. Чухме и няколко екзотични предложения за кметовете министри.
Т.е. високорейтинговите кметове на ГЕРБ да поведат партийните листи с идеята да ги „издърпат нагоре“ благодарение на мажоритарния потенциал, който имат. А след това да бъдат издигнати за министри. Това предложение обаче не е безпроблемно. Вместо да произведе ефект, може да се обърне в дефект, ако хората решат „да не си дават кмета“.
- Очаква се двата основни субекта в тази нова власт след вота да са ГЕРБ и ПП-ДБ, но те продължават с нападките помежду си, разменят си джентълменски писма. Според вас какви компромиси трябва да направи всяка от тях, та да се стигне до кабинет?
- Половинчатите мерки не са решение. От изявленията и от двете страни се виждат заявки за търсене на решение, но не се пропуска възможността за взаимни „стрелички“. Сигналите, които излъчват, са смесени и водят по-скоро до повишаване на напрежението, отколкото до някакво сближаване на позициите. За да има сближаване, трябва да има ясни правила. Джентълменските споразумения не работят. Тук трябва феърплей. Препъникамъкът в техните взаимоотношения е липсата на доверие. То трудно се изгражда, но много лесно се губи.
След провала на ротацията това доверие беше разклатено. Една от причините за загубата, която ПП-ДБ претърпя на вота в началото на лятото, е заради „сглобката“ с ГЕРБ. Затова избирателите им – и на ПП-ДБ, но и на ГЕРБ, трудно ще преглътнат нова сглобка. Въпреки всичко стратегически това партньорство се очертава като най-перспективно. Проблемът е травматичното общо минало, което имат. Иначе двете формации имат идеологическа близост, особено във външната политика. Трябва обаче да се види дали има такава и по антикорупционното законодателство.
ПП-ДБ поиска от ГЕРБ подкрепа за 3 такива закона – за личния фалит, за защитата на лицата, подаващи сигнали, и за правилата за избор на членове на новата антикорупционна комисия (КПК). От ПП-ДБ изтъкнаха, че приемането на подобни реформи е изключително важно, за да може страната ни да получи следващия транш по Плана за възстановяване и устойчивост. ГЕРБ не приеха подадената ръка, а използваха тази възможност, за да им изпратят обратно своята управленска програма. Затова казвам, че сигналите от двете страни са смесени – както подават ръка, така и използват възможността да ударят. Това не е подход, който би произвел благоприятен ефект.
- Атанас Атанасов от ПП-ДБ доразви тезата за неутралния премиер и поясни, че може да е бивш конституционен съдия. Как ви се струва тази идея и такава фигура достатъчно експертна ли е, за да внесе стабилност?
- Конституционалистите и юристите са сред експертите, които се ползват с авторитет в обществото по принцип. Понастоящем обаче случващото се в съдебната система е това, което води до понижаване на доверието в институциите и усилва усещането за несправедливост.
Ако потенциалният бъдещ премиер е подозиран в близост към дадена политическа сила, много по-трудно ще се създаде консенсус около неговата фигура. Трябва да се намери достатъчно авторитетен и безпристрастен човек, който е и носител на безукорен морал. Трудна задача, но не и невъзможна.
- Казахте, че разнобоят в ДПС може да разколебае техните избиратели и има 5 субекта, които претендират за техния електорат. Това може ли да обърка избирателите за кого да гласуват?
- Рано е да се говори какви точно електорални дефекти ще произведе целият този процес в редиците на ДПС. Първо трябва да видим как ще реагират бившите избиратели на ДПС – доколко разпознават формациите, участващи на вота (с име, но и с номер в интегралната бюлетина). Разпознаваемостта обаче е само първата крачка. Следващата е кого ще изберат като автентичен изразител на волята им.
В тази ситуация драстично нараства ролята на ЦИК, на РИК, както и на СИК – дали и доколко ще съумеят да гарантират възможността за безпроблемно волеизявление на избирателите. Последствията за ДПС от тази криза са тежки не само в електорален план. Имаме сериозна репутационна щета върху ДПС. Уязвени са и претенциите им за участие във властта открито. Тези претенции стават все по-незащитими. Електоралната ерозия е неизбежна, но по-важното е, че на карта е поставено и бъдещето на формацията.
- Процеси текат и вляво. Ще може ли това ново ляво обединение да донесе повече гласове за БСП, каквато е целта?
- Има обединение, но няма обновление. След заличаването на Корнелия Нинова като председател на БСП колизиите в червените редици не стихват. В коалицията „БСП - Обединена левица“ влизат 14 партии. Дали ще има реално обединение е друг въпрос. Обновление не се наблюдава, доколкото и лицата, и идеите са добре познати. БСП е в неблагоприятен тренд от 2021 г.
На последните избори те получиха 151 560 гласа. Това произведе група от 19 депутати, която се сви на 18 още преди клетвата. Сега при новото обединение, ако партийните лидери получат места в листите, то трябва да очакваме следващата група на социалистите в 51-вото НС да е своеобразна „група на вождовете“. Тези лидери вероятно ще заемат водещите места в листите, но предстои да видим как местните структури ще реагират. На местните избори през 2023 г. в немалко общини се стигна до яростни сблъсъци между формацията на Мая Манолова и БСП например. Електоратът на БСП среща най-много неблагополучия с преференциите, така че и те не са решение в случая. Като цяло ситуацията в БСП не е розова.
- През седмицата бе лансирана идеята за смесената избирателна система и връщането на мажоритарния вот. Според вас това ли е решението за вдигане на активността?
- През инструментални механизми няма как да бъде решен един съдържателен проблем. Идеите за промяна на избирателната система са именно един такъв инструментален подход, който не дава отговор на същината на кризата. Проблемът с ниската активност не може да се реши така. Причината за отдръпването на избирателите от политиката и отказа да отидат до урните се дължи на невъзможността на партиите да произведат разказ за бъдещето, който да е убедителен, и то поне за собствените им избиратели.
Партиите трябва да се фокусират върху конкретни групи хора, които искат да представляват. Когато го направят, едва тогава ще могат ясно да разкажат какви са ценностите на тези групи. Само тогава ще имат основателна претенция, че ги представляват. Пътят за това е партиите да се върнат към идеологиите и програмите си. Когато хората виждат, че политиците не се справят с основната задача – да сформират мнозинство, да излъчат редовно правителство, то няма как изкуствено да се реши този проблем с активността чрез смяна на избирателната система и чрез изкуствена преднина на първата политическа сила. Защото това е целта на предложенията за промени. Както гръцката система, която дава допълнителни мандати на победителя, така и другата идея за връщане на мажоритарния елемент.
През 2009 г. ние гласувахме именно по смесената система. Имахме 31 избирателни района, в които освен за листа можеше да се гласува и за един мажоритарен кандидат от район. Тази система също бонифицира първата сила. През 2009 г. ГЕРБ взеха мажоритарния вот в почти всички райони освен в пет. Там победител бе ДПС – Кърджали, Разград, Силистра, Търговище и Шумен. В ситуация, в която избирателят не гласува, защото няма доверие или е разочарован, даването на изкуствено предимство допълнително като бонус на първата сила е като да гасиш пожар с бензин. Тогава може да станем свидетели дори на мобилизация на възмущението.
Това е тя:
Магистър по социология от СУ „Св. Климент Охридски
Социолог с над 20-годишен опит в електоралните и маркетинговите проучвания
Автор на публикации по темите на европейската интеграция и политическите нагласи
Управител и основател на агенция „НАСОКА“
Тихомира Михайлова
