- Г-жо Славкова, вече имаме редовно правителство от три партии в коалицията и една подкрепяща. Това ли беше наистина най-възможният вариант, както се изрази и самият Росен Желязков?
- От нещата, които се случиха в рамките на два месеца след поредните избори, тази конфигурация очевидно е единствената възможна. Имаше два варианта. Първият включваше „Демократична България“ и евентуално подкрепа от „Продължаваме промяната“. След като тази възможност не се реализира, бързо трябваше да се търси друга. За това има няколко причини. Политическите партии, в това число и ГЕРБ, много дълго време стояха на масата на преговорите. На почти всички останали предсрочни парламентарни избори още в кампанията имаше усещането, че кабинет няма да има и след няколко месеца отиваме на нов вот. Правиха се някакви вяли опити, но нищо не се раждаше. Сега обаче се създаваше точно обратното впечатление. Така, давайки си сметка, че ще изпуснат важни неща, включително и бюджета; че напрежението сред хората ще ескалира, включително и социално такова; че политическата немощ да се роди кабинет трябва да се прекрати, партиите бяха приклещени да вземат решение и да търсят изход от политическата криза. Това усещане, че все пак ще има правителство, се засили след изборите и все по-осезаемо с всеки ден преговори. В крайна сметка вече имаме редовен кабинет начело с Росен Желязков. Някои ще харесват правителството, други – не, трети откровено ще го мразят. Според мен обаче трябва да поздравим партиите, които участват в тази конфигурация - било с коалиционно споразумение и министри, било с подкрепа. Трябва да ги поздравим за това, че проявиха отговорно политическо поведение в опит да стабилизират политически, икономически и социално държавата.
- Колко стабилно е едно такова управление, в което влизат толкова много разнородни субекти?
- Много е трудно да оценим колко живот ще има този кабинет, след като е толкова разнопосочен. Всички политически партии, които са се хванали в момента в този кабинет, си дават сметка, че краткият живот на правителството и бързото отиване на избори ще бъде в тяхна вреда. Формациите ще се опитат максимално дълго да удължат живота на кабинета „Желязков“. Да има редовно правителство не е само от държавнически интерес, но е от значение за партийните перспективи пред самите политически субекти. Така всяка от тях ще натрупа позиции и ще покаже политики през ведомствата, които оглавява. За тях е важно това правителство да съществува дълго. Безотговорно би било да даваме някакъв срок на годност на този кабинет, без такъв да е заявен в крайна сметка от самите политическите партии.
- В споразумението за управление е записан мандат от 4 г. Според вас ще издържи ли толкова или проблемите ще си проличат по-скоро?
- Съвсем нормално е да бъде записан четиригодишен мандат. Може би трябва да напомним, че договорката между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ при сглобката бе за 18 месеца, но издържаха много по-малко. Трудно е обаче да си представя настоящият кабинет да издържи в рамките на 4 години. Но понякога у нас нещата, които изглеждат паянтови, са най-постоянни. Ще наблюдаваме разликите в политиките и начина, по който този кабинет ще се презентира пред обществото в следващите месеци. Ще наблюдаваме и дали ще има напрежение между партньорите, колко голямо ще е то. Това ще ни ориентира и колко дълго може да издържи един такъв кабинет.
- Кое според вас сплотява това мнозинство?
- Нежеланието да се ходи на избори със сигурност е изключително ключово. Нито една от политическите партии няма аргументи, за да отиде на поредни избори и да каже: „Гласувайте за нас“. Дори и твърдият електорат вече е трудно да бъде мобилизиран. Много е сложно да се обясни на хората защо за пореден път би се провалил опитът да се състави кабинет и заради какво. Натрупаното усещане, че заради някакви постове няма правителство, започва все повече да горчи в електоратите. Затова и този път формациите се опитаха да направят максималното и най-накрая имаме редовен кабинет. Нека да не го кръщаваме „сглобката на нежелаещите“ или „коалицията на нежелаещите избори“, но това със сигурност има своята тежест. От друга страна, за ГЕРБ също беше ключово да реализират мандата си, особено като първа политическа сила, която няколко пъти вече взима папката и не успява да събере мнозинство около себе си. Последното няма как да не тежи на партията. ГЕРБ със сигурност имат позитив.
- Колко най-малко трябва да остане на власт това управление, за да се стабилизира ситуацията в страната?
- Ако погледнем какво ни трябва за решаване на политическата криза, смятам, че кабинет от четири години може да създаде такова усещане. По отношение на стабилизиране на държавата в икономически план редовен кабинет е този, който да обяви къде се намира финансово страната и какво е нейното бюджетно състояние. И едва след това да се правят опити за стабилизирането й. Сигнали, че ще се стигне до разбирателство за управление, се даваха и чрез случващото се в бюджетната комисия около приемането на т.нар. удължителен закон. Партиите показаха, че няма да прибягват до решения, тип предизборни, като казуса с ДДС за хляба и за ресторантьорите. Именно редовен кабинет е нужен за стабилизирането на страната в редица сектори, защото политическата криза няма как да не се отрази върху тях.
- Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов преди дни заяви, че правителството не е бетонирано и вратата към ПП-ДБ е отворена. Виждате ли възможност за преформатиране на властта и състава на кабинета чрез влизането на ПП-ДБ в него?
- Не, това би било много трудно и малко вероятно. Разбира се, посланието на ГЕРБ-СДС и Бойко Борисов към ПП-ДБ е правилно: „Ако искате, елате да говорим“. ПП и ДБ обаче няма да седнат да говорят. Те вече са решили, че могат да трупат позитиви като опозиция, което не е неадекватно решение. След като веднъж се разделиха на масата за преговори, оттук нататък каквито и да било разговори ще се осъществят изключително трудно, камо ли да се стигне до преформатиране на кабинет и включване на министри от страна на ПП-ДБ. Това е политическо говорене, което няма да доведе до някакви реални действия.
- Въпреки че Конституционният съд (КС) все още не е излязъл с решение за касирането на вота, се появиха спекулации, че „Величие“ намира място в НС. Това доколко ще промени картината в парламента?
- Ще промени картината от гледна точка на броя депутати. Част от политическите сили ще загубят по един или двама народни представители от редиците си. Големият казус при влизането на „Величие“ в НС е това, че ще се потвърди тезата, че изборите са били нечестни. Това ще отвори вратата пред всяка една малка или по-голяма политическа сила да иска касиране и преброяване при най-малкото съмнение в честността на вота. Това допълнително ще доведе до сриване на доверието на гражданите към избирателната система. Надявам се КС да си свърши съвестно работата.
- Едно влизане на „Величие“ в НС би ли дало тласък за разширяване на мнозинството и присъединяване на още партии към него? В момента опозиция и управляващи са в отношение 4 към 4.
- Това със сигурност ще намали броя на мнозинството от 126 на 121. В парламента ще се разчита и на плаващи мнозинства, защото със сигурност ще има политики, които ще бъдат одобрявани и от други партии. Когато си опозиция, това не означава задължително, че по презумпция ще гласуваш винаги против, особено ако има неща, които се припокриват с твоята програма. В парламента ще текат немалко преговори при важни законопроекти и ще се търси подкрепата и на други партии. И това е нормално. Влизането на „Величие“ ще намали тежестта на мнозинството, но в различни ситуации то ще разчита на подкрепа от други сили.
- В лагера на опозицията също са доста разнородни. От едната страна е „ДПС- Ново начало“, от другата –„ Възраждане“, МЕЧ и ПП-ДБ. Способни ли са те за общи действия или не?
- По-скоро не. ПП-ДБ през последните няколко месеца настояват за санитарен кордон и изолация на „ДПС - Ново начало“ и Делян Пеевски. Трудно ми е да си представя, че ще има някаква обща посока или разговор за каквото и да било. Това е по-скоро екзотична опция. В изявленията на представители на ПП-ДБ се прокрадват подозрения, че Пеевски ще има влияние върху кабинета „Желязков“. Невъзможно ми се струва да има общ фронт от опозицията срещу този кабинет.
- Може ли кабинетът да стане заложник на този конфликт в редиците на ДПС, който все още не е съвсем приключил?
- За ДПС на Доган беше важно да не отидат на избори, защото щяха да са в по-голяма степен губещите от нов вот, отколкото „ДПС – Ново начало“. Този конфликт тепърва ще продължи да се развива, докато съдът не се изкаже по отношение на марката ДПС. Най-ясно този конфликт ще се реши на избори, когато и да са те. Тогава ще се покаже дали има връщане на избирателите към редиците на ДПС – Доган или по-скоро преливане към редиците на „ДПС – Ново начало“. Това кое от двете крила ще вземе надмощие и ще прибере този електорат най-ясно ще покаже как ще се реши конфликтът между двата политически субекта.
- Идеята на ГЕРБ опозицията също да има председателски места в ресорните комисии в НС подадена ръка към кой е – ПП-ДБ или друг в опозицията?
- ГЕРБ като мандатоносител ще разчита за минаването на определени политики и закони в НС и на формациите, които сега са гласували против кабинета „Желязков“. Смятам, че това е жест към тези политически партии, които са в опозиция като цяло, а не към конкретна формация. Ще бъде знак на кои повече и на кои по-малко ще разчитат. ГЕРБ си дават сметка, че понякога трябва да разчиташ и на опозицията за важните неща.
- А как виждате отношението на Румен Радев към това правителство?
- Той го демонстрира много ясно. Отнесе се много толерантно към целия процес на преговори и даде достатъчно време на политическите сили да намерят решение. Почти безпрецедентно дълго бави връчването на първия мандат, но се съобрази с желанието на партиите. Това беше знак, че той също смята, че трябва да има редовен кабинет. Той няма да изневери на стила си, който сме наблюдавали – ще критикува правителството, когато сметне, че има основание за това. Ще има, разбира се, някакъв толеранс, докато се очертае профилът на властта - как ще се движи, кои ще бъдат приоритетите и т. н. Няма да им спестява критики със сигурност. В крайна сметка това го позиционира на политическата сцена.
- Росен Желязков ще успее ли да се справи с ролята на премиер?
- Професионалното му развитие и постовете, които е заемал, показват, че той има богат опит. Той бе шеф на НС, министър, главен секретар на МС. Безспорно Желязков е навътре в механизмите и знае как се случва всичко в политически план в управлението. Този безценен опит ще му помага. Ще му помага обаче и това, че е заобиколен с немалко политически лица от ГЕРБ, с които той е работил. Знае възможностите на немалка част от министрите в този кабинет и как да работи с тях. Това ще го улесни. Ще трябва да се напасва по-скоро с министрите от останалите две партии в коалицията. Поведението му досега показва, че е уравновесен и спокоен човек, който, надявам се, да покаже и политическа визия. Със сигурност ще се опита да бъде балансиран. След гласуването на кабинета Желязков първо отиде при патриарха, целуна му ръка, а след това се здрависа с президента и вицепрезидента.
Това са символни знаци, че ще търси баланс и разбирателство.
- Има внесени промени в Изборния кодекс, които са доста различни, това достатъчно ли е да изчисти съмненията за купуване на гласове и честността на изборния процес?
- Не мисля, че някой сега ще започне да се занимава с изборното законодателство. Едно от нещата е да се изчистят избирателните списъци от мъртвите души. Надявам се партиите да си дадат сметка, че пипането на изборното законодателство целенасочено винаги създава много лошо впечатление. Затова нека си дадат време, за да може текстовете да бъдат изчистени и да са адекватни. Само това е начинът да се върне доверието на българите в изборния процес.
- Кои са основните три задачи пред мнозинството и кабинета – еврозона, бюджет, попълването на контролните органи...?
- Със сигурност тези теми са належащи, особено по отношението на регулаторните органи с изтекли мандати. НС и правителството имат много работа. Надявам се никакви политически пристрастия да не спрат процеса по влизане в еврозоната. Това са генералните неща, които са видими. Под повърхността всеки министър, влизайки в подопечното му ведомство, ще открие изключително много належащи настоящи задачи, които трябва да бъдат да бъдат свършени. Надявам се този кабинет да не се ограничи само с потушаване на пожари и решаване на ад хок проблеми, но да има визия, да начертае път и нещо генерално, което да бъде емблема на това правителство.
Това е тя:
Бакалавър по социология в СУ „Св. Климент Охридски“
Магистър по политически мениджмънт
Съосновател на изследователски център „Тренд“
Има над 200 електорални, социални и маркетингови проучвания
Тихомира Михайлова
