- Г-н Цицелков, предстоят поредните избори. Не са малко хората, които се опасяват, че отново вотът им няма да бъде отразен правилно. Какви са измамите по време на избори?
- Не трябва да се фокусираме само върху жертвите на престъпление, а върху извършителите – хората, които поръчват и купуват гласовете, т.е. не само върху физическите купувачи и дилъри на гласове, но да погледнем кои са партиите и кандидатите, които купуват тези гласове да се задълбочим в проблематиката. Обикновено хората, които си продават гласа, са крайно бедни и маргинализирани хора и те са жертва на това престъпление. Практиката познава много начини за влияние на вота. В България всички сме чували за индианската нишка, тя обаче на Балканския полуостров е известна като „Българския влак“ в изборните измами. Това е, когато ни се дава попълнена отвън бюлетина, ние влизаме и гласуваме с нея, а тазиу която взимаме от СИК, изнасяме отвън. Така тя бива попълнена и следващият човек влиза с нея.
- Как се сдобиват с оригиналната бюлетина?
- Обикновено има някое подставено лице в СИК. Важно е в един момент да излязат да пушат цигара – в началото на деня, някой да си затвори очите. Това става обикновено в малки населени места. Въпреки че номинално представителите на СИК следва да са от различни партии, много често се случва, че те са братовчеди, служители на общинска администрация или симпатизанти на една и съща партия.
- Има ли други практики и тактики?
- Страшно много са. Това ние наричаме купен вот на дребно. Той е по-видим, вижда се как някои общности гласуват масово за определени партии, на следващи избори гласуват 100% за други партии, на следващи пък изобщо не гласуват, когато там има полиция и се раздават предупредителни протоколи. Практиките са много. Освен купуване на гласове има тъпчене на бюлетини, което не се случва само в България. Това обикновено се случва в началото на изборния ден. Попълват се масово бюлетини и се пъхат в урната от името на хора, които се знае, че са трайно болни и няма да гласуват, не живеят в населеното място. Това обикновено отново се случва в малките населени места, където членовете на СИК много добре знаят кой в момента е там и кой не е и си позволяват да гласуват от името на хора, които не са там. Това се случва и в края на изборния ден, затова съветваме наблюдателите да са там през цялото време, но в случай че им се наложи да излязат, то със сигурност трябва да бъдат на откриване или закриване, защото обикновено манипулациите се случват именно тогава. Това е възможността, когато все още няма много гласоподаватели, да се тъпчат бюлетини, да се подписват някакви неща, както и на финала в протоколите, всички знаем кога от човешки грешки, но по някой път и зловредни, най-вече страдат преференциите.
Най-често се използва похватът да се взимат личните карти на трайно болни хора и се гласува с тях. Това става само по малките населени места и става основно за местния вот. За тези избори пазаруването е на едро, не на дребно – 20-30 броя. На едро е, когато малко преди изборите ти оправят училището, когато раздават обществени поръчки, когато на определени села в Родопите им спират строежа на нов мост на пречиствателна станция, защото не са подкрепили правилната партия. Когато в една община има един или двама основни работодатели, които обаче също са свързани, когато има сериозен монопол на труда. Това е пазаруване на гласове на едро и това се доказва много трудно, обаче много лесно се хваща от данни и с това се занимаваме в ОЧИ.
- Колко върви цената на купения глас?
Вече никой не си продава гласа за 30 лева, той е минимум 50, върви към 100. Трябва да се знае, че ако вие получите 100 лева, някой е платил около 300, защото дилърите на гласове събират сериозни комисиони. За местните избори ще скочат много, особено на определени места. Когато човек знае, че с 50-100 гласа може да вземе кметството, което е свързано с европроекти, държавно финансиране, заплати на администрацията, цената скача драстично. За тези на 2 април не очаквам да минат 100 лева.
- Има ли партия, която не купува гласове?
- Със сигурност има много такива партии. Купуването на гласове много трудно се доказва. Ако кажем, че някой купува гласове, бихме били в хипотезата, че обвиняваме някого. Трябва да сме внимателни с термините. В България говорим за контролиран вот. Той се хваща много лесно, чрез алгоритми. Има сериозно изкривяване на вота. Именно с такива данни се занимава новосформираното Обединение за честни избори (ОЧИ). То има три основни стълба. Единият е технически – хора, които разбират от данни и визуализацията им. Вторият стълб е изборни експерти, хора като мен, които разбират техническите проблеми, малките заигравки в цифрите и познават политическата култура. И третият стълб са медиите, чрез които комуникираме тези данни.
- Как бихте коментирали, че не е важно как се гласува, а кой брои вота?
- Йосиф Сталин е много прав, това е факт. Каквото и да гласуваме ние, избирателите, е много важно как ще бъде отчетено в края на изборния ден. Затова трябва да има наблюдение, защото през деня, докато гласуваме, самите гласоподаватели са един вид гарант на вота. Ние, които сме на опашката, ние, които гласуваме, сме там, виждаме, слушаме и бихме докладвали, ако се случи сериозно нарушение и някой не спазва процедури. Обаче при приключване на изборния ден там гласоподаватели няма, в най-добрия случай има представители на партии – някой застъпник и някой наблюдател, на които ние трябва да разчитаме, че не са „пробити“, не са подкупени, че са добре обучени. Практиката показва, че грешките стават, защото хората са неподготвени. Някои манипулации стават възможни, защото те се случват пред очите на всички, защото тези хора не са обучени добре и някой може да подмени протокола, да допише число, защото тези, които са там физически, макар че са на място, не знаят точно за какво да гледат. Друг проблем е, че в България не е ясно регламентирано къде трябва да стоят наблюдателите. Често председателите и членовете на секционните комисии в едно самоуправство решават, че наблюдателите трябва да стоят в другия край на стаята, откъдето те ефективно не могат да видят как точно се брои, каква преференция е отбелязана и какво точно се записва в протоколите.
- Видеонаблюдението идва ли в помощ на това да се изсветли отчитането на вота?
- Би могло, но по-скоро за мен е съмнително, че това ще се случи по начина, по който е направено. Ние знаем, че става дума за телефони. Поръчката е за над 6 милиона лева. Ако направим една бърза сметка, става ясно, че един телефон излиза около 150 лева. В поръчката е записано, че тези телефони ще имат гаранция от 36 месеца, което е добре, но никъде не са записали каква резолюция трябва да имат на видеозаснемане. Може да се окаже, че там не се вижда кой знае какво. Хора, които работят с камери, много добре знаят, че е важно осветлението как е настроено. Може би ще има някакъв дисциплиниращ ефект за някакви много груби нарушения, но като цяло по-скоро ще удължи доста броенето на гласове и би отворило вратите за всякакви спекулативни и манипулативни твърдения, в случай че някъде това видеонаблюдение прекъсне, записът не е добър. 10% от секциите в страната нямат интернет покритие, т.е. там изискването на закона да има излъчване в реално време няма как да се спази и те ще трябва да правят запис.
- Безсмислено ли е това видеонаблюдение?
- Не е напълно безсмислено. По начина, по който е сложено, със сигурност няма да гарантира чистота на вота, това, което партиите искат. То не е доказателство в съда, докато свидетелските показания са. Каквото и да има на това видео, водещо ще бъде какво казват участвалите в това броене. Малко излишно упражнение, но, от друга страна, някъде има груби практики, където кандидати, представители на местна власт, местни лидери, тартори участват при броене. Мисля, че ще има дисциплиниращ ефект при такива практики.
- Връщането на хартиената бюлетина ход в правилната посока или крачка назад?
- Каквото и да кажа, ще бъде моето мнение. Никога не е направен анализ какви са плюсовете и минусите от двете технологии. Докато някой просто ни убеждава, че хиляди хора са се отказали да гласуват заради машините, ние нямаме научни доказателства за това, нямаме социологически данни, нямаме представително проучване, нямаме допитване, направено с гласоподаватели. В науката се нарича социологическа спекулация, ние не знаем. Това, което знам, са какви са плюсовете и минусите на двете технологии чисто технологично за гласоподавателите. Макар машините да са сведени до касови апарати, които принтират бележки, шансовете да се сгреши с машина са по-малки. Когато хората събират данни от таблици на ръка и листчета, грешки стават, дори и при най-добри намерения и тренирани хора. При машините още няма как да се подменят флашките. Някой се опита на миналите избори да извади няколко флашки и машината веднага блокира. Тогава излезе един много плашещ надпис, че данните са променени. Действително това беше лош превод, но за тези избори няма да излезе такова съобщение, просто ще излезе, че флаш паметта е била преместена нерегламентирано и тази машина ще спре да работи.
- Какви избори очаквате като активност, кампания?
- Кампания почти не виждам. Говори се за войната в Украйна. Политическите партии основно се занимават с изборни технологии. Едни от тях вярват на машини, други на хартии, всички заедно се молим на нашия бог Изборния кодекс кое от двете да надделее. Това не е редно, не би трябвало политиците да се занимават с неща, от които не разбират – изборни технологии. Изборите, които очаквам, ще бъдат много оспорвани. Проучване на „Маркет Линкс“ показва, че разликата между първия и втория се стопява сериозно. Въпреки че често ни се казва, че вероятно наесен ще имаме отново избори 2 в 1 и сега няма да има стабилно правителство, едва ли не се опитват да ни откажат да гласуваме – те са само междинни преди следващите, това не е вярно. Всяка коалиция, която успее да спечели стабилно мнозинство за парламент, ще може да управлява в следващите години. Изборите са избори като всички други, трябва да се гласува. Дори да не успеем да формираме стабилно правителство и да се повторят резултатите от миналите избори, най-малкото тези, които са по-напред, ще имат повече представители в СИК на ръководни позиции и се връщам на коментара от Сталин - те ще броят гласовете на местните избори, когато знаем, че един глас може да реши кой да бъде кмет и кой не.
- Каква избирателна активност очаквате? В пространството се завъртяха цифрите 36-38%.
- Надявам се да е по-висока, но не очаквам да е. Не може да ги съпоставяме с другите държави. В България ги определяме на базата на всички български граждани, които имат издадени валидни документи. Някои от тях не са стъпвали в България от 20 години, някои дори не са родени тук, а са дошли и са си извадили документи. Активността вероятно е по-висока от тези данни. Важно е възможно най-много българи да гласуват. Процентите оставяме на статистиката. Мандатите се разпределят от действителните гласове, от всички гласували.
- Има хора, които смятат, че трябва да има праг на гласувалите, под който да не се зачитат изборите. Смятате ли, че трябва да има промяна в това отношение?
- Не, няма нужда от промяна. Така е в много други държави. Няма изискване за 50+1. Това важи за балотажи. За съжаление и 10% да излязат от нас или 2% силно мотивирани, ако всички останали отидат за гъби или решат да не вярват на политиците, една много малка група хора ще определят кой да управлява държавата, и то в толкова труден период. Хората трябва да са отговорни и да гласуват именно за да не позволяват тези тънки сметки на партиите, които много добре познават твърдите си ядра, но не могат да предвидят новите партии, новите кандидати. Именно затова в България наблюдаваме как хора, които се появяват за първи път на избори, ги печелят, и то със сериозни мнозинства. Това притеснява традиционните партии.
- За партийни идеологии или личности ще се гласува на тези избори?
- Това е проблемът в България. Партии като „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ имаха сериозна полемика за преференциите. Хората, които гласуват за тях, много често не харесват цялата структура, те не харесват определени хора в тези партии. В същото време симпатизират изключително силно на личности, затова и в тези партии виждаме силен преференциален вот. Призовавам гражданите да гласуват и за двете - партия и личност.
- Гласуването в Турция трябва ли да се спре?
- Не, това не е проблемът. Докато Конституцията на България ни казва, че имаме равни права и равни задължения, ние трябва да я спазваме. Това беше и причината да премахнем ограничението за гласуване на българите в чужбина. Ако ние гласуваме масово, никой няма да се занимава с малкия процент – 150 000-200 000 гласа от Турция или Великобритания. Това не би променило особено нищо в България. Докато ние не отиваме да гласуваме, докато ние не сме мобилизирани да избираме нашите представители, тогава и 2% от обществото ще може да реши. Отделно от това би трябвало да имаме район „Чужбина“, би трябвало да имаме кандидати, които да работят за интересите на тези хора и за това те да се завърнат.
- Как възприемате инициативата на ВМРО, в която призовават на 2 април да се гласува с „Не подкрепям никого“?
- Не е добра идея, защото това не е действителен глас за партия или коалиция. Ти ще отидеш да гласуваш, но твоят глас няма да промени нищо. В закона много ясно е записано, че „Не подкрепям никого“ е действителен глас, но не е действителен за партия и коалиция. Той участва само в статистиката. Мандатите се разпределят само между действителни гласове, подадени за партия, коалиция или независим кандидат.
Това е той:
Роден е в София през 1983 година
Учил в Австралия, Индонезия, Дания и Швеция
Работи като експерт за ЕК от 2011 г.
Съосновател на Обществения съвет към ЦИК през 2014 г.
Няколко пъти е бил негов зам.-председател, а през 2021-2022 г. става негов председател. Понастоящем е член на съвета.
През 2023 г. се присъединява към Обединение за честни избори (ОЧИ)
Владимир Христовски
