Т очно след 130 години от първото българско участие в международно изложение - това в Чикаго през 1893 г., Националният исторически музей и регионалните музеи в Русе и Варна изпращат най-ценните си експонати за пътуваща изложба в Америка. Тя е част от проекта „Първите владетели на Европа“, а инициативата е на музея „Фийлд“ в Чикаго.
Проектът
Проектът „Първите владетели на Европа“ е първото по рода си мащабно музейно сътрудничество между Северна Америка и Югоизточна Европа. Българското участие се реализира с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България“.
Експозицията е под надслов „Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях“. Колекцията представя културни ценности от единадесет държави от Стария континент, включващи артефакти от неолита до желязната епоха, показвайки над 200 рядко излагани ритуални експоната от 27 музейни институции, които пренасят публиката в бита и вярванията на древните цивилизации на Балканите.
Артефактите
България участва с 32 експоната от Боровското съкровище от първата половина на IV в. преди н.е.; находки от погребението на тракийски аристократ от Голямата могила до село Златиница, датиран към средата на IV век пр. н. е., включващи: уникален златен венец с апликации, пръстен – печат, наколенник и два ритона от сребро.
Със своята ювелирна изработка златният наушник от първата половина на III век пр. н.е., открит край Синеморец, е безспорно хитът на българската колекция. На него е изобразена древногръцката богиня на победата Нике в колесница с два коня.
Турне
Изложбата стартира в Ню Йорк и ще бъде отворена за посетители до 19 февруари 2023 г., преди да отпътува за Чикаго. Там тя ще бъде експонирана в музея „Фийлд“. Третата нейна спирка е в Канадския музей за история в Гатино, Квебек.
„Изключително щастлива съм, че тази изложба се реализира в мащаб, който ще представи пред северноамериканската публика историята на Европа от древни времена, част от която сме и ние, българите. Радвам се, че нашите сънародници отвъд океана ще могат да се докоснат до изяществото на предмети с културно значение“ – коментира доц. д-р Бони Петрунова, директор на НИМ.
Константин Събчев
