- Г-н Любенов, какво е мнението ви за идеята на Министерството на образованието и науката за въвеждането на задължителна матура по математика след 12-и клас?
- Задължителна матура по математика засега е само една идея, но освен за нея е необходимо да знаем отговори на въпросите - какъв ще бъде форматът й, какво ще проверява и защо ще се провежда. Тогава бихме могли да дадем отговор на въпроса подходящо ли е въвеждането й. В момента ние казваме какво искаме на финала, а не казваме какво искаме на старта.
Трябва да видим как ще стартираме, какви са етапите, които ще преминем, за да можем да финишираме успешно.
- Какво трябва да бъде направено, преди да бъде въведена задължителна матура по математика? Кога би могло да бъде въведена тя? Този изцяло нов изпит няма как да бъде въведен от днес за утре.
- Този въпрос трябва да се прецизира, защото все пак тук са интересите на учениците, които трябва да бъдат запазени чисто правно. Според мен първото нещо, което трябва да се направи, е да се направим ревизия на учебното съдържание от прогимназиалния и гимназиалния етап на образование. Трябва да погледнем действащите учебни програми и да посочим какво е нужно и какво е ненужно в тях. Смея да твърдя, че учебните програми са много добри и учебниците са много професионално направени, но въпросът е кой дава тази оценка и каква е целта на програмите и учебниците. Водят ли програмите и учебниците към по-практични знания и умения на учениците? Според мен не.
Ученикът има възможност да приеме определен обем от знания, в това число и знанията по математика. Задължително трябва да направим обстоен преглед на учебното съдържание не само по математика. В момента съвременният ученик е поставен пред непосилни трудности - залят от много повече информация и „знания“, отколкото може да приеме. И по тази причина се стига до натрупване на „незнание“ – т.е. ако в 8-и клас ученикът не е придобил необходимите знания и умения, то по-нататък за него е невъзможно да трупа нови знания и умения.
- Какво се случва в момента?
- От дълго време мерим нещата с нашия аршин, без да отчитаме динамиката на процесите, ученическите потребности и новата ситуация, в която те живеят. В момента, смея да твърдя, повечето от учениците в България след 7-и клас спират да учат въобще математика и нямат дори бегла представа за това, което се преподава в училище.
-Защо се получава това?
- Получава се така, защото тези проблеми са заложени още на старта. Ако говорим от 1-ви до 4-ти клас и там е трудно, но там има един учител, който обгрижва децата и те се чувстват по-комфортно. Когато те попаднат в 5-и клас и в един момент се сблъскат с академичността на учебното съдържание, започват да се появяват проблемите.
- Става прекалено сложно. Имат ли време да затвърдят тези знания?
- Първо трябва да видим какво трябва да знаят и чак след това какво трябва да затвърждават. Когато ние кажем на учениците, че трябва да имат толкова много знания, първо те се обезверяват, защото това, което ние им казваме, всъщност е нашата преценка, но не е пречупено през техните възможности и потребности в този динамичен свят. Те имат толкова източници на информация, колкото дори не можем да си представим.
Ние трябва да покажем кое знание е нужно, да убедим ученика защо е нужно и да го направим достъпно, за да няма прекъсване на обучението. Точките на прекъсване в момента са много и най-малката ни загуба са безплатните учебници след 7 клас, които при повечето ученици остават неотворени. Тъжно е.
- По думите на министър Вълчев поради острата нужда от икономически и инженерно-технически кадри е много по-важно да има матура по математика, отколкото външно оценяване след 10-и клас.
- За подготовката на бъдещите инженерно- технически и икономически кадри са важни основни математически познания, за което освен обучението в училището ще трябва съдействието и на висшите училища. Висшите училища също могат да допринесат за математическата подготовка, съобразена със спецификата им, още на старта на обучението, за създаване на атмосфера на увереност.
Матурата по математика ще е само една формална точка върху правата на обучението на учениците, бъдещи студенти, бъдещите икономисти, инженери…
- Сам казвате, че материалът е сложен и академично поднесен. Смятате ли, че повечето деца могат да се справят в училище без частни уроци?
- Познавам такива, които не са ходили на частни уроци и постигат отлични резултати. Познавам и такива, които се затрудняват, но финансово не могат да си позволяват допълнително обучение. Що се отнася до това дали децата да ходят на частни уроци или не, това е избор на родителя и на самите деца. Понякога това граничи с някаква истеричност. Сега говорим за матурата по математика, но не трябва да забравяме, че първата истерия започва още в 4-ти клас с приема в така наречените математически гимназии заради преимущество им, че след този изпит децата са малко по-отбрани.
Следва Националното външно оценяване за 7-и клас, което служи за прием в профилираните или професионалните училища. Оттам нататък функцията на ученическото развитие започва да намалява в повечето случаи. Както казах преди, малко повечето от учениците спират да учат математика след 7-и клас. Ние правим едни изпити, които сме поставили в графата „изключително важни“, след което децата си казват: „Покорих този връх, следователно всичко е наред и започвам по-лежерно да се отнасям към обучението“. Тези два изпита според мен играят лоша услуга на българското образование.
- Защо?
- Например седмокласниците цяла година ходят на частни уроци и учат интензивно. Когато мине Националното външно оценяване те спират да учат. Това е истината. Не всички, разбира се. Заслугата да има деца, които не спират да учат, са пак родителите, които не спират да ги обгрижват. Доста от учителите също го правят, но невинаги успяват.
- Този отказ от учене не е ли резултат и от факта, че са свръхнатоварени?
- Да, да и от това. Натовареността идва от учебното съдържание. Когато говорим, че всички имат равен достъп до българското образование, аз разглеждам следния въпрос - кандидатстват 100 четвъртокласници в математическата гимназия, но приемаме само 52-ма. Как казваме на другите 48, че те няма да учат в математическа гимназия, а те искат да учат там? Ние трябва да осигурим възможност за всички, които имат желанието да учат. Желанието за учене трябва да се насърчава. Едва ли тези изпити ще бъдат заменени или отменени, но можем да почерпим опит от близкото минало, в което се знаеше, че предпочитаните училища имаха собствен изпит за прием. Докато сега например всички седмокласници се явяват на този изпит. Изпитите според мен трябва да бъдат локализирани.
По отношение на частните уроци нека пак да повторя, че това е право на избор на родителите, които искат техните деца да знаят повече. Ако това, което получават в училище, не ги удовлетворява, нека надграждат. Няма нищо лошо в матурата, но нека бъдат очертани параметрите. Нищо лошо няма и в допълнителното обучение на децата. Трябва да се помисли и за тези, които са олимпийци и ни радват с успехите си в различни състезания. Това са така наречените извънкласни форми на обучение. За огромно съжаление учителите, които се занимаваха с тази дейност, постепенно навлизат в пенсионна възраст и редиците оредяват. В тази посока трябва да се помисли и да се направи държавна политика, за да може тези знаещи и можещи хора да бъдат приобщени в извънкласните дейности. Говоря за олимпийците.
- Стана дума за оредяване на редиците. Учителите по математика в България намаляват все повече. Какво може и какво трябва да се направи?
- Аз съм завършил математика през 1981 година в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ . Тогава бяхме шест групи по 26 човека. Преди няколко години специалност „Математика “ в Пловдивския университет са завършили едноцифрено число човека. Държавата трябва да инвестира в хората, които искат да станат учители. Решението не е само да им увеличават заплатите, а трябва да им осигурят всичко, докато учат. Трябва педагогическите специалности да бъдат фаворизирани – и по отношение на качествено обучение, и по отношение на финансиране. Трябва да видим как държавата да подпомогне тези млади хора, защото сред тях наистина има такива, които искат да станат учители. На тях трябва да им се помогне - например чрез годишна стипендия и безплатно обучение. За да има учители, трябва да има категорична държавна политика.
Това е той:
- Завършва Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ през 1981 година
- Има 39 години учителски стаж
- Организира турнира „Математика без граници“
- Почетен гражданин на Стара Загора
Милена Димитрова
